3D КАРТОГРАФИРАНЕ ЗА НУЖДИТЕ НА АРХИТЕКТУРАТА

Инж. Кремена Боянова

Национален институт по геофизика, геодезия и география

Българска академия на науките

ул. „Акад. Г. Бончев“, бл. 3, гр. София, 1113, България

e-mail: kbboyanova@gmail.com

Проф. д-р Теменужка Бандрова

Катедра „Фотограметрия и картография“

Университет по архитектура, строителство и геодезия

бул. „Христо Смирненски“ 1, гр. София, 1046, България

e-mail: bandrova_fgs@uacg.bg

РЕЗЮМЕ

В настоящата статия са разгледани много от проблемите и особеностите, които картографте трябва да имат предвид при започването на работа по 3D карта от какъвто и да е вид, и по-специално тези, използвани за архитектурни приложения. Освен това, тук са представeни проблемите на възприятието като важен фактор при избора на подходящи техники и методи за предаване на картографска информация в по-съвременна форма, като 3D картографирането. Разгледан е широк спектър от приложения на 3D карти, за да се докаже техният потенциал за масово навлизане в съвременния свят. В допълнение, са представени основните принципи на 3D моделирането и прилагането му за картографиране. Разгледани са принципите и методите за създаване на 3D карти с приложение в 3D ГИС и техните характеристики, както и точност и приложение в архитектурата. Статията разглежда също предимствата и недостатъците на фотореалистичното изобразяване.

ВЪВЕДЕНИЕ

В наши дни количеството на информацията е толкова голямо, че визуализацията се превърна в инструмент за трансформиране на данни от различни източници в графична форма, чрез която потребителите интуитивно, чрез своите сетивни възприятия, лесно да намерят търсените взаимоотношения, структури и аномалии. Една ефективна визуална интерпретация има предимството да представя по-ясно информация и позволява на потребителите да се фокусират върху ключовите компоненти по-бързо, което е предпоставка за по-бърз и по-добър анализ и вземане на решения [Maceachren AM, Canter JH, 1990].

Съвременната картография може да бъде представена като визуализация на геопространствена информация в различни нива на детайли, размери, формати и приложения, а картите – като средство за представяне на действителността по начин, който е визуален, цифров или осезаем.

Изработването на 3D карти е възможно чрез комбинацията от картография и компютърна графика. С напредъка на хардуерните и софтуерните технологии, изграждането на графика е по-лесно и по-бързо. 3D картографирането дава възможност за показване на много различни характеристики. Софтуерните приложения лесно представят различни гледни точки и потребителят е улеснен чрез представянето на визуално възприемчива информация. Интерактивността е важна характеристика за постигане на ефективна визуализация. В резултат на това, потребителят е в състояние да възприеме по-голямо количество данни при определени условия за обработка.

За по-доброто възприемане на 3D картите от страна както на потребителя, така и на съставителя е необходимо да се разработят картографски принципи на проектиране.

Един от първите опити за описание на променливи при моделирането на  картографски продукти е направен в „Картографски принципи на проектиране на 3D карти – принос към картографската теория“ от [Haeberling С., 2004]. Изследването е направено от Института по картография, ETH Цюрих. Списъкът съдържа 19 примерни картографски принципи за проектиране на 3D карти, които следват реда на процеса на проектиране – моделиране, символизация и визуализация. В същото време, има две основни функции за моделиране – степента на абстракция и параметрите, които определят пропорциите на обектите, от които зависи 3D картата. [Haenberling С., 2004].

