Държавниците още не разбират съществената роля на кадастъра
В края на април в София се състоя двудневната среща, посветена на опита в управлението на данни за подобряване на поземлената администрация в държавите-членки на Икономическата комисия на Европа към ООН. Форумът бе организиран от Икономическата комисия на Европа към ООН в сътрудничество с Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Списание „Геомедия” ви представи вижданията на главния секретар на АГКК на Мима Чалева и на представителката на международната федерация на геодезистите Криси Потисиу. Сега ви представяме директора на най-голямата словенска частна фирма в областта на кадастъра Geodetski zavod Slovenije – Божена Липей.
Нека разговорът ни да започне от там, където свърши вашето представяне на конференцията, организирана от Икономическата комисия за Европа към ООН (UNECE) и АГКК в София през април тази година. Тогава вие няколко пъти повторихте, че голямата цел на геодезистите е чрез сътрудничество помежду си да служат на обществото. Мислите ли, че в съвременния свят геодезистите умеят да си сътрудничат, да обменят информация и в крайна сметка – са готови да работят в името на гражданите?
Доколкото ми позволява опитът в Словения и в Европа изобщо мога да отбележа, че само добрите отношения първо между институциите, второ – между частните фирми и трето между институциите и частите фирми биха позволили да се реализира мисията, която геодезистите трябва да изпълнят за обществото. От една страна публичният сектор покрива законодателството, политиките, финансирането и управлението на данни, а от друга – частният сектор е по-работещ в областите, където се изисква гъвкавост, ефикасност, технически решения и иновации.
Равнището на сътрудничество между частния и държавния сектор е различно навсякъде, но като цяло е по-ниско от онова, което би трябвало да бъде. Все още сме доста затворени в нашата собствена среда и продължаваме да си мислим, че няма да има промени нито в продукта, който предлагаме, нито в икономическата среда; че всичко ще си върви по добрия стар начин. Все още съществува сковаността, традиционализмът и ограничената мотивация за сътрудничество между частния и държавния сектор, които пречат да се отворят нови полета на действие и да се подобри качеството, което се изисква от потребителите, били те частни или държавни субекти. Въпреки това има и геодезисти, които доказват обратното и очертават новите пътища за развитие.
Какво е мястото на кадастъра в съвременния живот?
Същината на кадастъра е да бъде система, която определя собствеността и данъците върху земята. Днес в много страни има най-различни нови многопосочни приложения. Кадастралната част е включена в пространствените данни и е приоритет в Анекс 1 на директивата INSPIRE, която подсилва именно тази многопосочност на приложенията. Директивата може да служи като рамка за създаване на национални структури за геопространствени данни.
В някои страни кадастърът е единна система, заедно с имотния регистър, докато в други са две отделни системи, като кадастърът и имотният регистър отделно събират данните си. Обществото обаче може да усети ползата от единна, хармонизирана и свързана система, защото тя ще осигури по най-добрия възможен начин гаранции за собствениците и сигурност на поддържането, сигурност на кредитирането, основа за пространствено и градоустройствено планиране, мониторинг на околната среда, земеделска и инфраструктурна поддръжка, както и по-лесно провеждане на поземлените реформи.
Мислите ли, че държавните институции и политиците схващат важната роля на кадастъра за икономиката на една страна?
В по-голямата си част – не, защото те са свикнали с основните регистрационни функции и често ги бъркат с функциите на поземления регистър. Те са недоволни от липсата на актуализация на данните и от некоректното им въвеждане, което се случва в много страни. Практическата полза от кадастъра за държавата зависи от визията и отдадеността на водещите експерти във всяка конкретна страна. Международните организации и институции като Световната банка, Икономическата комисия за Европа към ООН (UNECE), EuroGeographics, постоянната комисия по кадастър към Европейския съюз (PCC), Международната федерация на геодезистите (FIG) и някои други вече са създали важни насоки за развитието на областта на недвижимата собственост, които са добра основа за бъдещето и позволяват засилване на ролята на кадастъра за националните стопанства. Заради неразбиране, финансовите ресурси често са ограничени на държавно ниво, но изключение правят големите международни проекти, които са финансирани от международни заеми и спонсори.
