Европейската космическа агенция (ЕКА) организира специално за България курс по Радарни дистанционни изследвания. В София пристигнаха водещи имена в областта, а 37-те курсисти (от България, Сърбия и Литва) бяха избрани сред над 60 желаещи от 11 държави.
Курсът се проведе в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), с подкрепата на министерството на икономиката, което е основен партньор на ЕКА.
Събитието е следствие на подписаната през февруари тази година Харта с космическата агенция. Така България вече е европейска кооперираща държава на ЕКА за период от пет години. Първата част на споразумението бе подписана на 8 април 2015 г. Вече български фирми, научни и академични институции имат право да участват в редица проекти на ЕКА в областта на аерокосмонавтиката, микроелектрониката, наблюдение на земята, сателитни комуникации и други.
„С подписване на Споразумението с ЕКА и включването на България в Плана за европейските коопериращи държави, страната ни ще има възможност в следващите пет години да се възползва от всички програми, свързани с космическата дейност”, каза зам.-министърът на икономиката Даниела Везиева по време на церемония за връчване на сертификатите след курса. На връчването присъства и ректорът на УАСГ проф. Иван Марков
Представяме ви доц. д-р инж. Мая Илиева от УАСГ, координатора от департамента по международни отношения Анабел Фонсека, научния координатор за обучения от дирекцията „Програми за изследване на Земята” д-р Франческо Сарти, експерта по дистанционни методи д-р Антониос Муратидис и експерта от министерство на икономиката Елисавета Ненкова.
Мая Илиева: УАСГ вече е разпознаваем като средище за космически изследвания
Бихте ли се представили с няколко думи?
В момента съм ръководител на катедра Геодезия и геоинформатика в Геодезически факултет на УАСГ. С радарни дистанционни методи се занимавам от 2006 г., като през 2011 г. защитих двустранна докторска дисертация между Университет Париж-6 „Пиер и Мари Кюри“ – Сорбонски университет и Национален институт по геофизика, геодезия и география – БАН. Темата обхващаше приложения на радарни космически технологии за изследване на геодинамични процеси в Източното Средиземноморие. Благодарение на познанството ми с д-р Антониос Муратидис още от времето, когато следвахме заедно в Париж, успях да установя контакт с д-р Франческо Сарти от ЕКА и да го убедя, че е крайно време тази технология да бъде популяризирана и в България. Тримата заедно, с помощта и на Елисавета Ненкова от министерство на икономиката, се впуснахме в организация на курса за радарните изследвания.
За реализацията му искам да изразя благодарност на ръководството на УАСГ в лицето на проф. Иван Марков и на ръководството на Геодезически факултет, които подсигуриха база и ресурси на УАСГ, с което университетът вече може да бъде разпознаван като един от средищните центрове за космически технологии в България.
Защо избрахте точно тази тема на курса?
От една страна тъй като радарите дистанционни методи за изследване на Земята са областта на моя научен интерес, а от друга, понеже това е една сфера на научните изследвания, която е сравнително непозната в България. Искаше ми се да дадем шанс и познания на млади специалисти, които в последствие да сформират работещ и знаещ екип в сферата на предложената тематика.
Доволни ли сте от резултатите на курса?
Изключително съм доволна, че в България има млади заинтересовани колеги, които са готови да работят заедно и да си помагат взаимно. Много от курсистите през времето на едноседмичния курс намериха общи теми, откриха, че се борят с едни и същи проблеми и се надявам, че групата ще обедини усилията си в бъдеще, за да се справя успешно с научните и изследователските предизвикателства.
Това е нещото, което на мен ми е липсвало през годините и единствената помощ съм получавала от колеги в чужбина. Убедена съм, че след познанията и познанствата, придобити през тази седмица в България ще се оформи силна научна група, използваща радарните технологии в различните сфери на приложение.
Подготвя ли университетът достатъчно компетентни кадри, които да работят по програми на ЕКА?
