Борислав Маринов завършва ВМЕИ, София, специалност „Полупроводникова електроника“ през 1974 г. През 1998 г. завършва и УАСГ, специалност „Геодезия, фотограметрия и картография“. Преподава към катедра „Фотограметрия и картография“ при Геодезическия факултет. Доктор по Фотограметрия и дистанционни методи, той е автор на над 60 публикации в сферата. Основните научни и професионални интереси са в областта на цифровата обработка и анализ на изображения, аналитичната и цифрова фотограметрия, дистанционните изследвания и ГИС.
В навечерието на нова учебна година сме. С какво тя ще е по-различна от старата?
Новата учебна 2012-2013 година за Геодезическия факултет е особена заради въвеждането на нови магистърски програми – това е вече приетата магистърска програма „Кадастър“, както и програмата „Управление на европейски инфраструктурни проекти“, която е в процес на разработка. Имаме идеи и да се предложи магистърска програма „Геоматика“, която обединява геоинформационни технологии с иновативните методи във висшата геодезия, фотограметрията и картографията, която да отговаря на съвременните образователни тенденции в Европа. За нас е важна обратната връзка – интересът на студентите към обучението в такива програми, а наред с това – съответните нужди на практиката от подготовката на специалисти по такива магистърски програми.
Какви са вашите амбиции и планове като декан на геодезическия факултет?
Основна задача, която стои пред Геодезическия факултет, е неговото организационно укрепване, което изисква обявяването на нови конкурси за хабилитирани преподаватели, както и да се подкрепят усилията на младите колеги за тяхното научно израстване.
Вие изпълнявахте този ангажимент вече един семестър. По-трудно ли е да сте ръководител или по-лесно, отколкото сте си го представяли?
Задачите и отговорностите на Деканското ръководство на факултета са многостранни и понякога е трудно да се отдели достатъчно внимание на всяка една от тях. Основен проблем е кадровият потенциал, трябва да се повиши интересът към преподавателската дейност и да се привличат можещи и мотивирани млади специалисти.
Доволни ли сте от студентите по геодезия? Какво бихте им препоръчали и какво бихте променили у тях, ако можехте? На кратко – на какво искате да ги научите?
Важно е да се развива в студентите способността да вземат самостоятелни решения, а не само да възпроизвеждат заучени знания. Това същевременно изисква да се променят формите и методите на обучение в съответствие с технологичните възможности на интерактивното и мултимедийното обучение.
Как ще оцените средното образование по геодезия? Имате ли много студенти, които продължават от техникумите в университета?
Обучението по геодезия в специализираните технически гимназии има своето място за овладяването на практически умения при боравене с геодезическата техника, но университетското образование изисква по-задълбочено вникване в математическата и технологическата същност на извършваните дейности и съответно – по-високо ниво на математическа подготовка и нейното творческо прилагане.
Каква е тенденцията – има ли интерес у младите към специалността?
Отпуснатите квоти за студентите по „Геодезия“ редовно и задочно обучение в магистърска степен на обучение, а така също и бакалаврите от специалността „Устройство и управление на земи и имоти“ бяха запълнени още след първите турове на класиране, което показва интереса на младежите към специалностите, по които се провежда обучение в Геодезическия факултет и те се считат за перспективни и търсени.
Има ли чуждестранни студенти, които идват да се обучават у нас в тази специалност? Колко са и откъде?
Има интерес, но в сравнение с предходни години техният брой е намалял – основно по финансови причини. Понастоящем най-много са обучаващите се от Македония и Молдова.
Доколко е възможно завършващите студенти да започват стажове във фирмите у нас? Съществуват ли такива програми и договорености?
Преддипломният стаж е задължително условие за дипломиране, а много студенти от горните курсове започват работа в геодезически фирми. Независимо, че няма формално сключени договори за приемане на студенти на стаж, има фирми, които традиционно оказват подкрепа на завършващите млади специалисти, за да ги подготвят да навлязат в професията.
Какви са възможностите да продължат образованието си извън България? Университетът през годините е имал традиционни връзки с чужбина, как е днес? Смятате ли, че сме загубили традиционни партньори като Русия и Полша например или има възможности да се възстановят тези връзки?
