История за дарителството на големия инж. Любен Божков
Новата 2018 г. Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” (НБКМ) посрещна с календар от 12 карти от дарението на инж. Любен Божков, направено през 1953 г. Според директора на НБКМ доц. Красимира Александрова, дарителството е исконно българско качество и много библиотеки в съществуват благодарение на него. В края на януари НБКМ откри изложбата „Европа в старите карти”, посветена и на делото на инж. Любен Божков. Дарението на инж. Любен Божков всъщност дава основата за днешната ни богата картографска колекция на библиотеката от 10 700 единици.
Всъщност става дума за 10 копия и 12 оригинални експоната (Карта на Древна Тракия от Абрахам Ортелиус, Антверпен, 1585; Карта на част от Балканския полуостров от Джакомо Кантели, Рим, 1689; Карта на долното течение на р. Дунав с част от българските земи от Йоан и Гилелмо Блау, Амстердам, втора половина на XVII в.; Карта на европейските провинции на Османската империя от Питер Шенк, Амстердам, 1720, и др.). Всички те отразяват исторически, политически и икономически процеси, протичали през вековете в Европа, на Балканския полуостров и по българските земи. Водещото при подбора им беше да са карти, изобразяващи България и Балканите, коментират организаторите. Експонатите са – от ХIII – XIX век, изработени от гравьори и картографи от цяла Европа, в ателиета в Амстердам, Антверпен, Аугсбург, Рим, Щутгарт. Това бяха знакови имена на картогарфи като Абрахам Ортелиус, Теодор Данкертс, Тобиас Конрад Лотер, Питер Шенк.
В изложбата се включени лични вещи, снимки и публикации на инж. Любен Божков. За първи път се показват снимки от семейния албум на фамилия Божкови, благодарственото писмо от цар Борис III по повод книгата „Съобщителните средства на България” от инж. Божков, измервателен инструмент нониус и термохигрограф, с които той си е служил, както и оригинални негови шаржове, дело на приятели художници, сред които са Александър Божинов и Константин Щъркелов. В експозицията има и две репродукции на творби от Александър Добринов, свързани с дейността на Любен Божков като председател и гуверньор на Ротари клуб-България.
Любен Божков е голяма фигура, запазила през годините своя възрожденски дух, разказва шефът на НБМК доц. Александрова. Според Юлия Карадачка, ръководител на екипа, подготвил изложбата, инж. Божков успява “да съчетае сухата материя на техническите науки с интереса си към литературата и изкуството”. Роден през 1880 г., той е истински строител на България от първата половина на ХХ век. Божков учи в Петербург, в Прага, във Виена, а после се връща в България и получава назначение в пристанище варна като се връща. Става началник на порта. Изследва геология и хидрология на морския бряг, самият той създава географски карти и това е причината да бъде избран за председател на първото дружество на географите в България. Това обяснява и страстта му към колекционирането на карти. През 20-те години на миналия век се премества в София, където е назначен за поддиректор и главен директор на БДЖ, а през 1933 г. е приет в Ротари клуб. Дейността му може да се обобщи в едно изречение: “Всичко в името на България!”.
Ненапразно е наричан “геополитикът на българските железници”. Негова е заслугата и за изграждането на пристанищата във Варна и Евксиноград. Бил е не само предприемач, а и учен, университетски преподавател, картограф и меценат.
Божков е изключително прецизен човек, с ерудиция и всеобхватни интереси. Картите са само част от неговите интереси. Занимавал се е и с изследователска дейност, бил е футболен съдия, свирил е професионално в оркестър, пишел е книги.
Промените след 1944 Любен Божков приема сдържано. Резервите към него на новата политическа власт са нещо естествено. Но доказаната с годините изключителна ерудиция във всички области на стопанството, техниката, транспортната инфраструктура и геополитиката налагат той да бъде привлечен, първо в правителствена работна група за нормализиране на железопътния транспорт, разстроен след бомбардировките през 1943-1944, а скоро след това е включен като експерт в нашата делегация на Парижката мирна конференция, открита в края на юли 1946. Като страна от лагера на победените, България е в положение, аналогично на онова от 1918. Известни са претенциите към нас, особено на Гърция, за ревизия на границата ни в нейна полза и за изплащане на непосилни по обем репарации. За да стопи враждебността на делегатите от страните победителки във Втората световна война, ръководителят на българската делегация Васил Коларов лично им връчва две книги на Любен Божков: „България и Егейско море“ на френски, и „България не е само страна на розите“ на английски език.
През 1945 Божков става редовен преподавател в наскоро създадената Държавна политехника. Чете лекции по „Съобщително дело“, подготвя учебник от четири тома и успоредно с това е постоянен консултант на правителствено ниво по проблемите на железниците и цялата транспортна система на страната. Приносът му за проучването и изграждането на Подбалканската жп линия София-Карлово-Бургас е оценен много високо – при нейното завършване и въвеждането в експлоатация на тунел „Козница“ през 1952, той става професор. До последния ден от своят живот Любен Божков работи усилено над труда си „Техническа статистика“. В края на юни 1959 смъртта настига този изключителен човек само броени дни, преди да бъде удостоен със званието член-кореспондент на БАН.
“Европа в старите карти” е съвместен проект на НБКМ и Фондация „Пчелен кошер” със специалното съдействие на внука на дарителя, Любен Божков, и на Цвятко Кадийски, Ротари клуб-София. Изложбата поставя началото на поредицата от събития, посветени на 140-годишнината от взетото на 10 декември 1878 г. решение за създаване на национална библиотека в новоосвободена България.
Ебсторфската карта
Директорът на НБКМ доц. Красимира Александрова откри изложбата.
Сред посетителите на откриването бяха и картографи на Съвременна България.
Снимки НБКМ
{module [180]}