Геодезия

ФОТОГРАМЕТРИЯТА – ОТ КОРЕНИТЕ ДО КОРОНАТА

Продължава от миналия брой.

A. Loussedat Custom A. Meydenbauer CustomC. F. Zeiss Custom

ЛИЧНОСТИТЕ И ПРИНОСИТЕ

  • Развитието на фотограметрията е свързана с дейността на значителен брой професионалисти. Ето някои от тях:
  • Якобо Чименти от Флоренция през 1600 г. съставя първата ръчно начертана двойка перспективни картини.
  • М. А. Капелер, швейцарски лекар, през 1725 г. използва две перспективни скици за начертаване на карта планината Пилатус, близо до Люцернското езеро.
  • Бенджамин Франклин (1706-1790), американски държавник, през 1752 г. прави във Филаделфия експерименти с хвърчила, последвани от теоретични изследвания за установяване на аеродинамичните им качества.
  • Шарл Ботан Бопре (1766-1854), френски хидрограф и адмирал, през 1791 г. използва няколко перспективни скици и теорията на Ламберт от 1759 г. за начертаване на карта на крайбрежната ивица на о. Тасмания и Вера Круц.
  • Юлиус Масер от Къонигсберг (Калининград) прави първите стереоснимки с два свързани обикновени фотоапарата.
  • Якоб Керн (1790-1868) през 1819 г. основава фирмата Керн-Аарау.
  • Карл Фридрих Цайс (1816-1888) през 1846 г. основава фирмата Карл Цайс Йена.
  • Еме Лоседа (1819-1907), капитан от Инженерния корпус на Френската армия, наречен „Баща на фотограметрията”, през 1849 г. използва земни фотоснимки за компилиране на топографска карта. Неговият метод първоначално е известен като Иконометрия, а по-късно – Метрофотография, понятия, които не получават гражданственост. Методът на Ласеда за земна фотограметрична снимка е наречен Мензулна фотограметрия или Фотограметрия чрез засечки. През 1850 г. посредством „Светла камера” съставя първата топографска карта в мащаб 1:2000 на форт Винсент, като използва земна фотограметрия със засечки от една база. През 1858 г. експериментира аерофотоснимане посредством фотоапарат със стъклени плаки, първоначално издигнат с хвърчило, а след това с балон.
  • Гаспар Феликс Турнашон (1820-1910), известен като Надар, през 1855 г. извършва първата въздушна снимка от балон, издигнат на 80 метра над Париж. През 1859 г. Наполеон ІІІ нарежда на Турнашон да направи разузнавателна снимка за подготовката на битката при Солферино (Италия) между френските и австрийските войски, състояла се на 24 юни 1859 г.
  • Пауло Игнацио Пиетро Поро (1801-1875), италиански геодезисти и оптик, който през 1839 г. изобретява първия тахиметър, през 1858 г. създава панорамна камера, а през 1865 г проектира фотогониометър. Тази концепция е била възприета от германския геодезист Карл Копе (1884-1910), поради което се нарича Принцип на Поро-Копе.
  • Самюел Кинг и Дж. Блек правят фотоснимки от привързан балон на около 3000 м над Бостън (Масачузетс).
  • Ернст Аббе (1840-1905), бъдещ професор в Йена, през 1871 г. започва интензивно изучаване и лабораторни изпитвания, свързани с проектирането на оптически елементи. През 1890 г. формулира принципите за извършване на измервания, подходящи за компаратор като измерителен апарат.
  • П. Паганини през 1879 г. картира в мащаб 1:25 000 около 75 кв. км от Маритимските Алпи въз основа на снимки, направени с неговия фототеодолит. През 1880 г. започва заснемане в мащаб 1: 50 000 на 1000 кв. км от Италианските Алпи.
  • Джордж Истман (1854-1932) през 1885 г. произвежда в САЩ филм с нитроцелулозна основа. През 1890 г. заменя фотографските стъклени плаки с ролфилм.
  • А. М. Кованько през 1886 г. прави фотоснимки с обикновен фотоапарат, формат 12х16 см, над Кронщат и Санкт Петербург от балон, издигнат на 800 и 1200 м.
  • Франц Щолце (1836-1910) през 1892 г. дефинира принципа на плаващата марка, която по-късно се използва при стереоскопичните фотограметричните измервания.
  • Албрехт Майденбауер (1834-1921) през 1893 г. пръв използва термина Фотограметрия. Той е създател на Кралския пруски фотограметричен институт и е бил негов директор до 1909 г. Майденбауер е известен с неговите архитектурни заснемания посредством фотограметрия. Считал е, че съществуващите камери не са подходящи за фотограметрия и през 1867 г. проектира първата своя камера с формат 30х30 см и ъглов обхват105О.
  • Едуард Гастон Даниел Девил (1849-1924), наречен „Баща на канадската фотограметрия”, който е бил Главен геодезист (Surveyor General) на доминиона Канада, през 1896 г. създава първия стереоскопичен картировъчен апарат, наречен Стерео-планиграф. С него е картирана канадската част от Скалистите планини. През 1893 г. определя границата между Канада и Аляска чрез земна фотограметрия.
  • Теодор Шаймпфлуг (1865-1911), капитан от Австрийската армия, през 1897 г. развива теорията на двойния проектор, чрез който директно се виждат прожектираните образи. Създател е на метода за поддържане на фокус аерофотоснимките при фототрансформирането, наречен Условие на Шаймпфлуг. През 1903 г. създава апарат, наречен Перспектограф и предлага трансформиране по зони на аерофотоснимки, направени над планинска местност. По-късно развива концепцията за радиалната аеротриангулация. През 1900 г. създава многообективната камера.
  • Себастиян Финстервалдер (1862-1951) през 1899 г. започва публикуването на следните статии за аналитичната фотограметрия: Геометричните основи на фотограметрията, Обратната засечка в пространството, Главната задача на фотограметрията. Описва принципите на двуобразната фотограметрия и методите на относителното (взаимното) и абсолютното (геодезическото) ориентиране на аерофотоснимките. Освен това обосновава необходимостта от свръхчислен брой (излишни) лъчи за възстановяване на точната геометрия на снимките и прилага Метода на най-малките квадрати за описване на връзката между векторите на съответните лъчи. През 1889 г. използва фотоснимки за заснемане на ледник в Тиролските Алпи.
  • Р. Ю. Тиле и С. А. Улянин през 1899 г. свързват 8 хвърчила с монтирана на тях фотокамера, с което се постига ефектът на панорамна камера, известна като Панорамограф. Тиле през 1898 г. изработва карта на 400-километрова ивица по Руско-Китайската граница за проектиране на железница. През 1907 г. конструира Стереопанорамограф, представляващ съчетание от 6 фотокамери, монтирани върху стабилна база.

