85 години от създаването на Съюза на геодезистите и земеустроителите в България

Инж. Стоян Богданов, организационен секретар на СГЗБ

Началото на организационен живот на българските геодезисти е поставено със създаването на ГРУПА на инженер-земемерите през 1922 г. в състава на Българското инженерно-архитектно дружество (БИАД), основано през 1893 г. от 36 души инженери и архитекти. До 1922 г. броят на завършилите земемерно инженерно инженерство (геодезия) в чужбина е бил сравнително малък (виж списъка) и те са членували индивидуално, както и другите специалисти. От 1912 г. в системата на БИАД започват да се обособяват групи по специалности – на архитектите, строителните инженери, машинните инженери и др.

Член на БИАД от 1904 г. е инженер Тодор (Теодор) Георгиев, завършил геодезия през 1901 г. в Мюнхен. Той е делегат на първия технически конгрес-събор през 1906 г. и е изнесъл доклад на тема: „Снимките на селата във Врачански окръг”. По-нататък неговата дейност в БИАД също е активна – изнасял е реферати, помествал е статии в списанието на БИАД, избиран е в състава на Върховния съвет на дружеството. Член на БИАД от 1908 г. е инж. Марко Иванов, завършил геодезия през 1906 г. в Дрезден, който също участва активно в дейността на дружеството. Избиран е многократно в ръководните органи и в Колегиалния съд. През 1932 г. е подпредседател на БИАД, а по повод 50-годишнината от основаването му е награден с орден „ Св. Александър”. По същото време член на БИАД е и инженер-геодезист Христо Баев. В списъка от 1912 г. на българските инженери и архитекти има 12 души геодезисти, като само тримата, посочени по-горе, са с висше образование. В официално публикуван списък на членовете на БИАД към 01.05.1929 г. има 23-ма геодезисти – 12 в София, по двама в Пловдив, Русе и Враца и по един в Плевен, Варна, Бургас, Стара Загора и Харманли. С увеличаване броя на завършилите специалисти, расте и броя на геодезистите, членове на БИАД: 1936 г.- 74 членове, 1942 г. – 86 членове, включително една жена – инж. Женовева Джамбазова, 1945 г. – 120 членове, 1949 г.-137 членове. Интересно е да се отбележи, че до 1949 г. членовете на БИАД с геодезическо образование заемат четвърто място по брой, след строителните инженери, електроинженерите и машинните инженери.Химиците са почти колкото нашите членове, а останалите специалисти са значително по малобройни.

Освен в състава на БИАД, наши колеги са били организирани членове на Дружеството на техниците, основано през 1919 г. Там активна дейност са развивали техниците Марин Маринов (по-късно завършил инженерство), Христо Иванчев, Александър Вълчев, завършили специалност геодезия в средното техническо училище в София, което тази година ще чества своята 100-годишнина.

След неколкократно преименуване на групата на инженер-земемерите (Дружество – 1937 г. , Отдел -1949 г. , Секция – 1957), през 1965г. на Първия учредителен конгрес секцията по геодезия се преименува на Научно-технически съюз на българските геодезисти и земеустроители, а през 1990 г., на III конгрес – получи сегашното име „Съюз на геодезистите и земеустроителите в България”. Сега организационната структура на съюза по устав обхваща регионални организации и дружества, които както и съюза, имат ръководни, изпълнителни и контролни органи.

В края на 1970 г. членовете на съюза само в София бяха 999, от които 510 инженери, 464 техници и 25 други, а общо в страната – над 3000 души. През последните „конгресни” години, за които имаме точни данни, броят на членовете на съюза е както следва: 2001 г. – 789 души, 2004 г. – 800 души, 2007 г. – 780 души.

Задачите пред обществената организация на геодезистите са се променяли във времето. В най-ранния период организацията е водила борба за защита на професионалните интереси, така например за заемане на ръководните длъжности в геоздезическите служби към различните министерства от специалисти-геодезисти, които до тогава, поради липса на геодезисти са заемани от строителни инженери. Успоредно с това е поставяла на обсъждане пред колегията в БИАД всички по-значителни въпроси в областта на геодезията, като: изграждането на държавната триангулация и нивелация, проблемите на кадастъра, комасацията на земеделските земи, устройството и организацията на геодезичските работи в България. Особени усилия е полагала за създаване на висше техническо училище с отдел за инженери-геодезисти, увенчани с успех през 1942 г.По-късно задачите са ориентирани към обсъждане на проблемите по създаване на Едромащабната топографска карта на страната, земеустройството, прилагане на фотограметричните и дистанционни методи в геодезията, прилагане на съвременни технологии и технически средства, както в геодезията, така и в картографията, автоматизация на геодезическите работи и др. След 1990 г. съюзът положи много усилия за обсъждане и оптимално решаване на геодезическите работи по възстановяване собствеността на земеделските земи , горите и земите от горския фонд, но за съжаление не всички предложения на съюза бяха осъществявани. Съюзът винаги е бил съпричастен и при създаването и актуализирането на нормативната база в областта на геодезията. Разбира се, съдействието на съюза се е изразявало в широкото обществено обсъждане на проблемите и безкористно предлагане на оптимални решения, които отговорните институции са имали възможност до ползват.

За да предлага решения на високо научно-техническо равнище, съюзът винаги е поддържал професионални контакти с международни и европейски неправителствени организации. Официален член е на Международната федерация на геодезистите (FIG) от 1959 г., Международното дружество по фотограметрия и дистанционни изследвания (ISPRS) от 1967 г., Международната картографска асоциация (ICA) от 1968 г., Европейската група на геодезистите (EGoS) от 1999 г. и на Комитета за връзка на европейските геодезисти (CLGE) от 2000 г. До 1990 г. съюзът поддържаше активни двустранни контакти с геодезическите съюзи в бившите социалистически страни, с които имаше договори за т.нар. взаимен безвалутен обмен. По такъв начин се осигуряваше участие в чуждестранни научно-технически прояви, без да се използва чужда валута, което за този етап беше едно добро практическо решение.

