Международният обмен и липсата на млади хора са основните проблеми пред учените
Три гледни точки на български учени
Идеята за реформи в Българската академия на науките (БАН) не е от вчера. Вече има и конкретни резултати. След разработка на План за усъвършенстване на цялостната структура и управление на академията е ясна и новата структура на БАН: девет изследователски направления и 42 постоянни научни звена. В рамките на научно направление 6. Климатични промени, рискове и природни ресурси се създава и нов Национален институт по геофизика, геодезия и география (НИГГГ), правоприемник на четири звена на БАН – Геофизичен институт, Географски институт, Централна лаборатория по висша геодезия (ЦВЛГ) и Централна лаборатория по сеизмична механика и сеизмично инженерство.
Запитахме директора на ЦЛВГ доц. дтн Димитър Димитров и двама научни работници от досегашната ЦЛВГ – д-р Любка Пашова и д-р Иван Георгиев – за надеждите им след реформите.
Когато човек влезе в сградата на ЦВЛГ, веднага разбира, че лабораторията е с традиции. Няма ли обаче да бъдат прекъснати от предстоящите реформи?
Димитър Димитров: Становището на научния съвет на ЦЛВГ е, че със сливането на ЦЛВГ с други три института в НИГГГ се създава една по-авторитетна и по-ефикасна научна и административна структура. Обединението е и единствената алтернатива за лабораторията, която остана само с 12 научни сътрудници. ЦЛВГ, Геофизичният институт и лабораторията по сеизмична механика извършват оперативни дейности, възложени ни с държавни документи по поддържането на национални мрежи за мониторинг. Комплексният анализ на данните от тези мрежи дава възможност за по-добро опознаване на сеизмичния риск в страната.
Иван Георгиев: Наистина лабораторията има дългогодишни традиции в областта на висшата геодезия и разбира се – на геодезията. Постиженията са както във фундаменталните изследвания, така и в решаването на приоритетни национални задачи и практически приложения. В повече от 60-годишната си история научните изследвания в ЦЛВГ са били насочени винаги към актуалните геодезически проблеми в световен мащаб и приложението им за решаване на национални задачи. Тук трябва да споменем името на световно известния учен и основател на ЦЛВГ – акад. Владимир Христов. Безспорен е приносът към теорията на геодезическите мрежи и координатните системи, теорията на оценяване и т.н., за да се стигне до използването на съвременните методи на спътниковата геодезия за изследване на геокинематични и геодинамични процеси – съвременни движения на земната кора и оценка на сеизмичния риск.
За да ви отговоря направо – надявам се геодезическите изследвания и изобщо геодезията да бъдат запазени в рамките на академията. Излишно е да се доказва необходимостта от геодезия за съвременното индустриално общество. Ще спомена само националните геодезически мрежи, вече почти без изключение спътникови, които са в основата на националната инфраструктура. От друга страна, дългогодишните изследвания на ЦЛВГ на съвременните движения на земната кора и геодинамичните процеси са изключително ценни за всички останали науки, изучаващи Земята като планета. Изследванията са интердисциплинарни съвместно с широк кръг специалисти – геофизици, геолози, тектоници и др. Всъщност сътрудничеството между специалисти от науките за Земята е нещо естествено, а ЦЛВГ има дългогодишно сътрудничество с Геофизичния и Геологическия институти, Националния институт по метеорология и хидрология и др. Например, съвременната оценка на сеизмичния риск може да бъде направена адекватно на основата на комплексен анализ на сеизмична и геодезическа (GPS) информация. Така се появи и дисциплината GPS сеизмология. Както забелязвате, в името на института фигурира „Геодезия“, което предполага разширяване обхвата на научната работа особено в експертната и научноприложна дейност.
Искам да отбележа нещо важно за Националния комитет по геодезия и геофизика на Международния съюз по геодезия и геофизика. Дейността на комитета бе де факто прекъсната поради невъзможност БАН да плаща членския внос. Наскоро плащанията бяха възстановени и България отново е пълноправен член. Националният комитет е структура, в която членуват представители на всички геодезически институции, както и специалисти от науките за Земята и е важен форум за обсъждане на важни за страната въпроси.