C. Pulfrich Custom E. Dolezal - 2 Custom E. K. Abbe Custom

  • Карл Пулфрих (1858-1927), германски професор, наричан „Баща на стерофотограметрията”, през 1901 г. проектира първия стереокомпаратор, който измерва двете образни координати x и y на фотоснимките. Първоначално стереокомпараторът е бил предназначен за астрономически цели. Това е първия фотограметричен апарат, произведен от фирмата Цайс и служи за методична основа на редица по-късно създадени стереофотограметрични апарати. През периода 1903-1941 г. е бел усъвършенстван 10 пъти.
  • Хенри Джордж Форкаде (1865-1948) от Южна Африка, независимо от Пулфрих, развива подобен стереокомпаратор. Основната разлика между двата стереокомпаратора е, че Форкаде използва квадратно награфена стъклена плака, вместо директно измерване на образните координати. През 1904 г. изработва топографска карта, като използва стереофотоснимки, направени с проектиран от него фототеодолит.
  • Братята Райт – Уилбър (1867-1912) и Орвил (1871-1948), велосипедни техници, през 1903 г. осъществяват в селището Кити Хоук (Северна Каролина) първия полет с моторен самолет. На 17 декември самолетът, пилотиран от Орвил, се задържа във въздуха 12 сек. и изминава 37 м. На следващия ден Уилбър прави втори опит, при който самолетът се задържа във въздуха 59 сек. и изминава 250 м.
  • Дж. Р. Лауренс през 1906 г. прави снимки с голям фотоапарат, привързан на 7 хвърчила, над Сан Франциско след разрушаването на града от земетресение.
  • Алфред Маул, саксонски инженер, през 1906 г. изстрелва със сгъстен въздух витлова ракета, от която са направени фотоснимки от височина 800 м, след което камерата се приземява с парашут.

