Аспарух Камбуров е роден през 1980 г. в София, където завършва строителния техникум, а през 2006 г. – магистратура по маркшайдерство и геодезия в Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“. Работил е като геодезист по геофизични проучвателни проекти към „Проучване и добив на нефт и газ“ АД (София) в районите на с. Шкорпиловци (Варненско), гр. Монтана, гр. Оряхово и гр. Шабла, а след 2007 г. – към Petroleum Geo-Services (САЩ) и нейните концесионни площи в Либия, Тунис, Мароко и Камбоджа. От 2009 г. работи в „Българска геоинформационна компания“ ООД – официален представител на Trimble за България в сегмента „Картиране и ГИС“.
{gallery}sn_stari_br/br24/report:690::1:0{/gallery}
– Какъв е последният проект, който завършихте?
– Това е безспорно третата, същинска глава от дисертацията, която подготвям на тема „Приложение на ГНСС методи в съвременните 3D сеизмологични проучвания за търсене на нефт и газ“. Написването й отне почти два месеца целодневен труд и се наложи да ползвам целия си годишен отпуск – платен и неплатен, и то през зимата. Писането е капризна работа – някоя сутрин се събуждаш с цели редове в главата си, друг път не може да сглобиш смислено изречение до обед. Сортирането и подборът на подходящ снимков и картен материал от събираното през годините също отнема време, което се усеща най-силно при наближаването на крайния срок за предаване. Като цяло се получи добре, но все още предстои подготовката на първите две по-теоретични глави.
– Как избрахте геодезията за специалност и каква ви беше детската мечта?
– Всичко започна с кандидатстването след 7-и клас, пробвах се в българския език и математиката. След изпитите заминах при баба ми в провинцията, докато един ден майка ми не се обади с добрата (според нея) вест, че съм приет в Строителен техникум „Христо Ботев“, специалност Геодезия, фотограметрия и картография. Помня, че бях много разочарован от нейния избор, най-малкото защото странното заглавие на специалността съдържаше наименования, абсолютно непознати за мен по онова време. Накратко, майка ми ме вкара в геонауките. Завърших техникума, последва греда на изпита във УАСГ, но успех в МГУ „Св. Иван Рилски“, където се подвизавам и до момента. А детската си мечта не помня, забравил съм я… Във всеки случай геодезията е отлична професия, стига да попаднеш на правилното място.
– Какво мислите за образованието у нас?
– Ще разкажа накратко за образованието в специалността „Геодезия и Маркшайдерство“ в МГУ „Св. Иван Рилски“, тъй като разполагам с най-обективно наблюдение. Към момента наличното в катедрата геодезическото оборудване е определено оскъдно, а и съвсем не е последен писък на модата. Въпреки че традиционно приемът в специалността е сред тези с най-висок бал в университета, разпределяните за нея средства са твърде непропорционални. Към момента катедрата разполага с едва 4 джобни GPS устройства Trimble Juno ST и една повредена и неработеща тотална станция Topcon. Това е крайно недостатъчно за осигуряване на качествено образование на студентите. Вече няколко семестъра титулярният преподавател по специалността доц. Момчил Минчев, а отскоро и аз, водим упражнения по „Глобални позиционни системи“ с апаратура, взета на приятелски начала от други места. И докато това е все пак някакво решение, обучението по класически геодезически методи – трасировки, снимки и прочее, е почти невъзможно, а провеждането на практики по геодезия и маркшайдерство – пред колапс. Какво следва за студентите след завършване? Във всяка фирма един от първите въпроси от интервюто за работа е „Можете ли да работите с тотална станция?“. Аз лично, през време на цялото си следване в МГУ, не видях такава. Работехме с обикновени теодолити.
Описаната тъжна картинка е, предполагам, позната на доста специалности от всички технически университети – липсата на качествено модерно оборудване е повсеместна. Само хуманитарните специалности не се нуждаят от такова, а разчитат основно на дарбата на преподавателите си. В техническите добрите преподаватели, каквито определено не липсват, се нуждаят от оборудване, за да предадат необходимите знания. На базата на всичко казано дотук, смятам липсата на добра материална база за един от основните проблеми на българското образование, а решението може би е в осъществяване и поддържане на по-близки и ползотворни контакти между висшето образование и бизнеса.
– Вие направихте 3D лазерно сканиране на Тронната зала в пещерата Духлата. Защо такова нещо не се прави в България и вие сте своеобразни пионери?
