Дали България постига европейски измерими резултати при прилагане на Директивата INSPIRE

Любка Пашова, Теменужка Бандрова

Резюме

България, като пълноправен член на Европейския съюз (ЕС), трябва да изпълнява изискванията и препоръките на Директивата 2007/2/EOINSPIRE (INfrastructureforSPatialInfoRmationinEurope). В статията е направен кратък преглед на дейностите на държавни институции и организации, които имат отношение към създаването на национална инфраструктура за пространствени данни (НИПД) и осигуряването на достъп до тях чрез изграждане на геопортали. Сравнени са индикатори на трите приложения на Директивата от националните доклади за 2013 г. на България, Чешка република, Гърция и Румъния. Авторите констатират сериозно изоставане на България в изпълнението на отделните етапи, посочени в Европейската пътна карта. Направено е предложение за промяна на организационната структура в страната, която цели преодоляване на съществуващите проблеми, ангажирането и по-активното участие на всички заинтересовани в областта на геопространствените данни (ГД), съобразно техните компетенции и възможности.

Въведение

Геопространствената информация (ГИ) става все по-необходим ресурс за решаване на широк кръг от научни и приложни задачи, свързани с устойчивото планиране и развитие на националната икономика на всяка страна. Разработването на съвременни интернет-базирани услуги и геопортали, като интелигентни платформи за използването на ГИ, играе все по-важна роля за социално-икономическите и екологични политики на Европа. ГИ с локален, регионален или глобален обхват трябва да бъде стандартизирана и хармонизирана, което ще улесни обединяването на отделни масиви от разнородни данни и ще подпомогне решаването на реални проблеми. Интернет базираните услуги и порталите за работа с ГД биха могли да предоставят автоматизирано и пълноценно използване на ГИ за специфични потребителски приложения [вж. напр. 5, 8, 13, 14].С приемането на Директивата 2007/2/EOINSPIRE(https://inspire.ec.europa.eu) от Европейския парламент и Съвет и с влизането ù в сила от 15 май 2007 г. бе поставена основната рамка за разработване на инфраструктура за пространствени данни (ИПД), която цели устойчивото развитие на всяка държава или регион на Европа чрез подпомагане икономическото развитие, социалният живот и опазването на околната среда [6]. Директивата се отнася за 34 теми пространствени данни с основни компоненти, описани в три приложения, свързани с околната среда.

Директивата INSPIRE и пътната карта за изпълнението ѝ

Процесът на изпълнение на Директива INSPIRE зависи от координираните действия на национално, регионално и глобално равнище, както и в рамките на отделните организации във всяка държава в публичния и частния сектор [6, 11, 14]. С изграждане на НИПД се предвижда поддържане на бърз достъп, споделяне и обмен на геопространствена информация, които да подпомагат информираното вземане на управленски решения и по-ефективни действия във всички сфери на обществения живот. НИПД включва съвместни стратегически инициативи, технологии, общи стандарти, финансови и човешки ресурси, както и свързаните с тях дейности, необходими за събирането, обработването, разпространението, използването, поддържането и опазването на геопространствените данни.

Основните етапи за прилагане изискванията и препоръките на Директивата са показани на Фиг. 1. В процеса на нейното изпълнение се налагат нормативни промени и се адаптират изисканията за различни услуги, които следва да се предоставят чрез геопорталите. Страните-членки на ЕС трябва да прилагат правилата за мета данни, мрежови услуги, както и за оперативна съвместимост между масивите от пространствени данни и услуги [6, 11, 13, 14]. Европейската комисия (ЕК) прие Регламент № 976/2009 по отношение на услугите за изтегляне и трансформиране на геопространствени данни и технически насоки за изпълнение на Директивата INSPIRE относно услугите за изтегляне на европейско ниво. Изготвено е техническо ръководство за пълно осигуряване на съответните услуги за изтегляне в края на 2013 г. за трите приложения, като данните не е необходимо да отговарят на всички спецификации. Съгласно Европейската пътна карта, предоставянето на метаданни от всяка страна-членка на ЕС следва да е изпълнено до края на 2010 г. Мрежовите услуги трябва да бъдат осигурени до края на 2013 г. за трите приложения, като пълното прилагане на правилата и спецификациите за INSPIRE данните е планирано за 2020 г.

