За кадастъра и неговото приложение е изговорено твърде много, направено е не по-малко. Предлагам ви днешният разговор да насочим към едно близко бъдеще на България в Европа, така че всички наши читатели, геодезисти и собственици на браншови фирми да придобият макар и малка представа за това, което ги очаква.
Достатъчно ли е подготвена колегията за усвояване на бъдещите еврофондове?
– Парите ще бъдат основно в три министерства:
За Министерство на регионалното развитие на първо място, с неговата оперативна програма за регионално развитие. За Министерство на земеделието, в което също има оперативна програма за изграждане на населените места трети и четвърти функционален тип за подобряване на инфраструктурата в тези населени места. Не на последно място – за Министерството на околната среда и водите във връзка с изграждане на пречиствателни, напоителни съоръжения, отводнителни съоръжения и т.н.
Така че основно парите ще дойдат в тези три министерства, но, разбира се, ще има и други бенефициенти на европейските фондове, но тези пари няма да са за геодезия, точно и ясно, те ще са за един голям инфраструктурен обект, който, да кажем, ще струва колкото една пречиствателна станция – 20 млн. Тези 20 млн. ще са за подобряване канализацията, за подобряване инфраструктурата, за подобряване В и К мрежата примерно, но всичко това, като го говорим, е свързано с геодезия. На първо място – кадастър, разбира се, като собственост, на второ място – всичко това е свързано с геодезически мрежи, с множество на брой измервания, но отделен търг за геодезически работи няма да има.
Големите фирми, които ще дойдат да проектират тези обекти и да ги реализират, да ги строят, те ще търсят един подизпълнител в част геодезия.
Ако погледнем процентно чисто хипотетично 7 милиарда, ще дойдат за 7 години за инфраструктурни обекти, oт тях за проектиране – 8 %, и без да сме максималисти, от тези пари 8-10% ще са за геодезия, т.е. това правят около 50-60 млн. евро за 7 години, които трябва да бъдат усвоени от гилдията само в частта проектиране.
Имам u1080 известни притеснения от това, че гилдията няма ресурс да ги усвои тези пари и не работи в тази посока. Нито в индивидуален план, нито в различните браншови организации някой предвижда създаване на добро име и практика, на досие.
Например ситуацията изглежда така: Идва която и да е европейска фирма, дали познават пазара, дали не го познават, нас това не ни вълнува толкова, но те си търсят партньор тук, в България, и казват: „Чакай, като ще изпълняваш работи в порядъка на 1 – 1,5 млн. евро, дай да ти видим историята на фирмата, дай да ти видим финансовия капацитет на фирмата, банкови гаранции и прочие фактори, доказващи стабилността ти.” Остава въпросът: колко са геодезическите фирми, които отговарят на такива условия и как ще ги усвояваме тези пари.
Пак корупцията ли ще ни бъде виновна. Надявам се, да не се получи както в Чехия: 80 % от парите за геодезия по предприсъединителния процес и присъединителния ги е усвоила една-единствена фирма, която обаче е направила предварително структурата си, предварително се е организирала, имала е „петилетен план” за работа.
Надявам се с тези думи да предизвикам любопитството на колегията, така че не да ги чакаме тези пари да дойдат, пък после да видим, а активно да участваме в подготвянето на проекти и идеи, защото още не е ясно кой точно ще ги получи, но голям бенефициент на тези фондове ще бъдат и общините, които ще са с готови проекти.
Доколко финансово и политически са самостоятелни общините, така че да управляват фондовете?
– Трудно е да се каже конкретно доколко са финансово самостоятелни общините. Изградени са в шестте планови района дирекции на МРРБ , които ще подпомагат общините за инфраструктурното проектиране.
За съжаление не всички специалисти са наясно със значението на инфраструктурно проектиране.
Идеята е, че европейските фондове ще са насочени в конкретни проекти, които министерствата ще управляват, а бенефициенти ще бъдат основно общините. Ще бъдат, да кажем, сдружения между общините. Факт е само, че в момента няма яснота.
Трябва да се знае обаче, че всеки един инфраструктурен проект, независимо какъв е той, започва и свършва с геодезия и кадастър. Геодезическото заснемане е основа за хората, които проектират.
Без реални геодезически измервания вероятноста от получаване на грешки в проекта е много голяма. Да приемем, че проектантът взима данни за линейните обекти от КВС, без тези обекти да се заснемат от геодезисти. На тази основа те правят едни парцеларни планове, отчуждават земи, правят проект, излизат документи и изведнъж се оказва, че са отчуждили не този, който трябва, и са обезщетили не този, който трябва.
За съжаление в етапа на изработването на КВС се допуснаха много грешки. Линейните обекти се доцифряваха от карти в М 1:5000 и 1:10000. Това доведе до неточно изобразяване на съществуващата инфраструктура. Малко са линейните обекти, които да са си на мястото, и това не ми дава мира. В момента ние в кадастралната карта ги въвеждаме наготово, защото няма какво да направим. Въпросът излиза на дневен ред, когато се наложи корекция. Няма закон, който ясно казва как да се направят тези корекции в грешните планове за земеразделяне.
Това е проблем, който трябва да се реши с помощта на геодезическата гилдия, да се намери решение и да се предложи на законотворците. Да предложим как да се справим с грешките в тези прословути планове за земеразделяне, така че да няма ощетени.
Само тогава може да говорим за реализация на инфраструктура и за усвояване на еврофондове.
Може би част от решението е поддържането на кадастъра да се дава на концесия, да споменем как се развива идеята?
– Агенцията по кадастъра работи по няколко варианта за подпомагане на дейността по изготвянето на кадастрална карта. Те предвиждат отдаване на част от дейността на концесия. Алтернативно финансиране се тър-си поради липса на средства. За сравнение бюджетът на агенцията за 2007 г. е 7 млн лв., което е с близо 2,5 млн. лв. По малко от този за 2006г. В същото време само 12 % от територията на страната имат готов и влязъл в сила кадастър.
На концесия се предвижда да се дадат определени дейности по поддръжката на базата данни на кадастъра. Другата възможност е публично-частно партньорство между агенцията по кадастъра, общините, експлоатационните дружества и частните геодезически фирми, които да финансират изготвянето на кадастъра. Поддържането и изработването на кадастъра е отдадено изцяло на концесия в Канада. В Чехия и Сърбия дейността е изцяло държавна, както е в момента у нас.
А ко се запази съществуващият в България модел, то идеята е 2% от средствата за всеки голям инфраструктурен проект от национално значение да се заделят за геодезия и картография.
Всички варианти в момента са на етап проучване. Решението трябва да се вземе от Министерския съвет, като за целта ще са нужни промени в законодателството.
Бихте ли казали няколко думи за добър час на новото списание?
Много отдавна гилдията има нужда от списание, насочено към ежедневието й, повече към практиката. Надявам се, че е време да покажем какви са световните и европейски практики в законодателството, администрацията и производството.
– Пожелавам ви „на добър час“, редовни и верни читатели.
