Геомедия
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, внесен от депутатите Искра Фидосова и Любен Татарски, предизвика сериозна дискусия в геодезическата гилдия.
Сп. Геомедия се обърна за мнение към различните дискутиращи страни. Ето отговорите на инж. Георги Гочев, автор на петицията „За правото на работа, на инженерите-геодезисти“, на инж. Ангел Янакиев, председател на КИГ и на инж. Мишо Настев, председател на Асоциацията на геодезическите фирми (АГФ).
Инж. Георги Гочев
– Накратко – за какво настоявате с тази петиция?
Инж. Георги Гочев: Петицията „За правото на работа, на инженерите-геодезисти“ – https://www.peticiq.com/za_injenerite_geodezisti е съставена с цел спиране на приемането на чл.17 от ЗИД на ЗКИР, който отнема правото на инженера-геодезист да работи кадастрални дейности като физическо лице:
„Чл. 17. (1) Правоспособно лице по кадастър е търговец…“
Искаме чл.17 да бъде възстановен и инженерите (физически лица) да имат възможност да получават лиценз и да изпълняват дейности по кадастър.
До 14.12.2012 г. – 566 души, повечето инженери-геодезисти, са подписали тази петиция, от 451 различни IP адреса (към момента фирмите с лиценз за кадастър са 540, а лицензираните за кадастър физически лица са 1901). Петицията е повече от легитимна и тя показа сериозното неприемане на този текст, както и текста за концесия на кадастралните карти, предложен от н.пр. Веселин Давидов и Стефан Господинов и оттеглен на следващ етап, заради петицията. Нищо от това нямаше да се случи, ако я нямаше активността на всички инженери-геодезисти в цяла България, особено Пловдив (инж.Веселин Чивчибашиев и инж. Васил Петков), колегите от Варна, които са писали до депутатите от областта и всички активни колеги в София.
Тази петиция е безпрецедентна за геодезията в България. Анализите и изводите на геодезическите камари и правителствени организации трябва да са много сериозни. Живеем в нов свят, свят, в който инженера-геодезист иска да бъде уважаван като такъв, иска да бъде оставен да работи. Подписалите подписката искат нещо много просто – да могат да упражняват професията си свободно. Много ли искат?
Това, че гражданското общество, като идеология, навлиза и в геодезията, не бива да притеснява представителите на камарите, а точно обратното, трябва да се радват, че то най-после е факт. Събудилият се граждански глас на инженера-геодезист е в унисон с времето, в което живеем и това ще е моторът на бъдещите промени в гилдията. Колкото по-бързо го осъзнаят ръководните фигури в геодезията, толкова по-напред ще отидем всички заедно.
– Бихте ли подкрепили повече права за КИГ и обособяването на геодезистите в отделна камара, независима от КИИП? Бихте ли аргументирали отговора си.
Инж. Георги Гочев: Еманципацията от КИИП е интересен вариант, но има няколко важни момента по тази идея. Да кажем, че ЗКИР даде възможност печатът от КИГ да важи за инвестиционно проектиране и всички преминем към КИГ, какво се случва с отворената дупка в КИИП, дали няма пътните инженери да завземат тази ниша, дали няма да загубим вертикалното планиране? Въпроси, на които трябва да отговорят предлагащите тези промени. Аз лично към момента не мога да взема еднозначна позиция. Иска ми се да имаме една камара, едно геодезическо сплотено семейство, но КИГ страшно много разочарова с последните си прояви.
– За какво настоява КИГ, според вас, което не би било добро за геодезистите?
Инж. Георги Гочев: Проблемът на КИГ е, че това е Камара на инженерите по геодезия, не на фирмите, явната колаборация с АГФ, като инженер-геодезист не я приемам. Идеята на Камарата на инженерите по геодезия е да съхранява и пази инженера като единица, поне аз така разбирам „камара на инженерите“, а само с няколко изказвания по повод ЗИД на ЗКИР инж. Янакиев загуби легитимацията и уважението сред голяма част от членовете на КИГ. Всички са наясно какво иска КИГ, но начина, по който се опитват да го налагат, е от 19 век. Страна ясно, че Камара на инженерите по геодезия, е по-скоро Камара на фирмите по геодезия. Единственото позитивно от членството в КИГ към момента е, че с членството получаваш абонамент за сп. Геомедия.
