Арх. Здравец Хайтов пред сп. „Геомедия”
– Какво представлява Съюзът на архитектите в България? Какви са целите му? Колко членове има? Как работи с камарата на архитектите?
– През 1890 г по инициатива на арх. Георги Ненов се свиква Архитектурно-инженерната колегия, която обсъжда необходимостта от учредяване на българско техническо дружество. На 3 януари 1893 г. 35 учредители подписват протокол за приемане на устава на “Българското инженерно-архитектно дружество” – БИАД. В него могат да членуват само дипломирани архитекти и инженери, български поданици. БИАД наброява 44 души – първият председател е инж. Михаил Момчилов. В края на 1890 г. БИАД има вече 107 членове – от тях 12 са архитекти. От 1910 г. се обособява дружество на архитектите, начело с арх. Петко Момчилов. В края на 1926 г. от общо 926 души в БИАД 211 са архитекти.
В началото на 1927 г. архитектите учредяват самостоятелно “Дружество на българските архитекти”, печатен орган е списание “Архитект”. През 1927 г. освен самостоятелното дружество те създават и частно – на практикуващите архитекти и инженери.
През 1937 г се създава официален Съюз на българските инженери и архитекти – печатният орган е “Списание за БИА”.
Същата година се учредява и “Инженерно-архитектурна камара”, която участва в решаването на важни стопански и строителни задачи. Печатен орган на Камарата е “Известие на ИАК”.
След края на войната от 29 до 31 юли 1945 г. в кино-театър “Балкан” се провежда конгрес на Съюза на българските инженери и архитекти, с председател инж. Марин Камбуров.
През март 1949 г става обединение на Съюза на българските инженери и архитекти и Съюза на средните техници – създава се Научно-техническия съюз, с председател проф. инж. Алексей Квартирников. Обособяват се 13 секции, председател на секция архитектура е проф. Александър Обретенов, а печатен орган сп. “Архитектура”, което от 1952 г излиза ежемесечно.
Постепенно рамките на НТС се оказват тесни за архитектурната колегия, която има специфични творчески задачи. Комисия подготвя проекто-устав и на 17 март 1965 г. се състои Учредителният конгрес на Съюза на архитектите в България.
За членове на централното ръководство са избрани 65 души, председател е арх. Георги Стоилов.
В настоящия момент Съюзът на архитекти в България е неправителствена организация с идеална цел. 3000 архитекти са обединени в 30 дружества в цялата страна. Основната цел на САБ е да утвърждава архитектурата като изкуство, както и ценностите и резултатите на архитектурното творчество. Да развива и разширява творческо-професионалното сътрудничество с Камарата на архитектите в България и други български, чуждестранни и международни сродни организации в областта на архитектурата
– С кои международни организации сътрудничи? Повече за връзките на съюза с Международния съюз на архитектите. Кой представлява България там?
– Основните организации с които САБ си сътрудничи са Международният съюз на архитектите (МСА) и Съветът на архитектите в Европа (САЕ).В тях САБ има свои официални представители, както и участници в работните групи към тези организации. В средата на тази година ще се проведе конгрес на МСА в град Торино под наслов „Архитектурата като послание и комуникация”. САБ ще има своето подобаващо участие с доклади и изложби по темата, както и своята официална делегация, която ще представи България.
САБ набира своите представители в работните групи на двете организации чрез конкурс измежду своите редовни членове. Критериите за участие в тематичните области и работните групи се определят от САЕ посредством Резолюция на Генералната асамблея на организацията.
– Какви са отношенията на съюза с другите професионални сдружения и съюзи в областта на строителството и архитектурата?
– САБ има най-близки контакти с Камарата на архитектите (КАБ) и Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП), поради близкото естество на своята работа, а в бъдеще вероятно ще има и връзки с Камарата на геодезистите. Установяването и регистрирането на браншови организации позволява по-бърза връзка и дава по-добра възможност за професионален контакт. От друга страна това общуване е и форма на солидарна браншова защита, когато е необходимо пред държавни институции, профсъюзни организации отстояването на общи интереси в сферата на инвестиционното проектиране и строителството.
Наскоро създадената строителна камара е представителят в строителния бранш, който е част от инвестиционния и строителен процес и с която САБ има своите контакти.
Безспорно най-близките взаимоотношения с КАБ са продиктувани от връзката на двете организации както институционално, така и творчески професионално. САБ е организацията на архитектите, която се грижи за творческия процес в архитектурната сфера, нейното осмисляне и представяне в обществото, а КАБ е организацията, отговаряща за професионалната квалификация, образованието и регистрацията на архитектурната колегия.
Съвместно двете организации участват в организирането и провеждането на конкурсите, неизменна част от инвестиционния процес, провеждат общи действия по отношение законодателна и нормативно–творческа дейност.
Съюзът на архитектите в България има своите контакти и общи действия и със Съюза на ландшафтните архитекти в областта на парковото и градинското изкуство, не само в конкретни случай какъвто е паркът “Евксиноград”, но и съвместни начинания по опазванена природните паркове на България.
