Истинско приключение осигурява Европейската космическа агенция
Когато се заговори за страни, развиващи космическите науки, всеки се сеща за бившия СССР и САЩ, за бясната конкуренция между тях в средата на миналия век – след като представителят на страната на съветите Гагарин става първият космонавт, Америка отвръща на удара и неин човек стъпва първи от човеците на Луната. Тогава и до днес сякаш малко по в страни остават всички останали «космически» страни. Светът обаче се променя и белезите за новото време се виждат и в общите космически програми между различни доскорошни конкуренти. Сред най-бързо развиващите се космически агенции е Европейската космическа агенция (ЕКА), създадена още през 1974 г. Тя днес обединява усилията на 17 страни, за съжаление България остава извън това съдружие. Централата на ЕКА е в Париж, а за основен космодрум се смята намиращия се на екватора във Френска Гвиана Куру. Агенцията има няколко подразделения – Технологичният център ESTEC в Нордвайк, Холандия, Центърът за обучение на астронавти EAC в Кьолн, Контролният център ESOC в Дармщат и Институтът за научни изследвания ESRIN във Фраскати.
В навечерието на 50-ата годишнина от първия полет на човек в космоса, станал на 12 април 1961 г., на Международната космическа станция (МКС) има няколко космонавти и астронавти, които вършат всекидневната си работа. Сред тях е и Паоло Несполи – представителят на ЕКА – иначе роден в Милано. Той осъществява работата си в европейската лаборатория Columbus, а задачите му включват редица експерименти – от наблюдаване на радиацията до изучаване на човешките възприятия в космоса или по-точно – в среда с микрогравитация. Европейският астронавт участва не само в програмата на ЕКА, но и в американска, японска и канадска. Заминаването стана в нощта на 16 декември от космодрума Байконур. Екипажът е воден от руския космонавт Дмитри Кондратиев и в него освен Паоло Несполи участва Катрин Колман. Мисията ще продължи 152 дена.
Лабораторията Columbus
Тя е изцяло европейска разработка и е модул, постоянно прикачен към МКС. Служи за различни експерименти – изследване на радиация, биологични наблюдения, тестване на технологиите. С дължината си от 6 871 mm и диаметър в най-широката си част от 4 477 mm тя разполага с всичко необходимо за научните изследвания. Изстреляна е със совалката Атлантис през 2008 г. Температурата в лабораторията варира между 16° и 27°C, налягането е между 959 и 1013 hPa. Контролният й център се намира на Земята, в Оберпфафенхофен, Германия.
Европейският герой
Несполи е роден на 6 април 1957 г. в Милано. След завършване през 1977 г. на лицея „Паоло Фризи“ e повикан в армията. Получава квалификация за инструктор по парашутен спорт, а от 1980 г. служи в 9-и щурмови полк в Ливорно. През 1982 г. влиза в състава на италианския контингент на многонационалните сили за поддържане на мира в Ливан на командирска длъжност. Още преди да напусне армията постъпва в Политехническия институт в Ню Йорк и през 1988 г. получава степен бакалавър по аерокосмическо машиностроене, а година по-късно вече е магистър на науките по аеронавтика и астронавтика. От 1989 г. работи като инженер-проектант в компанията Proel Tecnologie във Флоренция и участва в създаването на италианския спътник TSS. През 1991 г. започва работа в Кьолн, където се подготвят астронавтите на ЕКА. Следват няколко години работа в Нордвайк – в Европейски център за космически изследвания и технологии. През 1996 г. е прехвърлен в Космически център „Линдън Джонсън“ в САЩ. Първият си космически полет Несполи извършва от 23 октомври до 7 ноември 2007 г. като част от екипажа на совалката „Дискавъри“. Вторият е сега – с кораба „Союз“ до МКС. Несполи е женен за Александра Рябовой, бивша медицинска сестра в ЦПК „Ю. Гагарин“ и двамата имат дъщеря. Сред най-ценните вещи, които Несполи носи и в момента при мисията си на МКС освен снимките на неговото семейство и близки, е малка кукла на Червената шапчица, подарък от дъщеря му.