E. von Orel Custom G. F. Tоurnachon  Custom H. Wild Custom

  • Едуард Ритер фон Орел (1877-1941), от Военния географски институт във Виена, през 1908 г. развива стереокомпаратора на Пулфрих в аналогов апарат Стереоавтограф, посредством който става възможно определяне на теренни точки, измерени върху стереодвойка снимки, в ортогонална проекция, т. е. решава механично уравненията за „нормалния случай” в земната стереофотограметрия. Първото техническо решение е от 1907 г. Апаратът е изработен през 1909 г. от фирмата Цайс. Усъвършенстван е няколко пъти. Една година по-късно фон Орел включва някои предложения от сътрудници на фирмата Цайс и усъвършенства Стереоавтографа, с което се постига непрекъснато изчертаване на хоризонтали от стереодвойки фотоснимки.
  • Едуард Долежал (1862-1955), професор във Виенския университет, има значителни заслуги за развитието и утвърждаването на фотограметрията в световен обхват. През 1908 г. подпомага създаването на Австрийското дружество по фотограметрия, което е първата подобна организация в света. Същата година създава Международния архив по фотограметрия. През 1910 г., основава Международното дружество по фотограметрия под германското наименование Internationale Gesellschaft für Photogrammetrie и става негов пръв председател. На VІ конгрес (Хага, 1948 г.) се възприема английското наименование International Society for Photogrammetry – ISP, а на ХІV конгрес (Хамбург, 1980 г.) към наименованието се прибавя Remote Sensing – RS (Дистанционни изследвания). Проф. Долежал организира първия Международен конгрес по фотограметрия, който се е състоял във Виена от 24 до 26 септември 1913 г.
  • В. Ф. Потте през 1914 г. разработва аерофотоапарат, с който е изпълнено първото аерозаснемане в Русия.

O. von Gruber Custom R. Hugershoff Custom S. Finsterwalder Custom

  • А. Буххолц, бъдещ професор по фотограметрия в Дрезденското висше техническо училище (сега университет), през 1914 г. прилага земна стереофотограметрия за определяне деформациите на железопътен мост, използвайки фототеодолит Цайс (фокусно разстояние 126 мм, формат 9х12 см) от снимачна база 5,43 м, отдалечена от моста на 20 м. Под товар деформациите стигат до 14 мм, а след това – до 6 мм.
  • Оскар Местер през 1915 г. създава във фирмата Цайс първата автоматична аерофотокамера.
  • Умберто Нистри (1885-1962), италиански професор, през 1919 г. предлага двоен проектор за директно наблюдение – стереокартировъчен апарат Фотокартограф, който през 1921 г. е произведен от фирмата Отико Меканика Италиана (OMI). Апаратът е усъвършенстват през 19331 1934, 1948 и 1952 г.
  • Жорж Поавилие през 1919 г. проектира апарата Стереотопограф. С този апарат започва използването на серия от стереокартировъчни апарати във Френската централна картографска агенция.
  • Ерменеджилдо Сантони (1896-1970) от Военния географски институт във Флоренция, през 1920 г. проектира картировъчния апарат Авторедуктор, а през
  • 1925 г. – „Стереокартограф”.
  • Карл Райнхард Хугерсхоф (1882-1941), професор по фотограметрия в Дрезденското висше техническо училище (сега университет), през 1921 г. създава първия аналогов картировъчен апарат Автокартограф за картиране на вертикални, наклонени и конвергентни земни и въздушни стереоснимки. През 1926 г. развива картировъчен апарат Аерокартограф, с който могло да се извърши и аналогова аеротриангулация.
  • Валтер Бауерсфелд (1879-1959), главен инженер на фирмата Цайс и бъдещ професор в Йена, през 1921 г. предлага допълнително (междинна) система от лещи към картировъчните апарати за автоматично фокусиране. През 1923 г. завършва конструирането на първи модел универсален стереокартировъчен апарат Стереопланиграф, който е развиван до модел С8 (1952 г.) от фирмата Цайс-Оберкохен. До 1965 г. са произведени повече от 260 апарата.