Смятам, че университетът има голям потенциал да подготвя специалисти по различните програми на ЕКА, който обаче не е развит и провеждането на подобни и разнообразни мероприятия е много наложително. Необходимо е да се полага повече старание студентите да бъдат заинтригувани и привлечени към тези познания и приложения. С тази задача сме се нагърбили аз и моят екип и смятам, че положителните резултати скоро ще бъдат видни.
Какъв е следващият проект, по който УАСГ ще работи заедно с ЕКА?
В резултат на успешно проведения курс и огромния интерес от курсисти и колеги започнахме преговори с ЕКА за организиране на следващи подобни курсове в различни области. А колкото до научната дейност, с екипът ми вече подготвяме проектни предложения за участие в следващите научни конкурси на ЕКА.
Анабел Фонсека: Трябва ви национална стратегия
Бихте ли се представили?
Работя в департамента за Международни отношения на ЕКА и се занимавам с отношенията с институциите в държавите, които са членове на Европейския съюз, но все още не са членове на ЕКА. С тях имаме специфичен начин на сътрудничество.
Защо все още България не е пълноправен член на ЕКА? Бихте ли казали каква е схемата за приемане в агенцията?
Вероятно знаете, че има две програми на Европейския съюз, които са посветени на науката и космическите изследвания. Това са Коперник и Галилео. Само преди няколко седмици успешно изстреляхме два сателита Галилео. Заради това, че България е член на ЕС, тя е съсобственик и на тези сателити, пускани по европейските програми. Със страните като България, Словения, Литва и т.н. имаме особена схема на сътрудничество.
Обикновено схемата за приемане е от три-четири стъпки. Първо, когато започнем преговори със страната, подписваме т. нар. договор за сътрудничество. Този договор е като шапка, начало на сътрудничеството и на нашето запознаване едни с други. На този етап няма финансови ангажименти от страните и няма подписване на договори.
Както знаете, ЕКА е междудържавна научна организация, която цели да сключва договори със страните, които са нейни членове. Още преди да се създаде ЕС, преди 50 години ЕКА започва да изгражда европейска програма и стратегия за космически изследвания.
Втората стъпка при присъединяване със страна от ЕС е сключването на т. нар. Европейски договор за коопериране. При този договор вече страните плащат внос, който е малко сравнение с огромния бюджет, който имаме годишно. Минимумът е 1,4 милиона евро на година – икономическо изискване от 2001 г., което се наложи, за да има солидарност между държавите. На този етап страните, които са подписали този договор, имат право да представят фирми, които да сключват договори с ЕКА. Ние представяме програмите на ЕКА и каним публичния сектор, университетите, частните фирми да участват в проектите.
През април миналата година ние подписахме с България точно този договор, а тази година през февруари подписахме и втората му част и веднага започнахме да изпълняваме различни инициативи.
Важно е да се отбележи, че в случая с България ние не сме преминали през първата стъпка и затова не е толкова лесно. Държавата ви обаче вече е инвестирала парите. Иначе сме имали разговори с България още преди тя да стане член на ЕС през 2007 г. с БАН, тъй като страната ви има големи традиции в космонавтиката. Сега обаче ние трябва да възобновим тази традиция и да сме сигурни, че младите хора ще продължат да работят в областта на космонавтиката. Космонавтиката не е само в БАН или при космонавтите. Трябва да бъдат използвани например данните от сателитите и именно затова организирахме и този курс.
Вие сте голяма държава, със специфични нужди, имате външна граница на ЕС, която трябва да охранявате, така че използването на сателитните снимки ще ви е от голяма полза.
Третата стъпка би била асоцииране или приемане в ЕКА. В момента в ЕКА има 22 страни членки, а когато страната стане член, повече тя не е предпазвана по отношение на съревнованието с останалите, както докато е страна, кооперираща с ЕКА. Тогава става много трудно. В момента България има 5 проекта и два от тях са одобрени в областта на наблюдението на Земята, което е много голямо постижение.