Кои са най-големите проблеми пред геодезистите днес?
Труден въпрос, на който със сигурност вие бихте дали друг отговор за всяка конкретна страна. Днес всички сме изправени пред световни проблеми, дължащи се на финансовата и икономическа криза, заради различните икономически условия във всяка държава, които се отразяват на подсигуряването и организирането на кадастъра и на услугите в областта на недвижимото имущество. Забелязва се спад, свързан с ограничаване на разходите в синхрон с държавните и регионалните бюджети, намалели са и инвестициите на клиентите, парите по работните програми, включително и геодезическите. Цените на осъществяване на геодезическите дейности също са намалени, което пък застрашава очакваното ниво на продукта и качеството на услугата.
Високо специализираните геодезически проучвания и дейности не са вече привилегия на експерт-геодезисти. С развитието на новите технологии, навлизането на ГИС, GPS и други информационни системи, професията стана достъпна и за експерти от други области. За геодезистите това е допълнителен стимул, който ни кара да сме все по-универсални и да предлагаме по-разнообразни услуги и решения на клиентите.
Кои са най-големите рискове днес? И оптимист ли сте за преодоляването им?
В условията на боксуваща икономика, трудностите в геодезията и недвижимите имоти, на които сме свидетели, рефлектират и влияят върху управлението на основните регистри и бази данни, както и върху предоставянето на пълно и качествено обслужване на клиенти, на местно, регионално, национално и международно ниво. Периодът на криза значи и стагнация в бранша, която може да бъде облекчена с обмислени, навременни, организирани и добре планирани действия, разбира се, при пряко взаимодействие и сътрудничество между частния и публичния сектори.
Оптимист съм по природа, винаги търся оптимални и рационални решения. Човек в професията и в живота трябва да е позитивен и да се стреми към усъвършенстване, защото това е начинът за преодоляване на препятствията и постигането на нови и по-високи цели.
Работите в частна компания. Какво е да си частна компания в този сектор? Какви са взаимоотношенията ви с държавата?
Да, в управлението съм на най-голямата словенска геодезическа фирма Geodetski zavod Slovenije почти от година, преди това дълги години работех в Агенцията по геодезия и картография, където съм била на различни ръководни длъжности, и последно на позицията заместник директор. Започнах работа в същата фирма още щом завърших и затова за мен беше огромно предизвикателство, когато новият мажоритарен собственик на компанията ме покани да сътруднича, след кратък и труден период за фирмата. И така по време на разрастваща се икономическа криза, компанията продължава да работи и да се усъвършенства, предоставяйки все по-качествени продукти и услуги. Бях изненадана и горда, когато през юни тази година, получих за управлението на компанията наградата „ Артемида” от Асоциацията на мениджърите – дамска секция. В наши дни определено е по-сигурно и спокойно да работиш в публичната администрация, където заплатата е гарантирана.
Взаимоотношенията на частна компания с държавата и в Словения са като по целия останал свят. Като частна компания участваме в доста обществени поръчки, обявени от министерства и други национални институции. Съвместно с професионалните асоциации изготвяме предложения и законодателни инициативи в областта на геодезията и на устройството на териториите. Сътрудничеството с Агенцията по геодезия и картография е отлично, както е с всички останали органи и министерства.
Няколко въпроса за ситуацията в Словения: как вие се справяте с хармонизацията на описването на недвижимите имоти?
