Дистанционните методи и фотограметрията служат не само на геодезистите, но и на археолозите.
Последните примери са от Северна Европа – от Дания и от Литва.
В търсене на изгубените замъци на Дания
Преди Дания да стане страната на велосипедите, тя е страната на замъците. Из страната са съществували над 300 средновековни замъци, които са пазили от нашествениците сънародниците на Хамлет. Нито един от тези палати не съществува днес, но екип от геодезисти и археолози се е нагърбил да ги открие и да ги постави отново на картата на страната.
През 2014 г. екип от експерти от 10 различни музеи се обединяват, за да намерят изгубените замъци на Дания. Методиката биле следната – историците посочват предполагаемо място, на което пристигат археолози с детектори за метал, а геодезисти с безпилотни самолети обследват мястото от високо и потвърждават съществуването на замъците.
Повечето замъци са от началото на 1300 г. крал Ерик VI Датски воюва с германците и започва да продава територии на чужди благородници срещу солидни суми пари. Новите собственици бързат да вдигнат ограждения на имотите си – от дърво и кирпич, за да се предпазят от евентуални нашественици. Днес учените се надяват да открият тези средновековни крепости.
Процесът тече вече две години, като геодезистите и археолозите са документирали терена, направили са хиляди снимки и са изградили вече 3D модели на пейзажа. Находките не закъсняват – вече са намерени фигурки, зарчета, дори стара мелница за брашно. Учените се възхищават най-вече от това, че днес, съчетавайки дистанционните методи с археологията, могат да се правят изследвания от най-дребното до най-едрото нещо – сменяйки мащаба. След две години на усилена работа вече бял свят виждат четири замъци.
Експертът по управление на дронове в търсене на замъци в Дания.
GNSS измервания.
Модел на мястото, направен от въздуха.
Топлинна карта.
Споменът от Понарското клане още е жив в Литва
Почти по същото време учени от Литва, използвайки дистанционни методи, откриват тунел за бягство от нацистите от времето на Втората световна война. Историята помни Понарското клане, когато близо 100 000 души – предимно полски и литовски евреи са избити от нацистите в гората Понар край Вилнюс между 1941 и 1944 г.
Днес бе открит ръчно изкопан тунел от жертвите на касапницата. Според изследователите, през 1943 г. при настъплението на Съветската армия към региона, нацистите сформират специално звено от 80 еврейски затворници от концентрационния лагер Щутхоф, които са натоварени със задачата да прикрият следите от геноцида в Ponar. Някои от тях се опитват да избягат и в течение на три месеца изкопават тунел с дължина около 35 м с помощта на лъжици.
На 15 април 1944 г. около 40 от затворниците се решават да избягат през тунела, но много от тях са избити от нацистката охрана. Оцелелите са 11 човека и именно те разказват за трагедията в Понар.
Сега екипът от изследователи се състои от специалисти от Израел, Литва, САЩ и Канада. Те се опитват да открият точното местоположение на изгубения тунела с помощта на дистанционно техника за наблюдение ERT. Така открива промени в електричните свойства на земните пластове – метод, често използван и в нефтената и газова промишленост, освен в археологията.
Първоначално учените се натъкват само на входа на тунела, а после и целия проход. Екипът също така открива и доказателства за неизвестни досега изкопи в гората, които вероятно са масови гробове на жертвите от Понарското клане.
Тунелът Понар
102 години по-късно
Не само хората помнят войните, но и местата. Доказателство за това са фотографиите на ирландския артист Майкъл Сейнт Маур Шейл „Полетата на войната 1914-1918 г. – Земите на мира”. На тях ясно се вижда как и до днес различни земни пейзажи пазят отпечатъка от битките, водени преди 100 години.
Шато дьо Супир, разрушен по време на битката при Есн, днес там има гробища на четири националности – французи, германци, италианци и британци.
Футболната топка от мача по време на примирието за новата 1915 г. в Ничията земя до градчето Лус.
Плажът на Галиполи – 200 000 французи и британци намират смъртта си срещу турците.
Бют Вокоа, Аргон, Франция, остатъци от мините.
Бойно поле във Франция
Окопи
Вердюн