Фиг.1 Пътна карта за изпъление на Директивата INSPIRE (https://inspire.jrc.ec.europa.eu/index.cfm/pageid/44https://inspire.jrc.ec.europa.eu/index.cfm/pageid/44)

В Приложение I на Директивата INSPIRE, като първа от общо 9 теми, е посочена темата за референтните координатни системи. Референтната координатна система (РКС) играе специфична роля, която е доста по-различна от останалите 33 теми в трите приложения. В спецификацията за РКС не се отнасят правила за изтегляне или наличен тематичен набор от данни. Вместо това, чрез тази тема се представя основна функционалност, която позволява хармонизиране и оперативно съвместяване на географска локализация на пространствените обекти, определени от другите INSPIRE спецификации за тематичните данни. За територията на Европа е необходимо да се осигури възможност за преминаване от локални референтни координатни системи на отделните страни към единна общоевропейска РКС, която се основава на Европейската референтна координатна система ЕTRS89. Като основа за прилагане на референтните координатни системи в европейската инфраструктура за пространствена информация се препоръчва използването на международния стандарт ISO 19111. След изграждане на европейската спътникова навигационна система Galileo, за европейския континент ще се поддържа геодезическа референтна координатна система Galileo Terrestrial Reference Frame (GTRF). Тя ще бъде приведена в съответствие с Международната земна референтна координатна система (ITRF) и ще отговаря на стандарта ISO 19111. Референтната височинна система EVRS, с нейната реализация EVRF2007, е официално приета за използване при изпълнение на Директивата INSPIRE. При разработването на карти с геопространствени данни за различни приложения и мащаби е препоръчано да се използват следните референтни координатни системи:

• ETRS–TMzn: ETRS89 напречна Меркатова проекционна координатна система (UTM) за карти в мащаби по-големи от 1:500 000;
• ETRS–LCC: ETRS89 Ламбертова конформна конична проекционна координатна система за карти в мащаби по-малки или равни на 1:500 000;
• ETRS–LAEA: ETRS89 Ламбертова азимутална еквивалентна проекционна координатна система, когато се изисква за пространствен анализ и докладване на страните от европейския континент.

Препоръчително е координатните трансформации да са достъпни чрез услугите през INSPIRE геопортала. За изпълнение на изискванията по тема 1 от Приложение Iотносно референтните координатни системи в България, читателите могат да получат повече информация от статии, публикувани и в настоящото списание (Георгиев, 2009 – бр.5; Георгиев и др, 2010 – бр. 4 и 5; Пашова, 2009 – бр. 4 и 6 и 2010 – бр. 1; Йовев, 2013 – бр. 2). През последните 20 години в страната протича един тежък и продължителен процес на въвеждане на съвременна геодезическа референтна система и цялостно обновяване на държавната геодезическа основа. Този процес все още не е завършен напълно.

Геопространствени данни за територията на България и тяхното използване

Създаването на цифрови пространствени данни в България започва през 1995 г. с приемането на регламент за развитие на кадастралните планове на населените места [7, 8]. По-късно, с прилагане на реституционните закони, територията на страната е напълно обхваната от планове и карти в цифров вид. С приемане през 2001 г. на Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) официално са регламентирани източниците, точността, структурата и формата на кадастралните данни (www.cadastre.bg).Задълбочаването на негативните тенденции в хаоса от създаване и използване на геопространствени данни бе подкрепен и от несъответствията в българското законодателство. ЗКИР и други свързани с него закони (Закон за устройство на територията, Закона за водите, Закон за общинската собственост и др.) са многократно поправяни и непрекъснато обновявани. Това поражда множество проблеми, дължащи се на разминаване в изисквания за точността, структурата и формата на геопространствените данни за населените места и извънселищните територии /земеделски земи/, съгласно регулаторните рамки на законодателните актове. Например, появиха се конфликти между претенденти за собственици на имоти със специфичен статут и права на владение за препокриващи се територии при съвместяване на карти и планове, изработвани по различни закони.