– Каква е ролята на АГФ?
Инж. Георги Гочев: Ролята на АГФ е ясна като слънце в гъста мъгла, лично аз нямам идея каква е, както и повечето колеги, начина на държане на председателя на АГФ е уронващо престижа на геодезията. Все още ме е срам, заради появата на инж. Настев на пресконференция с Алексей Петров, инж. Янакиев (КИГ) тактично пропусна тази пресконференция, но на негово място присъства инж. Главинчев (КИИП). Няма оправдание, което бих приел за тази пресконференция. За мен АГФ нямат идея за какво се борят, те са хаотични във всичките си прояви, искания и изказвания (https://kanal3.bg/?v=7034).
– Какви, според вас, са най-важните промени в ЗКИР?
Инж. Георги Гочев: Важни промени в ЗКИР са възможността да се отразяват зоните на ограничения върху поземлените имоти (отразяване на сервитутите). Издаването на скици, схеми и т.н. от всяка служба по геодезия, картография и кадастър за цялата територия на страната е нещо позитивно и развиващо се, както и възможността за откриване на изнесени работни места на службите по геодезия, картография и кадастър не само в седалищата на районните съдилища, но и в други по-малки населени места. Съгласен съм с инж. Златан Златанов, който във форума на петицията поставя под съмнение чл. 49б, ал.2 „Скиците и схемите по ал. 1, предоставени чрез отдалечен достъп до информационната система на кадастъра и имотния регистър на нотариус, необходими за нуждите на нотариалното производство, имат силата на официален удостоверителен документ, издаден от АГКК“ , поради наличието на документи за собственост от различен времеви период, тук подхода с предоставяне на комбинирани скици, които да отразяват кадастралната карта заедно с регулационния план, както и стари кадастрални и регулационни планове е релевантен, дори абсолютно задължителен. Емпирично е доказано и ние трябва да се вслушаме в практиката.
– Смятате ли да настоявате за връщане на възможността за държавно финансиране на АГКК с възстановяване на чл. 11, ал. 4 от ЗКИР?
Инж. Георги Гочев: Този въпрос трябва да се отнесе към директора на АГКК. Защо и как е допуснал този текст да се появи в допълнителните разпоредби към Закона за държавния служител, защо представители на АГКК и КИГ не присъстваха в комисиите в парламента при обсъждането на този текст и не изказаха аргументи против, къде бяха?
Аргументите на Министерство на финансите за премахването на чл.11, ал.4 са: „Премахва се допълнителното материално стимулиране от приходи от административни такси и глоби, което е лоша практика в момента и неправилен стимул за мотивация на служителите.“, разбира се, ако е имало представители на геодезическата гилдия в комисиите, те са можели да настояват частта от текста, касаеща тези 75%, които се връщат към АГКК, да се запази и текстът не да се премахне, а да се промени – примерно: „Средствата, набрани от отчисления в размер 75 на сто от събраните по този закон и по Закона за геодезията и картографията такси, се разходват за създаване на кадастъра и геодезически измервания, при условия и по ред, определени с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството.“
Няма съмнение, че има недалновидната политика на правителството към геодезията, а министър Дянков е безспорен лидер в късогледството си към кадастъра. Но това не е причина АГКК и останалите представители на геодезическата гилдия да не се борят за финансиране. АГКК и КИГ можеха да направят много повече от няколко публикации и писма, ако трябва ще спят пред кабинета на министъра на регионалното развитие и благоустройство, ако трябва ще направят палатков лагер пред Министерство на финансите, ако трябва ще проведат разговори с ЕК, ЕП… Ако настина искаха и го желаеха, за три години и половина да са намерили финансиране. Оправданията не искаме, искаме резултати – затова някой са назначени, затова на други се дава членски внос. Като виждат, че не могат да се справят със задачите, то тогава да заповядат следващите, все пак няма незаменими хора, дори и инженери-геодезисти.
