Организационно-правна характеристика на местното управление на ниво област
Административно-териториалното устройство на страната е предмет на конституционно-правна уредба. Чл. 135 от Конституцията. Административно-териториалните се изграждат в пределите на унитарната държава при отчитане на демографски, историко-битови фактори. Изграждането на тези единици се свързва с разделяне на територията на държавата по критерии, които да оформят по-ясно териториалния обсег на компетентността на държавните органи. Областта е административно-териториална единица за провеждане на регионална политика, както и за осъществяване на държавно управление по места и за осигуряване на съответствие между общонационалните и местните интереси.
Областта има територия, наименование, граници, население и административен център. Територията на областта обхваща териториите на включените в нея общини, а населението на областта включва населението на тези общини. Наименованието й съвпада с това на населеното място, което е определено за неин административен център. През 1999 г. са утвърдени границите и административните центрове на 28 области. Те са: Благоевград, Бургас, Велико Търново, Варна, Видин, Враца, Габрово, Добрич, Кърджали, Кюстендил, Ловеч, Монтана, Пазарджик, Перник, Плевен, Пловдив, Разград, Русе, Силистра, Сливен, Смолян, гр. София, Софийска, Стара Загора, Търговище, Хасково, Шумен, Ямбол.
Основен носител на местното управление е областният управител. Той е назначаван от МС, а заместниците му – отпремиера. В момента не е установен възрастов, имуществен или образователен ценз, но по аргумент на по-силното основание, съгласно чл.43 от ЗМСМА се изисква висше образование за секретаря на общината, считаме, че с висше образование трябва бъде и областния управител.
Областният управител е представител на централната власт, на правителството на територията на областта. Ето защо негова основна функция е да провежда държавната политика в областта, да осигурява спазването на законността на територията, да осъществява административен контрол, както и да следи за изпълнението на актовете на президента и тези на МС.
Политическите мотиви при подбора на това лице играят важна роля и често пъти са основен критерий при назначаването на тези лица. За да се осигури лоялност към властта и се сведат до минимум проявите на корупция, областният управител и неговите заместници не могат да участват в ръководни органи на политическите партии и да упражняват търговска дейност по смисъла на Търговския закон за времето на мандата им.
Областният има следните правомощия:
– Правомощия по опазване на конституционно установения държавен и политически ред. Тук важно значение има да не се допуска социално напрежение свързано с поставянето на определени интереси над националните. В съответствие с обстановката той може да получи правомощия от МС за преодоляване на възникнало социално напрежение.
– Правомощия по защита и опазване на държавната собственост. Те се изразяват в издаване на актове за държавна собственост, даване на задължителни разпореждания на ръководителите на държавни учреждения и предприятия на територията на областта, разпореждане с имуществото, което е одържавено по Закона за политическите партии.
– Контролно-отменителни и сезиращи правомощия, които се изразяват в контрола върху актовете и действията на органите на местното самоуправление и местната администрация
– Държавно-политически правомощия. Тук областният управител отговаря за осигуряването на съответствие между националните и местните интереси, като представя в МС стратегии и програми за развитие на отделни общини и на целия регион.
– Общоуправленски правомощия в качеството на едноличен орган с обща компетентност. Тук се включват правомощията свързани с опазването на обществения ред, военно-мобилизационната подготовка и др. Особено значение в случая имат контролните правомощия по отношение на различните местни държавни органи и учреждения, извън системата на местното управление.
Общината
Конституцията определя общината като основна административно-териториална единица, в която се осъществява местно самоуправление, а ал.3 определя, че тя е юридическо лице. Този й статут се преутвърждава в ЗМСМА. Така законодателно определеният обществен статут на общината ни дава основание да я разглеждаме като:
– Политическа общност, която включва само онази част от населението, което има право да упражнява общинската власт върху началата на самоуправлението;
– Териториална общност, включваща землищата на населените места, които я образуват с населението живеещо в тях.
– Юридическо лице със собственост и бюджет. Може да развива стопанска дейност.
В момента на територията на нашата страна има 263 общини. В тях са обединени 240 градове и 5100 села. Махалата не съществува от 1995 г.
Общината възниква след Освобождението. Според ЗАТУРБ от 1995 г. населението от едно или няколко населени места може да образува дадена община, ако е над 4000 души, има населено място, което да е обединяващ център, в нея да са включени населените места, които самостоятелно не могат да образуват община и максималната им отдалеченост от административния център да не е по-голяма от 20 километра.
Онази част от населението на териториалната община, което е с признати от закона политически права и има право да ги упражнява, образува политическа общност. Принадлежността на всеки човешки индивид към тази общност го прави гражданин. Землищата на общините се утвърждават от председателя на МС в съответствие с изискванията на Закона за кадастъра. Най-общо материята на общинските бюджети е уредена в Конституцията. Предназначението на общинската собственост е да обслужва непосредствено дейността и осъществяване на компетенциите на органите на общинската публична власт, както и за задоволяване на публичните потребности на местното население и потребностите на общината като юридическо лице. На територията на общината се създават кметства с решение на общинския съвет. Кметството се състои от едно или повече съседни населени места, като условието за създаването му са наличие на население, чиито брой е по-голям от 100 души общо в населените места, образуващи кметството.