В Словения de jure съществуват три основни регистъра, свързани с имотите: кадастър и сграден кадастър, които са към Агенцията по геодезия и картография, и поземлен регистър към съда за поземлена регистрация. Данните са в електронен вид, с всички описани характеристики и отделно с графична част за цялата територия на страната. През 2007 г. три отговорни министерства – на околната среда и устройство на териториите (към което е Агенцията по геодезия и картография), на правосъдието и на публичната администрация, излязоха с предложение за Закон за Агенция по имотните регистри, която трябваше в новата си организационна структура да свърже всичките регистри. Предложението обаче не бе одобрено от правителството на Словения. Следваща стъпка бе предложението за обмен в електронен вид между трите регистри. Известни промени бяха направени и приложени на ниво нормативни документи, изготвени бяха форми и протоколи за обмен на информация, бяха утвърдени и няколко технологични стъпки. Но все така процесът на хармонизация тече и окончателно решение се очаква до една-две години.
Кой извършва оценка на имотите и определя данъците?
Понастоящем в Словения се прилагат два вида данъци върху имоти: компенсаторна такса върху застроената площ и данък собственост, който отива директно в общините. Общините самостоятелно определят данъка, но той все пак трябва да отговаря на ясни условия. Данъчната ставка се определя по административен път, без да се прилагат някакви пазарни характеристики. Данъчната администрация е отговорна за цялата система.
През 2006 г. бе приет Акт за комплексна оценка (Mass Valuation Act), който даде права и отговорност за масови оценки на имотите на Агенцията по геодезия и картография. Много работа е извършена, понастоящем се планира – уведомяване на собствениците на имоти за стойността и оценка на собствеността – да завърши през 2010 г. Тогава за първи път всеки недвижим имот ще притежава определена, обобщена, пазарна стойност, която ще се използва за основа при бъдещи имотни данъчни оценки и ще бъде далеч по-обективна. Изготвя се нов акт за данъчна оценка на недвижимите имоти, който ще определи всички важни елементи при формиране на данъци и такси на имотите. Въпросният акт е много необходим – и професионално, и политически, но всяко правителство отлага приемането му.
Как се лицензират геодезистите в страната Ви?
В Словения има така наречен „отговорен геодезист”, което е един вид „лицензиран геодезист” в по-широк смисъл. Той е отговорен за съответствието на готовия геодезичен продукт и самото му прилагането с нормативите и регулациите. Необходим е регистрационен номер и подпис. Отговорен геодезист е този, който е регистриран като такъв в съответната Камара на инженерите. Трябва да има минимум три години професионален опит след завършване на университетско обучение, степен магистър по геодезия, или пет години опит след степен бакалавър по геодезия. Длъжен е да премине и изпит по геодезия пред съответната Камара на инженерите и да бъде неин член. От моя опит като се има предвид, че минах изпита през май тази година – мога да кажа, че тестът е доста сериозен и трябва да се познава цялото законодателство и да се отговаря на доста въпроси от университетската програма.
Какви бяха проблемите при изграждането на електронното правителство (е-government)?
Обща цел и главна движеща сила пред електронното правителство е ползата за потребителите. Задоволяването им може да бъде постигнато чрез проста, достъпна, приятелски настроена електронна услуга и среда, от която те се нуждаят във всеки един момент от живота им (например при раждане на деца, сключване на бракове, придобиване на имот, регистриране на бизнес и други). Докато се стремим към тази цел, значи, че все още вървим по пътя на стратегиите на развитие, стратегиите на информационното общество, на електронното правителство и други национални приоритети. Степените на развитие G2B (правителство към бизнес), G2C (правителство към граждани), G2E (правителство към работещи), G2G (вътрешноправителствено) показват къде сме в европейската среда. Според публикациите на Главната дирекция за информационно общество и медии на Европейската комисия за 2007, Словения бе поставена на отличното второ място, след Австрия, в сферата на online достъп до услуги от електронно правителство, докато България е 31-а, след Полша.
За да се повиши на качеството на живот и удовлетвореност у потребителите на електронното правителство е необходимо да се осигури постоянно развитие, което предполага преструктуриране в публичната администрация, оптимизиране и стандартизация на административните дейности, адаптивно законодателство, превръщането на администрацията от изпълнител на определени процедури в предлагаща услуги структура, обвързването на информационните източници в администрацията, за да се предоставят ефективни и евтини услуги, взаимообвързани решения, да има добро обслужване и информация, които да осигуряват база за подкрепа и функциониране на електронното правителство.
