Ст. н. с. д-р инж. Иван Кацарски
Целта на тази публикация е да запознае геодезическата ни колегия с професионалната биография на известния геодезист Леонид Андреевич Кашин (1920-2002), чието име е близко на нашите геодезисти от по-старото поколение. Публикацията е значително съкратен и основно редактиран превод на статията „Геодезия длиною в жизнь к 90-летию Л. А. Кашина“, отпечатана в издавания в Москва Научно-технический журнал по геодезии, картографии и навигации „Геопрофи“, кн. 4 от 2010 г.
Леонид Андреевич Кашин е добре известен, както сред геодезистите в своята родина, но и в други страни, включително България. Освен с изпълнение на основните си задължения той постоянно е укрепвал престижа на геодезията.
Л. Н.. Кашин е роден на 23 юли 1920 г. в с. Акишево, Ивановска област, в семейството на селяни. През 1938 г. постъпва в Геодезическия факултет на Московския институт за инженери по геодезия, аерофотоснимане и картография (МИИГАиК), а през 1944 г. се дипломира като астрономо-геодезист.
Заемал е редица постове, свързани с държавни и обществени мероприятия в областта на геодезията и сродните й дейности: председател на Координационния комитет по създаване на мрежи за космическа триангулация в тогавашните социалистически страни; организатор и председател на Националния комитет по фотограметрия и дистанционни изследвания; член на редакционната колегия на списание „Геодезия и картография“, издавано в Москва; член на Междуведомствената комисия по международни правни проблеми при усвояване на космоса; член на Съвета „Интеркосмос“ към Академията на науките на СССР; член на Научно-техническата подкомисия към Комитета за мирно използване на космическото пространство към ООН; член на Съвета за международно сътрудничество в областта на изследването и използването на космическото пространство към Академията на науките на СССР.
Професионалният път на Леонид Адреевич Кашин е дълъг и разнообразен. Работил е в различни части на Съветския съюз, включително в Поволожието, Казахстан и Северен Кавказ. Бил е главен инженер на Северно-Кавказкото и на Казахското Аерогеодезическо предприятие, както и на Главното управление по геодезия и картография (ГУГК) към Министерството на геологията. През 1967 г., след преминаването на ГУГКК към Министерския съвет, става негов първи заместник началник. Задълженията му включват координиране работата на двадесетте аерогеодезически предприятия в страната, Централния научноизследователски институт по геодезия, аерофотоснимане и картография (ЦНИИГАиК), както и редица други подразделения на ГУГК.
С участието на Л. А. Кашин значително са развити съществуващи или нови направления, като космическа геодезия, картографиране на Луната и планетите, заснемане на шелфа и дъното на световния океан, геодезия на криосферата, картографиране на Антарктида, изучаване съвременните движения на земната кора. Последното от изброените направления спомага за изучаване причините и предвиждането на природни явления, например земетресенията.
В началото на 1966 г. става известното Ташкентското земетресение, което разрушава половината от града. Резултатите от извършената повторна нивелация по линията Сталинград (сега Волгоград)-Тихорецкая, които са обработени по метода на Кашин, потвърждават корелационната връзка на деформациите на земната повърхност с релефа на Ташкент. Съставянето по геодезически данни на карта на вертикалните деформации на земната кора, в резултат на Ташкентското земетресение, е едно от най-важните научни постижения сред работите, изпълнявани от учени от различни специалности. Ташкентското земетресение слага начало на значителна работа в ГУГК в областта на изследването на деформации на земната кора чрез геодезически методи. Кашин е един от инициаторите за създаване на геодезически (геодинамични) полигони, разположени в сеизмично опасни райони, с цел прогнозирането на възможни земетресения.
През 1971 г. Леонид Кашин в доклад пред Генералната асамблея на Международния съюз по геодезия и геофизика към Международната асоциация по геодезия представя сборна карта на съвременните движения на земната кора в Източна Европа, съставена с участието на бившия Съветски съюз, Полша, Чехословакия, ГДР, Унгария и България (представлявана от академик Владимир Христов). С непосредственото участие на Кашин е завършено изравнението на астрономо-геодезическата мрежа на СССР и страните от Източна Европа.
За своята многостранна обществена и професионална дейност Л. А. Кашин многократно е награждаван с ордени, медали и грамоти от организации в неговата страна и чужбина. Бил е носител на наградата „Почетен геодезист“ на името на световно известния геодезист Ф. Н. Красовски. За заслугите му неговото име носят географски обекти на територията на Русия. В негова памет планината Лысая, разположена на главния Кавказки хребет, е преименувана в „планина Кашин“. По-късно безименния планински връх на Беринговия остров също е именуван на Кашин.
Личният архив на Леонид Андреевич Кашин съдържа ръкописи, документи, фотоснимки и картотека с 150 заглавия – включва общо повече от 1000 единици.
Предаден е в Руския държавен архив по икономика и от 2007 г. достъпът до него е свободен.