Според официалната информация на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК) покритието на територията на страната с хармонизирани геопространствени данни за кадастралните карти е само 18.2%, обхващащи 30% от общия брой имоти в страната (www.cadastre.bg). Изготвянето на цифрови карти и регистри на извънселищните територии /земеделските земи/ се извършва от Министерство на земеделието и храните. Координацията на дейностите, свързани с геопространствените данни и тяхното съвместяване между тези две държавни институции е трудна и все още не е достатъчно ефективна.

ЕК подкрепя изпълнението на Директивата INSPIREчрез различни програми и проекти, като повечето инициативи са в областта на политиките за опазване на околната среда. След присъединяването на България към ЕС през януари 2007 г., страната участва в изпълнението на множество национални и международни проекти, свързани със създаване на цифрови геопространствени данни за различни цели и крайни потребители с използване на Географска информационна система (ГИС) и за изграждане на НИПД [вж. напр. 1, 7-9, 12]. Различни държавни институции и други организации са реализирали и продължават да участват в разработване на такива проекти (https://www.esmis.government.bg; https://www.agisee.org;https://bsdi.asde-bg.org/index_en.php; https://www.asde-bg.org/projects_en.php). Повечето от тези проекти пряко или косвено са свързани с 34-те теми от приложенията на Директивата INSPIRE. Те представляват съществен принос към националната рамка за разработване на стратегия на всички дейности в областта на използване на ГИ, което е основна предпоставка за успешното изграждане на българската ИПД. При реализацията на тези проекти обаче, изискванията и препоръките на Директивата INSPIRE не са известни на изпълнителите, не са последвани или са подценявани. В резултат на завършени проекти са разработени различни геопространствени бази данни в цифров вид, които в повечето случаи не се подчиняват на общи правила и не са обхванати в единни национални информационни системи. Често се установява дублиране на информация, неспазване на общоприети стандарти, липса на синхронизация и унифициране на геопространствени данни за територията на страната, създавани съгласно изисквания на различни законодателни актове [вж. напр. 20].

В началото на 2013 г., АГКК започна изпълнението на проект „Модернизиране на съществуващите системи и развитие на електронни услуги от АГКК за по-добро предоставяне на услуги“ (www.cadastre.bg). Целта на проекта е да се създаде регистър на географските имена и да се приведат наличните геопространствени данни в съответствие с изискванията на Директивата за INSPIRE. Военногеографската служба на Българската армия също започна изпълнението на проект „Изграждане на информационна система за осигуряване на публичен достъп до пространствени данни и услуги на Министерството на отбраната“, финансиран от Оперативна програма на ЕС „Административен капацитет“ (https://op.mod.bg/IO/). Този проект има за цел да подобри качеството на административното обслужване на гражданите и бизнеса чрез изграждане на информационна система за публичен достъп до геопространствени данни. Внедрената система ще доведе до хармонизиране на пространствените данни, управлявани от Военногеографската служба и ще осигури оперативна съвместимост на електронния обмен между геопортала на проекта и националния геопортал.Някои други държавни структури, като Изпълнителна агенция по околна среда, Главна дирекция „Земеделие и поземлените отношения“ на Министерството на земеделието и храните, Институт „Пушкаров“ и други са започнали изпълнението на проекти, финансирани от ЕС, които целят привеждане на наличните пространствени данни в съответствие с изискванията на директивата INSPIRE за осигуряване на оперативна съвместимост на данни и услуги (https://www.esmis.government.bg).

Защо има проблеми при изпълнение на Директивата INSPIRE в България?

