До 4-5 години ще завърши изработването на специализираните карти в най-различни инвестиционни сфери като надграждаща информация на кадастралната карта. Това съобщи заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството инж. Валентин Йовев, по време на форума „Моят град, моят дом, моят бизнес“ в четвъртък, съобщиха от пресслужбата на ведомството. Съвместната инициатива на министерството на регионалното развитие и благоустройството, икономическата комисия на ООН за Европа, програмата на ООН за населените места и национално сдружение „Недвижими имоти“ се провежда в четвъртък и петък в София. Тя цели насърчаване развитието на устойчив жилищен сектор. Във форумът участва и изпълнителният директор на АГКК инж. Виолета Коритарова.
Инж. Йовев отбеляза, че специализираните карти са изключително ценни за планирането на различните видове зони и инвестиционни намерения, защото ще съдържат информация за строежи, съоръжения, сервитути, подземна и надземна инженерна инфраструктура, водни източници, трайни насаждения, подземни богатства, релеф и др.
До момента специализирани карти са изработени само за зоните и обектите по Черноморското крайбрежие – охранителните зони „А“ и „Б“ и на имотите в обекти публична държавна и общинска собственост. Те ще съдържат и слоеве с карти на критичната инфраструктура, свлачищни зони, водни обекти, както и евентуални ограничения в ползването на имотите или инвестиционни намерения в тях. „Така ще създадем една пълна информационна система на кадастъра, за да се взимат по-информирани решения, както от инвеститорите, така и от кредитните и застрахователни институции, данъчните служби, приходната агенция и др.
Инж. Йовев подчерта и важността от изработването на нова, едромащабна цифрова топографска карта за мащаб 1:5000 и припомни, че съществуващите в момента са от 1985 г. Той информира също, че предстои МРРБ и Агенцията по геодезия, картография и кадастър да станат национален координатор по директивата INSPIRE за осъществяване на държавната политика в областта на инфраструктурата за пространствена информация, с което се очаква постигане на оперативна съвместимост и хармонизацията на масивите от пространствени данни. Така ще се осигури неограничен обмен на данни и услуги между органите на публичната власт. Инж. Йовев каза още, че предстои завършването и на имотния регистър, който към днешна дата е наличен за 6 български града.
„Подобряването на кадастралните регистри е сред водещите идеи в работата на министерството. Към днешна дата 68 хил. кв. км от територията на страната са покрити с кадастрална карта и регистри към нея. Набраната информация в тях е за 13 млн. недвижими имота. В процес на изработка са кадастралните карти на землищата на 12 общински центъра и 84 населени места в различни области на страната, коментира още Йовев.
Изпълнителният директор на АГКК инж. Коритарова отбеляза, че в края на 2019 г. ще приключи нанасянето на Картата на възстановената собственост върху кадастралната карта на България. Целта е да се постигне покриваемост на около 96% от територията на страната. Тя отбеляза също, че по-голяма част от услугите на кадастъра се предлагат електронно. „Нашата задача е да предоставяме на клиентите си качествена услуга в срок, което е предизвикателство. Добре е всички институции да приемат електронната скица като официален документ. Това е разрешено от закона и добър пример са Камарата на нотариусите, които ползват нашите електронни скици“, каза инж. Коритарова. Тя отбеляза, че собствениците на имоти освен права имат и задължения да проверяват достоверността на данните за имотите, да отстраняват грешките своевременно, а не в последния момент, преди инвестиционна сделка, за да се избегнат напрежения. Общинските администрации също работят като офиси на кадастъра, за да се облекчат гражданите, коментира още тя мерките за облекчаване на гражданите и бизнеса. „За съжаление само 10% от електронните услуги се ползват от гражданите. Една от причината за това е липсата на електронен подпис от повечето хора. Другата основна причина е, че не всички институции признават електронните документи“, коментира Коритарова.
{module [180]}
