Конференция, организирана от АГКК, в София
Агенцията по геодезия, картография и кадастър бе домакин на конференцията „Данните като основа на цифровото общество” и пленарна сесия на Постоянната комисия по кадастър на Европейския съюз в средата на март. Представители от 22 държави, от които 19 членки на Европейския съюз и Швейцария, Бивша югославска република Македония и Албания участваха на срещата. Събитието бе в рамките на българското председателство на съвета на Европейския съюз.
Регионалният министър Николай Нанков подчерта, че МРРБ обръща внимание на пространствените данни, тъй като целта е подобряването на обслужването на гражданите и бизнеса. Изпълнителният директор на АГКК инж. Михаил Киров посочи, че пространствените данни и техните основни характеристики – качество и източници, сигурност, поверителност, цялостност и защита, и оперативната им съвместимост са свързани с предоставянето на услуги, както и с използването им от публичните органи за изпълнение на функциите и задълженията им по европейското законодателство.
Конференцията бе разделена на три специализирани сесии, посветени съответно на качество на данните, на сигурност им и на оперативната им съвместимост. Бяха направени 24 презентации във всичките сесии през двата дни.
Първото представяне бе на Стефан Петров от Дирекция „Информационни системи” към АГКК, който запозна аудиторията с системата на кадастъра в България. Според изнесените от него данни към февруари 2018 г., 36% от страната е покрита с кадастрална карта, което включва повече от 11,2 милиона имота, 5 513 907 поземлени имота, 2 245 068 сгради и 3 933 194 субекти (собственици на права). Според Петров основната цел, която дирекцията следва, е спазване на стандартите за ново пространствено планиране в кадастъра и прилагането на директивата INSPIRE. Главният секретар на АГКК адв. Емилия Ангелова представи развитието на кадастъра в България в исторически план и правните основи на кадастъра. След основното въведени започна работата по отделните теми.
Качество на данните
Седем участници представиха разработките си за качеството на данните. За възможностите на геопространствената информация и услугите, предоставяни от Военногеографската служба говори Мариан Марков. За работата на ГИС София беше презентацията на Ваня Петрова и Стефан Георгиев. Представителят на швейцарската топографска служба Даниел Щьодлер представи особеностите на швейцарския кадастър (вижте статията на стр.) Любка Пашова от НИГГГ при БАН запозна участниците с въпроса за качеството на данните от гледна точка на потребителите. Разработката посочи някои проблеми, които трябва да бъдат решени с общи усилия от всички работещи в областта и даде насоки за решаването им. Представителят на Македония Влатко Димовски запозна участниците с кадастъра в западната ни съседка. Христо Дечев от Геодезическия факултет на УАСГ демонстрира перспективите, които се разкриват пред кадастъра и използването на националната пространствена инфраструктура. Той подчерта липсата на свързаност на кадастъра с имотния регистър. За дейността на неправителствените организации в геодезията в България говори Кирил Стоянов от СГЗБ.
Сигурност
Въпросът за достоверността на данните бе темата на втората част от конференцията. В тази секция също имаше седем представяния. Срещата бе открита от представителя на Испания Амалия Веласко, която демонстрира как кадастърът се променя и трябва да отговаря на новите очаквания, а картите да бъдат не само кадастрални, а да служат за менажиране на земята. Веласко подчерта, че само достоверните данни носят добавена стойност за развитието и икономиката на дадена страна. Евгения Караджова от ESRI България представи инструменти за ГИС, които улесняват работата на геодезистите. Златан Златов от Геокад 93 представи нагледно проблемите пред фирмите, изработващи кадастрални карти. Прилагането на модерните геоинформационни технологии за директивата INSPIRE бе акцентът на презентацията на Деян Балтаджиев от Мапекс. За качеството и достоверността на картите говори и Пиа Йостергард от Дания. Ползата на облачни услуги за държавни административни нужди представи Добрин Караколев от държавната агенция за електронно управление. Шимон Римза представи полският опит в кадастъра.
Оперативна съвместимост
Последната сесия, включваща осем презентации, бе посветена на оперативната съвместимост на данните. Представителят на Съвета на европейските геодезисти Владимир Тихонов говори за европейските изисквания към геодезистите. Актуалният и за България въпрос за връзката между кадастър и имотен регистър постави Юлиус Ернст от Австрия. Той отбеляза, че в Европа съществуват различни модели, но австрийският е един от добре работещите, защото става дума за пълна дигитализация на процеса, добра връзка между двете системи и синхронизация на данните без дублиране на информация. Оперативността на имотния регистър и проектът IMOLA бе представен от Хесус Ками от ELRA Европейската асоциация за поземлена регистрация. Разработката на Магдалена Андерсон и Мари Форсет наблегна на един особен аспект на собствеността – морския. Паула Дейкстра от холандската агенция по кадастър представи напълно практични примери за възможностите на кадастъра и прилагането му в различни области (интервю с Паула Дейкстра пред Геомедия https://www.geomedia.bg/%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D1%8F/item/4755-%D0%BD%D1%8F%D0%BC%D0%B0-%D0%BF%D0%BE-%D1%85%D1%83%D0%B1%D0%B0%D0%B2%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%84%D0%B5%D1%81%D0%B8%D1%8F-%D0%BE%D1%82-%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0.html).
Италианският опит в кадастъра и връзката му с другите системи показа Франко Маджо от италианската кадастрална агенция. Миглена Кузманова от BAGIS, България показа приложението на пространствените данни към директивата INSPIRE. Референтните системи на територията на България и перспективите за развитието им бяха акцентът в работата на Елена Пенева от УАСГ (интервю с Елена Пенева пред Геомедия https://www.geomedia.bg/geodezia/item/5263-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%B4%D0%B5%D0%BA%D0%B0%D0%BD-%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D0%B2%D0%B0-%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D1%82%D1%80%D1%8F%D0%B1%D0%B2%D0%B0-%D0%B4%D0%B0-%D0%B8%D0%B7%D0%BB%D0%B5%D0%B7%D0%B5-%D0%BE%D1%82-%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%BC%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82)
След работната част, Постоянната комисия по кадастър на Европейския съюз представи следващият председател Австрия, който представи приоритетите си. Символичното предаване на председателството ще се състои в края на месец юни в гр. София.
Презентациите могат да бъдат виденти на английски на страницата на срещата: https://www.pccsofia2018.bg/copy-of-programa
Представянето на Стефан Петров и покритието с кадастрална карта на България
Представянето на Емилия Ангелова за работата на кадастъра
Мариан Марков представи работата на Военногеографската служба
Любка Пашова и проблемите пред INSPIRE
Разработката на македонския представител Влатко Димовски
Христо Дечев от Геодезическия факултет на УАСГза допълнителните приложения на кадастъра
Разработката на Амалия Веласко
Представянето на Геокад 93
Една от системите, които могат да подпомогнат INSPIRE, представена от Деян Балтаджиев от Мапекс
Пиа Йостергард от Дания представи предизвикателствата пред картите
Презентацията на Добрин Караниколев от агенцията за електронно управление
Полският кадастър бе темата на Шимон Римза
Европейските геодезисти имат кодекс за професионално поведение, представен от Владимир Тихонов
Разработката на Юлиус Ернст от Австрия
Хесус Ками от ELRA представи възможността за единен европейски модел
Приложимостта на кадастъра демонстрира Паула Дейкстра от Холандия
Франко Маджо от италианската кадастрална агенция показа връзките между системите
Миглена Кузманова от BAGIS представи възможностите на ГИС
Разработката на Елена Пенева от УАСГ
{module [180]}