Трябва да участвате в проектите на ЕКА, защото това в крайна сметка са парите на българските данъкоплатци и те трябва да знаят за какво се използват.
Два от проектите са посветени на обучението.
Планирате ли друг курс?
Би могло да се организира друг курс, но тогава трябва да го плащате вие, вашата държава. Тъй като ние обикновено имаме един курс на държава. Всяка държава има нейните собствени нужди и ние спрямо тях решаваме какво да преподаваме. Обикновено правим по един курс на държава преди присъединяването, защото това е много скъпо – около 10 хиляди евро например. Когато станете страна членка, тогава може да организираме още курсове, защото тогава вие ще си плащате за тях. Сега ще има курсове следващата година в Литва, Румъния.
Казахте, че България има големи традиции в космонавтиката…
С Русия и с Роскосмос. ЕКА не може да ви каже какво да правите. Проблемът е, че в момента с изключение на дейности, свързани с изпращането на човек в космоса, вие, българите, имате нужда да запазите това, което сте имали като опит и знание. Трябва да подсилвате и да инвестирате в тези млади хора. Знаете, че ЕКА планира мисии до Марс, може би и мисии до Луната. Това е въпрос на бъдещето – как да управляваме дълги мисии. А вие трябва да решите в какво искате да инвестирате. Каква ще е вашата национална стратегия за развитие на космоса.
С кого работите най-добре?
Правителството ви добре разбира какво правим. Вие трябва да инвестирате от национална гледна точка, а ние имаме нужда от стабилни национални партньори, на които може да разчитаме. Не искаме да общуваме с един човек едната година, а другата – с друг.
Какво ви е посланието към българските учени?
В средата на септември ще е следващият конкурс за предложения и проекти за ЕКА. Посланието ми е учените да бъдат готови и да кандидатстват с проекти. Участвайте, защото вашето правителство е инвестирало парите на данъкоплатците българи в ЕКА. Затова кандидатствайте. Направете добри предложения, такива, които да бъдат в синхрон с дейностите на ЕКА. Досегашният ни опит показва, че има много добри предложения, но те не са свързани с дейностите на ЕКА.
Фраческо Сарти: Достъпът до данните на ЕКА е напълно свободен
Да запознаем читателите с вас…
ЕКА има различни дейности, а аз отговарям само за образователните в областта на Наблюдението на земята.
Познавате ли България? За първи път ли идвате у нас?
Почти за първи път съм тук. Всъщност бях тук преди месеци и тогава разговаряхме с хората от министерството на икономиката.
Как решавате какъв точно курс да направите?
Решихме го заедно с българските ни колеги. Хората тук са специалисти в оптичните дистанционни методи и затова направихме курс за радарните сателити, защото липсва подобно знание. ЕКА разполага с много спътници, които са радарни – Сентинелите са сред най-важните ни сателити, а Сентинел 1 е радарен. Хората трябва да се запознаят хората и да могат да оперират с тези данни
Какво е нивото на българските студенти и професори?
Тези, които познавам, са много добри специалисти.
Може ли с няколко думи да опишете Програмата за наблюдение на земята на ЕКА.
Програмата на ЕКА има т. нар. операционни сателити – които са тип Сентинел,
Имаме метеорологични мисии, които са част от системата Метеосат. Имаме и чисто научни сателити, които да изучават феномени като гравитацията, магнитните полета и т.н.
Какво е мястото на геодезистите в Наблюдението на земята?
Особено с радарните сателити получаваме много широк спектър информация, която би била много полезна за геодезистите, защото получаваме точна информация за големи пространства. Обикновено използваме милиони GPSприемници, за да анализираме информацията за даден район, но с радарните изображения получаваме доста точна информация за хиляди квадратни километри, благодарение на т. нар. интероферометрия. Това е изключително полезно за геодезистите.