Инж. Г. Гочев изказа специална почит към инж. Асен Миланов.
Инж. Ангел Янакиев
– Какви, според вас, са най-важните промени в ЗКИР? За какво настоява КИГ? Какъв е основният аргумент за отделянето на геодезистите от КИИП? Въпросът много често е обсъждан, но може би трябва отново да се преповтори ползата от това отделяне.
Инж. Ангел Янакиев: Смятам, че в Проектозакона за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър има доста съществени промени, като най-важна за Камарата на инженерите по геодезия е приравняването на правоспособността с пълна проектантска правоспособност т.е. издаваната правоспособност по геодезия от КИГ да има силата на пълна проектантска правоспособност, съгласно ЗУТ. Точно за тази промяна КИГ е настоявала най-много.
Отделяне на членовете на КИГ от КИИП няма, защото специалността геодезия е една и съща, независимо от това кай къде работи и с какво се занимава. За КИГ няма значение кой къде членува. Предложенията в Проектозакона за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър дават възможност на всички инженери по геодезия да направят своя избор в коя от двете камари да членуват и съответно да плащат един членски внос, а не както досега – членство в двете камари, и съответно два членски вноса.
– Как се отнасяте към коментарите, че с новия закон се отнема хляба на геодезистите? Моля, коментирайте спорните членове за концесиите и за физическите лица.
Инж. Ангел Янакиев: С новия закон не се отнема хляба на геодезистите, просто някои услуги досега са се извършвали от АГКК, а сега се извършват от геодезистите, така че хляба им се е увеличил.
Според мен, рано или късно ще се достигне до етап концесиониране, но за момента казусът не е достатъчно изяснен, обоснован и няма достатъчно разработки по него. Според мен трябва да се изяснят всички принципи относно концесионирането, както и информацията, която ще се получава от концесионера, защото кадастърът е държавна дейност и не може цялата информация да се разпредели между концесионерите.
Подкрепям предложението, че кадастърът трябва да се работи от търговец по смисъла на закона, защото само търговец може да предостави необходимите платежни документи за извършването на дадена услуга и да носи отговорност за действията си във връзка с извършена кадастрална услуга на граждани. Не съм убеден, че физическо лице може да понесе същата отговорност.
От юридическа гледна точка не представлява никакъв проблем за всяко физическо лице или колега инженер по геодезия, който иска да работи кадастър, да се регистрира като търговец и да си извади удостоверение за търговец, да се регистрира за издаване на правоспособност от АГКК, която е безплатна на този етап.
– Смятате ли да настоявате за връщането на ангажиментите за държавно финансиране от 75%? Т.е. за възстановяване на чл. 11, ал. 4 от ЗКИР, премахнат със Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния служител(обн. ДВ, бр. 38 от 19.05.2012 г.) – т. е. алинея, в която се изискваше средствата, набрани от отчисления в размер 75 на сто от събраните по този закон и по Закона за геодезията и картографията такси, да се начисляват и разходват за създаване на кадастър и геодезически измервания?
Инж. Ангел Янакиев: Според мен този член от ЗКИР е премахнат неправилно. Следващите усилия на КИГ ще бъдат насочени към връщане на чл. 11, ал. 4 от ЗКИР за самофинансиране, като отпада частта за допълнително материално стимулиране.
Инж. Мишо Настев
– Колко фирми има в АГФ?
Инж. Мишо Настев: Към днешна дата, в АГФ членуват 47 фирми. Всички те са действащи, с регистрирани в НОИ и осигурени служители. Това са най-големите държавни, общински и частни геодезически фирми в България. Редовно плащат членския си внос. Изтъквам последното, защото на 14.10.2011 година Общото събрание на АГФ изключи 14 фирми, поради нередовно плащане на членски внос. След тази дата, нови 5 фирми се вляха в редиците на Асоциацията.
– Колко изобщо са в гилдията?