Изпълнението на Директивата INSPIRE е процес, чието успешно развитие е възможно при наличие на стратегия и план на действие, законодателни рамки, човешки и финансов ресурс. Министерства, областни и общински администрации, научни институти и университети, неправителствени организации, частни фирми и други институции с интереси в областта на ГИ използват фондовете на ЕС за дейности по проекти, свързани с ГИС и НИПД, следвайки стратегията „отдолу-нагоре”. Безспорно е, че трудностите при изпълнение на Европейската пътна карта на Директивата INSPIRE (каквато на авторите не е известно да е разработвана на национално ниво) е липсата на пълна нормативна уредба. Това обстоятелство на свой ред предизвиква забавяне на процеса за изграждане на НИПД в България в сравнение с други страни от ЕС и намалява оперативната съвместимост на създадени вече геопространствени бази данни в страната [10, 12].

Първият законодателен акт за създаване на ИПД е Законът за достъп до пространствени данни (ДВ, N.19/09.03.2010), приет от българския парламент три години след приемане на Директивата INSPIRE от Европейския съвет и Европейския парламент. Важен елемент от НИПД е националният геопортал, който трябва да бъде свързан с INSPIREгеопортала на ЕС. Съгласно националното законодателство, Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС) определя и координира националната политика за изграждане на инфраструктурата за пространствена информация. Изпълнителна агенция „Електронни съобщителни мрежи и информационни системи“ (ИА ЕСМИС) към това министерство е държавният орган, отговарящ за координиране изпълнението на Директивата INSPIRE, за изграждане на националния геопортал и неговото поддържане. През последните три години ИА ЕСМИСмногократно публикува на своята интернет страница целите и националните задължения, свързани с прилагане изискванията на Директивата INSPIRE(https://www.esmis.government.bg). От началото на 2013 г., агенцията работи по проект на тема „Създаване на информационна и комуникационна платформа за пространствени данни и услуги“, чийто основен резултат трябва да бъде функциониращ национален геопортал в края на м. май 2014 г. Правните рамки са поставени, има известен напредък в националното законодателство, което е хармонизирано с европейското, но реализацията на плановете все още е на управленско ниво. Наскоро бяха приети и няколко законодателни промени, които засягат теми, свързани с изпълнение на Директивата INSPIRE: Указ № 254 (ДВ, N 81/23.10.2012) относно структурата, функциите и организацията на Агенция „Пътна инфраструктура“; Постановление № 264 за приемане Наредба за условията, реда и органите за извършване на анализ, оценка и картографиране на рисковете от бедствия (ДВ, N 84/02.11.2012) и някои други.

През 2010 г. Crompvoetsetal. [5] публикуват резултати от първото изследване на състоянието на изпълнението на Директивата в шест държави-членки на ЕС, включително България и три кандидатстващи държави за членство в ЕС. Резултатите от изследването са представени в областите: статут на транспониране, стратегия за изпълнение, координация и сътрудничество, мерки за подобряване на геопространствените данни и споделяне на услуги и други въпроси. Наред с постигнатите от страната ни резултати, се констатират редица съществуващи проблеми, които са свързани с: координацията и липсата на ясни правила за прилагане на Директивата; неясната политика за финансиране на дейностите, свързани с изграждане на НИПД; липсата на вътрешни структурни промени в организации, участващи в този процес; предприемането на конкретни мерки за подобряване на геопространствените данни и тяхното споделяне чрез интернет услуги и др.