Не е ли скъпо?
Достъпа до тези данни е напълно свободен. Всички данни, събирани от ЕКА, са достъпни само с бърза регистрация.
Да кажем адреса?
Добре е да запомните, че това се казва scientificdatahub, а иначе адресът е:
Сентинел е част от програмата Коперник, както става ясно.
През последните месеци имаше много наводнения – в Германия, във Франция. Как ЕКА може да помогне при решаването на подобни кризи?
От много години не само данните на ЕКА, но изобщо данните от дистанционните методи за наблюдение на Земята са използвани за решавани на подобни кризи, особено що се отнася до наводнения. Наводненията са най-честите бедствия в Европа.
Статистически, те носят най-голям брой жертви и най-големи икономически загуби. ЕКА участва в програмата, наречена Международна харта за космос и големи бедствия (International Charter for Space and Major Disasters), която е създадена през 1999 г. и данните са достъпни безплатно, за да се осъществяват превантивни действия срещу бедствията.
И тук радарните сателити са много полезни, защото те работят и денем, и нощем, и събират данни и в лошо време, когато има облаци, а наводненията са съпътствани с бури и проливни дъждове, които затрудняват събирането на данни с оптични сателити.
При добра видимост може да се използват и оптичните сателити и благодарение на тях да създадем добри и полезни карти на засегнатите райони.
България вече работи с тази международна Харта при наводненията, които застигнаха страната.
Съществува ли платформа за краудсорсинг, в която всички да могат да участват?
Може да погледнете https://www.crowd4sat.org/
Кога очаквате България да стане пълноправен член на ЕКА?
Това се решава от самата страна и от международните партньори, но се изисква солидна сума за членство. Това разбира се е добра инвестиция, защото 90% от похарчените от дадена страна суми, се връщат в държавата под формата на договори с различни фирми.
Могат ли хората да намерят образователните курсове и в интернет?
Да, просто напишете в интернет и намерете сайта на ЕКА.
Какви са личните ви цели в ЕКА.
Много се радвам да работя в ЕКА, защото ми позволява да работя с млади хора и да ги обучавам. Така мога да им помагам – а това е много важно за мен – да се чувствам, че помагам на младите хора.
Антониос Муратидис: Геодезистите могат да се впишат във всяка среда
Харесва ли ви в България?
Идвам за втори път. Първият беше преди десетилетия, но Солун не е толкова далече, така че се чувствам много удобно, като у дома си.
Какви са впечатленията ви от българските студенти? От българските геодезисти изобщо?
Работил съм с много българи, с хора от БАН.
Мога да кажа, че състоянието в Средиземноморието и на Балканите е почти едно и също, що се отнася до университетите и студентите. Образователните системи не са едни и същи, различните държави имат различни акценти в университетите, но усещането ми е, че това което се случва тук е същото каквото става в Гърция, или в Италия. Студентите не продължават с кариера в геодезията. Те започват да се занимават с това по случайност. Много малко са мотивирани и го избират, защото ги интересува. Трябва да имаме по-малко студенти, но да работим с тях за развитието им, да продължават кариерата си в геодезията.
Знаят ли студентите какво да очакват от специалността си?
Същината и същността на геодезията не е много ясна за студентите. Има различни специализации – по кадастър, по висша геодезия, по картография, а във всяка отделна държава те са представени по различен начин в университетите. В Гърция например имаме факултет по инженерство и кадастър и в него се учи кадастър, фотограметрия, геодезия, дистанционни методи. А ако отидете в Германия или в Швейцария – там има отделна специалност кадастър, и отделно – геодезия. Понякога като кажете „Аз съм геодезист”, това означава различни неща в различните държави. Не е еднозначно като строителното инженерство или архитектурата, например. Но това е и плюс, тъй като геодезистът може да се впише във всяка различна среда.