Да туитваш от МКС – защо не
Още докато започва подготовката на мисията си на Земята, Паоло Несполи поддържа акаунт в канала Twitter. Когато през декември Несполи се оказва на МКС, той продължава да споделя опита си от вече космическия си живот пак там – в Twitter (www.twitter.com/astro_paolo). Именно в този нов комуникационен канал всички, останали на Земята, могат да видят и любителските му фотографии, направени от МКС, най-често с почти любителски дигитален фотоапарат Nikon D3S. Благодарение на Паоло всеки, който иска, може да проследи живота на един астронавт в почти реално време, а ако се върне малко по-назад във времето – и да се запознае с някои любопитни традиции в Байконур – подстригване преди полета, последните изпити, засаждане на дръвче; да разгледа космодрума и изобщо – да види как се подготвя един космически полет. Интересно е, че има и фотографии, които са в 3D формат, но трябва и вие да имате нужното оборудване, за да ги видите.
Често Паоло се заиграва със своите приятели в Twitter, като им поставя задачки да открият кое точно място от земното кълбо е заснел. Пораждат се спорове, всички общуват – Несполи получава между 200 и 500 послания на ден. Само за два месеца акаунтът му в Twitter има 20 000 последователи, а снимките му са видени от два милиона души. „Да летиш и да определиш какво точно снимаш не е много лесно“, споделя Паоло и продължава: „Земята е прекрасен обект и един от най-прекрасните модели за фотографа. Като си тук – тя е лесна цел, стига да имаш хубав апарат с няколко обектива. Но Земята си остава и предизвикателство – станцията се движи твърде бързо, картините и атмосферните условия се сменят непрекъснато. Земята е различна във всеки отделен миг и именно заради това е толкова красива.“
Дълбините на човешкия мозък
Една от основните мисии на Несполи сега е изучаването на човешкия мозък в околоземна орбита. Човешкият мозък се променя непрестанно – нервните клетки и връзките между тях се преструктурират с всяко запомняне на нова информация и с всяко приспособяване към нова ситуация. Излизането в космоса е стрес само по себе си. Безтегловността в орбита нанася големи промени на мозъка, а не само върху в кръвното налягане или общото физическо състояние. Микрогравитацията влияе и върху когнитивни функции. Всекидневният живот е напълно различен. Адаптирането към нулевата гравитация е може би най-голямото предизвикателство, с което трябва да се справи нервната система. Натовареността на нервната система се комбинира и с много стрес на мозъка.
Първият експеримент, в който участва Паоло, се проведе на 21 декември 2010 г., с помощта на Кади Колман и програмата Neurospat. Учените искат да разберат механизмите в мозъка, които се задействат при утежнените условия на безтегловност. Изследването цели да открие най-силно засегнатите части от главния мозък при подобно напрежение. Специално оборудван лаптоп прави енцефалограма на дейността на мозъка, докато Паоло извършва различни дейности – движение, наблюдение, ориентация в пространството. Записаните данни ще послужат за анализиране на дейността на мозъка и тук, на Земята. Физиологичните промени, нарушение на съня, умора, поради напрегнатия график на работа, са сред най-важните фактори в безтегловното пространство, но и не само там.
Другият експеримент, в който участва Паоло, е свързан с метаболизма в организма. Калция е основният минерал в костите, но астронавтите се зареждат с калций в насипно състояние, защото поради обездвижване плътността на костите намалява по време на престоя им в условия на микрогравитация. Същевременно нивата на натрий в безтегловност се запазват, докато на Земята съществува баланс в организма между двата елемента. Паоло ще се подложи на метаболитно контролирано проучване, като следва специална диета на постоянно нисък прием на сол, висока консумация на течности и изокалорично хранене – т.е. той ще яде всеки ден едно и също количество въглехидрати, белтъчини и мазнини. Европейските учени ще изследвания съдържанието на сол и последниците за човешката физиология, за да се разберат какъв адекватен прием на храни трябва да се осигури при дългосрочни мисии в космоса.
50 години след Гагарин
Два важни празника ще се случат, докато Паоло у в орбита. На 17 март родината му Италия ще отбележи 150-ата годишнина от обединението на страната. Подготовката за пищните приготовления е вече в ход. По-големият празник обаче е важен за всеки човек и особено за онези, които не спират да мечтаят – на 12 април се навършват 50 години от първия полет на Юри Гагарин в космоса.
«Изумително е! Искам всеки да има възможността да бъде тук и да погледне към Земята, но засега не е възможно, затова съм щастлив да покажа тези снимки на хората!», споделя Паоло Несполи, качвайки поредната порция снимки онлайн от МКС и поствайки поредния tweet.
СНИМКИ: ПАОЛО НЕСПОЛИ/ЕКА
