Най-уважаваната професия при император Август
Кадастърът е доста древно изобретение, макар и на мнозина наши съвременници думата все още да не им говори нищо.
Самата дума е производно на късно латинското capitastrum – регистър на данъците на глава от населението, което идва от гръцкото κατάστιχον (katastikhon) – регистър, от κατὰ στίχον – буквално „ред по ред“. Редица езици пазят този корен и днес – италианският, френският, немският, испанският, английският, българският, руският, чешкият. По ирония за разлика от тях на гръцки съвременната думата е κτηματολόγιο.
Древен Рим носи на света много постижения, но едно от малко известните е кадастърът. Днес съдим за това по разнообразни източници: юридически трактати на земемери (агримензори), епиграфски – различни топонимии, археологически следи в Северна Африка, Галия и Испания, аерофотоснимки на следи от римския кадастър в Средиземноморието. За кадастъра пишат римските автори Катон, Варон, Колумела, които описват практиката. Тит Ливий описва принципите на римската колонизация. От поезията на Дионисий Галикарнаски, Дион Касий и Плутарх могат да бъдат опознати различните етапи на земеползването и основни понятия.
От текстовете на Цицерон могат да бъдат разбрани понятията possessio и privates.
За извършването на кадастралните измервания в древния свят били необходими специалисти по организацията на земята – мензори (агримензори) или казано модерно – геодезисти.
Тъй като територията на Римската република непрестанно нараствала, за да се управлява, трябвало да има ред в имотите. Възниквали и различни начини на придобиване на собственост – чрез приписване assignatio, чрез окупиране или по друг начин.
Задачата на практиците – земемери била не само да разделят земята (agri divisi), но и с технически средства да покажат нейния юридически статус. Те оформяли собствеността на земята (dominium) и показвали кой я владее (possessio). Разчертаването на земята станало практика в края на IV и началото на III в. пр. Хр. Две основни тенденции се въвеждат в земеустройството: на практика се въвежда центуриацията във военните лагери и територии, а на теорията – делението чрез граници по посоките на света.
Геодезистите участвали в поземлени комисии по собствеността на земята. мензорите (mensores) определяли границите на земите. Когато имало спор, двете страни излагали претенциите си, а за решението допринасял мензорът – геодезист, който установявал истината (litis contestatio), а решението по този начин се наричало arbiter ex compromissu.
Ролята на мензорите расте с разрастването на Рим. Необходимостта от точни граници била осигурена от центуриация (centuriatio). Римляните са прилагали практиката на центуриация – разделянето на местността около някой град чрез пътища или други граници, които да правят квадратни участъци със страна на квадрата обикновено от 20 actus или 710 м. Това разделяне се опреснявало от всеки собственик на пролет с поставяне на камъни по границите на имота. По тази причина дори и днес аерофото снимки показват центуриацията на определени места в Средиземноморието. Особено е видимо в Кавлони и Метапонтум, Южна Италия.
Пътищата са играли основна роля при разделянето чрез центуриацията. Римляните са създателите на големите дълги пътища и на пътното строителство. Тези пътища първоначално покриват Италия, по-късно цялата територия на римската империя. Чрез пътищата римляните достигали до места, преди това достъпни едиствено за пешеходци.
За да се оформят парцелите при центуриацията, те са измервани чрез геодезически инструменти. Освен чрез пътища, парцелите били ограждани от канали или просто от камъни – маркери на междите – границите. Някои парцели често са били давани на заслужили ветерани от римската армия – така са оформени цели градове, а в други случаи – парцелите били давани на местни първенци, какъвто е случаят в Оранж (латинското Arausio), Франция, откъдето е запазена и римска кадастрална карта.
мензорите трябвало да бъдат подготвени добре – те изучавали астрономия, геометрия, геодезия, математика, география, картография, метрика и много други. Когато поземлена комисия нямала мензори, дейността й не се приемала за стойността, а мензорите били почитани и от диктаторите, и от триумвирите.