Имате ли вече истинска работеща електронна база данни за кадастъра?
Агенцията по геодезия и картография започва компютъризацията на информацията си още през 70-те години. Информационните решения постоянно се променят, обновяват и разширяват в отговор на новите изисквания. Писмената част от кадастъра преминава в електронен вид на съхранение от 1995 г., а графична – от 2004 г. Данните се обработват и съхраняват в 46 клона на регионалните геодезически администрации. Всички промени се отразяват всекидневно на централно ниво. Кадастърът на сградния фонд, новите документи, въведени със закон през 2000 г., имат обща писмена и графична база данни от самото начало, като съхранението и обработката им може да се извършва и чрез Интернет. Има създадени връзки между двата вида кадастри и други архиви чрез уникални идентификационни номера на обектите. От 2004 г. е достъпен обменът на данни между кадастъра и други архиви и всичко е достъпно за потребителите чрез портала Prostor на Агенцията по геодезия и картография.
Съществуващите информационни решения и похвати при архивите на недвижимите имоти няма да успеят дълго да отговорят адекватно на изискванията, поставени от закона, и на очакванията на потребителите. Така че въвеждането на проекта за информационно обновление в архивите за недвижими имоти към Агенцията по геодезия и картография вече е в ход, което предполага сериозна финансова инвестиция.
Какви са следващите цели – в краткосрочен и в дългосрочен план?
Стратегическите цели на националното геодезично обслужване относно недвижимите имоти са следните: повишаване на качеството на информацията за имотите; опростяване на процедурите и систематизиране на данните за имотите в кадастъра и в сградния кадастър, както и актуално състояние на имотите във всички регистри; оформяне на ядрото на цялата система – връзка между кадастър, сградния кадастър и поземлени регистри; съгласувана обвързаност между имотните архиви и новите данни за имотите; обновяване и развитие на системата за масова оценка на имотите за обществени и бизнес нужди.
Целите ни за периода 2009-2010 г. бих обобщила така: да се подмени съществуващия „ръчен обмен” на данни между кадастъра, сградния кадастър и поземлените регистри; да започне информационното обновление на системата за имотните архиви; да се преодолеят все още съществуващи административни спънки; да се позволи формирането на обща пазарна стойност на всички видове имоти.
Кое е общото с българския кадастър и поземлени регистри? И къде са разликите?
В двете страни съществува двойна система, където кадастърът и поземлени регистри са в компетенциите на различни организации. Агенцията по геодезия, картография и кадастър най-общо има – като изключим оценката на имотите – сходни функции за поддържане геодезическите и имотните архиви като Агенцията по геодезия и картография на Словения. Българското решение кадастърът да покрива цялата територия, вместо много агенции да го правят, е първата крачка по пътя към ефективни и обвързани информационни масиви, която трябва да се направи. Поради историческото и информационно развитие в Словения, първичните имотни архиви бяха направени с определена логика, гледайки сграден кадастър от 2000 г. или регистър на недвижимите имоти от 2008 г., каквито в България няма. В Словения активността бе насочена към управлението на имотните архиви – при прехвърлянето на данни на цифрови носители разликите и несъответствията стават много видими. Най-вероятно ще имате същия проблем, когато достигнете до пълното покритие на страната с компютъризирани данни, ако не преодолеете появилите се проблеми чрез мрежа от реформи в кадастъра и поземлените регистри до 2015 г. И в двете страни има частен сектор и лицензирани геодезисти, които работят добре. Има и национални агенции, издаващи лицензи на геодезически компании за извършване на съответните услуги и проучвания.