Иновативна технология за създаване на 3D карти, представена като евтина и лесна, е „​​От хартиена към виртуална карта“, разработена в [Бандрова Т., Иванова К., 1999]. Технологията е представена в осем стъпки, които включват дизайна на всичките три категории обекти, които съдържа всяка 3D карта – основно, вторично и допълнително съдържание [Бандрова Т., 2005]. В зависимост от изискванията на потребителя, изходните данни и приложението на картата, могат да бъдат изключени някои от стъпките. Съществуват различни други технологии за 3D картографиране, които обаче изискват много добро финансиране и високо-квалифициран персонал. Най-новите технологични достижения ни дават възможност за картографиране чрез роботи, определяйки географска ширина, дължина, относителна височина и посока във всяка картографирана точка [Howard, A., Denis F. Wolf,  Gaurav S. Sukhatme, 2004].

Съществува теоретична основа за разработването на знакова система за 3D моделиране, която включва изискванията и етапите за дизайна на 3D условен знак, разработени от [Бандрова Т., 2001]. Има шест стъпки за създаване на картографски 3D условен знак, които осигуряват на картографите стандартизиран подход за разработване на знакова система за 3D карта в градска среда [Бандрова Т., 2005]. Още картографски подходи, разработени на базата на традиционната картография могат да бъдат намерени в трудовете на Pegg [напр., Pegg D., 2012].

За настоящето изследване е разработена 3D карта за архитектурни приложения на кадастрален район в гр. София, България и заобикалящите го улици. Приложен е архитектурен проект, разработен за разглежданата територия. Картата намира приложение за анализ на начина, по който сградата се интегрира в съществуващата ситуация.

Целта на статията е да се развие принципът на предаване на информация с помощта на 3D карти с изградена знакова система и ефективността на визуализацията, което се постига с помощта на различни техники за моделиране.

ИЗИСКВАНИЯТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ

Техническият процес на изработване на 3D карта е от изключително значение, тъй като въвеждането на данни при всички четири етапа – проектиране, моделиране, визуализация и знакова система, влияят на окончателната визия на картата. Всички стъпки се извършват интерактивно. В процеса на изработване на всеки картографски продукт трябва да бъдат взети под внимание нуждите на потребителите. Познанията, опитът, както и причината за използване на продукта (напр. цели, място, време) трябва да бъдат взети предвид. На този етап разбирането на бъдещите потребители, техните нужди и темите, които ги интересуват, косвено влияят върху избора на типа на картата.

Готовността и изискванията на потребителите за 3D градски модели са разгледани в [Златанова С. и Бандрова Т., 1998]. За тази цел е проведена анкета, свързана с преференции за 3D визуализация, сред няколко фирми, специализирани в ГИС, картография и геодезия. В резултат е предложена класификация, която разделя обектите на четири групи и по-специално: юридически обекти (напр. хора, институции, компании), топографски обекти (напр. сгради, улици, комунални услуги), нематериални обекти (напр. граници) и абстрактни обекти (напр. доходи, данъци, нотариални актове). Тези резултати са полезни за създаване на 3D ГИС на градски райони.

Изискванията на потребителите относно интерфейса са насочени към реалистични фототекстурирани обекти, въпреки проблемите при набавянето, обработката и картографирането [Konecny et al, 2011, Meng, L., 2012]. Що се отнася до 3D знаците, от тях се очаква да изобразяват реалните обекти и явления, така че да навигират и ориентират потребителя в 3D модела така, както правят в реалния свят [Златанова С. и Бандрова Т., 1998].

Инженерите и архитектите се нуждаят от фото-реалистични модели на сгради и картографски модели на градски зони (кадастър или други), така че да се визуализират по-добре нови сгради. 3D картите са най-добрият метод за това. Те могат да бъдат използвани за събиране на информация, необходима за възстановяване на фасадите на исторически сгради или архитектурни забележителности.

В Лондон има приета рамкова програма за управление на изгледите (London View Management Framework), установена от Плана на Лондон (London Plan), която има за цел да определи, защитава и управлява двадесет и седем изгледа на Лондон и някои от неговите основни забележителности [https://www.london.gov.uk/]. Поради тази причина се създават 3D карти на засегнатите райони и всички новопроектирани сгради в тези райони се поставят в модела с цел защита на тези изгледи с възможно най-висока точност. В този случай динамичните характеристики и точността на модела са от най-голямо значение. Фото-реалистичната визуализация и 3D знаковата система са вторични и в повечето случаи дори не се изискват.