Населено място е селищната територия, определена от строителните му граници и извънселищната територия, определена от границите на землището. Наименованието на населеното място се определя с указ на президента.
Общините в България се делят съобразно обстоятелството колко населени места са включени в тях. Съществуват сборни общини – съставени от няколко населени места, и самостоятелни – обхващат само един град и неговото землище.
По-важните елементи на общинското управление се изразяват в следното:
– Включеното в територията на общината население има решаващ глас при организацията на общинското управление;
– В границите на общината като териториална единица на самоуправление се развива самоуправление в два аспекта – политическо и икономическо. В политически смисъл самоуправлението на общината е възможността на местното население да формира собствени представителни органи. Икономическото самоуправление е сведено до възможността общината да се самоиздържа.
Общинският съвет – организационно-правна структура
Общинския съвет е сложна система от структурни елементи, които в своята цялост и връзки формират общинския съвет като управленска система. Нейната структура произтича от закона и от същността на общинския съвет като орган на местното самоуправление и корпоративно тяло. ЗМСМА предвижда в структурата на общинския съвет председател, общински съветници, постоянни и временни комисии и партийни фракции, кметове на кметства и райони. Общинският съветник е овластен и с едно важно контролно право, каквото е правото на питане. То е аналогично на парламентарния контрол, който се осъществява в НС. Не случайно определят общинския съвет като местния парламент.
Район
Законът постановява, че в столицата и в градове, с население над 300 хиляди души, се създават райони. В районите се избират кметове по предложение на кмета на общината с решение на общинския съвет.
Кметство
Кметствата са също съставни административно-териториални единици в общините. Те се създават с решение на общинския съвет. Кметството се образува при наличието на население над 100 души общо в населените места
Кмет на община, район и кметство.
Кметът на община е не само орган на изпълнителната власт на местно равнище, но и титуляр на общинската изпълнителна власт. Кметът на район или кметство от своя страна е институция ограничена в рамките на волеизявлението на общинската представителна власт.Условно могат да се разграничат три вида кметове:
– Кмет на община, който е и кмет на населеното място, което е административен център;
– Кметове на кметства разположени извън административния център;
– Кметове на райони в по-големите градове, които са изпълнителни органи с ограничени правомощия.
Пълномощията на кметовете възникват по пътя на прекия и непосредствен избор. Допуска се кандидат за кмет да бъде и кандидат за съветник. Изборът се провежда по мажоритарната избирателна система. Възможно е да се провеждат избори в два тура. От една страна кметът е на община, следователно е орган на общината и в това си качество изпълнява задачи, непосредствено свързани с общината. От друга – е орган на единната държавна изпълнителна власт. Следователно, кметът е едноличен държавен орган и същевременно е орган на общината като юридическо лице и административно-териториална единица.
Важни правомощия са предоставени с упражняването на вещните права, като сключване на договори за покупко-продажби, за дарения, спогодби, даване направо за строеж и т.н.
Друга група правомощия са свързани с хигиенизирането и благоустрояването на населените места, както и с поддържането на общинската инфраструктура – пътища, осветление, водоснабдяване, канализация и др. В тази група са и правомощията във връзка със събарянето на сгради, заплашени от самосрутване, тъй като представляват обществена заплаха.
Кметът е орган по настойничеството и попечителството. Той назначава настойник, заместник-настойник и двама съветници измежду роднините и близките на малолетния или непълнолетния, поставен под пълно запрещение.
Важни правомощия са предоставени на кмета и в областта на опазване на паметниците на културата. Негова задача е да отговаря за тяхното поддържане и опазване от посегателство.
Анализът на посочените правомощия показва, че кметът на район или кметство също е със статута на орган на общинската изпълнителна власт. Законът задължава общинския съвет да се произнесе относно следните правомощия на кметовете на кметства или райони:
– изпълнението на бюджета на общината, отнасящ се до съответното населено място;
– опазване на обществения ред;
– опазване на околната среда, водите, обществените мери и други обекти на общинската собственост в това населено място, охраната на полските имоти и взимане на мерки за чистотата и благоустрояването на населеното място.
Населени места и селищни образувания
Населени места и селищни образувания са териториални, но не административно-териториални единици. Селищното образувание е територията на едно или повече населени места в техните строителни и землищни граници. Те са два вида: с национално или с местно значение.
Административното-териториално разделение на Република България е създадено за рационалното провеждане на държаваната политика за развитие на територията по отделни места и с цел осъществяване на местното самоуправление. Делението на територята има своите Конституционни основи и се конкретизира чрез съответните закони. Административно-териториалните единици могат да образуват национални и регионални сдружения на доброволни начала за решаване на задачи от общ интерес – такова е Националното сдружение на общините. То се създаде за решаване на крупни задачи, които са с социален, комунален, благоустройствен, комуникационен и друг характер.