Любка Пашова: Според мен отговорът може да бъде даден от онези, взели решението и осъществили обединяването. След направената през 2009 г. от представители на Европейската научна фондация международна оценка на научноизследователската дейност на всяко звено от БАН бе препоръчано усъвършенстване на структурата и управлението ù. Постиженията на ЦЛВГ също бяха оценени, като особено внимание бе отделено на научните и научноприложните резултати от последните години. Пълният доклад по Панел 3 – Науки за Земята, в който като научно звено на академията попада и лабораторията, е на страницата на БАН (www.bas.bg).
Следвайки препоръките на тази оценка, съставът от ЦЛВГ, който ще бъде в новия НИГГГ, ще продължи научното си развитие и разшири научната тематика на геодезическите изследвания. Перспективите и възможностите пред НИГГГ за международно сътрудничество, за контакти с национални институции и организации, както и с частни компании се разширяват. Отговорност и задължение на новото ръководство ще бъде изпълнението на дългосрочна програма с конкретни приоритети за постигане на значими и международно признати научни резултати.
Какви са слабостите на лабораторията според международната оценка?
Димитър Димитров: „Слабостта“ на лабораторията в структурния контекст на БАН е известна, а и потвърдена и от международните оценители. Цитирам:„малко звено и липса на кадри“ – очевидно несъответствието между числения състав на лабораторията и поставените ни научни и научноприложни задачи; секциите в звеното не са равностойни по състав и приноси“;„малък брой публикации в международни списания с импакт фактор“ -публикуването основно в български сборници и единствено на български език не носи принос за европейската и световна наука.
Иван Георгиев: На първо място са големите трудности по привличане на млади хора – проблем на цялата академия и на университетите в Европейския съюз, но особено сериозен в България, защото е свързан с ниското заплащане. Този проблем поставя бъдещето на академията и на другите научноизследователски структури под въпрос, а решаването му зависи от държавната политика в образованието и науката.
Слабост на лабораторията, в пряка връзка с горния проблем, е и недостатъчният ù състав или с други думи, има какво да се прави, за да се достигне т. нар. оптимална критична маса.
Но в ЦЛВГ се правят усилия в тази посока и доказателството са седмината докторанти, обучавани в момента. Двама от тях разработват дисертациите си във Франция и в България едновременно, с ръководители от двете страни. Други двама са служители на Военногеографската служба (ВГС) на Българската армия и дисертациите им са насочени към работата на службата – т.е. към значими национални проблеми.
Когато говорим за слабости, бих искал да спомена и една традиционно силна страна на ЦЛВГ, призната и на международно, и на национално ниво – високо специализираното знание в геодезията и в областите, без които съвременната геодезия не може – математика, информационни технологии, физика и т.н.
Любка Пашова: Наред с постигнатите резултати, в международната оценка са отбелязани някои основни слабости: липса на добра научна и организационна структура, небалансирано разпределение на научния състав в три проблемни групи, малоброен научен състав, вече споменатата липса на млади учени; твърде ограничена публикационна дейност в реномирани международни издания; липса на достатъчно средства за изследвания. Някои от тези недостатъци се съдържат и в доклада за самооценка, изготвен предварително от ръководството. Международните оценители отбелязват, че значителна част от научноизследователската дейност на ЦЛВГ е реализирана чрез проекти, финансирани бюджетно. Те подчертават, че не малка част от допълнителните средства са от проекти, финансирани от Националния фонд „Научни изследвания“ и двустранни спогодби и обмен с международни изследователски институти. Лабораторията е получила допълнителни средства, участвайки в един проект по FP5 на Европейския съюз и в един проект по програма на НАТО „Наука за мир“.
Какви са основните препоръки, направени от международните оценители?