ТЕХНОЛОГИЯ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА 3D КАРТА

Процесът на моделиране на действителността включва преобразуване и обединяване на различна топографска и тематична информация и изображения (DTM, векторни данни, растерни текстури, т.н.). От първоначалните сурови данни може да бъде получен сложен 3D модел на земната повърхност, особено при прилагането на динамични и интерактивни функции в 3D картата. При изграждането на знаковата система графични характеристики се прилагат за отделните обекти в модела. Това са формата, размера, цвета, яркостта, текстурата и други графични характеристики. Също така, действителната земна повърхност може да бъде променена, когато е необходима генерализация. Графичният образ на всеки клас обекти се определя както при създаването на традиционна легенда на карта и трябва да се имат предвид правилата за картографска генерализация. Структурата на легендата не се отразява на вида на обектите, докато те се създават.

Последната стъпка е визуализация на 3D модела на картата. Това се постига чрез софтуер и приложение. Накрая, картографираните елементи са видими за потребителя благодарение на проекционните параметри и неизбежното взаимодействие на светлина и сенки. Поради това, за окончателното изображение е необходимо прилагането на осветителни тела, камера и параметрите на изходния формат на файла трябва да бъдат определени.

Картографското моделиране на 3D карти предоставя много възможности за получаване на изображението. Тези опции са групирани според вида на елементите, които са характерни за отделните етапи в процеса на моделиране – моделиране на цифров модел на терена, изглед на обектите, перспектива, климатични и природни явления и други, които влияят на облика на картната визуализация.

Обслужването на широк спектър от задачи, премахването на определени задачи и оптимизацията на модела са трудни за постигане на цели в идейния етап на моделиране. Като цяло, топографският модел на данните трябва да бъде възможно най-изчерпателен (по отношение на информацията). Това позволява изпълнението на по-широк набор от задачи, характерни за тази област. Въпреки това, с по-голямо количество информация,  поддържането на актуалността ѝ става по-трудно и скъпо. Трябва да се намери деликатен баланс между информационното богатството и разходите по отношение на придобиването, обновяването и съхранението му. Едно възможно решение на този проблем е включването на специализирана база данни. По този начин функционалността се увеличава, а усилия се свеждат до минимум. Това дава възможност за разнообразно представяне на информация, така че моделът трябва да се поддържа колкото се може по-близо до реалността [Zlatanova, S. 2000].

Има някои специфични изисквания за структурата на данните. Първо, общата производителност (по отношение на изискванията за съхранение на данните и времето за отговор) трябва да бъде приемлива при управлението на голямо количество данни. Второ, структурата на данните трябва да гарантира тяхната съвместимост и да осигурява възможности за проверка. Трето, структурата трябва да поддържа изчислителни и аналитични операции. Четвърто, необходимо е структурата на данните да дава възможности за актуализирането им [Penninga F., 2008].

Настоящият модел е изграден в пет стъпки, според технологията представена в „От хартиена към виртуална карта“, [Бандрова Т., Иванова К., 1999] (Фиг.1). Източниците са цифрови 2D карти, поради което стъпки 1 и 2 са пропуснати. Що се отнася до стъпка 4 – построяване на цифров модел на терена (DTM), нейното изпълнение ще доведе до усложняване на модела и значително увеличаване на обема на информацията. Малката площ, която обектът обхваща и равният терен правят цифровия модел на терена ненужен.

Фиг. 1 Технология за изработване на 3D карта. Източник: Бандрова Т., Иванова К., 1999.

1. Включване на третата координата.

