Цветен Боев завършва геодезия в Университета по архитектура, строителство и геодезия. От 2003 г. до 25 септември 2009 г. оглавява Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Преди това работи в частния бизнес, а по-рано – в държавното предприятие „Трансстройминпроект“.
– Каква е вашата оценка за свършената работа в Агенцията по геодезия, картография и кадастър по време на вашето управление?
– Моята оценка за свършеното от мен и от екипа, с който работех, е твърде висока. Ако трябва по шестобалната система да се оценяваме, бих казал 5,50 – почти отлична. За шест години и половина мисля, че се направи твърде много в различни аспекти. На първо място – административното укрепване и стабилизиране на агенцията и на структурите в страната – т.е. в 28-те й служби. Второ, доста успешно приключихме заема на Световна банка.
През годините се наложи, изпълнявайки заемното споразумение и действията по заема, да водим много тежки преговори със Световната банка, за да сменим дизайна на заема.Той първоначално беше така структуриран, че крайната му цел беше създаване на кадастър и имотен регистър, за да се подобри пазарът на недвижими имоти. Както е видно – в тази крайна цел няма количествени измерители, няма количествени показатели; трудно можеше да се каже дали е успешен или не; пазарът на недвижими имоти се определя от много други фактори, но в никакъв случай не от наличието или отсъствието на кадастър. Кадастърът и имотният регистър спомагат на развитието на пазара за недвижими имоти, но в никакъв случай не са определящи – има различни макроикономически и икономически показатели, ако щете и субективни показатели, които влияят на пазара за недвижимите имоти. Така че първото, което направихме, благодарение на хората от моя екип, беше да предоговорим със Световна банка виждането по отношение на изпълнението на изискванията на заема за създаване на кадастрална карта в цифров вид – да има или да няма геодезически измервания. Първоначалната визия, както аз заварих заема в началото на 2003 г., беше, че трябва да се направи оцифряване на всички налични в страната карти.
– Но не и да се правят нови измервания?
– Не, без геодезическа проверка на място, – т.е. да се оцифри съществуващото положение и да се оцифри регистърът към кадастралната карта. В никакъв случай не мога да се съглася, че това би било полезно. Да – щяха да бъдат похарчени едни пари, може би по-малко отколкото сега, защото нямаше да има преки геодезически замервания, но продуктът щеше да бъде на съвсем друго ниво.
Другото, което успяхме през годините да направим, е да създадем отлична работна среда на колегите от Агенцията по кадастър. Единствено се чувствам задължен към службата в Перник, на които не можахме да осигурим нормални условия за работа. Всички останали служители имат прекрасни условия за работа. Направи се ремонт на службите, купи се хардуер и софтуер. (Всички търгове за закупуване са по спецификации, направени от фирмата разработчик на софтуера на АГКК и е съгласувано и със Световната банка). Закупихме автомобили, обновихме геодезическите инструменти. За тези години успяхме да докажем пред Световната банка, че желаем и можем да работим. Беше създадена кадастрална карта за близо 18% от територията на страната, като само част от средствата са по заема на Световната банка.
– Отново да кажете параметрите на заема?
– След направата на корекции на заема и на заемното споразумение, заемът от 33 милиона стана 29 милиона евро за седем години за двете агенции – АГКК и Агенцията по вписванията. В начално Агенцията по вписвания не съществуваше, а министерството на правосъдието се считаше за субект по заема. Днес, ако направите сметка, ще видите, че става дума за около 2 милиона евро на година за агенция, в които влиза всичко, за което говорихме досега – административно укрепване, ремонт на помещенията, закупуване на техника, създаване на информационна система на кадастъра и на имотния регистър, технически дейности, подпомагане на промяната на правната рамка на нормативната уредба. Освен това се създаде и бизнес план на агенцията – и стратегически, и конкретен. С тези пари беше извършван мониторинг на влиянието на заема върху обществото, с тях се заплащаше указване на правна помощ на хора в неравностойно положение. Средствата от заема бяха малко, но от страна на АГКК те бяха изразходвани по предназначение.
