Геодезия

Благоустрояване и вертикално планиране на дворни градини

ВЕНЕТА КОЦЕВА*, ТЕОДОР КАРАМОЧЕВ**

ЛЕСОТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ*, “АЛД КАРАМОЧЕВ И СИЕ“ ЕООД**

КРАТКА ИСТОРИЯ И ПРИНЦИПИ ПРИ ПРОЕКТИРАНЕ НА ДВОРНИ ГРАДИНИ

От гледна точка на ландшафтната архитектура [2, 3 и 4] проектите на дворните градини са градинско-паркови решения с композиция, в която има специфични градински, паркови, архитектурни естетически елементи. По правило, дворните градини са зелени площи за ограничено ползване. Според актуалните правила и норми на териториалното и селищното устройство у нас, в урегулираните поземлени имоти (УПИ) за нискоетажно жилищно застрояване се предвижда минимална озеленена площ, както следва:

а) 60% за вилните зони;

б) 40% за жилищните зони;

в) За централните градски части 20% за градове с над 30 000 жители и 30% за по-малките населени места.

Частната собственост определя водещата роля на собствениците при организацията, съдържанието и дизайна на дворните им градини. Ландшафтният архитект работи в диалог с инвеститора клиент и собственик. Исторически погледнато, наченки на градински форми е имало още от дълбока древност. Зараждането на дворните градини е в пряка връзка с построяването на първите самостоятелни жилища. Типични дворни градини някога са били египетските градини около домовете на позаможните граждани. Типова композиция тогава е била симетричната с главна ос – подхода от входа на къщата. Вавилонските градини са пример за терасовидно строителство при отчитане особеностите на терена. В известен смисъл те са прототип на съвременните покривни градини. Строго геометричните композиции на дворните градини са били развити в Древна Гърция и Великата Римска империя, когато са били съставени от правоъгълници (компартименти) с различни размери. През Ренесанса и главно в Италия, квадратите и правоъгълниците стават все по-големи по площ, а в близост до пресечните точки на алеите се появяват елементи с кръгла и/или квадратна форма; градините са били с изцяло стопански или с комбиниран (стопанско-декоративен) характер.

В ландшафтната архитектура по правило се сепарират три основни композиционни стила: пейзажен, геометричен и смесен (комбиниран) от първите два стила. По аналогичен начин се решават стилово и дворните градини, като се изключим случаите на еклектизъм, граничещ с кича в архитектурата.

Специфика на дворните градини

Главните предпоставки, които се взимат предвид при проектирането на дворните градини са: почвените, топографските и климатичните характеристики на обекта, а също и заобикалящата го среда, местната растителност и др. Дворната градина е с площ в границите на УПИ, но без застроените площи в него, и е предназначена за обитателите на жилищната сграда според индивидуалните им потребности [6, 7, 8]. Спецификата на дворните градини произтича от следните фактори:

– Ограничено ползване на дворната градина поради частната й (най-често еднофамилна) собственост;

– Разполагане на специфични градинско-паркови елементи: барбекю, фитнес уреди, детски кът, плувен басейн, декоративно езеро с водна растителност и/или рибки, фонтанче, кладенец, чешма, беседка, скален кът, японска градина, пейки и др.;

– Липсата на строга нормативна база, с изключение на регламентираните в ЗУТ разстояния за засаждане на дървета и храсти до границите на съседните УПИ: минимум 3,00 m за високи дървета; 1,50 m – за средно високи дървета и 1,00 m – за ниски дървета и храсти, както и задължителните минимални отстояния на басейните, кладенците и чешмите от 3,00 m от границите на съседните УПИ поради технически и санитарно-хигиенни изисквания за целта;

– Относителна независимост при проектирането спрямо ситуацията в съседство с дворната градина;

– Голяма зависимост от вкуса и желанията на инвеститора – клиент и собственик на имота; – По-голяма свобода при ценообразуването на проектирането, изпълнението и поддръжката на дворната градина;

– Дворната градина е естествено продължение на жилището, т.е. живеенето на закрито в къщата да е свързано с живеенето на открито в дворната градина.

Функции на дворните градини Дворните градини изпълняват различни функции в зависимост от проектното им решение:

– Защитни функции – защита от шум, прах, газове, вибрации и слънчеви лъчи; визуална защита при търсене на усамотение; подслон при дъжд и сняг; заслон от ветрове.

– Стопански функции – свързани с домашното стопанство (стопански и складови постройки), оглеждане на плодни дървета и храсти, зеленчуци, производство на разсади и др., каквито присъстват и в луксозните дворове. – Рекреационни функции – активен отдих (разходка, спорт, игри, хобита, реализирани в градината, която де факто става „дневна на открито”, включително навес с барбекю и хранене; пасивен отдих – слънчеви бани, съзерцание, сън и почивка.