В периода след това проучване състоянието на изпълнението на Директивата INSPIRE в България не се променя съществено и процесът, свързан с мерките за координация, финансиране и споделяне на геопространствени данни не напредва бързо. Обяснение на тези констатации може да се търси в няколко посоки. Публично достъпна информация за заинтересованите страни, участващи в изграждането на НИПД в България, включително описание на техните роли, как те си сътрудничат, как споделят данни/услуги и как получават достъп до услугите чрез националния INSPIRE геопортал, все още липсва и до сега. Определени са само ролите на съответните държавни структури във връзка с предоставянето на данни и мета данни и развитието на НИПД. Част от проблемите се отнасят до ясно предписани права и задължения на българските институции, слабата оперативна съвместимост между държавните организации, участващи в дейностите, свързани с НИПД, слабата институционална и/или обществената осведоменост за необходимостта от изграждане на НИПД, липсата на съгласувано законодателство, справедливост, яснота, липсата на финансови инвестиции и доста фрагментирания ГИ-сектор. Други проблеми са свързани със сигурността на пространствените данни. Въпросите, които се отнасят до необходимото осъвременяване на учебните програми, за продължаващото обучение на професионалистите в областта на ГИ и подобряване на компетентността на всички вземащи решения в областта на политиките на НИПД, заслужават много по-широка информираност и по-висок приоритет [4].

България, като страна-членка на ЕС, e задължена да изпълнява изискванията и препоръките на Директивата INSPIRE и периодично да предоставя информация за постиженията в тази област. Националните мониторингови доклади за 2010 г. и 2013 г. са публикувани на официалния европейски геопортал https://inspire.ec.europa.eu/index.cfm/pageid/182 и на интернет страницата на ИА ЕСМИС https://www.esmis.government.bg, както и ежегодната информация за индикаторите, чрез които се отчитат показателите за изпълнение на Европейската пътна карта. Постигнатите резултати са свързани с изпълнението на 34-те теми геопространствени данни на Приложения I, I и III на Директивата. В Таблица 1 са представени показатели от последния мониторингов доклад от 15 май 2013 г., свързани с мета данните, наличието на масиви от геоданни и предоставяни услуги. Някои от показателите са изпълнени частично, а има дейности, свързани с теми от приложенията, които не са започнали изобщо. Допълнително, за сравнение, са представени и индикаторите за три европейски страни – Румъния, Гърция и Чешката република. Тук се обобщават някои заключения от този доклад:

• координиращият орган е предприел конкретни действия за прилагане на Директивата NSPIRE и за изменения на националното законодателство;

• изградени са тематични портали, които предоставят услуги за работа с пространствени данни;

• разработен е прототип на национален геопортал https://bsdi.asde-bg.org, който предоставя достъп до следните категории тематични карти: административни граници, природни обекти, сеизмологични зони, симулационни модели на наводнения, транспортна инфраструктура, защитените зони, оперативни спътникови данни и други векторни и растерни данни;

• мета данни за пространствени данни и услуги, администрирани от Агенцията по околна среда са хармонизирани с изискванията на директивата INSPIRE;

• не е създаден контролен механизъм, чрез който да се следи качеството на предоставяните мрежови услуги;

• липсват регламенти и мерки за обмен на пространствени данни между администраторите на пространствена информация;

• няма определени критерии за качество на данните на национално ниво, с изключение на данни, свързани с изискванията на приложение на различни директиви на ЕС, като например Рамковата директива 2000/60/ЕО;

• не са изпълнени изискванията за предоставяне на услуги за пространствени данни, съгласно Директивата INSPIRE;

• анализът на наличните пространствени данни показва, че тяхното съдържание не е в съответствие с изискванията от спецификациите на Директивата.Същевременно има налична друга информация, която се използва за национални административни електронни услуги, съгласно Закона за електронното управление (ДВ, N46, 2007);

• не са предприети конкретни мерки на национално равнище за насърчаване на обмена на масиви от пространствени данни и услуги между обществените организации и др.

Таблица 1. Индикатори за мета данни, масиви от данни и услуги за България, Румъния, Гърция и Чешката република [https://inspire.jrc.ec.europa.eu/index.cfm/pageid/182]