Така че геодезистите имат място в дистанционните методи. Освен това има и сателити, които са посветени изцяло на науката – решават въпросите за геоида, което си е чиста геодезия. А именно чистата геодезия е основата на всичко останало, защото формата на Земята е основата за всяка друга работа.
Какво получават хората от тези курсове, геодезистите по-специално? Какви са вашите цели?
Целта е да се запознаят не само геодезистите, но и по-широк кръг от хора, с темата за радарните сателити. Важно е да се видят различните възможни инструменти за обработка на данните. Целта не е да направим хората учени, занимаващи се със сателити, а те да видят какви възможности имат сателитите.
Моят курс има акцент мониторинг от космоса и синергията между различните инструменти за наблюдение на Земята.
Какво представлява тази синергия?
Наблюдението на Земята представлява данни от една страна, локализация от друга, благодарение на Глобалните навигационни спътникови системи (ГНСС) и географският инструмент за обработката на цялата тази информация, което пък е ГИС. Или грубо казано – данни, локализация и инструмент за обработка на данните – това е синергията.
Каква е разликата между оптическите и радарните сателитни системи?
И двете са системи за изображение, но едната, оптичната, работи с очите, със светлината, а радарната – с ушите, като прилепите, ако може така да се изразим. Що се отнася до геодезията и свързаните с нея области, радарните системи са по-близки, защото има много повече приложения в геодезията. Например може да говорим за мониторинг след земетресения например, могат да се засичат и най-малките премествания на земната повърхност, точността на изследванията е много близка до геодезическите.
Ако говорим за кадастър в класическия смисъл, тази радарна система не е особено приложима, но ако искате да измерите голямо пространство и трябва да измерите с GPSхиляди точки, с радарната система всеки пиксел има стойност – т.е. имаме продължителна информация и във времето и в пространството, благодарение на радарните системи. И то относително лесно.
Има ли специфика в снимките на земя, на вода, на гори?
Всеки материал има своите собствени качества и отговаря по различен начин на енергията, която изпращаме и получаваме. Грубо казано, оптичните системи са по-свързани с химичните свойства на материалите, докато радарните системи са повече свързани с механичните, физични свойства на материалите. Оптичните и радарните системи измерват едни и същи обекти, но измерват различните свойства на тези обекти.
Използвате ли заедно получената информация?
Класическият пример е с наводненията. Би било най-лесно да се заснемат с оптичната система, но обикновено вали и има бури, което прави видимостта лоша – така че тогава идва на помощ радарната система. А ако имаме и данните от двете системи – тогава е най-добре, защото имаме максимално много информация.
Къде в интернет може да се намери добра информация? Освен на сайта на ЕКА?
Друго добро място за сателитни снимки е американско. Сайтът е https://landsat.usgs.gov/
Американската космическа агенция изведе от 1972 г. до днес 8 спътника, които са оптични и те предоставят данни, които са със свободен достъп.
Защо няма снимки на България, които да се предоставят на сайта на ЕКА?
Защото все още не сте пълноправен член на ЕКА.
Какво бихте препоръчали на българските геодезисти?
Да следят сайта на ЕКА, ако ги интересува професионално развитие в областта на космическите технологии и геодезията. Има много възможности. Сайтът е
https://www.esa.int/About_Us/Careers_at_ESA/Vacancies
Елисавета Ненкова: Целим дългосрочни ползи за България
Как оценявате семинара?
Седмият тренировъчен курс на ЕКА за радарно дистанционно обучение, който Агенцията организира за България е първото съвместно мероприятие, организирано между ЕКА и Министерство на икономика, с любезното съдействие на УАСГ, които предоставиха безвъзмездно своята база, за провеждане на практическите занятия и неоценимата подкрепа на Мая Илиева – ръководител катедра „Геодезия и геоинформатика“. Не мисля, че аз би трябвало да давам оценката за семинара, а по-скоро всички участници, които имаха възможност да се потопят за една седмица в света на радарните космически технологии и изследвания. От срещите, които имах с тях по време на обучението видях една група от силно ентусиазирани, жадни за нови знания хора, които искрено споделяха за ползите от наученото. Надявам се, че обучението е било полезно и ще могат да приложат новите знания в практиката, както и да поддържате помежду си професионални контакти, за разработване на бъдещи проекти и съвместни участия.