Инж. Мишо Настев: Трудно ми е да кажа достоверна цифра. Числото е плаващо – закриват се такива, които нямат дейност, регистрират се нови. Като ориентир може да послужи регистърът на правоспособните юридически лица, воден от АГКК.
– Каква подкрепа получава АГФ от геодезистите?
Инж. Мишо Настев: АГФ получава подкрепа от своите членове, от национално представителните работодателските организации, в които членува – БСК, ССИ и АИКБ, от Европейската група на геодезистите – EGoS. Успешно си сътрудничим с ръководството на КИГ – имаме съвместни инициативи, питания, публикации и т.н.
Непрекъснато информираме геодезическата общност за дейността на АГФ, отправяме питания и искане на становища, но геодезистите трудно пишат. Отговори се получават след многократни писмени напомняния и телефонни разговори. За съжаление, някои колеги явно и не четат. Тази констатация се налага от мнението им, че „АГФ не е направила нищо за геодезистите“.
– Смятате ли предлаганите промени в ЗКИР за лобистки? Какви според вас са основните изменения в ЗКИР? Ще бъдат ли полезни за геодезистите?
Инж. Мишо Настев: АГФ беше нарочена като основен виновник за „лобистките“ промени в ЗКИР. Щом си фирма, значи си злодей, който иска да превърне другите в „аргати“. Взимаш си концесийка и си въртиш синджирчето. Други да работят, ти дебелей и лапай. Твърдения, достойни за отминали времена. Поде се битка срещу „врага с партиен билет“. За хала на геодезистите бяха обвинени геодезисти. Настана едно ругаене… Вървим към геодезически канибализъм.
Промените в ЗКИР не се налагат по искане на този или онзи геодезист, а са в отговор на обществения интерес, който се защитава чрез този закон. Всеки има право да ги нарече, както намери за добре. Основната идея е, че АГКК администрира дейностите по изпълнение на ЗКИР, а „производствените дейности“ предоставя на фирмите. Това е в синхрон с най-добрите управленски практики. Този е правилният подход в условия на финансова криза.
АГФ иска ред и спазване на законите в геодезическото производство. Не може да се борим с нелоялната конкуренция на лица, които получава заплати от държавата или общините. Нямаме шанс срещу тези, които ползват държавна техника, софтуер и хардуер и имат монопол върху работата с клиентите на геодезически и кадастрални услуги. Далеч съм от мисълта, че всички държавни и общински служители са некоректни. За съжаление има единици, които развалят доброто име на всички.
За концесията – АГФ никога не е искала „кадастър на концесия“. Винаги публично и открито сме заявявали едно – искаме публично-частни партньорства в геодезията и кадастъра. Наясно сме, че времената, в които държавата финансираше на 100 % геодезическите и кадастрални дейности, са минало. В тази криза искаме да си помогнем сами – осигуряваме си финанси, работим и създаваме.
Защо да чакаме и кого? Ползите са ясни – има работа, плащат се заплати и данъци, геодезическото производство излиза от кризата. Ако това не се случи, знаем какво ни чака – да молим този или онзи политик да отпусне бюджет, да сменяме и плюем ръководителите на АГКК, КИГ, АГФ и т.н., да се оплакваме и мизеруваме.
– Смятате ли да настоявате за възстановяване на изискването за държавно финансиране от 75% за АГКК? Т.е. за връщане на чл. 11, ал. 4 от ЗКИР, премахнат със Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния служител (обн. ДВ, бр. 38 от 19.05.2012 г.) – т. е. алинеята, в която се изискваше средствата, набрани от отчисления в размер 75 на сто от събраните по този закон и по Закона за геодезията и картографията, да се разходват за създаване на кадастър и геодезически измервания?
Инж. Мишо Настев: Да. Но това е само малка стъпка към излизане от колапса в геодезията и кадастъра. Трябва радикална промяна – в мисленето на политиците и на нас самите. Липсва ни диалог. Ние, геодезистите, си говорим много малко. Нужни са срещи „очи в очи“, да си кажем позициите, да ги аргументираме, да чуем другите и да сме единни.