Семинар в Дома на науката и техниката за съвременните аспекти в геодезията
2010 г. беше изключително успешна за Съюза на геодезистите и земеустроителите в България (СГЗБ). След организиране на успешния традиционен 20 по ред международен симпозиум на симпозиум на 23 и 24 септември в Албена, и домакинството на редовната генерална асамблея на Комитета за сътрудничество на европейските геодезисти (CLGE), чиито член е СГЗБ, след сътрудничеството в организацията на общата среща на комисия 3 и 7 на FIG през ноември в София, в началото на декември в Дома на науката и техниката в София се проведе среща на тема «Съвременните технологии в инженерната геодезия“.
Председателят на СГЗБ чл.-кор. проф. д-р инж. Георги Милев очерта аспектите на съвременната приложна геодезия.
Доц. д-р Тодор Костадинов представи състоянието и перспективи за развитие на образованието по Инженерна геодезия в УАСГ. Повечето от днешните студенти предпочитат специализацията по приложна геодезия, коментира доц. д-р Костадинов. Според него сред основните проблеми днес в обучението е усещането сред студентите, че всичко е позволено, което води до разтеглените срокове за заверки. Във факултета са въведени и нови дисциплини. Въвежда се и нова система за атестация на преподавателите. Всяка година във факултета се приемат 80 студенти редовно, 20 задочно, като специалността е третата най-търсена в УАСГ, след архитектурата и гражданското строителство.
Особено любопитно бе представянето на д-р инж. Димитър Огнянов, фокусирано върху геодезическите работи в археологията. Той направи коментар на последните актуални събития в Несебър, където местното население се възпротиви на държавната политика и поиска градът да бъде изключен от списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство. Д-р инж. Огнянов отбеляза, че държавата трябва да се стреми към такива рестрикции, които да се възприемат от самите граждани, както е във Венеция например. Иначе разработката на темата за прилагането на софтуер при геодезически заснемания на археологически обекти се базираше на опита на турските колеги от Истанбул, тъй като у нас подобни заснемания не са извършвани. Твърде се, че сме на трето място в света по исторически паметници, но със сигурност сме на първо по тяхното съсипване, коментира лекторът. Предишният режим беше изключително стриктен по отношение на опазването на културно-историческото наследство, но не може да се каже същото за днес. Наложително е да се направи цифровизация на историческите паметници у нас, които са около 40 хиляди. В момента обаче няма нормативна база за това. Налага се да се въведат стандарти за управление на такива територии, но такива няма. Специалистите предлагат да се направи лазерно сканиране на паметниците, като се създадат 3D модели на цялостната среда. Беше демонстриран такъв модел на Богословския факултет и на Мадарския конник. Калкулация на едно бъдещо заснемане на Несебър показа, че за цялостното цифровизиране на паметниците в града ще са необходими 760 часа труд (общата площ на града е 200 дка. с пристанището, като 158 дка. са паметници, между 44 и 50 дка. е застроената площ, 15 км са контурите, 6000 метра е уличната мрежа, скоростта за сканиране е 67 минути за декар за растер 10х10 мм). След представянето на идеята инж. Георги Милев отбеляза, че може да се води обща политика за въздушно и наземно сканиране на подобни паметници. Лекторът и публиката се обединиха около тезата, че се налага задължително документиране на сегашния вид на историческите паметници, въпреки липсата на закон за културното наследство.
Инж. Борислав Александров и инж. Юри Цановски представиха пред колегите си геодезически дейности, проведени от тях на остров Ливингстън, Антарктика, по време на експедицията 2009-2010 г. Работата им по картографиране на скалния пасаж и на акваторията е свързана със следене на движението на ледниците. Замерванията са правени при изключително тежки условия – температура минус 10 градуса по Целзий, скорост на вятъра от 100 – 140 км/ч, маски на лицата заради озоновата дупка. Изследването винаги се прави по двама, на ски или на шейна, заради опасните пукнатини в леда. Антарктиците изказаха благодарност на Петьо Тодоров за помощта, която им е оказал при оборудването. Те са успели да поставят на българската база на остров Ливингстън вимпел на УАСГ – единственият университет, който има знак на тази южна точка. Интересът към извършеното от българите на Антарктида у нас е най-нисък, особено към геодезистите. За разлика от Испания, която отделя 12 милиона евро, за да си разшири базата си или Румъния например, отпуснала 1 милион евро за изследвания, българските антарктици работят безплатно, със собствено оборудване, което всъщност е риболовни костюми, вместо специалните костюми „Мустанг“. Въпреки тежките условия двамата са успели да поставят латата, която да отчита приливите и отливите. Тя е поставена на място, защитено от ледохода, и е лесна за отчитане. Благодарение на португалци, гости на българската база, българските геодезисти са успели да използват тяхната тотална станция, за да прехвърлят координатите. В момента подготвят отчет за работата си, който ще бъде предаден на министерството на околната среда и водите.
(Повече за геодезическите дейности на Антарктида – в брой 3 от 2010 г. на сп. „Геомедия“)
Уточнение
В предишния брой на сп. „Геомедия“ е допусната грешка в името на председателя на СГЗБ чл.-кор. проф. д-р инж. Георги Милев. Редакцията се извинява на проф. Милев и на читателите за недоразумението.