Какво да очаква България като резултат от сътрудничеството с ЕКА?
След като бяха изпълнени всички технически процедури и Споразумението между правителството на Република България и ЕКА влезе в сила, на 11 март 2016 г., в резултат на извършеното плащане на първата финансова вноска в Хартата на Плана за европейските коопериращи държави (PECS), пред нас на практика се откриха широки възможности за активизиране на научния и индустриалния потенциал, благодарение на достъпа до върхови технологии и развитие на космическия бизнес. България има право да участва в изпълнението на съвместно избраните програми и дейности на ЕКА, по PECS, с изключение на основната технологична програма на агенцията, в която са включени всички 22 държави – пълноправни членове на ЕКА. PECS е създаден специално за новоприетите държави членки на ЕС като общата цел на този план е да свърже България с програмите и дейностите на ЕКА и да подготви страната най-ефективно за евентуално бъдещо присъединяване към Конвенцията на ЕКА. В рамките на петгодишния период на сътрудничество с ЕКА, България ще получава от агенцията известия за научни мисии, което позволява на българските компании, академични и изследователски организации да участват на ниво главен изследовател или съ-изследовател, както и да се използва инфраструктурата и услугите на ЕКА за национални космически проекти. Предоставят се възможности за достъп до младежките програми на ЕКА за магистри и стипендианти, както и взаимен обмен на експерти; научна и техническа информация; данни и стоки от взаимен интерес, в областта на космическата наука, технологиите и приложенията. Основната цел, която трябва да постигнем, с помощта на индустрията, научната и академична общност, е да развием националната космическа инфраструктура.
Кои са българските фирми, които вече участват в програми на ЕКА?
След Първата тръжна процедура, от общо 19 представени проекти предложения, само 5 бяха положително оценени от страна на ЕКА като общата стойност на проектите е около 800 000 евро. Проектите обхващат теми, свързани с наблюдението на Земята, образование и изследвания с хора в космоса. Участниците, които са спечелили тръжната процедура са:
– RSICS – Пловдив, с подизпълнител TAKT- IKI – София, EOMAP GmbH, Seefeld – „Използване на сателити („Сентинел“) за наблюдение на Земята, за по-добър мониторинг и управление на водите, и предотвратяване на наводнения в България“;
– ИКИТ – БАН, Секция „Дистанционни изследвания и географски информационни системи (ГИС)” – „Тестови индекси за растителността от Сентинел2, за оценка на състоянието на зимните култури в България“;
– ИКИТ – БАН, Секция „Слънчево-земна физика“ – „Изследователско оборудване с дозиметри за орбиталния апарат ExoMarsTraceGasOrbiter (TGO) и платформа за изследване на повърхността. Единна уеб-базирана база данни с инструменти тип „Люлин“, за космични радиационни данни“;
– ИКИТ – БАН, Секция „Дистанционни изследвания и географски информационни системи (ГИС)”, с подизпълнител Университета в Олденбург, Германия – „ Образование за наблюдението на Земята за среднообразователнитеучилища”;
– Асоциация „Циолковски”, София – „Космосът за България“.
Спечелилите проекти ще се финансират от средствата които България плаща в Хартата на PECS.
Кои са следващите конкурси, в които могат да се включат наши фирми и в какви направления?