Когато станах директор, през м. март 2003 г., агенцията беше с бюджет от 3 милиона лева за година, от които някъде около милион и 500 хиляди бяха за дейности и дори тези пари не бяха осигурени. Тогава ние трябваше да правим корекции за текущата вече година, за да можем да гарантираме изплащането по т. нар. „пилотни проекти“, които стартираха тогава. За пример – за 2009 г. бюджетът на агенцията е 32 милиона лв., а за 2010 г. сме поискали и сме направили бюджетна прогноза за 37 милиона лв. До тази година бюджетът на агенцията беше гарантиран.
Агенцията нито веднъж през тези шест години и половина не е имала проблем с плащанията към своите контрагенти.
Освен това в последните години, така организирахме работата, че дейностите можеха да започват веднага в началото на следващата календарна година.
– Т. е. без изчакване и забавяне?
– Да. Знаете, че бюджетът се гласува октомври, а средствата се разпределят през март месец, защото сме второстепенен разпоредител. И ако тогава започваха дейностите – вие знаете, че по закон има 54 дни от подаване на процедурата в агенцията за обществени поръчки до провеждане на процедурата и дейностите трябваше да започват след полугодието. През последните три години организирахме работата така, че да има постъпателно плащане и да има гарантиран бюджет за следващата година; да могат да се плащат геодезическите работи без забавяне.
Мисля, че направеното в сферата на геодезията на фона на обема работа, който се свърши по кадастър, е малко. Но такива бяха финансовите възможности. Бяха обявени процедури за преизмерване на държавната нивелачна мрежа. Около 5500 км на територията на страната. Бяха обявени процедури като част от кадастралната карта по създаване на геодезически мрежи. Част от изискването към изпълнителите е да направят обследване на съществуващата триангулацията. Тази част от съществуващите триангулачни точки, която е подходяща за GPS измервания, да бъде преизмерена с приемниците, за да се получат параметри за трансформация на всяка една точка на базата на преки геодезически измервания с GPS. Бяха възлагани дейности за продължаване на дейността на мареографските станции и всяка година в това също беше инвестирано, макар и малко средства и в сферата на възможностите, които имаме.
В областта на картографията – от 2003 г. заработи Съветът по транскрипция на географските имена. Агенцията участва активно в работата и на международните институции по отношение на правилата за транскрипция. Знаете, че с приемането ни в Европейския съюз и с превръщането на българския език в официален се наложи и сериозна работа по отношение на транскрибирането на имената. Независимо, че други си приписаха активите от създаването на закон за правилното изписване на имената на латиница, от 2003 г. Съветът по транскрипция е изпратил предложения към съответните подкомисии за Европа и към Икономическата комисия на ООН във Вашингтон по отношение на правилата. Поръчахме отпечатването на административни карти с двуезично изписване на имената на населените места и на географските обекти на територията на страната.
Но не бива да се забравя, че все пак агенцията е бюджетна структура. Нейният бюджет, независимо от намеренията ни, зависи изцяло от министерството на финансите и от състоянието на държавата. Мисля, че няма държавна структура, която да е получавала в пъти по-голям бюджет спрямо предишната година. Обикновено през последните години се даваше възможност ръстът да е до 5 процента, спрямо предишната.
– Т.е. вие за 6 години сте успели да увеличите бюджета 10 пъти?
– Да. Разбира се, в тези пари влизат и средствата за издръжка на агенцията. Но да се върна административното укрепване на агенцията: в момента численият състав е 383 души, а когато станах директор тя беше със 170 човека. Съставът на централна администрация на агенцията, който се намира на ул. „Мусала“№1, не само че не беше увеличен, а беше и намален. Цялото увеличение е за подпомагане на работата на службите по кадастър по места. Но съм длъжник, особено на онези служби, където покритието с карти е доста голямо. Това са службите в Бургас, Варна, Добрич, Благоевград, Ловеч. За територията на област Ловеч ние сме приключили със създаването на кадастрална карта, остава само община Угърчин. Не подценявам работата на останалите служби.
Държа да отбележа, че през цялото време, освен тежките преговори, които имахме със Световна банка и тежката битка, която имахме с правителството в България за увеличаване на бюджет и заплати, за увеличаване на персонал на агенцията, ние непрекъснато водехме и борба с т. нар. вътрешна опозиция в геодезическата гилдия.