При сравнение на постиженията, отчетено чрез индикаторите от отделните държави се вижда, че Чешката република има по-добро изпълнение в почти всички наблюдавани елементи в сравнение с останалите. По-доброто прилагане на Директивата INSPIRE би могло да се обясни с изградените организационни структури и водещите организации, които са отговорни за изпълнението на дейностите от Европейската пътна карта. В Гърция тази институция е Картографската и кадастрална организация, в Румъния – Националната агенция за кадастър и имотен регистър. И двете държавни организации имат дългогодишни традиции в събирането, обработката и предоставянето на пространствени данни. Някои от показателите за България в таблица 1 имат стойности 0%. Този факт може да се дължи на различни причини: отговорната институция не разполага с необходимата компетентност да изпълнява този ангажимент на държавата; не разполага с достатъчен административен и финансов капацитет, за да покрие всички необходими показатели; няма възможност да работи по проекти на европейско ниво и др. Друга важна причина е липсата на яснота относно необходимите технологии и стандарти за изграждане на НИПД в България.

От докладите и индикаторите става ясно, че България значително изостава в изпълнението на Директивата INSPIRE. Оценката на инициативите, свързани с изграждане на НИПД, разкрива дефицит на политическа репутация, чиято причина е ниската информираност сред основните министерства и съответните институции относно нейното значение, неяснота относно съдържанието и същността ù, липсата на капацитет (човешки и материални ресурси), както и комплексните въпроси относно собствеността на пространствените данни, икономическите интереси и позициите на отделните ГИ-общности. Освен специфичните национални проблеми, съществуват проблеми, свързани с пълнотата, точността, форматите/стандартите и достоверността на геопространствените данни. Един от най-важните проблеми е липсата на национална политика за цялостното управление и пълноценно използване на ГИ в полза на държавата и обществото.

Очевидно е, че усилията на отговорните институции, заинтересованите страни, неправителствените организации и общности, които имат отношение към НИПД остават разпокъсани и досега. Основна роля за силно ограничения достъп до геопространствени бази данни в България играе липсата на съответни законови и други административни регулаторни механизми, неразвитите пазарни отношения, компрометираната съдебна система като цяло, социално-икономическите, идеологическите и културни отношения в обществото, които са резултат от изключително трудния икономически преход през последните 25 години [2]. Тези отношения са отразени в нежеланието да се споделят данни и ограничаване на достъпа до тях, вкл. от публичните институции, които са задължени да събират, съхраняват и публикуват данни, които вече са платени с публични средства. Целта на подобни „стратегии“ е монополизиране на пазара на услуги, които биха могли да бъдат предоставени в последствие от „приватизирани“ геопространствени бази данни.

Национална геопространствена стратегия и план за нейното изпълнение

Приетият Закон за достъп до пространствени данни през 2010 г. регламентира изграждането, поддържането и използването на инфраструктура за пространствена информация, осигуряването на достъп до пространствени данни и предоставянето на услуги за данните в областта на околната среда или дейностите, които могат да окажат влияние върху нея. Съгласно този закон е създаден Междуведомствен съвет и е приет правилник за неговата дейност, структура и организация на работа. Пряко отражение на работата на този съвет са постигнатите резултати, отразени в националните мониторингови доклади и индикатори (https://www.esmis.government.bg; https://inspire.jrc.ec.europa.eu/index.cfm/pageid/182), коменирани по-горе в текста.

Според авторите на тази статия, съществуващата организационна структура в България за изпълнение на изискванията и препоръките на Директивата INSPIRE(фиг. 2) не е достатъчно ефективна и не позволява да се преодолее изоставането в сравнение с други европейски страни. В [9] се предлага нова организационна структура (Фиг. 3) на институциите с интереси в областта на ГИ, чрез която се цели да се разрешатпосочените по-горе проблеми и преодолее значителното изоставане в изпълнението на дейностите по отделните етапи от Европейската пътна карта на Директивата. Според така предложената структура, АГКК може да стане координираща институция в страната. В повечето европейски страни държавните геодезически и картографски институции са тези, които координират дейностите, свързани с изграждането на НИПД. Ето някои примери: Държавната геодезическа администрация в Хърватия, Геодезическата и картографска институция в Словения, Федералната агенция по картография и геодезия (BKG) в Германия, Датската геодезическа агенция, Геодезическият секретариат в Швеция. Друг аргумент в подкрепа на това предложение е, че АГКК е националната картографска агенция, която е отговорна държавна институция за определяне на държавната координатна система и подходящите картни проекции за страната, поддържа контакти с редица международни организации, като EuroGeographics, EuroSDR, Икономическата комисия за Европа на Обединените нации и др.