Втората тръжна процедура, която ЕКА ще организира за България тази година ще стартира с 2 информационни дни – 15 и 16 септември. Това беше изискване от страна на министерство на икономиката, за да се предостави възможност на потенциалните български участници да проведат индивидуални разговори с представителите на ЕКА, да поставят своите въпроси и да получат необходимата експертна консултация. Разговорите са конфиденциални и на тях не присъстват представители на Министерство на икономиката. Стремежът е да се осигури максимална помощ, за да се насочат нашите участници как най-правилно да формулират и структурират своите тръжни предложения, по отношение на трите основни направления, които се вземат предвид, при извършването на оценка от страна на ЕКА:технологична адекватност на проекта, съобразена с изискванията на Агенцията; програмно ниво на развитие на проекта – начина по който се конфигурират отделните фази на съответния проект, съчетано с разработения финансов план към тях; осигуряване на дългосрочна полза за България. Публикуването на поканата за участие в тръжната процедура, на страницата на EMITS, ще се извърши на 10 октомври 2016 г., а закриването е на 12 декември 2016 г. Едно от най-добрите пожелания и апел към всички участници е да имат силно представяне с проекти, свързани с разработването на летателен хардуер; космически приложения, продукти и услуги, както и свързани с научноизследователската и развойна дейност.
Ще има ли следващ подобен курс, организиран от Министерството на икономиката, и ако да – кога?
Да, в момента провеждаме разговори с ЕКА за организирането на втори обучителен семинар в България през септември, с участието на едни от най-известните индустриалци в областта на космическите дейности в Европа, които да представят пред българската космическа общност цялата палитра от дейности на ЕКА. Целта на този семинар, който ще се проведе под наименованието„Информационен ден на ЕКА за България,“е да запознае участниците с основните цели, дейности, програми, научноизследователски бази и контрагенти на Агенцията, както и с политиката на ЕС в областта на космоса. В рамките на статута на европейска кооперираща държава, България прави своите първи стъпки като партньор на ЕКА, и в тази връзка е от изключително значение всички заинтересоване страни да бъдат запознати с нивото на развитие и изискванията при разработването на космически технологии, процеси, приложения, продукти и услуги, което ще спомогне за повишаване на информираността и създаване на условия за развитие на национална космическа индустрия. Нашите усилия в тази посока ще продължат, за осигуряване на актуална информация, създаване на полезни контакти и възможно най-благоприятни условия за развитие на космическия сектор в България. В дългосрочен план, целта е да се повиши българския принос в областта на космическите дейности, за запазване на геополитическата стабилност, осигуряване на космически данни в полза на обществото, за повишаване на конкурентоспособността на икономиката, и подобряване на националната отбрана и сигурност, чрез технологично развитие.
Европейската космическа агенция (ЕКА) организира специално за България курс по Радарни дистанционни изследвания. В София пристигнаха водещи имена в областта, а 37-те курсисти (от България, Сърбия и Литва) бяха избрани сред над 60 желаещи от 11 държави.
Курсът се проведе в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), с подкрепата на министерството на икономиката, което е основен партньор на ЕКА.
Събитието е следствие на подписаната през февруари тази година Харта с космическата агенция. Така България вече е европейска кооперираща държава на ЕКА за период от пет години. Първата част на споразумението бе подписана на 8 април 2015 г. Вече български фирми, научни и академични институции имат право да участват в редица проекти на ЕКА в областта на аерокосмонавтиката, микроелектрониката, наблюдение на земята, сателитни комуникации и други.
„С подписване на Споразумението с ЕКА и включването на България в Плана за европейските коопериращи държави, страната ни ще има възможност в следващите пет години да се възползва от всички програми, свързани с космическата дейност”, каза зам.-министърът на икономиката Даниела Везиева по време на церемония за връчване на сертификатите след курса. На връчването присъства и ректорът на УАСГ проф. Иван Марков
Представяме ви доц. д-р инж. Мая Илиева от УАСГ, координатора от департамента по международни отношения Анабел Фонсека, научния координатор за обучения от дирекцията „Програми за изследване на Земята” д-р Франческо Сарти, експерта по дистанционни методи д-р Антониос Муратидис и експерта от министерство на икономиката Елисавета Ненкова.