В духа на конвергирането на образователните системи традиционна форма е провеждането на студентски и преподавателски обмен по линия на програмата Еразъм. Това се отнася както до традиционните връзки с учебни заведения в Австрия, Франция и Германия, а така също и до разширяване на контактите и с учебни заведения в други държави като Чехия, Белгия, Холандия. Важно условие за продължаване на обучението е владеенето на езика на съответната държава, тъй като знанието само на английски не винаги е достатъчно условие за това. От няколко години Факултетът е възстановил и поддържа двустранни връзки с МИИГАИК в Москва, като се надяваме на тяхното разширяване.
Какви са връзките ви с другите факултети в УАСГ. Напоследък е много модерно да се говори за интердисциплинарност. Смятате ли, че всеки трябва да си остане тесен специалист или трябва да се обогатява с допълнителни знания?
Традиционни са връзките с другите факултети на УАСГ както на ниво на преподавателския състав, така и по отношение на студентската подготовка в по-широк кръг от познания в областта на професионалното направление на архитектурата, строителството и геодезията. Интересна тенденция е желанието на специалисти от други специалности да изучават Геодезия като второ висше в задочна форма на обучение.
Как работите с Националния институт по геофизика, геодезия и география?
Връзките на факултета със специалисти по висша геодезия и картография от БАН са традиционни и се осъществяват както на основата на лични контакти, а така също и под формата на съвместни научно-изследователски разработки, а в областта на обучението се състоят в използването на научния потенциал на специалистите от БАН и на техните технически средства, с които те са осигурени.
Каква е оценката ви за другите висши училища, които предлагат образование по специалност геодезия?
Съществуването на алтернативни учебни заведения в България, където се провежда обучение по геодезия е основа за повишаване на качеството, стимулирано от конкуренцията между тях. Към настоящия момент ГФ на УАСГ се явява университетски център, където се получава най-разностранно обучение в областите на геодезията, фотограметрията и картографията.
Всеизвестно е мнението сред българските геодезисти и сред колегите им по света, че нашето образование дава много стабилна основа в областта на теорията, но заради недобрата материална база и финансови възможности куца обучението в новите технологии. Как оценявате развитието на факултета в тази насока?
Съвременните технологии изискват работа с модерни програмни и технически средства. Факултетът търси начини за преоборудване на своите лаборатории и инструменти, но не е възможно да се покрият всички технически и програмни системи, което изисква разширяване на връзките с практиката. По линията на научни и структурни проекти са оборудвани нови лаборатории по геодезия, цифрова фотограметрия и дистанционни методи и картография.
Друго доста коментирано мнение е, че бъдещето на геодезията е точно в дигиталните технологии и че именно технологиите остават запазено място за геодезистите в по-голяма степен отколкото за другите специалности в УАСГ (GPS, GNSS и др.). Смятате ли, че технологиите ще изместят човешкия фактор?
Овладяването на новите технологии като GPS, GNSS, лазерното сканиране, цифровите фотограметрични и геоинформационни системи отразяват бързото обновяване на технологичните средства на съвременната геодезическа практика. Но ролята на техниката не е единственият фактор за интензивно развитие, защото техниката не може да се ползва ефективно, ако не се управлява от компетентни специалисти.
Държавата е в криза, в криза е и възможността за финансиране на геодезическите дейности. Как мотивирате студентите, избрали геодезията, да не се отказват?
В криза са не само геодезическите дейности, но и редица други дейности в областта на строителството и архитектурата. Необходимостта от геодезически работи остава дори и в условията на ограничаване на строителните работи, което представлява причина за съхраняване на интереса към геодезическото обучение.
Как оценявате отношението на държавата за висшето образование?
Държавната подкрепа и създаването на законова рамка са съществени за качеството на образователния процес на различни степени, но важна е и обратната връзка от страна на учебните заведения, осигуряващи този процес.
Какви са планираните конференции и по-важни събития през тази учебна година?
Актуални са честванията, които са организирани във връзка с 70-ата годишнина на УАСГ и съществена част от този процес е организирането на Международната юбилейна научно-приложна конференция УАСГ 2012, където се очаква най-широко участие както на преподавателите от УАСГ, а така също на гости и спонсори от страната и чужбина.
Какво си пожелавате и пожелавате на студентите за 2012-2013?
Пожелавам на студентите много сили, здраве и вяра в перспективите на избраната от тях специалност, както и убедеността в полезността на получаваните знания, а на преподавателския състав – отговорността и съзнанието, че нашата дейност е съществена.