Предлага се да бъде изграден НИПД комитет и експертен съвет, които да включват в съставите си висококвалифицирани специалисти с необходимата компетентност, съответно с 5 до 7 и 15 до 17 членове. Съветът следва да координира работата на четири или пет работни групи (РГ, вж. Фиг. 3), чиито дейности са свързани с изграждането на основните елементи на НИПД и тяхната функционалност. Работата на новата организационна структура би могла да бъде съсредоточена в следните дейности: анализ на резултатите от изпълнението на Директивата INSPIRE; определяне приоритети на националната политика за изграждане на НИПД; създаване на национална стратегия и пътна карта; изграждане на координационна структурира и контролни органи; определянето на национална и международна политика за обмен на геопространствена информация; съгласуваност на националното законодателство в съответствие с препоръките и изискванията на Директивата на INSPIRE; определяне на стандарти, насоки за работа, усвояване на „най-добрите практики“ и адаптирането им към националните изисквания. Въпросите, отнасящи се до прилагането на конкретни технологии и стандарти, също следва да бъдат изяснени от РГ, приети на национално ниво и отразени в съответни нормативни документи.

Фигура 2. Съществуваща организационна структура за изпълнението на Директивата INSPIREв България [https://www.esmis.government.bg; https://inspire.jrc.ec.europa.eu/index.cfm/pageid/182]

Фигура 3. Предложение за нова организационна структура с цел изпълнение на директивата INSPIREв България [9, 10]

Заключение

През последното десетилетие в България са предприети множество инициативи, провеждат се дейности за създаване на цифрови геопространствени данни и предоставяне на услуги за тяхното ползване. Този процес на осъвременяване на геопространствената информация за страната започна с хармонизиране на националното законодателство и създаване на институционални рамки, като основа за бъдещо развитие и приложение на Директивата INSPIRE. Поради липсата на национален план, слабата координация и неясните икономически условия за изграждане на НИПД и предоставяне на геопространствени услуги чрез национален геопортал, постиженията са все още твърде ограничени. Налице е необходимост от политики, технологии, критерии, стандарти и финансов ресурс, които ще насърчат споделянето на геопространствени данни на всички нива на обществено-икономическия живот. Ключов елемент за успешното преодоляване на забавянето е формирането на национална стратегия за изграждане на НИПД, която да отразява интересите на всички страни, потребители и доставчици на ГИ в съответствие с препоръките на Директивата INSPIRE. Съответнитеинституционални мерки са абсолютно необходими за да се осъществи оперативната съвместимост и обмен на геопространствена информация чрез интернет геопортали на национално и международно ниво.

Успешното изпълнение на изискванията на Директивата INSPIRE в България се обуславя от държавната политика в тази област, институционалната подкрепа, адекватните промени в националното законодателство, отговорните действия на образователни и научни организации, НПО, частни фирми и обществеността. Изисква се и допълнително професионално образование и обучение, особено в областта на стандартизацията, мета данните и мрежовите интернет услуги за всички ГИ-собственици, доставчици и крайни потребители. В настоящата икономическа обстановка, само целенасочените правителствени действия и инвестиции за промяна на съществуващата организационна структура с ангажиране на представители на всички заинтересовани в областта на ГИ, с насърчаванена сътрудничеството и стимулиране предоставянето и споделянето на геопространствени данни, могат да доведат до изпълнение изискванията и препоръките на Директивата INSPIRE. Разработването на един общ модел за изграждане на НИПД с помощта на системния подход [2] е необходима първоначална стъпка за успешното изпълнение на Закона за достъп до геопространствени данни.