Димитър Димитров: Препоръката на международните оценители, цитирана дословно е: „Основните усилия в бъдеще следва да се фокусират в продължаване и разширяване на съществуващата научна проблематика, която е важна за икономическото развитие на страната. Препоръчва се също така разширяване на контактите с частни компании на договорна основа и вътрешно преструктуриране на дейностите.“
Иван Георгиев: По трите основни показателя, по които бяха оценявани всички институти на академията, ЦЛВГ получи много добри и добри оценки. По първия – „Качество и продуктивност“, комисията прави извода, че лабораторията е „международно позната и ЦЛВГ е направила международно значими приноси в областта“. Оценката по втория показател – „Социално-икономически принос“ е „с високо значение“, а третият показател, отнасящ се за „Перспективите“ – препоръчва „продължаване и разширяване на настоящите научни и научноприложни изследвания“.
Като силни страни на ЦЛВГ са откроени високото ниво на специализирани знания; добрата интеграция на международно ниво, успешното изпълнение на задачи с национално значение и много доброто образователно ниво. Като основна слабост е отбелязан недостатъчния състав на ЦЛВГ и сравнително високата средна възраст, за която споменахме.
Любка Пашова: Основните препоръки са насочени и към предприемане действия за увеличаване на научния състав, привличане на млади специалисти, преструктуриране, развиване на активен международен научен обмен и драстична промяна в публикационната политика. Отбелязва се, че ЦЛВГ се проваля в изпълнението на една от приоритетните стратегически цели на БАН, а именно да се превърне в „мотор на базираното на знание общество“, поради липсата на фундаментални научни изследвания и на международно признание на провежданите изследвания. Най-видими са постиженията в областта на геодинамиката, направени съвместно с други специалисти от национални и международни изследователски институции. Поради липсата на перспектива при съществуващата организационна структура има и препоръка за преструктуриране и обединяване с друг институт.
Доколко съществува приемственост между различните поколения във вашата лаборатория?
Димитър Димитров: За осъществяване на приемственост между различните поколения и напълно в съответствие със съвременната световна тенденция в науката за „Икономика на знанието“ и за съхраняване на знанията, ръководството на ЦЛВГ привлече изявени учени геодезисти, като проф. М. Даскалова и чл. кор. А. Венедиков за ръководители на редовни докторанти. За съжаление поради лошото заплащане на научните сътрудници и специалистите в БАН млади кадри изостават научната кариера.
Иван Георгиев: Приемственост винаги е съществувала, достатъчно е да споменем школата на акад. Владимир Христов. В ЦЛВГ почти винаги са се обучавали докторанти и предвид седмината сега бих казал, че приемственост съществува. Лабораторията обаче е изправена пред проблема с привличането на млади кадри.
Любка Пашова: Добрият пример в научната работа и творческата обстановка стимулират в повечето случаи развитието на всеки специалист в избраната научна сфера. Лично за себе си бих казала, че в работата ми в ЦЛВГ съм се стремила да се уча от опита и знанията на по-възрастните колеги. Често в разговори, мнозина от тях са споделяли от какво са се поучили от колегите преди тях и какво те са променили в научноизследователската и организационна дейност, когато обстоятелствата са го позволявали. Винаги ме е учудвал фактът, че малцина обаче се опитват да предадат личния си опит, обучавайки докторанти и млади специалисти. В други институти на академията има изградени т. нар. научни школи на видни учени с международна и национална известност. Такава научна школа от поколение учени, освен тази на основателя на ЦЛВГ акад. Владимир Христов, като че ли не може да бъде посочена. Но това е мое лично мнение.
Случвало ли се е хора да напускат академията, за да се занимават с частен бизнес?
Димитър Димитров: Да, това е честата практика в последно време. Младите кадри получават специализация при нас и бързо след това са привлечени в частния бизнес.
Иван Георгиев: Да, хора напускат академията, не само за да се занимават с частен бизнес, но и да търсят реализация в чужбина. Такива случаи има и в лабораторията и трябва да кажа, че и в двата случая реализацията на колегите е успешна. На фона на заплатите, предлагани в чужбина и в частния бизнес – този факт не е изненадващ.
Любка Пашова: През времето, в което съм в Лабораторията, доста млади специалисти са идвали при нас с нагласата да правят научна кариера. Единици са тези, които и до сега продължават да работят. Причините за голямото текучество могат да се търсят в няколко посоки. Често се изтъква, че основен аргумент е ниското възнаграждение. Според мен не е единственият фактор, който оказва влияние за решението на един млад човек да остане или не и да продължи да се развива като учен.