– Най-вече поради факта, че лазерното сканиране е доста скъпа технология – в България 3D скенерите се броят на пръсти. По начало пещерното картиране съвсем не е новост у нас – спелеолозите използват изградена с десетилетия методика, която включва лазерна рулетка и компас и общо взето представлява ортогонална геодезическа снимка. Тя е единствената възможност в места, където има педя въздух или едва провираш гърдите си през теснина, че камо ли и куфари с обемисто оборудване. Но резултатите от сканирането в Тронната зала на Духлата, което нашият екип извърши за първи път, показаха успешната приложимост на метода в условия, които го позволяват – една виртуална разходка от входа на пещерата до залата с хилядите сталактити, сталагмити и други форми ще убеди всекиго в това. Такава тепърва ще се създава на базата на подходящи компютърни програми.
– Вие сте изкушен от пътешествията. Къде от всички места, които сте посетили, сте се чувствали най-добре?
– През есента на 2008 г. предприех самостоятелно пътешествие с кола под наем из САЩ, от Чикаго до Калифорния и обратно. Един ден – беше слънчев предиобед – се движех на север през легендарната Долина на паметниците, разположена на границата между щатите Аризона и Юта, по междущатски път U.S. 163. На разклона за Националния парк „Скални мостове“ свих по щатския UT 261, водещ към вътрешността на Юта и т. нар. Велико стълбище – обширна геоложка структура, простираща се на стотици километри от Каньона Брайс до Големия каньон на р. Колорадо. В подножието на платото, върху което е разположен щатът, пътят е известен под името Moki Dugway, като след табелата следва невероятно стръмно изкачване от над 1000 метра по изсечени в скалата серпентини. Шофирането с наетата кола определено изискваше здрави нерви, мантинела липсваше и при всяка възможност спирах да се окопитя от екстремните завои. Вече на върха, пред мен се разкри чудна панорама – Долината на боговете, а на десетки километри в далечината се съзираха и величествените паметници. Беше топло и невероятно тихо, а гледката – неземна. Това е един от моментите, когато съм се чувствал най-добре по време на пътешествие.
– Професията ви на геодезист има ли нещо общо с това влечение към природата и към пътешествията изобщо?
– Смятам, че да. Изобщо всички професии, които са свързани с работа на открито (не само геодезията) доближават до природата, спестяват стоене в затворени офис пространства и всички негативни последствия, разкриват неща, които за други остават завинаги скрити. Това ме подсеща за още една кратка, но показателна случка – през април 2007 г. работехме близо до резервата Яйлата край с. Камен бряг, Каварненско. Един ден, към края на месеца, случайно минавахме по високия бряг на трийсетина метра над резервата, когато един от шофьорите внезапно спря и излезе от УАЗ-ката с поглед, вперен нейде надолу. Последвахме го и що да видим – буквално цялата приморска тераса на резервата под нас, с площ от стотици декари, грееше в червено от цъфналите диви пролетни божури – цветя, характерни само за този район. Всичко това на фона на Черно море, разстилащо се от резервата чак до хоризонта. Дори виделите всичко шофьори на сеизмичната група бяха погълнати от вълшебната гледка, която след няколко дни вече увехна. Мисля си, че само полевата работа може да разкрива внезапно подобни природни красоти.
– Какво е най-ценното, което отнасяте от различните държави, в които сте пътували?
– Най-ценното са впечатленията и спомените, които остават от досега с различни и непознати култури. На базата на тях постепенно осъзнаваш, че хората навсякъде са едни и същи – добрите са добри, а лошите – лоши, независимо от климатичните, политически, социални и религиозни условия, в които живеят. Ходил съм по работа или като турист в мюсюлмански, будистки, хиндуистки, православни, католически и протестантски държави. За себе си се убедих, че всички религии казват едно и също нещо, само че с различни думи – но думи, заради които с течение на вековете, а и все още загиват милиони.
Имам и един много ценен спомен – през 2008 г. работих в планината Среден Атлас в Мароко, населена с бербери, изтласкани там от заелите плодородните равнини араби. Един ден трасирахме колчета по каменист черен път. Малко преди обед от една барака високо на надвисналия баир заслезе към нас старец. Слизаше по стръмна криволичеща пътека, като носеше две сламени кошници. Чак към обед пристигна при нас – вече седнали на сянка – само за да ни гости, според местния обичай, с подобен на тънка питка хляб със зехтин и силен ментов чай. Старецът поздрави късо, остави кошниците и седна встрани, а след като приключихме просто ги взе, сбогува се и се потегли нагоре. Всичко това, предвид напредналата му възраст, отне повече от час усилен преход по стръмния склон, да не говорим, че тези племена живеят в изключителна бедност и той буквално отдели от залъка си, само за да спази местната традиция – че пътникът е пратеник от аллах.