– Естетически и художествени функции – дворната градина е продукт на градинско-парковото изкуство с всичките си елементи. – Комуникационни функции – транспортно обслужване на обитателите и гостите им с автомобилен достъп, паркиране и гариране; пешеходно обслужване, което осигурява достъп до елементите на дворната градина и до дома.

Сектори на дворните градини

При организирането на елементите в дворните градини се оформят сектори (части) с различни функции и дизайн [9, 10, 11]:

а) Входно-подходна част, която е задължителна за всяка дворна градина и съобразена с входовете: един или повече от един; разделни и комбинирани за хора и автомобили; главни и второстепенни входове и подходи; дълги или къси и т.н. – фиг.1 [1]. Оформянето на тази част е в пряка зависимост от композицията и предназначението на дворната градина.

fig1

б) Представителна част, обикновено е разположена между входа в УПИ и къщата, в съчетание или не с подхода, входа и обособена самостоятелно, а е възможно и да е зад къщата. Това е т. нар. визитка на дворната градина – с коледно дърво с лампички; с възпроизвеждане на барокови форми с кастрена растителност; с атрактивен елемент – скулптура и др.

в) Атракционна част – предимно в по-големите дворни градини и имения е възможно собственикът да изиска зона за разполагане на клетки и къщички за животински видове – кучета, котки, папагали и др.; възможно е съчетаване на тази част и представителната част с ефектно осветление и изложби, както и с детския сектор.

г) Стопанска част – желателно е да се отдели с декоративна растителност и/или декоративни огради. Плодните дървета се засаждат свободно, а не редово. Зеленчуковата градинка се обособява в отделен кът или се комбинира с овощната градина. Тук действат две основни правила: 1) Да е на удобно за ползване място; 2) Да се намали визуалното й присъствие. Решенията са различни в УПИ в града и в УПИ на село.

д) Интимна (рекреационна) част – организира се така, че човек да се почувства изолиран от околната урбанизирана среда или от определен сектор в самата дворна градина – фиг. 2 [1]. Почти всяка дворна градина може да има едно или няколко закътани места, които са без видимост от съседните имоти и/или от улицата. Това изискване най-често е свързано с къпане, слънчеви бани, уединение и защита от папараци, но е трудно за реализация в малките по площ дворни градини, където оградите до съседните имоти отстоят само на няколко метра, а самата жилищна или вилна сграда е висока 6 – 8 m, както и за УПИ, намиращи се в близост до средноетажно или високоетажно жилищно строителство.

fig2

е) Детски кът – изгражда се с дворните най-популярни и развлекателни детски уреди – люлки, пързалки, катерушки, пясъчници за игра и др. Връзката възрастен-дете се реализира, като се съчетават или разполагат в съседство до детския кът интимната, стопанската, спортната или представителната част на дворната градина.

ж) Зони за гариране и паркиране – гарирането е възможно в гараж/и в самата жилищна или вилна сграда или в самостоятелен гараж извън еднофамилната сграда, а паркирането да става върху паркоместа или върху подходите в дворната градина при посещения на гости. По-често паркирането става на улицата, извън УПИ.

з) Спортен сектор – оформя се при плувния басейн, джакузи, тенис на корт, тенис на маса, тренировъчен пътинг грийн, единичен баскетболен кош, скоуш, универсална спортна площадка, в т.ч. и за бадминтон, миниголф, настолни или други игри. Спазва се условието правоъгълните спортни площадки да са с ориентация север – юг или в четвъртпосоки, близки до север – юг. От икономическа гледна точка, едни и същи зони и елементи на дворните градини могат да се изпълнят в 3 варианти: 1) Луксозни; 2) Умерени; 3) Икономични.

Опорни точки при проектиране и изграждане на дворните градини

По-долу са изложени няколко групи от опорни точки и правила при проектирането на дворни градини у нас, които са систематизиран и обобщен резултат от натрупания опит на авторите:

– Клиентите – най-често те са собственици второ поколение, имали са вече по една къща и един двор и се смятат за специалисти.

– Дворните градини са с различни площи и различни наклони, за които ще стане дума в Раздел 6.

– Населените места, където се намират дворните градини, са планински или равнини, видът на застрояването в съответното населено място.

– Жилищните или вилните сгради – еднофамилни къщи; самостоятелни къщи или къщи-близнак; къщи с редово сключено застрояване.

– Елементите на къщите и връзката им с дворната градина:

  1. Наклонена градина и хоризонтална тераса на терена;
  2. Гараж – връзката „улица – къща”: а) гараж на нивото на терена, гараж на нивото на дневната;

б) гараж под земята и разстояние за рампата; в) общ гараж при редовите къщи; г) влизане в гаража на нивото на двора; д) влизане на долно ниво странично след стръмна рампа; е) гараж с влизане от задния двор; ж) подземен гараж пред предния двор, който спестява ненужните вътрешни пътища и прави директна връзка с къщата.