Не бяха малко хората, които се страхуваха от създаването на една силна административна структура на територията на България. Неведнъж сме водили спорове трябва ли да сме бизнес ориентирани или не. Смятам, че АГКК трябва да е бизнес ориентирана, но бизнесът на агенцията не застрашава бизнеса на частните фирми в България. Бизнесът на агенцията е тя да се превърне в единствен доставчик на географска и кадастрална информация, но създаването на тази информация трябва да продължава да бъде получаван от частните и едната останала държавна фирма. Според мен това е пътят за развитие на агенцията.
За да може агенцията да контролира всички видове кадастрални, геодезически и картографски работи обаче ще й трябва още човешки ресурс.
Смея да кажа, че при нашата работа ние направихме много. Имахме визия – нееднократно сме готвили и сме правили предложения за промени в закона за кадастъра и имотния регистър, за промени в ЗУТ, в закона за собствеността и ползването на земеделските земи, в закона за устройство на Черноморското крайбрежие. Там АГКК има задължение да извърши измервания, за да могат да бъдат определени зоните. Трябва да поддържаме и специализираната карта за Черноморското крайбрежие.
Освен това още преди три години по време на предоговарянето на заема със Световната банка ние настояхме да бъдат направени промени в закона за кадастъра, които да дадат възможност кадастралните карти на по-малките населени места да бъдат извършени с по-малко процедури по тяхното обявяване. Да се ползва максимално наличната информация.
Направихме предложения за промени в ЗУТ с цел подобряване на синхрона между двата закона. Предложенията ни за промени в закона за кадастър и имотен регистър са за създаване на единна администрация по отношение на кадастъра и на имотния регистър. Създаването на единни дейности за воденето на имотния регистър – от една институция – по този начин ще се даде възможност за подобряване на използването на информацията.
През шестте години и половина беше извършена една колосална по обем работа и беше направено много както за създаването на цифровия кадастър на страната, така и за административното укрепване на агенцията. Проектът „Кадастър и имотен регистър“ е един от трите проекта, финансирани от Световна банка, наградени в категорията за бизнес-среда и финансовата ефективност на предприятията (BEEPS). Наградата беше получена на 03 април 2008 г. във Вашингтон по време на първото годишно състезание, наречено „Да подобрим живота на хората в Европа и Централна Азия“.
– Разкажете повече за вашата международна активност.
– Създадохме и укрепихме международни позиции. Още от 2001 г. сме членове на Eurogeographics. От 2004 г. ние активно участваме в техните форуми. Преди две години и половина бяхме домакини на работната група по кадастър и имотна регистрация. Срещата се проведе в Бояна. На нея не се даде голяма гласност на направеното в България, тъй като в организацията членуват държавни институции, но пък беше една от първите стъпки, които агенцията направи в посока отваряне към международни контакти. Агенцията взе активно участие в работата на работната група за поземлена администрация към икономическата комисия на ООН и подкомисията за Европа.
Тази година през месец април ние бяхме домакини на годишната среща на групата и тук дойдоха освен представители на повече от 30 страни и директорите на съответните институции в тези страни, а и светилата на Европа, които се занимават с кадастър и поземлена администрация.
Благодарения на усилията на агенцията беше направен преглед на поземлените отношения у нас от същата тази комисия, който вече е публикуван. В него може да се види какви са взаимовръзките на държавните институции, както и препоръките на работната група на икономическата комисия на ООН.
Наши специалисти посетиха водещи страни от Европа и се запознаха с работата на кадастъра в тях – посетихме Холандския кадастър, Скандинавските страни, Австрия и нейните опити за създаването на национална система по кадастър, Франция. Така че изводът е, че служителите в агенцията се запознаха с европейските практики и утвърдиха международния авторитет на агенцията.
– Кои бяха най-големите ви проблеми през това време? Кое ви спъваше?
– Разбира се, най-големите проблеми бяха в това да успеем да убедим правителството, че дейността, която агенцията извършва, действително е важна и значителна. Мисля, че успяхме – вижда се в бюджета, числеността и средната работна заплата в агенцията.