Често критикуват академичната общност, че не работи пряко с бизнеса. Смятате ли, че сега ще имате повече възможности в тази посока?
Димитър Димитров: Смятам, че в НИГГГ на всички съставни звена ще бъде предоставена една по-мащабна платформа за контакти на науката с бизнеса.
Иван Георгиев: Усилията и на академичната общност, и на бизнеса трябва да бъдат насочени към преодоляване на този проблем. Лабораторията не остава встрани – конкретен пример е сътрудничеството между ЦЛВГ и компанията NAVITEQ. Тя изгражда първата в България перманентна GNSS мрежа с комерсиални цели. Компанията предоставя GNSS измерванията от перманентните станции на ЦЛВГ за научноизследователски цели, а от своя страна лабораторията определя прецизните координати на станциите и осъществява перманентен мониторинг на дългосрочната стабилност на станциите в Центъра за анализ, което между другото е едно от основните изисквания при функционирането на една перманентна GNSS мрежа за търговски цели.
Любка Пашова: Тези критики донякъде са основателни. Но има и други причини извън академичните среди, които спират бързото реализиране в практиката на научния продукт. През последните години доста се дискутират тези проблеми, като постепенно се търсят начини за решаване. При първите съществени реформи през 1991-1996 г. бе допусната съществена грешка от страна на академията, поради конюнктурни и субективни решения – да се ограничат научните работници да участват пряко в изпълнение на частни инициативи. Не веднъж и съм задавала подобен въпрос на нашето ръководство: Не трябва ли ние да сме активна страна в търсене на възможности за съвместна работа с бизнеса? Виждам, че напоследък се предприемат подобни стъпки за активизиране на тези контакти с някои частни фирми. Надявам се, че в новия институт значително ще се разширят възможностите за съвместна работа на по-големи колективи от специалисти от геонауките с международни и национални правителствени, обществени и частни организации и фирми. Но това изключително ще зависи и от научната политика на ръководството на НИГГГ.
Голяма част от финансирането на научната работа идва отвън. Смятате ли, че използваме всички възможности по европейски програми?
Димитър Димитров: ЦЛВГ изпълнява проекти, финансирани от Европейската комисия, от НАТО и други европейски институции. Това са и основните източници, от които се финансират нашите теренни експедиции и закупуването на съвременна научна апаратура.
Иван Георгиев: България явно изпитва трудности при усвояването на средства по европейските програми, но това трябва да бъде преодоляно. Конкретно за лабораторията статистиката е, че през последните десетина години ЦЛВГ е работила по два проекта, финансирани от ЕК. В момента се изпълнява международен проект по програмата „Наука за мир“ на НАТО, като бюджетът на лабораторията е около 180 хиляди евро, главно за апаратура. ЦВЛГ се стреми да поддържа и международно сътрудничество, не конкретно свързано с финансиране по проекти, но важно за научните и приложни изследвания. Партньори са водещи институти от Франция, Германия, САЩ. През 2007 г. в ЦЛВГ се проведе работна среща и семинар за научноизследователския софтуер за обработка и анализ на GNSS измервания GAMIT/GLOBK. Лектор бе един от авторите на софтуера Робърт Кинг от Масачузетския технологичен институт, а участници – изследователи от цяла Европа, Русия и дори от Кувейт.
Любка Пашова: Определено мога да кажа, че не се използват всички възможности за осигуряване на допълнителни финансови средства за научните изследвания. Това бе забелязано и от международните оценители. Няма интерес от страна на колегите, а от друга страна – част от тях заради липсата на опит и знания, се въздържат да поемат инициатива за търсене на възможности.
