Четвъртата международна конференция за картография и GIS се проведе в средата на юни – от 18 до 22, в курортния комплекс „Албена“. Тя бе организирана от Българска картографска асоциация (БКА), Международната картографска асоциация (ICA) и от Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ). Събитието бе под патронажа на еврокомисаря г-жа Кристалина Георгиева, която изпрати своето приветствие към участниците на закриването на конференцията. Конференцията бе открита с поздравления от ректора на УАСГ проф. д-р Красимир Петров, от председателя на международния организационен комитет проф. д-р Милан Конечни, от президента на Международната картографска организация проф. Гьорг Гартнър, от негово превъзходителство посланика на република Чехия Павел Васек, от Константин Дараданов – почетен консул на Швеция и Дания във Варна, от Пол Харди от името на спонсорите на конференцията. Поздравления бяха прочетени от името на г-н Николай Нанков, зам. министър на регионалното развитие и от името на председателя на Камарата на инженерите по геодезия инж. Ангел Янакиев.
В научния форум участваха 150 учени и специалисти от 33 държави.
Основните теми в различните панели бяха технологиите и ГИС, картографията, създаването на дигитални атласи, изработване на карти, визуализацията, приложението на GPS технологиите.
В рамките на конференцията беше семинарът за ранно предупреждение и управление на кризи, осъществен с подкрепата на Европейския съюз.
По време на конференцията се състояха три годишни заседания на комисии на Международната картографска асоциация (ICA).
Теменужка Бандрова: Нужна е много работа и голям ентусиазъм
– През последните няколко години изведохте българската картография на световната сцена до голяма степен благодарение на усилията ви в международен план и организирането на събития от световна величина. Последната конференция в Албена отново завърши с успех и участниците са доволни както от научното качество, така и от благодатната среда за срещата. Как се организира конференция?
Това е сложен въпрос, но отговорът може да бъде много лесен: с много работа, с голям ентусиазъм, с пропаганда в международен план започнала поне година преди събитието, с ясно поставени цели и задачи пред всички участници в организацията й и най-вече – с работещ организационен комитет в истинския смисъл на думата.
– Може ли сам човек да се справи с тази задача? И трите последни пъти вие сте били председател на организационния комитет. Колко време ви отнема организацията?
Разбира се, че не съм сама. В международен план, най-голяма подкрепа получавам от проф. Милан Конечни, председател на международния организационен комитет. Той неведнъж е казвал, че в последните години пропагандира България в чужбина повече от колкото собствената си държава. Международната картографска асоциация също не ме оставя сама. Погледнете само какво участие и подкрепа от тяхна страна: Президент, генерален секретар, зам. президент, петима председатели на комисии, 3 годишни срещи на комисии. Това говори за тяхното доверие, подкрепа и съпричастност, на което съм изключително благодарна.
У нас също не съм сама: Българска геоинформационна компания с доц. М. Минчев, Камарата на инженерите по геодезия с инж. А. Янакиев, ДатаМап с инж. Ч. Динев, Картографско студио Давгео с инж. Д. Динков, Геодетект с полк. А. Ангелов, Военно географската служба с полк. Г. Гладков, д-р М. Марков, доц. В. Коцева, доц. Петър Пенев, Националния институт по Геофизика, геодезия и география с доц. Г. Железов, моят университет, УАСГ с ректора проф. Красимир Петров, лабораторията по картография с инж. Стефан Бончев, Българска картографска асоциация със секретар инж. Силвия Цвяткова, Геопан Бургас с инж. Стефан Пейков, притеснявам се да не забравя хора, които са помагали със сърце и с професионализъм винаги, когато е било необходимо.
– Каква е ролята на самия организационен комитет? Колко хора бяха ангажирани в последното събитие в Албена? Намерихте ли подкрепа в държавните институции?
Организационният комитет отговаря за качеството на допуснатите доклади. Бяха допуснати 90 говорими доклади и 10 постери. Всички те бяха рецензирани на ниво абстракти. Там където е било необходимо са връщани за допълнения и подобрения. Целта на организационния комитет бе да кандидатстваме за рефериране в WebofScience. Отпечатани са 2 сборника и са изпратени в САЩ. Силно очакваме положително решение. Това повишава нивото на издадените печатни материали, както и на нивото на публикациите. Организационният комитет върши своята работа и не остава въпрос, който не може да бъде разрешен. Това става само с желанието и усилието на всички. Погрешно е да се твърди, че аз правя всичко. Това е невъзможно!
В техническата организация участваха седем човека, които бяха на разположение на участниците на конференцията денонощно последната седмица. Трябва да отдадем заслуженото и на перфектната организация на Албена АД, които са специализирани в конферентния туризъм и професионално изпълняват и най-странните изисквания на участници от цял свят.