Другото сериозно предизвикателство беше да убедим Световната банка, че агенцията по кадастър има намерение да създаде една действително модерна кадастрална система, не само по отношение на имотния кадастър, а и по отношение на т. нар. многофункционален кадастър. Това, към което Европа се стреми. Многофункционалният кадастър не е самоцел и не за да събере всичката информация в агенцията по кадастъра. Създаването на многофункционален кадастър дава възможност за модерна визия за поземлената администрация. И не държавата да извършва тези дейности, а да намери онази структура, която да организира и извършва тези дейности, за да можем да получим максимални ползи от земята – не само от обработване и строителство, а да имаме политика по отношение на дългосрочното използване на земята – тъй като това е ресурс, който много трудно се възстановява, ако не бъде правилно експлоатиран. Затова мисля, че ние направихме много, за да се пречупи мисленето у нас, както по отношение на кадастъра, така и по отношение на поземлената администрация.
Мога да кажа, че работехме за създаването на силна държавна администрация по отношение на геодезията, картографията, кадастъра и бих добавил поземлените отношения.
Много тежки битки водихме при опитите да увеличим администрацията. Разбира се част от тези битки бяха изнесени от главния секретар на агенцията – човекът, който се занимава с административната структура на агенцията. Бяхме стигнали до мнение, че Съвета за модернизация на администрацията ще даде на агенцията бройки, когато те бъдат съкратени от поземлените комисии на министерството на земеделието. Ние на два пъти успяхме да увеличим състава на агенцията – първия път с 67 бройки, а втория – с 90. една част от тези бройки бяха загубени от текущите съкращения, които се извършваха към онзи момент, (смяната на правителствата).
Свършихме немалко. Малко са страните в Европа, които за толкова малко време са постигнали такива резултати с такива средства. По-добри резултати от нас показаха Балтийските републики и на следващо място от страните в преход смея да твърдя, че е България. Такава е нашата оценка за нашата работа, мисля, че такава е и оценката на международните институции. Много по-напред по създаване на цифров кадастър са в Чехия. Но в Чехия дейностите са 100% държавни. Агенцията по кадастър в Чехия имаше 8000 служители до миналата година. Тази година са 5000 души. Имат бюджет, който е повече от пет пъти по-голям от нашия. Знаете, че няма единна европейска практика в сферата на геодезията, картографията и кадастъра. Но сравнявайки това, което ние сме направили, ние сме на една от водещите позиции.
– Кажете ни за проблемите около създаването на информационната система на кадастъра.
– Не трябва да се забравят усилията ни по създаване на информационната система на кадастъра и имотния регистър. Тя още от самото стартиране започна с непрекъсната битка с изпълнителите, защото онези промени, които бяха направени по заема от Световната банка преди аз да стана директор, поставяха информационната система в тежко положение. Вместо информационната система да стартира в началото на заема, както е било договорено – година и половина за написването на заданието и провеждане на процедура по избор на изпълнител, година и половина за написването на самата система и на третата година трябваше да имаме такава – през 2003 г., която беше втората година ние заварихме нещата в такова положение, че все още водехме преговори с потенциален консултант, който да напише заданието на системата. Самото разработване беше отложено за петата година. Средствата, които бяха оставени, бяха твърде малко в сравнение с подобни, отделени в страните, в които има заеми със Световната банка – имам предвид Хърватия, Румъния.
За съжаление през тези години ние влизахме от битка в битка и нямахме време да гледаме истинската си работата.
Далеч съм от мисълта, че сме създали обстановка, след която от тук нататък да са цветя и рози, но това което направихме е много. Искам да благодаря на екипа на АГКК, на онези, с които успяхме да направим това, на онези, които не жалеха собственото си време, собствените си нерви, не жалеха спокойствието си и работеха за агенцията по кадастър и разбира се – за гилдията на геодезистите в България.
Много път съм можел да го кажа – за мен няма как да съществува силна гилдия, без да има силна държавна администрация, без да има добро партньорство и взаимоотношение между тях.
Силната държавна администрация в нашата сфера не само не е в противовес, а ще доведе до изграждането на силни фирми, които да имат и авторитет.