Връх в международната дейност на съюза е ръководенето на Международната федерация на геодезиститe (FIG) от т.н. Българско бюро в състав: проф. В.Пеевски, проф. Г. Златанов, ст.н. с. д-р инж. Ив. Кацарски, инж. Борис Кръстев, инж. Миланов, през мандата 1982 / 1984 г. и проведения в София XVII конгрес на FIG през 1983 г.Конгресът беше съпътстван от внушителна изложба на гаеодезическа техника, чиято организация беше поверена и осъществена от доц. Иван Иванов. Подготовката и провеждането на конгреса получиха висока оценка от чужбина, а това стана възможно благодарение на усилията на българското бюро и на безкористния труд на повече от 100 души активисти на съюза.

До 1990 г. освен национални прояви съюзът провеждаше по 2 или 3 международни прояви годишно. След това ръководството се ориентира само към един международен симпозиум на година, но с много по-широка тематика, която обхваща не само всички клонове на геодезията, а и свързаните с нея области. При това симпозиумът се провежда под егидата на много международни и европейски неправителствени организации и е придружен с международна изложба на геодезическа техника и технологии. Събитието дава възможност на българските специалисти за обмяна на опит, за сравнение и за самооценка и разбира се, за лична изява с доклади, които се публикуват в сборник, които от 2006 г. вече има ISBN номер, и материалите, отпечатани в него, се считат за международна публикация.

Съюзното списание „Геодезия, картография, земеустройство”, което е на прага на своята 50-годишнина, има особено място в дейността на съюза. В него, освен сведения за организационната дейност, се публикуват материали, третиращи съвременни проблеми и постижения, с което съдейства за повишаване на квалификацията на специалистите и осигурява трибуна за изява на авторите.

Защитата на професионалните интереси на колегията също е била важна задача на съюза, чието решение е търсено главно в контактите с държавните институции, при създаването но нормативни документи и при обсъждането на геодезически проблеми с национално значение.

Приобщаването на младите специалисти към дейността на съюза е един от неговите приоритети. Бяха проведени няколко научно-технически прояви с доклади от специалисти до 35 години. В ежегодния международен симпозиум, който е традиционен от 19 години, напоследък винаги има младежка сесия, с награда за най-добър младежки доклад.

В последните години по-слаба страна на съюза е значителното намаляване на формалното членуване, въпреки че неформалното участие в дейността му е добро.

Съществуват и финансови затруднения, които до голяма степен се отразяват на цялостната дейност. До 1990 г. всички съюзи в системата на Федерацията на научно-техническите съюзи (ФНТС) имаха общо финансиране, което беше наложено след VI конгрес на Научно-техническите съюзи (НТС) през 1977 г. с обединяване на бюджетите на съюзите. До тогава, по силата на 120-то Решение на Министерския съвет от 1965 г., а след това – по 646 РМС, съюзите имаха право на творческо-стопанска дейност, благодарение на която имаха финансови възможности за развиване на широка научно-техническа и организационна дейност от една страна, а от друга страна –със средствата на тази дейност беше изградена огромната материална база на НТС. След 1990 г., независимо от това, че през 1977 г. финансовите средства на съюзите бяха внесени в общия бюджет, съюзите преминаха на самостоятелна издръжка. Отделяните от ФНТС средства за съюзите под формата на субсидия за подпомагане на дейността им са абсолютно недостатъчни, въпреки че в последно време ФНТС получава значителни средства, при това от наеми от общофедеративната материална база. Освен тези средства, приходите на съюза се формират и от провеждания международен симпозиум и от спонсорство от геодезически фирми.

Едва ли е възможно малобройния състав на служителите в съюза да извърши всеобхватната работа, изложена от председателя в отчетния му доклад за 2008 г. пред Управителния съвет на съюза, без участието на нашите активисти, които работят безкористно в полза на колегията. 85-ата годишнина на съюза е един добър повод да бъдат отличени поне част от активистите, разбира се без претенцията за абсолютна обективност. Още повече, че всеки оказва съдействие по различен начин.Длъжни сме да благодарим най-искрено на всички наши активисти, както на тези които полагат интелектуален труд и време, така и тези, които подпомагат финансово дейността на съюза. По решение на Изпълнителното бюро и по предложение на Управителния съвет на съюза, за активна дейност и по повод на 85-годишния юбилей на Съюза на геодезистите и земеустроителите в България със съюзни и федеративни награди са отличени повече от 100 души активисти, както от по-възрастното поколение, така и по-млади деятели. За съжаление едни от най-изявените – посмъртно. Що се отнася за наградените, най-много се опасявам от това, че сигурно сме изпуснали или недооценили приноса на някого, но утехата ми е, че не е умишлено.

Благодаря най-сърдечно на всички колеги, които са съпричастни към дейността на съюза и към проблемите на геодезията и колегията и при нужда ни оказват неоценимо съдействие.

* Слово, произнесено по повод годишнината на съюза

1. Плевенско

2. Провадийско

3. Пловдивско

4. Варненско

Литература:

1. Пеевски, В., ГКЗ, 1991, 1, 6 -11

2. Цонев, М., ГКЗ, 1999,2-3, 7-9

3. Списък на членовете на БИАД от 1.5.1929 г.