Освен впечатления, за спомен донасям и камъни – направил съм малка колекция в офиса. Имаме от базовия лагер на Еверест, вр. Тубкал в Мароко, антично каменно сечиво от Сахара в Либия и пустинна роза от Тунис.
– Къде искате да се върнете?
– Време за връщане няма, въпреки притегателната сила на много от местата. Надявам се, че най-интересните изживявания тепърва предстоят – ясна панорама от вр. Килиманджаро, буря около н. Хорн или дълго плаване по р. Конго и притоците й…
– Вие сте млад човек, който изглежда има амбиции да живее и работи в България. Мислите ли, че има достатъчно добри условия за това у нас?
– Достатъчно добри – категорично не. Дилемата да останеш или да излезеш навън я има винаги – оставаш, ако има какво да те задържи, но това рядко са точно условията на работа. Все пак навън заплатите в геодезическия бранш са поне 5 пъти по-високи от тези в България. Разбира се, заплащането не е единственият фактор – фирмите провеждат специализирани курсове на обучение, специалистите разполагат със строго дефинирани длъжностни характеристики (нещо, за което тук не съм и чувал), бонуси, поощрения, застраховки и какво ли още не. Ако условията в България бяха атрактивни, щяха ли стотици хиляди хора да заминават на гурбет. Ами техника на безопасност? Виждали ли сте разписани процедури за действия при пожар или друга авария в офиса на фирмата. А ако такива има, чели ли сте ги – защото безопасността също спада към условията на работа. Работих две години в една американска геофизична проучвателна фирма – мениджмънтът там е на съвсем различно ниво. Всеки служител започва работа след подробен инструктаж по техника на безопасност. Инвестира се не само в скъпа техника, а и във висококвалифициран и добре осигурен човешки ресурс. Съмнявам се последното някога да бъде осмислено и тук. Всеки може да направи сравнение между условията на работа във фирми в България (от всички сфери, независимо големи или малки) с български и такива с чуждестранни собственици. Разбира се, има и изключения.
– Ако имахте властта и възможността да промените нещо, какво би било то?
– Може би най-важното – историческата съдба на България. Бих се върнал 1000 години назад и бих променил един от повратните и най-злощастни моменти в нашата история – падането ни под византийска власт. Всичко след това тръгва полека, но сигурно надолу, та да сме днес на тоя хал. Но де такава власт и възможности?
– Бихте ли работили в друга държава?
– С огромен интерес бих се включил в изследователска експедиция на Антарктида.
– Какво е мястото на технологиите в живота, в геодезията и в пътешествията?
– За добро или за лошо, технологиите са навлезли тотално в съвременния живот. Мястото им в него трябва да е само едно – да служат за по-добър живот на хората, а не за неговото унищожение. За съжаление е имало и все още има примери както в едната, така и в другата крайност.
В съвременната геодезията тяхното място е безспорно. Науката ни е изцяло зависима от технологиите. Ръчното изравнение на геодезически мрежи по МНМК, отнемащо преди 50 години седмици и месеци целодневен труд, се свежда днес до няколкоминутна обработка с натискане на един-два клавиша. Постиженията на техниката са неизброими – лазерни сканиращи системи и дистанционни методи, инерциални методи, спътникови навигационни системи… Това да определиш точното си местоположение със сантиметрова точност в рамките на няколко секунди е връх. А какво ли предстои още? Сещам се за една кратка, но символична среща преди години – среща на остарялата и бъдещата технология. През лятото на 2006 г. трасирахме точки от сеизмични профили над с. Крушовица, Врачанска област. Вървейки покрай една царевична нива по баира над селото се натъкнахме на двама възрастни геодезисти, които с огромен дървен земемерски пергел се опитваха да измерят обиколката на нивата. Такъв уред дотогава и в старите учебници по геодезия не бях виждал. Когато пресрещнаха нашата група, носеща двучестотни GPS инструменти и външни GPS и радио антени, монтирани чрез кабели на раници и щокове, те се посепнаха. Обяснихме им накратко за какво става въпрос, че даже им помогнахме и в работата, като за броени минути определихме разстоянията между четирите ъгъла на площта. Сетне ги оставихме, с отворени уста, да проверяват дължините около нивата с пергела и продължихме напред.