Навсякъде по света, както и в двете ни страни, стои проблемът за връзката между различните институции. Упорито предоставяйки данни, продукти, услуги на потребители и институции ще се превърнем в равностоен партньор. През последните години ускорихме установяването на тези отношения в Словения, но тази стъпка е изпълнима само при съответно организирани и структурирани архиви и само при определен качествен продукт. При вашите и нашите институции стои проблемът с липсата на качествено подготвен състав, на хора със знание, амбиция, и не бива да се пропуска и достатъчното финансиране. Но по-важното е визията, доброто ръководство, добрият екип от съмишленици, които да постелят пътя за развитие. Както потвърждава опитът ми – вие разполагате с такъв екип съмишленици в България.
Как работите с българските си колеги?
Познавам някой колеги от доста години, срещали сме се по конференции, обменяли сме идеи. Първите ми директни контакти бяха при работа по проект на Световната банка през 2003 г. Тогава Лин Холщайн и Виктория Стенли ни свързаха с други колеги от банката и от различни страни в региона чрез глобалната социална мрежа за обучение GDLN във видео конференция. На срещата вие представихте уроците, научени от вашия проект за регистри и кадастър, финансиран чрез заем от банката, по същия начин както и в Словения. По това време като изпълнителен директор и ръководител проект представях словенския опит по проект за модернизация при регистрите на недвижими имоти.
През 2007 г. проведохме успешен семинар в София, в сътрудничество с инж. Цветан Боев – изпълнителен директор на АГКК, със екипи от EuroGraphics и тяхната група по Кадастър и поземлени регистри (CLRG), на която тогава бях председател. Темата беше: „Качествени и ползотворни усъвършенствания при кадастъра и поземлените регистри”.
И накрая истинското попадение в София беше споменатия семинар на Икономическата комисия за Европа към ООН в края на април, тази година, на който бях поканена да изнеса лекция, за което благодаря още веднъж на организаторите. За мен бе чест да представя своя и словенския практически опит в толкова приятна и гостоприемна обстановка. Срещата с българските колеги, които са открити, приятелски настроени професионалисти, винаги готови за обмяна на идеи, бе за мен същинско удоволствие. Също така, ако мога тук да го спомена, дойде и поканата за интервю, което показва респекта и вниманието, проявени към мен. След всичко това, виждам надеждата в бъдещето ни сътрудничество. Ние сме свързани от професия и мисията, която искаме да изпълним, без да сме зависими от позициите, които заемаме в момента.
Как оценявате сътрудничеството между страните, обхванати от икономическата комисия за Европа към ООН (ЕСЕ)?
В този регион са представени повече от 50 страни, при които дори само заради броя им е трудно да се обхване цялата информацията и посланията, идващи от всяка една от тях. Имаме опит от Европейския съюз и комуникацията в него. Не бива да се забравя, че там съществува отличен помощен апарат от органи и институции. Ако разгледаме полето на поземлените регистри, с което днес се занимава работната група по поземлена администрация (WPLA), е важно да се отбележи, че тя има свои цели, разпределени във времето и ръководени от централа във Женева. Има си свои бюро и председателство на ротационен принцип. На семинари, организирани от WPLA и сегашната комисия по поземлено управление актуалните проблеми се разискват постоянно. Става дума не само за тези на развиващи се страни, но и за напредналите, което затваря кръга на експертното сътрудничество в полето на недвижимите имоти и собствеността в Европа и в страните от ЕСЕ. Професионалните контакти между страните често разчитат на експертни инициативи и на подкрепата на управлението. Истинската връзка с пътя на развитие се подкрепя от ключови документи, изготвяни от WPLA и представящи насоките за работа на отделните страни.
Кои са бъдещите цели на работната група по поземлена администриране?
Основната цел на работната група е да провежда и усъвършенства поземленото администриране и управление в региона. Работната група е фокусирана върху стратегиите за развиване на по-добри системи на поземлено управление, на мерките за усъвършенстване на кадастъра и поземлени регистри, и на инструментите, улесняващи ефективната работа на пазара на имоти. В частност работната група следи двата най-важни аспекта – поземлено администриране и управление за устойчиво използване на земята.