Източник, за създаването на картата, е цифров кадастрален план на район, в близост до Централна ж.п. гара в гр. София. Направени са различни изследвания на местността, включващи както полски, така и канцеларски дейности.

Изходните данни са в *.DWG формат. Файлът съдържа векторни данни за съществуващи елементи на кадастъра и прикачено растерно изображение в *.TIF формат, съдържащо стар кадастрален план на територията. Данните са обработени с AutoCAD Civil 3D 2011 Imperial (Фиг. 2).

Фиг. 2 Извадка от кадастралния план на София, район Банишора.

–         Геодезически измервания

Направена е проверка дали в плана са нанесени всички съществуващи обекти. Установено е, че две сгради не фигурират в кадастъра. За тяхното нанасяне, както и за определянето на третата координата са извършени геодезически измервания. По този начин е събрана пространствена информация за съществуващите обекти, необходима за изграждането на триизмерната карта. Използвана е съществуващата на терена работна геодезическа основа (РГО) в Софийска координатна система, като координатите и котите на точките са взети от предоставения кадастрален план. Подробните точки са определени планово и височинно, като е изходено от РГО. Тя е единна за хоризонталните и вертикалните измервания.

–         Обработка на измерванията

За определянето на координатите на подробните точки е използван софтуерът TPLAN. След обработката е направена оценка на точността за всяка станция и са определени координатните разлики. Данните са въведени в AutoCAD Civil 3D 2011 Imperial. Точките, определящи контурите на новите сгради са свързани и са изчислени относителните им височини.

2. Проектиране на основното съдържание (сгради, улици и др.)

Като се има предвид вида на изходните данни, желаният краен резултат и всички етапи, които включва процесът на 3D картографиране, е необходимо да се избере най-подходящият софтуер за обработка на данните и визуализацията на 3D модела. В този случай е използван софтуерът Garphisoft ArchiCAD 13. Причината да бъде избран този софтуер е, че моделът ще бъде използван за нуждите на архитектурата с данни, изготвени в същата програмна среда. Така е постигната максимална съвместимост на моделите.

Garphisoft ArchiCAD 13 работно пространство (Фиг. 3 а, б).

Фиг. 3а 2D работно пространство

Фиг. 3б 3D работно пространство

Височините са въведени по тяхната относителна стойност, получена от геодезическите измервания. Вземайки предвид особеностите на конкретната задача, а именно 3D карта за архитектурни приложения, равнинния характер на терена и малката площ на обекта, е преценено, че построяването на теренна повърхнина и привързването на обектите височинно към нея не е необходимо за изпълнението на нуждите на проекта и няма да се отразят на визуализацията на модела. Привързването към височинна координатна система не би довело до съществена промяна на изображението. Това само би утежнило и усложнило крайния продукт и процеса на изработването, без да се постигнат съществени резултати за конкретното приложение. Поради тази причина обектът е привързан само планово в Софийска координатна система.

Ако изработването на картата спре тук, архитектът е в състояние да получи много метрична и визуална информация от модела като разстояния, обеми, разпространението на светлината и др., без да е необходима 3D знакова система, фототекстури и фото-реалистична визуализация. Следващите три стъпки са насочени към създаване на по-реалистично визуално възприятие на картографираната територия.

3. 3D знакова система на 3D карта

Теорията за създаване и дизайн на условни знаци за 3D карти е описана в [Бандрова Т., 2001]. Резюме на тази теория е показано по-долу:

Стъпки за създаване на условни знаци за 3D карти:

• събиране на информация за даден обект (качествени и количествени характеристики, изображения, текстури);
• анализиране на информацията и събиране на данни за всеки обект;
• проектиране на знак, чрез визуален и метричен анализ и след прилагане на техники за компютърна графика;
• визуализиране на условните знаци във виртуалното пространство;
• получаване на синтезирана информация за даден обект.