Основателят на римската империя Август е и създателят на първия кадастър в Рим, който отговарял на точни технически норми на земеустройство и спазвал юридически норми на земеползване. Центуриацията осигурявала точното обозначение на собствеността (Datum assignatum), а всички владения били обозначени в кадастъра.
Римският кадастър представлява особена форма на разпределяне на земята, което прилича на мрежа. Римляните го прилагат в колоните си и в регионите на цялата империя – от Сирия до Галия. Кадастърът първоначално е способ на властите да знаят кои земи на кого принадлежат по време на завладяването им и след това. Благодарение на кадастъра лесно се въвеждат и данъците върху собствеността. Друг аргумент за съществуването на кадастъра са били частните интереси – за да бъдат гарантирани правата на наследство, да могат да се делят имоти, парцелите да се идентифицират.
мензорите били едновременно и технически експерти и лицата, които имали юридическа тежест при спорове. Император Август определя необходимостта от мензори за всяка административна единица. В колониите на ветераните – военни и граждански мензори, в общините – мензори от местната адвиминстрация, в провинциите – наместници мензори, а за държавните дела – висши мензори-чиновници.
В древен Рим възниквали и различни спорове – контроверсии. За най-сложни се смятали следните: “de fine” – за границите, “de loco” – за парцелите, “de positione terminorum” – за поставянето на границите, “de possessione” – за собствеността и “de modo” – за размера. Тъй като е имало и марки за границите на имотите и преди кадастъра на Август, то мензорите е трябвало да познават и генезиса и еволюцията на кадастралната система. По времето на Август мензорите били една от най-уважаваните професии.
Забележителният труд по основи на римския кадастър се създава в края на I и начало на II в. от Христа. Това е Corpus Agrimensorum Romanorum – най-важният документ в техническата и юридическата подготовка на земемерите. Автори на трактата са Фронтин, Гигин Старший, Сикул Флакк, Гигин Громатик – всички те добре запознати с главните архиви (Tabularium Caesaris). Трактатът е основополагащ за геодезията.
Corpus Agrimensorum Romanorum
мензор от римско време
Днешните парцели в Афродисиас повтарят едновремешните парцели, като следват схемата от римско време, фигура от доклада The Identification of Land Divisions in the Ancient Mediterranean through Integrated Remote Sensing and GIS Applications на Jamieson C. Donati
Античният театър в Оранж
Божественият Август
Списъкът с постижения на Август Октавиан Август е първият римски император, управлявал Римската империя 41 години – от 27 пр.Хр. до своята смърт през 14 г. През 43 пр.н.е. Октавиан заедно с Марк Антоний и Марк Емилий Лепид образуват политически съюз, известен като Втори триумвират. Триумвиратът просъществува десет години, но се разпада вследствие на взаимното недоверие, завистта и личните амбиции на триумвирите. Марк Антоний се самоубива, след като понася решително поражение от флотата на Октавиан в битката при Акциум през 31 пр.н.е.. Октавиан привидно възстановява Римската република и формално връща властта на римския Сенат, но на практика запазва своята автократична позиция. Постепенно изработва точната рамка, в която републиката да бъде водена от едноличен владетел –император. С управлението на Август започва период на относителен мир, известен като Pax Romana, след който, след продължителните погранични и граждански войни, в Средиземноморския свят за повече от два века се установява мир. Август разширява териториите, осигурява границите му чрез подчинени територии и се помирява с Партското царство по пътя на дипломацията. Той реформира римската система от данъци, използвайки добре развитата пътна мрежа на империята основава официална куриерска система, установява редовна войска и малка военна флота, създава преторианска гвардия, официална полиция и сили за борба с пожарите в Рим. Октавиан Август съставя списък със своите постижения, известен като „Деянията на Божествения Август“ (Res Gestae Divi Augusti), който оцелява до наши дни. Принципатът на Август остава в историята на Рим като Златен век и епоха на велики военни, социални и културни постижения. След смъртта си през 14 г. от н.е., Август е обявен за бог от Сената и почитан от страна на римляните. Неговите имена Август и Цезар са приети от всеки следващ император. В негова чест е преименуван месец Секстилий, в месец Август. |