Едни от служебните ми задължения са да инициирам и ръководя разработване на научни проекти, да участвам в конкурси за финансиране на изследвания от наши и чужди източници и в различни форми на сътрудничество със сродни международни и национални научни организации. При изпълнението на тези задължения обаче съм срещала трудности, което е неизбежно. Сблъсквала съм се с неразбиране от страна на колегите, известна инертност при вземане на решения, липса на доверие и подкрепа от страна на ръководството. Понякога чисто субективни фактори и лични отношения влияят негативно на опитите да се промени и подобри установеното с времето статукво. Участието в международни и национални научни конференции, симпозиуми и срещи е особено важно за нас като научни работници за контакти и обмен на идеи, които после да се използват за разработване на проекти по международни програми. Невъзможността да се участва в тях, поради липсата на достатъчно средства, допълнително ограничава инициативите.
Разбира се, за да се кандидатства за външно финансиране по различни конкурсни програми и инициативи, като FP7, COST акции, НАТО и др. с научен проект, се изисква сериозна подготовка, добра идея за реализиране, подходящи партньори от чужбина и у нас, научна компетентност, допълнителни умения и познания, които малко колеги имат, за да се изготви добро проектопредложение. Необходима е голяма доза шанс за успех, понякога и сериозно лоби сред международните научни среди, които оценяват научните проектопредложения. В повечето случаи от първи път трудно се печели финансиране, но неуспехът по-скоро трябва да ни стимулира да подобрим работата си. При желание и инициативност, добрите идеи, разработени в научни проекти, в повечето случаи намират реализация.
Геодезията е тясно свързана и с въпросите за националната сигурност. До каква степен работите добре с Военногеографската служба?
Димитър Димитров: Сътрудничеството на ЦЛВГ с ВГС на Министерството на отбраната е резултатно и ползотворно. ЦЛВГ осъществи обработката и анализите на националните GPS и гравиметрична мрежи на Република България, подготвя докторанти от ВГС. Осъществяваме обмен на специалисти, апаратура и подготвяме съвместно доклади и публикации.
Иван Георгиев: С удоволствие ще ви отговоря, че съвместната дейност на ВГС и лабораторията е много добра. Сътрудничеството е в различни направления, но може би най-показателна е дейността по въвеждането на нова координатна система и геодезическа мрежа в България. Проектът и измерванията на Държавна GPS мрежа бяха извършени от ВГС, а обработката, анализът и получаването на координатите на точките – в изградения в ЦЛВГ Център за анализ на GNSS измервания през 2005/2006 г. Държавната GPS мрежа е основата за всички геодезически граждански и бизнес приложения, инфраструктурни проекти и т.н.
Получените резултати бяха приети от експертна комисия, назначена със заповед на министъра на отбраната. Изводът на комисията е: „Извършената работа и постигнатите резултати при изграждането и обработката на Основния клас на Държавната GPS мрежа имат фундаментално значение за държавата, съпоставимо с това, на създадената през 30-те години на 20 век Държавна геодезическа мрежа и съответстват по обем и точност на регламентиращите документи и съвременните научни постижения в тази област“.
На ежегодния международен симпозиум на подкомисията за координатни системи за Европа на Международната асоциация по геодезия EUREF в Рига, 14-17 юни 2006 г., резултатите от обработката и анализът на измерванията на Държавната GPS мрежа бяха приети от Техническата работна група, което бе отразено в Резолюция № 1 на Симпозиума. Така към момента на приемането на България в Европейския съюз тя притежаваше съвременна държавна геодезическа мрежа, привързана към Европейската земна координатна система ETRS89 (European Terrestrial Reference Frame 89).
Сътрудничество между ВГС и лабораторията се осъществява и в областта на нивелачните и гравиметрични измервания и тяхната обработка и анализ.
Любка Пашова: Съгласно сега действащото нормативно законодателство в областта на геодезията има разпределение на основните задачи, които следва да изпълняват отделни геодезически институции в страната. Част от тези задачи се решават от ограничен кръг от специалисти от ЦЛВГ и от ВГС. За резултатите от изпълнението на ангажиментите по националните задачи, може да се съди от съвместни публикации и участия в международни и национални форуми и конференции. За съжаление, част от все още нерешените проблеми, повечето от които са от научно естество и касаят основни въпроси от областта на висшата геодезия, които трябва да бъдат регламентирани в нормативни документи, и до сега не са намерили съответното решение, по едни или други причини. Според мен, следва да се тълкува критиката към ЦЛВГ от международните оценители, че в областта на геодезията не сме успели да бъдем онзи „мотор на базираното на знание общество“, за който вече споменахме.