За разлика от преди 2 години, този път държавните институции проявиха интерес: Министерство на вътрешните работи, Министерство на отбраната, Министерство на регионалното развитие. Всички те имаха своите представители на високо ниво.
– Сега, както и преди две години, конференцията беше под патронажа на еврокомисаря Кристалина Георгиева. Каква подкрепа получихте от Европейската комисия? Какво на практика означава този патронаж за вас като учени?
Изключително! Подкрепата на такова високо ниво, води и участници на високо ниво. Без политическа подкрепа няма как теоретичните концепции и технологии да бъдат развити на практика. Търсим тяхната реализация чрез международни проекти на европейско и световно ниво. Бяха проведени множество предварителни разговори, бяха развити много идеи и набелязани задачи за осъществяване в международен план. Европейската комисия също ще бъде уведомена за нашите резултати и бъдещи планове.
– Доколко политиците чуват учените и прилагат техните постижения?
За съжаление, когато стане бедствие или сериозен проблем в различни направления, тогава политиците се сещат, че научните постижения могат да помогнат. Случилото се наскоро земетресение в Пернишко и последвалите реакции потвърждават думите ми. Това може би провокира и техния интерес към Семинара за ранно предупреждение и ръководство в кризи, провеждан в рамките на конференцията. Колкото по-навреме политиците се сещат на учените, толкова по малко проблеми биха имали те. Знаете ли, че президентът Клинтън е спечелил изборите в САЩ на базата на ГИС анализи, които са използвани от неговия предизборен щаб? Учените работят за обществото, за хората, за политиците. Важно е те да бъдат подкрепяни, поощрявани, провокирани, за да работят все по-добре.
– Това не е първата ви конференция, която организирате. Какво научихте за себе си от солидния опит, който добихте през времето?
Това е 5-тата конференция, която организирам: 4 конференции по картография и ГИС и 1 Съмит на дигиталната земя. Аз имам принципи в работата си. Като картограф, винаги казвам, че всяко ново картографско произведение трябва да бъде по-добро от предишното. Този принцип се стремя да спазвам и тук, при организирането на конференциите. Имах един участник, д-р Зденек Стахон, който ми каза: „Когато бяхме в Несебър си мислех, че по-добре не може да бъде, а сега разбрах, че може….“. Не ми се иска това да прозвучи като самохвалство. Боя се от рутината, която в определен момент може да се обърне срещу нас. Това е често срещано явление. Не бих искала някога да чуя, че преди 10 или повече години сме организирали или работили по същия начин. Всеки път трябва да се развиваме и да даваме все по-добро качество в работата си. Конкуренцията при конференциите е огромна. Само в нашата област има 2-3 конференции в света всеки месец. Не си ли на ниво, отпадаш от полезрението на колегите…
– Рецептата на успеха, според вас? Какво не бива да се пропуска? Кое е най-трудното?
Отново труден въпрос! Трябва много правилно да се определи тематиката и целите, които трябва да се следват. Най-трудното е да осигури наличието на световно признати учени, политици, бизнесмени. Имаш ли тях, както и спонсорите, няма как конференцията да не успее. Това привлича множеството участници.
Друго много важно условие, относно сега съществуващата европейска кредитна система е нивото на публикация. Обикновено CD или Proceedings вече трудно привличат качествените автори. Те не се ценят в собствените им университети и трудно се подкрепя тяхното участие. Рецензирането на докладите и реферирането на публикациите е задължително условие. Публикация на книга в международно признато издателство също провлича учени на високо ниво.
– Каква ще е следващата конференция или международно събитие, което ще организирате?
Най-вероятно същата конференция след 2 години. Имаме участници, които са идвали на всяка една от нашите конференции. Ако те дойдат отново, това означава, че ние сме задоволили техните очаквания.
– Използваме случая за въпрос за Българската картографска асоциация – как върви и какви са перспективите пред нея?
Българска картографска асоциация (БКА) продължава своята работа след организацията на тази конференция, която е основно нейно дело.
Най-спешната ни задача през следващия месец е да вземем отношение, относно изготвения Проект за Наредба за ЕТК от Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Следващата по-дългосрочна задача е свързана с определяне на правила за изработване на различни видове тематични карти, като БКА ще дава своята подкрепа на тези, които отговарят на определените изисквания. Предстои ни подготовка и за участие в Международната картографска конференция в Дрезден следващата година: отново международна картографска изложба, на която се надявам ще участват повече български картографски фирми, отново детският конкурс „Барбара Петченик“…. Ще си спомним и ще отбележим 10 годишнината от кончината на проф. Бенямин Коен…и най-вероятно още много други събития ще изпълват ежедневието ни… информация за нас ще намерите на www.cartography–gis.com.