Относно пътешествията… да, технологиите имат своето място и там, но далеч не толкова съществено. Едно пътешествие обикновено се предприема, за да се избяга, поне за известно време, от света на технологиите. Някои го превръщат и в начин на живот. А духовното пътуване – то пък няма нужда от нищо. Вземете писатели като Карл Май. Силата на въображението преодолява всякакви пречки и разстояния.
– Как гледате на конкуренцията? Смятате ли, че е движеща сила?
Според много учени дарвинисти конкуренцията е генетично заложена в един свят, програмиран за оцеляване на по-приспособимия и съвършен вид. Ако не е принуден да се съревновава с някой, за да оцелее, видът просто спира развитие то си. Същото важи и за търговската конкуренция. Обстоятелствата те карат непрекъснато да се развиваш, иначе неизбежно ще бъдеш изпреварен или погълнат от по-напреднал участник. Аз не, но по-възрастните читатели помнят изкуствено заложеното равенство и липса на конкуренция в социалистическата икономика, както и печалния й крах. Тъй че конкуренцията е определено движеща сила – от нея печелят както производителите, така и техните клиенти.
– Откъде черпите вдъхновение за работата си?
– От самата работа, ако представлява интересна и предизвикателна – физически или умствено – задача. Старая се да върша нещата (доколкото ми позволяват способностите) по най-рационалния за конкретните условия начин, а вдъхновението бива възнаградено, когато накрая сам съм доволен от получения резултат.
– Кои са инструментите или вещите без които не можете да си представите един ваш ден?
– Иска ми се да вярвам, че все още не съм свикнал с някоя вещ дотолкова, че да не мога без нея. Но ако интернет е инструмент, то може би нормалният работен ден, в който не присъства, става все по-въображаем. А интернет върви с компютър, което пък е вещ…
– Какво ви дразни най-много?
– Откакто започнах да шофирам преди няколко години, започна много да ме дразни агресията и липсата на каквато и да е толерантност по пътищата. Дразнят ме хората, които сутрин се качват в автомобилите си като на мисия – да натискат останалите, да се псуват със или без причина, а при нужда – да вадят и подръчни железа и да се млатят. Мисия да учат останалите как трябва да се шофира и да вразумяват, където се наложи. Някъде четох, че гневът е един от основните фактори, заедно с високата скорост, за причиняване на катастрофи. Всеки ден на пътя гинат маса хора.
– Бихте ли дали съвет на колегите си?
– Нека търсят винаги иновативни и оптимални начини за решаване на даден проблем.
– Как си представяте професията след 10 години?
– Със сигурност очаквам да бъде интересно… като включа мобилното си ГНСС устройство, на дисплея му ще виждам не 6-7 спътника, а 20, че и 30 броя! Ето, на 20 октомври 2011 ЕКА ще изпрати в орбита първите два пълнофункционални операционни спътника от системата Galileo. Руснаците също изстреляха през февруари спътник от ново поколение, ГЛОНАСС-К, и вече подготвят втори. Очаквам значителни подобрения и отваряне на много нови възможности за приложение на спътниковите навигационни системи.
– Кое според вас е най-голямото ви завоевание?
– Ана Лазарова.
– По-какъв начин си почивате?
– Обичам да ходя на планина и колкото по-разцепен се връщам, толкова съм по-отпочинал и тонизиран през седмицата. Гледам и стари филми; за четене на книги вече нямам достатъчно време и концентрация.
– Ако имахте лост щяхте …
– Може би Архимед е прав за Земята и лоста. Наскоро успяхме да пренесем огромен тежък гардероб през току-що лакиран паркет с помощта на най-прост лост от първи род, под формата на кухненска точилка. Тактиката беше последователно подпъхване под корпуса и претъркаляне на гардероба чрез точилката. Гениален метод, който не остави и драскотина върху капризната дървесина.
– Искате да огледате под лупа…
– Като се замисля, отдавна не ми се е налагало да гледам през истинска оптическа лупа. За тази цел ползвам стандартните видове zoom, вградени в различните софтуерни продукти. От време на време използвам zoom in в популярното ГИС приложение Google Earth, за да разглеждам в детайли различни места по света – последно проследих все още функциониращите шлюзове по Беломорско-Балтийския канал.
– Телескопът би ви служил, за да …
– Да открия с него късче непозната, девствена, непокътната земя по българското Черноморие. Бих я запазил в тайна, само за себе си.
– Любима фраза, мото или виц или послание?
– Не съм чак на нивото на Санчо Панса, но ми допадат няколко: „Направи каквото трябва, пък да става каквото ще“ и „Per aspera ad astra“.