T. Sheimflug Custom W. Bauersfeld Custom W. Schermerhorn Custom

  • Ото фон Грубер (1884-1942) през 1924 г. извежда проективните равенства и техните диференциали, които са основана аналитичната фотограметрия. По онова време процесът е бил много комплексен и неефективен. Поради това според фон Грубер „изчисляването на обратната пространствена засечка, било посредством директен или диференциален метод, е само загуба на време и с минимално практическо значение”. Времето обаче опровергава това твърдение. Методът на фон Грубер за относително (взаимно) ориентиране на снимките в стереокартировъчните апарати прави ориентирането лесно и бързо. Този процес все още се използва и шестте моделни точки, в които се отстранява вертикалния паралакс се наричат „Груберови точки”.
  • Хайнрих Вилд (1877-1951), швейцарски инженер и изобретател, през 1921 г. основава фирмата Вилд Хеербруг. През 1924 г. конструира картировъчния апарат Автограф с механично проектиране на лъчите, осъществявано от метални водачи (линеали, лостове). Модифициран е няколко пъти. До 1968 г. са произведени повече от1000 апарата.
  • Алексей Степанович Скиридов, бъдещ професор по фотограметрия в МИИГАиК, през 1924 г. започва изследвания за автоматизиране на стереоскопичното измерване,   въз   основа   на   които   са   предложени   апаратите Изохипсограф   от Г. Д. Федорук и Фотокартограф от А. Н. Лобанов.
  • Алексей Николаевич Лобанов и И. Г. Журкин през 1924 г. предлагат Аналитический фотокартограф.
  • М. М. Русинов, руски професор и конструктор на оптика, през 1931 г. създава широкоъгълния обектив Лизар с обхват 100О за аерофотокамери, а през 1941 г. – свръхширокоъгълния обектив Руссар с обхват 120О.
  • Вилем Шермерхорн (1894-1977), бъдещ професор в гр. Делфт (Нидерландия), ректор на Международния институт за информационни науки и наблюдение на Земята (ІТС) и президент на Международното дружество по фотограметрия
  • (1938-1948), през 1932 г. започва систематични проучвания на технологиите за аеротриангулация.
  • Ф. Д. Дробышев, професор по фотограметрия, през 1932 г. създава Топографический стереометр за диференцирания фотограметричен метод (метод на диференцираните процеси). През 1934 г. конструира прецизен стереометър. През 1952 г. конструира стереокартировъчен апарат Фотокартограф за афинно картиране въз основа на негова разработка от 1944 г. Следващият модел е от 1954 г.
  • Едгар Х. Томпсън (1910-1976), бъдещ професор по фотограметрия в Лондон, през 1935 г. представя макет на автоматичен картировъчен апарат Стереоплотер, който епроизведен през 1939 г. През 1938 г. проектира стереокомпаратор Кембридж, който е произведен през 1960 г.
  • Томас Пендлетон (1887-1964) от Геоложката служба на САЩ, през 1936 г. ръководи фотограметрично заснемане на водосборния басейн на р. Тенеси с площ 104 кв. км. Приложена е въздушна стереофотограметрия с Мултиплекс.

W. Wright Custom О. Wright Custom

  • М. Д. Коншин, професор по фотограметрия, заедно със сътрудници от ЦНИИГАиК през 1936 г. разработва теорията и подхода за създаването на топографска карта на СССР в мащаб 1:50 000 посредством фотограметрия. През 1943 г. развива теорията на афинното картиране (картиране с преобразуван сноп от проектиращи лъчи).
  • Г. В. Романовский, професор по фотограметрия, през 1936 г. предлага „Способ прямой линии за определяне на височинни опорни точки чрез измерване върху аерофотоснимките с обикновен стереоскоп. През 1952 г. създава универсален стереокартировъчен апарат СПР (Стереопроектор Романовский), който работи с преобразуван стоп проектиращи лъчи (афинно картиране). Следващи модели са СПР2 (1953 г.) и СПР3.
  • Ърл Чърч (1890-1956), професор по приложна математика в гр. Сиракуза (щата Ню Йорк), през 1945 г. предлага директни аналитични решения на пространствената обратна и права засечка, ориентирането и ректификацията. Наричан е „Баща на американската фотограметрия”.
  • Карл Ринер, австрийски професор, през 1948 г. решава задачата за фотограметрия в две среди (подводна фотограметрия).
  • Бертил Халерт, професор по фотограметрия в Стокхолм, прави проучвания, свързани с различни видове грешки, ориентировъчните процеси при стереокартировъчните апарати и стандартите за тяхното калибриране.
  • Еверит Мерит в началото на 50-те години на миналото столетие прави публикации по аналитична фотограметрия, като предлага серия от аналитични решения за калибриране на камери, обратна пространствена засечка, вътрешно и външно (относително и абсолютно) ориентиране на стереодвойки и аналитична аеротриангулация.
  • Хелмут Шмид през 1953 г. развива принципите на съвременната полуаналитична фотограметрия. През 1966 г. изчислява световна геодезическа мрежа от следите на спътници върху фотоснимки на звездното небе, направени с балистична камера.
  • Джери Шут от Националния изследователски съвет в Отава, през 1957 г. анализира съществуващите методи за аеротриангулация и прилага копланарната концепция за аналитична блокова аеротриангулация.
  • Ууно (Уки) Вилхо Хелава (1923-1994) през 1957 г. проектира първия аналитичния плотер (аналитичен стереокартировъчен апарат), а през 1980 г. създава модел US2 на такъв апарат.
  • Фридрих Акерман, професор по фотограметрия в Щутгартския университет, през 1964 г. създава софтуер за изравнение на аеротрингулация посредством независими модели.
  • Дж. Макдевит и Е. Уайт през 1965 г. извършват първия фотографски експеримент за геоложки цели с 4-дневната космическа мисия GT4 (Джемини-Титан), състоящ се от серия от 40 препокриващи се приблизително вертикални фотоснимки над Югозападните щати и северно Мексико-.
  • Д. К. Браун през 1979 г. получава патент в САЩ за Rèsau (резó) – квадратна мрежа във фокалната равнина на аерофотокамерите за локализиране деформациите на аерофилма.