  1. Кухнята и връзката й с дворната градина;
  2. Дневна и връзката й с дворната градина – частен случай на дневна на по-ниско ниво от градината с подпорна стена отпред и проектиране на английски двор;
  3. Връзка на сутерена с дворната градина;
  4. Подземен фитнес и ослънчаване;
  5. Покривна градина: хоризонтална или наклонена – на покрива на къщата;
  6. Жилищната или вилната сграда – според изложението им;
  7. Входовете на къщата и входовете на оградата;
  8. Ограда с два входа и порталограда на стръмен терен в УПИ;

Ограда – подпорна стена.

– Елементи на дворната градина:

  1. Градина пред къщата – а) поглед на дневната към предния двор, страничен поглед на дневната; б) предно барбекю; в) водата в предния двор) басейн, фонтан, изкуствено езеро;
  2. Градина зад къщата – а) място за съхранение на дърва за камината; б) детска площадка в задния двор; в) водата в задния двор: басейн, фонтан; г) навес за барбекю; д) пергола.
  3. Вертикално планиране на дворните градини.

От гледна точка на вертикалното планиране на дворните градини, терените с наклони от 2 % до 5 % се считат за най-добри. Тук терените условно се подразделят на: – Полегати дворове с наклони 58%;

– Стръмни дворове – над 8%;

– Много равни дворове – под 0,5%;

– Много стръмни дворове, при които може да се окаже че земните работи и благоустрояването с подпорни стени и стълбища струва колкото къщата; влизане от различни нива на двора;

– Дворове с комбиниран наклон;

– Дворове със страничен наклон – изравняване на задния двор чрез огради-подпорни стени или с подпорни стени пред оградата.

 Наклоните могат да бъдат насочени към входа на дворната градина, към дъното на УПИ (задната ограда) или към страничните огради по дворищно-регулационните линии. На фиг. 3 и 4 са дадени примерни решения на вертикалното планиране на дворни градини съответно с една и с две жилищни (вилни) сгради в М 1:100. Материалите за изработка на елементите на дворните градини са 2 вида:

  1. Природосъобразни – ломени и цепени камъни, чакъл, пясък, дървени стърготини, необработен или слабо обработен дървен материал;
  2. Индустриални материали – силно обработени плочи от камък, профилиран дървен материал, отлети от бетон елементи, асфалтови покрития, елементи от метал, пластмаса.

fig3

фиг. 3

fig4

фиг. 4

ЛИТЕРАТУРА

  1. Петков Вл., Дворни градини, дипломна работа, 2010.
  2. Рангелов В., Някои аспекти в областта на съвременното паркоустрояване на жилищни терени с индивидуално застрояване или еднофамилни парцели, Сборник Научни доклади, Международна научна конференция „50 години Лесотехнически университет”, ИК при ЛТУ, София, стр. 287-290, 2003.
  3. Коцева В., Геодезически и картографски методи в екологията и ландшафтната архитектура, ИК при ЛТУ, ВТС, София, стр. 324, 2012.
  4. Коцева В., Б. Лесидренска, Особености при благоустрояване и вертикално планиране на дворове на Детски терапевтични центрове, Международен симпозиум „Съвременните технологии, образованието и професионалната практика в геодезията и свързаните с нея области”, София, 08-09.11.2012 г.
  5. https://biorex.ltu.bg/bg-domgradina/mostcheta.html.
  6. www.gradinata.bg/index. php?page^article&article_id=1512.
  7. www. re c e p t y. b g / re c _ za_3_614-Basejnite-v-kastata-i-dvora.
  8. www.ald-bg.com/en/2015-1018-23-23-43.
  9. www.dvorche.com.
  10. www.bodeland.com.
  11. https://zeleno.bg/bg/firms.
  12. www.stroitelstvoto.bg/градини и озеленяване

{module [180]}

Автор

Geomedia Magazine

И все пак тя се върти…
Rotating_earth
Rotating_earth
От категорията
  • КИГ организира обучителен курс в София
    КИГ организира обучителен курс в София

    Камарата на инженерите по геодезия (КИГ) организира поредното обучение. Курсът за поддържане и повишаване на професионалната квалификация във връзка с чл.20, ал.4 от ЗКИР, по

  • Конференция за световния ГИС ден
    Конференция за световния ГИС ден

    Световния ден на Географските информационни системи (ГИС) и тази година е през ноември. На 17 ще се проведе онлайн конференция по повода.

  • Геодезистите канят на конференция
    Геодезистите канят на конференция

    От Съюза на геодезистите и земеустроителите в България (СГЗБ) канят днес и утре, 4 и 5 ноември 2021 г. в София на ХХХI Международен симпозиум

Гео-портал на минестерството на отбраната

Contact Us