Изисквания при проектиране на условните знаци:

• да наподобяват реалните обекти;
• при проектирането им да се използва минимален брой полигони;
• да са запазени реалните дименсии на представените обекти,
• да имат различни цели, в зависимост от изискванията на потребителите на 3D картите;
• простота и икономичност на знаците;
• да характеризират „малки обекти“;
• да имат количествени различия.

Стъпки на графично изграждане на условен знак:

• обектни примитиви – цилиндър, кутия, конус, др.
• криви форми и въртене на тела.
• геометрията на условния знак да се редактиран на различни нива.

Типове ситуиране на условните знаци:

• копие (точно копие) – преобразуването на оригинала не променя копието;
• образец – ако променим оригинала, променят се и копията;
• екземпляри – при изменение в оригинала всички се променят; ако се променя копие, оригиналът остава същият – връзката е едностранна.

За създаването на знакова система за тази конкретна 3D карта са използвани няколко подхода. За всеки елемент са взети предвид спецификите на реалния обект, неговата дименсионалност и възможностите на използвания софтуер.

–         Площни  услпвни знаци (Фиг. 4 и 5):

• пътна мрежа;
• тротоари;
• трамвайна линия;
• зелени площи.

При изработването на площните условни знаци е използвано текстуриране за пресъздаване на конкретните особености на обектите, които са изобразени с реалните си размери, поради липсата на мащаб при 3D картите.

–         Тридименсионални условни знаци, изградени по подобие на реалните обекти – спирка за градския транспорт

За изработването на този обект е пресъздаден образът на реално съществуващия, като са запазени характерните му особености. Целта е изображението максимално да се доближава до действителността, като са запазени реалните размери (Фиг. 4).

Фиг. 4 Спирка на градския транспорт – от реален обект към 3Dусловен знак.

–         Тридименсионални условни знаци, изградени чрез обектната библиотека на Graphisoft ArchiCAD 13 (Фиг. 5):

• Растителност – в района на обекта растителността е само широколистна. Поради тази причина от библиотеката на Graphisoft ArchiCAD 13 е избрано дърво Tree Deciduous 12 13, което максимално наподобява съществуващите дървета. Височината на условния знак 6,50 м и е определена средно за територията, като височината на реалните дървета е определена приблизително, спрямо етажността на заобикалящите сгради. Положението на дърветата е взето от кадастралния план, като след проверка на място не са визуализирани дърветата, които вече не съществуват на местността.
• Кошче за боклук – избрано е от същата обектна библиотека така, че максимално да доближава по вид реалния обект. Цветовете са променени допълнително, като отново са подбрани така, че да са близки до реалните. Позиционирани са само на главните улици след проучване на място.
• Улична лампа – избрана е от библиотеката такава, че максимално да наподобява реалния обект. Височината й е 7,30 м и е определена спрямо етажността на заобикалящите сгради. Положението на лампите е взето от кадастралния план.
• Светофар – избран е от библиотеката така, че максимално да наподобява реалния обект. Височината му е 7,00 м и е определена спрямо етажността на заобикалящите сгради. Положението на светофарите е определено след проверка на място.
• Трамвай и хора – приложени са от обектната библиотека на софтуера, за да се повиши реалистичността на модела. Размерите им са реални, запазени са настройките по подразбиране.

Фиг. 5 3Dзнаковата система във виртуална среда.

–         Оцветяване по етажност

В разглеждания модел сградите могат да се разделят условно на два вида: такива, които ще изобразяват ситуацията след поставянето на новопроектираната сграда, и такива, които ще бъдат премахнати и на тяхно място ще се постави новопроектираната сграда. Архитектурният проект включва територията на целия кадастрален квартал. Поради тази причина сградите, разположени на неговата територия са изобразени с оцветяване по етажност, като цветовете избледняват с покачването на етажите, заради по голямата близост до естествения източник на светлина – Слънцето. Цветовете на етажите са избрани от библиотеката с материали Graphisoft ArchiCAD 13. Същото се отнася и за материалите за покрив, плочник, асфалт и др. (Фиг. 6)

Фиг.6 Оцветяване по етажност.

