Как фотограметрията и лазерното сканиране извадиха сграда от пепелта на Везувий
Лазерното сканиране и фотограметрията за пореден път подпомогнаха археологията. Този път става дума за дигиталната реконструкция на къща в древния град Помпей, който бе унищожен от лавата на вулкана Везувий през 79 г. след Христа. Сега благодарение на създадените 3D модели вече е възможна видео разходка из къщата, което помага да си представим как е изглеждал един богат дом.
Реконструираният дом е на богатия римски лихвар Цецилий Лукундус, който е живял там преди близо две хилядолетия. Във видеото, демонстрирано сега от учените, може да се види залата, където мъжът най-вероятно е приемал своите бизнес партньори, гости и приятели. Има и отделно помещение за жени и работници, както и спални помещения. Реконструкцията показва също една богато украсена къща, която е леко променена 17 години преди избухването на вулкана, тъй като тогава става едно много силно земетресение. Реконструкцията на дома е на човек, чието име е Цецилий Лукундус.
Последният пробив е само брънка от дълга научна работа. Мястото се нуждае от дигитален музей по няколко причини – освен близо трите милиона посетители, които преминават през изпепеления град всяка година, не бива да се подминава опасността от ново силно земетресение, което може да заличи завинаги следите от античната култура.
От началото на XXI век различни учени от много държави работят по проекти за дигитализиране и документиране на целия град. Те са го разделили на различни части, като последният, който изследват, включва три големи имота – таверна, мокро помещение, пекарна и няколко градини.
През 2011-а и 2012-а италиански археолози изравят и сканират останки от добре запазени квартали, погребани след катастрофата. Тези открития са интегрирани в технология за 3D моделиране, за да покажат как са живели хората на Помпей преди изригването. Учените са успели да разкрият подови настилки, направили са детайлно проучване на развитието на архитектурата през вековете. Други архитектурни открития включват акведукти, вътрешни басейни, прекрасно декорирани олтари, статуи и много други. Много от оригиналните цветови схеми също са били открити. В една от множеството градини, изследователите открили доказателства за помпозен воден фонтан, който е работел по време на изригването. Реконструкцията също показва, че римляните в Помпей са включвали растения и дървета като декорация в техните къщи и са използвали цветовете много майсторски.
Къщата на лихваря е заснета и реконструирана от шведски екип начело с Ан-Мари Леандър Тоуати, археолог от Университета в Лунд, които са използвали традиционни методи при разкопките, но и по-напреднали техники – например лазарно сканиране и безпилотен самолет, който цифрово реконструира блока. Изследователите вече са приключили първите си 3D модели, които могат да покажат части от града във вида му преди изригването на вулкана. „Чрез комбиниране на нови технологии с по-традиционни методи, можем да опишем Помпей по-подробно и по-точно, отколкото е било възможно преди това“, казва Николо Делунто, дигиталният археолог от Университета в Лунд. Учените от Швеция правят и други открития чрез своите изследвания върху града. В една то изследваните сгради успяват да открият непокътнати прозорци, изработени от полупрозрачен кристален гипс.
Работата на шведите започва още през 2000 г., когато започва заснемането. Учените се интересуват от детайлите, както и от праисторическата епоха на градчето – успяват да открият останки от ранната бронзова епоха. Всичко се прави със съвременни цифрови технологии, в сътрудничество с ISTI (Istituto ди Scienza д Tecnologie dell’Informazione „А. Faedo“) в Пиза.
През 2010 г. започва и проектът Pompeii Quadriporticus Project (PQP), който е изцяло фотограметричен и е воден от двама американски учени – от университета в Синсинати и Университета в Масачузетц – Амерст – Стивън Елис и Ерик Поелър. Те се заемат с фотограметрично проучване на едни от най-големите монументални структури в Помпей, като част от цялостен цифров подход към археологическото и архитектурно проучване. Те интегрират фотограметрията с други образни методи, включително лазерно сканиране и радарни изследвания. Те заснемат Caserma dei Gladiatori или казармата за гладиатори, която е структурно доста проста: правоъгълен двор, заобиколен от четири страни от 74 дорийски колони с десетки малки помещения зад портиците. Проучването на сграда е започнало от февруари 1767 г. и изчистването на портиците и околните стаи продължава до 1819 г.
Ако в момента може да се „влезе“ виртуално в къщата на лихваря от Помпей, то работата продължава и светът може да очаква много нови разкрития.