А как работите с Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК)?
Димитър Димитров: С новото ръководство на АГКК осъществяваме сътрудничество от изключителна важност за двете страни. ЦЛВГ направи анализ на държавните нивелачни и мареографски мрежи и набеляза необходимите мерки за тяхното осъвременяване и поддържане. Съвместно с АГКК, ВГС и УАСГ подготвяме нормативни документи в областта на геодезията.
Не трябва да забравяме и много доброто ни сътрудничество с Геодезическия факултет на УАСГ. Осъществихме няколко съвместни проекта, финансирани от Научния фонд на УАСГ, разработваме съвместно научни теми, публикуваме заедно резултатите от изследванията и подготвяме съвместно докторанти и дипломанти.
Любка Пашова: Отговорът на този въпрос отчасти се съдържа и в предходния отговор. Мисля, че контактите и обмяната на мнения по основни въпроси на геодезията с новото ръководство на АГКК вече са по-чести и се надявам в бъдеще да се поддържат постоянно – това е в интерес на двете страни. При дискутиране на проблемите в геодезията е добре да се привлекат повече компетентни специалисти, които вземат важни решения, свързани с практиката.
Иван Георгиев: Лабораторията работи добре с АГКК, особено през последните години. Основно сътрудничеството се изразява в експертната дейност на сътрудниците на ЦЛВГ в геодезическата практика. Мога да отговоря положително – агенцията използва знанията на ЦЛВГ и всъщност това е един естествен процес.
Може ли да се каже, че лабораторията произвежда продукти за потребителите?
Димитър Димитров: Нашата продукция са резултати от научни изследвания, анализи и публикации. Потребители на тази продукция са ВГС, АГКК, Геологическия, Геофизичния, НИМХ институти на БАН, СУ, МГУ, ВСУ, УАСГ, както и европейски и световни научни звена.
Лабораторията разработва софтуер и притежава лицензирани такива за обработка на високоточни GPS, гравиметрични, нивелачни, магнитни и други измервания и техните анализи. В нашия изчислителен център се обработват и анализират такива измервания.
Иван Георгиев: Със сигурност Държавната GPS мрежа може да бъде смятана за висококачествен геодезически продукт на сътрудничеството между институциите в България. На практика лабораторията предлага основно знания и мога да кажа, че те се използват, например от АГКК.
Любка: Пашова: Една от разработките на лабораторията бе създаването на база данни за геодезически измервания. За съжаление колегата, който се занимаваше от дълги години с нея, напусна ЦЛВГ и отиде в друга организация. „Продукт“ от дейността на ЦЛВГ са изчислените координати на Държавната GPS мрежа. Все пак основен продукт на нашия труд са научните публикации, които отразяват резултатите от проведените изследвания. Практика на някои институти на БАН и в повечето институти от чужбина е да се посочва колективът, който е постигнал съответния научен резултат. При нас не е точно така. Честно да си призная, дори аз се затруднявам понякога да разбера формулираните от колегите научни резултати, които се отчитат след изтичането на всяка календарна година. Всеки, който желае обаче, може да ги види на страницата на лабораторията (https://clg.cc.bas.bg) и общо за академията (www.bas.bg).
Искам да направя едно уточнение. От 2007 г. лабораторията започна изграждане на перманентни GPS станции в ЮЗ България, като финансирането бе осигурено по проект на НАТО. По-късно става ясно, че ръководството на ЦЛВГ е решило за изграждане на Национална GPS мрежа, която да покрива територията на цялата страна. На мен лично не ми е известно този въпрос – за цялостното изграждане на мрежата, да е бил поставян някога пред Научния съвет на лабораторията, да е обсъждан на Общо събрание на учените или на научен семинар, където се разискват такива въпроси. Изграждането на перманентна GPS мрежа е много сериозен ангажимент, който изисква влагането на значителни финансови и човешки ресурси. По подобен начин стои и въпросът за споменатия Център за анализ на данни към ЦЛВГ. Повечето колеги, ползващи GPS/GNSS технологиите, знаят, че в България има изградени три такива частни мрежи от перманентни станции, като една от тях напълно покрива територията на страната. Другите две постепенно се доизграждат и скоро и те ще покрият цялата страна. Лично мое мнение е, че по-скоро би трябвало да се инвестира в повишаване квалификацията на научния състав на лабораторията, още повече че ние разполагаме с два от съвременните лицензирани научни софтуера за обработка на такива измервания.