Останалите сгради, разположени в имотите в съседство на гореспоменатия квартал, са изобразени с фотореалистични текстури, за придобиване на ясна и конкретна представа за начина, по който новопроектираната сграда ще изглежда в ситуацията, което всъщност е крайната цел на проекта.

Изграждане на фототекстурна библиотека

За постигането на фото-реалистично изображение на триизмерния модел е необходимо да се изгради подхoдяща текстурна библиотека. Текстурата е синтезиран или сканиран образ, приложен към геометрията на обект или условен знак, за да показва негова качествена характеристика [Златанова С., 2000].

Текстурирането е важна стъпка при създаването на 3D карти. Фото-реалистичните текстури осигуряват най-реалистичен поглед на околната среда в района. Те дават информация за детайлите и характеристиките на материали, които не са част от геометрията на модела. Има два типа данни, които могат да бъдат използвани за фото-реалистични текстури – въздушни снимки на терена и покривите на сградите и наземни снимки, напваени от нивото на улицата, които включват фасадите на сградите и други повърхности.

В този случай са използвани вторият вид фото-реалистични текстури. Изображенията са направени с цифров фотоапарат Sony Cyber-Shot 5.5 Mpx при средно ниво на слънчевата активност. Заснети са основните елементи за всяка фасада – прозорци, тераси, входове. Текстурите са обработени с помощта на софтуера Adobe Photoshop CS2. Елементите са трансформирани в правоъгълната равнинна ортогонална проекция. Изображения са обработени, поради „замърсяването“ им с клони на дървета, електрически проводници и др. За получаването на цялата стена на сградата, отделните елементи са клонирани толкова пъти, колкото е необходимо.

Така са получени фото-реалистични изображения на всички фасади (Фиг. 7).

Фиг. 7 Примерни фототекстура за фасадите на сградите.

Фото-реалистична визуализация на 3D карта.

Фототекстуриране

За постигане на фотореалистично изображение е подготвена библиотека от фототекстури. При опита за фототекстуриране на съответните повърхнини (фасади), е установен проблем с дефинирането на локална координатна система, необходима за позиционирането на съответната текстура върху повърхнината. Възможна причина за това е, че архитектите използват фото-реалистични текстури при проектирането на сгради рядко, защото всеки елемент се проектира отделно като 3D елемент. Вероятно поради тази причина има проблем с определението на локалната координатна система за различни повърхнини в специализирания архитектурен софтуер Graphisoft ArchiCAD 13.

Ето защо, за фото-реалистичното текстуриране и окончателната визуализация на модела е използван софтуера Artlantis Studio 3 – специализиран софтуер за извеждане на висококачествени изображения, видео клипове и презентационни материали от 3D модели.

Същият софтуер е използван и за настройването на светлината и сенките на модела, поставянето на камера и окончателната визуализация на 3D картата.

ПРИЛОЖЕНИЕ

Архитектурният модел е позициониран върху изградената фото-реалистична тридименсионална карта на ситуацията. Това дава възможност да се анализира и прецени какъв би бил резултатът от изпълнението на проекта. Информацията е достъпна както за специалисти, в лицето на архитекта, така и за други, неквалифицирани потребители, в лицето на възложителите или евентуални купувачи и наематели. Интерактивността и реалните измерения на обектите в 3D картата правят информацията ясна и достъпна, близка до естествените възприятия на човека за действителността.

В същото време архитектът има възможността да използва модела за извършване на високоточни метрични измервания за нуждите на проектирането, като отстояния, височини на заобикалящите сгради и растителност и др. При наблюдение на съществуващата ситуация преди и след позиционирането на новопроектираната сграда се придобива ясна представа за обема и концепцията на проекта, както и за крайния резултат и ефекта му върху тенденцията за бъдещо строителство и проектиране в района. (Фиг. 8 а,б)

Фиг. 8а. Визуализация на съществуващата ситуация.