Тук не трябва да се пропуска и да се коментира работата, която непрекъснато се извършваше по тръжни процедури. Това е един колосален труд, защото на няколко пъти бяха подобрявани техническите задания на съответните процедури, за да може накрая да се стигне до цялостен продукт по създаване на кадастрална карта. Знаете първоначално 2001 г. агенцията обяви процедури за създаване на кадастрална карта, на геодезически мрежи с местно предназначение и за оцифряване отделно. Успяхме да променим и да създадем такива задания, които хем ад отговарят на изискванията на експертите от Световната банка, хем да бъдат такива, че да подпомагат създаването на един максимално точен и пълен кадастър.
Агенцията води и модерно администриране на своите дейности. Почти всичко, което е възможно, агенцията е аутсорсвала посредством възможните процедури по закона за обществените поръчки или по заема на Световната банка. Дори за почистването на офисите или за охраната на агенцията, само и само да не използваме човешки ресурс за дейности, които не са свързани пряко с нашата работа. Преди две години успяхме да намерим подходящите хора и да създадем Дирекция информационни технологии към агенцията.
Естествено има много още какво да се прави и да се желае.
Пожелавам на новото ръководство да намери сили и време да осигури финансов ресурс и работа на геодезистите в България. Да даде възможност онова, което е започнато, не само да бъде съхранено, а и да бъде развито във времето. Както по отношение на обем на извършвани геодезически работи, така и по отношение на запазването на силната държавна администрация, основите на която мисля, че ние успяхме да положим за тези близо шест години, докато бях директор.
– Инж. Лазаров заяви, че за тазгодишните търгове няма финансиране?
– Това категорично не е вярно. Всички дейности, които агенцията по кадастър е стартирала за текущата 2009 г. са финансово обезпечени. Единственият проблем е, че част от средствата не са в бюджета на министерството на регионалното развитие, от който ние ползваме средствата. Около 10 милиона лева са в централния републикански бюджет за стратегия за кадастъра и имотния регистър, включително и за дейности. Единствено част от тези средства – някъде около 8 милиона лева все още не сме получили от централния републикански бюджет. Независимо, че още от края на месец април сме пускали периодично искания към министерството на регионалното развитие да съгласува такава корекция и тя да бъде изпратена в министерството на финансите, за да бъдат гласувани тези средства. Вие чувате, поне такава е информацията, която достига до нас, има някакъв проблем с наличните средства в централния бюджет. До момента агенцията по кадастър не е спряла да извършва плащания по дейности, свързани с процедурите, които са проведени в агенцията по кадастър. Така че до момента на моето освобождаване на 25 септември агенцията е плащала регулярно дейностите на фирмите изпълнителни. Това може да се провери.
Смея да кажа, че през тези 6 години и половина, агенцията никога не е имала забавяния на плащанията. Ние сме плащали в срокове, в които геодезическите фирми по време на поземлената реформа даже не можеха да мечтаят. Агенцията не е бавила плащанията си и към другите контрагенти, които не са геодезически фирми. Да, агенцията организира и проведе една невероятно тежка процедура за геодезически работи по черноморието, която включваше в себе си сериозен обем работи – ортофотокарта, едромащабна топографска карта 1 : 5000, кадастрална карта, специализирана карта за устройствено проектиране. Агенцията проведе тази процедура, а обезпечаването, което агенцията беше осигурила за тази процедура, беше в онзи бюджет, в който ние бяхме поискали 37 милиона лв. за 2010 г. даже ако договорите бяха подписани, ние бяхме направили така разчета, че с наличните средства да покрием с плащанията онази част, която процентно ще бъде направена до края на годината. Има достатъчно цифри и факти в деловодството на агенцията, с които да илюстрирам тези мои думи.
– Какво ще работите сега, като не сте на поста директор.
– Приетият закон за конфликт на интереси предвижда сериозни рестрикции по отношение на хората, заемащи постове в държавната администрация. Аз не мога да заемам ръководна длъжност във фирма, която ще бъде в отношения с администрация, с кадастъра, с геодезията, с картографията. Първо мисля да си почина малко и да отделя повече внимание на хората около мен.