Сп. Геомедия представи работата на двама български геодезисти на Антарктида. Защо академията абдикира от завоюваните си позиции там и не подкрепи последната мисия на антарктиците ни?
Димитър Димитров: Двамата колеги от катедра „Висша геодезия“ на Геодезическия факултет на УАСГ – гл. ас. инж. Борислав Александров и гл. ас. инж. Юри Цановски, осъществиха изключително важни геодезически заснемания в Южния залив на о. Ливингстън. Има възможности и за други геодезически изследвания в района на Българската антарктическа база на Антарктида. ЦЛВГ е поканена от проф. Пимпирев да извърши изследвания на движението на ледниците на остров Ливингстън с метода InSAR.
Любка Пашова: Не мога да дам обяснение защо се е случило. В предишни експедиции, наред с други колеги специалисти от науките за Земята, е участвал и нашият директор в осмата от тях през 1999-2000 г., по време на която е извършено топографско заснемане на района на българската станция. Преди година с един колега потърсихме връзка с проф. Пимпирев, председател на УС на Българския Антарктически институт, с идеята да разработим геодезически научен проект за о. Ливингстън, където е базата „Св. Климент Охридски“. За съжаление инициативата ни не срещна нужната подкрепа от страна на ръководството на ЦЛВГ. Това, което колегите Борислав Александров и Юри Цановски са извършили по време на последната експедиция на Антарктида, е наистина похвално. Може да се намери поле за научни изследвания, като продължение на извършеното от тях.
Как виждате бъдещето на лабораторията и своето лично бъдеще в новия институт?
Димитър Димитров: Надявам се Департаментът по Геодезия в новия Национален институт по Геофизика, Геодезия и География да стане истински европейско научно звено със заслуга за израстване на страната ни и с принос в световната наука.
Лично аз мога да бъда полезен с многогодишния си и международен научноизследователски опит както в подготовката на кадри, така и в дейността на Департамента по геодезия в НИГГГ.
Иван Георгиев: Надявам се геодезията в рамките на БАН да продължи да се развива и разширява. Имам пред вид вече не само изследвания в областта на висшата геодезия, но и практическа и експертна дейност в областта на геодезията. Нещо повече, в рамките на новия институт възможностите за сътрудничество между специалистите от науките за Земята ще бъдат значително по-големи, а интердисциплинарният характер на изследванията – гарантиран. Що се отнася до личното ми бъдеще – надявам се да продължа да работя в областта на спътниковата геодезия, геодезическите мрежи и изследванията на съвременните движения на земната кора. А какво в действителност ще стане, ще покаже бъдещето.
Любка Пашова: Смятам себе си за диалогичен човек, който лесно се сработва със специалисти от сродните науки за Земята. Мисля, че ще намеря достатъчно поле за изява в новия НИГГГ.
Бъдещото обединение на четирите звена в рамките на НИГГГ, отложено за 1 юли 2010 г., като че ли е „спасителният пояс“ за настоящото положение на геодезическата наука в БАН. За мен лично няма яснота как точно ще се извърши и какви ще бъдат ангажиментите на всяко едно от тези звена в бъдещия институт. Решенията са взимани в УС и от ОС на БАН, в резултат на действията на ръководствата на тези четири звена. До нас не достига достатъчно информация какво точно се случва. Дали ще могат да бъдат решени формулираните приоритети на новия институт – ще покаже времето. Правилна научна политика при ясно поставени цели, мотивиране на научния състав и справедлива оценка на научната работа, както и осигуряване на достатъчно финансови ресурси и подкрепа на академията, обещана от страна на правителството, са факторите от съществено значение. На ход е академичният състав от НИГГГ.