Фиг. 8а-1

Фиг. 8а-2

Фиг. 8а-3

Фиг. 8б Визуализация на новопроектираната сграда в съществуващата ситуация.

Фиг. 8б-1

Фиг. 8б-2

Фиг. 8б-3

ИЗВОДИ

Приложението на 3D картографирането в архитектурата дава изключително добри резултати. Тримерните модели на действителността дават възможност на потребителите да придобият ясна и реална представа за резултата от проектирането, което не може да бъде постигнато чрез други картографски методи за визуализация.

Специализираният архитектурен софтуер намира изключително добро приложение в 3D картографията и осигурява необходимата точност на модела. Прецизните геодезически измервания и точното моделиране на ситуацията дават възможност на архитекта да придобие ясна представа за територията още преди започването на проектирането и по този начин да си изгради ясна насока за работата по проекта. Бъдещото развитие на тези карти ще се основава на анализа как архитектите ги възприемат и използват.

3D картите, проектирани и създадени за архитектурни приложения, са много подробни, съдържат всички елементи на околната среда, включително транспортни средства и хора. Тази информация ни дава възможност такива модели да бъдат използвани в бъдеще за реконструкции, проектиране и за нуждите на културното наследство.

Използвана литература

Bandrova T.Designing of Symbol System for 3D City Maps., 20th International Cartographic Conference, Beijing, China, 2001.Volume 2, pp. 1002 – 1010.

Bandrova T., Innovative Technology for the Creation of 3D Maps., Data Science Journal. Volume 4, 31.08.2005

Bandrova T., S. Bonchev, 3D Maps for Internet Application, 3^rd ISDE Digital Earth Summit, CD Proceedings, Nessebar, Bulgaria, 2010, ISBN: 978-954-724-039-1

Haeberling, C., Cartographic Design Principles For 3d Maps. A Contribution To Cartographic Theory. 22nd International Cartographic Conference, Caruña, Spain, 9-16 July 2005

Pegg, D., Design Issues with 3D Maps and the Need for 3D Cartographic Design Principles, 2010, Available at https://lazarus.elte.hu/cet/academic/pegg.pdf in April 2012,  

Elberink, S. O.  Acquisition of 3D topography. Automated 3D road and building reconstruction using airborne laser scanner data and topographic maps. Thesis. Delft 2010 (Available at: https://www.itc.nl/library/papers_2010/phd/oude_elberink.pdf, in April, 2012)

Friso Penninga, 3D Topgraphy. A Simplicial Complex-based Solution in a Spatial DBMS  Dissertation,. Delft 2008 (available at: https://repository.tudelft.nl/view/ir/uuid%3A7c787ba1-c23b-42e2-a5f7-4fba6f210cd5/ in April, 2012.

Howard, A. Denis F. Wolf and Gaurav S. Sukhatme, Towards 3D Mapping in Large Urban Environments, IEEE/RSJ International Conference on Intelligent Robots and Systems (IROS),pages 419-424 Sendai, Japan, Sep 2004

Maceachren A.M., Canter J.H., 1990, A Pattern Identification Approach to Cartographic Visualization. Cartographica, Vol 27, No 2, Summer, 1990, pp. 64-81

Meng L., How Can 3D Geovisualization Please Users Eyes Better? https://129.187.175.5/lfkwebsite/fileadmin/user_upload/publications/meng/paper/how_can_3D.pdf, availavle 28.11. 201

Zlatanova S., Bandrova, T. User Requirements for the Third Dimensionality., E-mail Seminar of Cartography „Maps of the Future“, Additional edition of the UACEG Annual, pp. 61-72, Sofia, 1998.

Zlatanova, S., 3D GIS for Urban Development, Thesis, Graz, Austria, 2000.