Литература:

[1] Караджова, Е., А. Лазаров, И. Кунчев, У. Боес, К. Илиев, И. Калчев (2007) Приложение на ГИС технологиите в България, InterGEO East,Сборник доклади, Национална конференция „Съвременни проблеми на геодезията и свързаните с нея области от национално значение“, 28 февруари, 2007, София, България,1-19.

[2] Кулов, Б. (2012) Инфраструктура за гео-пространствени данни (ИГД): терминология, проблеми, добри практики, Сборник доклади, Межд. конференция „Географски науки и образование“, 19-20 октомври 2012, Шумен, България, 183-186.

[3] Петров, Д. (2013) Бази данни за релефа на територията на Република България, създадени по топографски карти 1:50000 и 1:25000, сп. Геомедия, бр. 6, 37-41.

[4] Boes, U., R. Pavlova (2011) The education challenge for the geodetic and spatial data infrastructure profession, Serbian Geodetic Congress, Belgrade, December 1st – 3rd, 2011, 6p.Crompvoets, J., D.

[5] Crompvoets, J., D. Vandenbroucke, Z. Nedovic-Budic, D. Todorovski (2010). Detailed survey concerning INSPIRE-coordination, funding and sharing measures in South-East Europe, Proceedings of International Scientific Conference, 15-17 September, FON University, Skopje, Serbia, 1-16.

[6] European Commission 2007. Directive 2007/2/EC of the European Parliament and of the Council of 14 March 2007 establishing an Infrastructure for spatial information in the European community (INSPIRE). Official Journal of the European Union 326: 12-30.

[7] Katzarsky, I. (2000) A pilot project in Bulgaria supported by Phare programme of the European Union, International Archives of Photogrammetry and Remote Sensing. Vol. XXXIII, Part B4, Amsterdam 2000, 439 – 445.

[8] Pashova, L., Kastreva, P., Idrizi, B. (2013) Enhancing cooperation between Bulgaria and FYROM through developing Web Geo-Services, Proceedings of the 5th International Scientific Conference – FMNS2013, 12 – 16 June, 2013, SWU, Blagoevgrad, Vol.7, 3-9.

[9] Pashova, L., T. Bandrova, P. Kastreva, B. Idrizi (2013) Prospects for the development of Web Geo-Services between Bulgaria and Macedonia by applying the INSPIRE Directive, In: Proceedings of SDI Days 2013, Ž. Hećimović & V. Cetl (Eds.), 26 – 27 September 2013, Šibenik, Croatia, 71-78.

[10] Pashova, L., T. Bandrova (2013) INSPIRE Directive in Bulgaria until 2013 – results, problems and perspectives, In: Proceedings International Conference “SDI & SIM 2013”, FIG-COM3, FIG-TH-PH & Geo-SEE, 13 – 16 November 2013, Skopje, FYROM, 149 – 161.

[11] Vaccari L, P. Shvaiko, M. Marchese (2009) A geo-service semantic integration in spatial data infrastructures, International Journal of Spatial Data Infrastructures Research, 4:24–51.

[12] Vandenbroucke, D. and D. Biliouris (2011) Spatial Data Infrastructures in Bulgaria: State of play 2011, Ver. 10.1, Available at: https://inspire.jrc.ec.europa.eu/reports/ stateofplay2011/rcr11BGv100.pdf.

[13] Vandenbroucke D., M. – L. Zambon, J. Crompvoets, H. Dufourmont (2013) INSPIRE Directive: Specific requirements to monitor its implementation, Chapter 16. INSPIRE Directive: Specific requirements to monitor its implementation, 327-355, https://www.csdila.unimelb.edu.au/publication/books/mvfasdi/Parts/Chapter_16.pdf

[14] Vandenbroucke D.,K. Janssen,J. Van Orshoven (2013) INSPIRE State of Play:Genericapproach to assess the status ofNSDIs, Chapter 8. INSPIRE Directive: Specific requirements to monitor its implementation, 145-172, https://www.csdila.unimelb.edu.au/publication/books/mvfasdi/Parts/Chapter_8.pdf