            По-късно и други професионалисти имат значителен принос за развитието на фотограметрията.

ФИРМИТЕ И АПАРАТУРАТА

  • За развитието на фотограметрията и в частност на фотограметричната апаратура имат принос голям брой фирми:
  • Фирмата Цайс през 1904 г. започва конструиране на фототеодолити с обектив Тессар, фокусно разстояние 127 мм, формат 9х12 см и фок. разстояние 180 мм, формат 13х18 см (проектиран през 1902 г.). През периода 1906-1938 г. е модифициран 13 пъти.
  • Фирмата Цайс през 1906 г. произвежда фототеодолит, конструиран от Карл Пулфрих, който до 1938 г. е усъвършенстван 10 пъти и стереометрична камера с фокусно разстояние 150 мм, формат 13х18 см.
  • Фирмата Цайс през 1910 г. създава огледален стереоскоп и балонна фотокамера за стъклени плаки с фокусно разстояние 18 см, формат 13х18 см, която е модифициране 12 пъти.
  • Фирмата Цайс през 1913 г. конструира картировъчен апарат за земни фотоснимки Стереокартограф въз основа на стереокомпаратора на Карл Пулфрих
  • Фирмата Цайс през 1918 г. произвежда ръчна аерофотокамера, подходяща за разузнаване и общо предназначение.
  • Фирмата Вилд през 1922 г. създава прототип на Автограф А1 за картиране на земни стереофотоснимки, който през 1926 и 1933 г. е произведен като модели А2 и А3.
  • Фирмата Цайс през 1922 г. произвежда аерофотокамера RMKC1 с формат 13х18 см, обектив с фокусно разстояние 18 см и относителен отвор 1:6,3. Впоследствие е усъвършенствана 23 пъти.
  • Фирмата Хайде през 1922 г. произвежда Аерокартограф, конструиран през 1920 г. от Хугерсхоф.
  • Фирмата Цайс през 1924 г. започва производството на самофокусиращи се фототрансформатори от серията SEG.
  • Фирмата Вилд през 1925 г. създава аерофотокамера С1 с фокусно разстояние
  • 165 мм, която през 1927 и 1929 г. е произведена като модели С2 и С3.
  • Фирмата Офичине Галилео през 1925 г. произвежда стереокартировъчен апарат Стереокартограф І на Сантони. През 1928, 1933, 1947 и 1963 г. са произведени модели ІІ, ІІІ, ІV и V.
  • Фирмата Барр и Строунд през 1926 г. прилага оптическия принцип на проектиране на лъчите в картировъчен апарат, известен като Голямата Берта.
  • Фирмата Вилд през 1926 г. произвежда фототеодолита Р3, който през 1946 г. е произведе като модел Р30. Впоследствие е усъвършенстван и модифициран.
  • Фирмата Цайс през 1926 г. произвежда първия напълно автоматичен фототрансформатор, който поради размерите, формата и капацитета е наричан Парен чук.
  • Фирмата Цайс модифицира двойния проектор, патентован през 1915 г. от М. Гассер, в стереокартировъчния апарат Мултиплекс, който поради големите производствени възможности е наричан Работен кон на фотограметрията.
  • Фирмата Керн Керн-Аарау през 1930 г. конструира картировъчен апарат за земна фотограметрия, основан на концепцията на испанския полковник Ордовас.
  • Фирмата Цайс през 1931 г. конструира картировъчен апарат Аеротопограф и двойна аерофотокамера от свързвани две камери с формат 18х18 см и 14х14 см.
  • Фирмата Вилд през 1933 г. произвежда: Автограф А4, наречен Полицейски автограф, конструиран въз основа на Автограф А2 за картиране на земни стереоснимки, Стереометрична камера С12, която през 1968 г. е произведена като модел С120 и Стереометрична камера С40.
  • Фирмата Цайс през 1933 г. произвежда четворна аерофотокамера, наречена Хидра, която е съставена от 4 камери RMK с фокусно разстояние 135 мм, ъглов обхват 85О, формат 14х14 см, джобен стереоскоп и огледален стереоскоп със стереомикрометър.
  • Мюнхенският консорциум Фотограметри през 1934 г. произвежда проектираната през 1929 г. от Ашенбренер система, включваща късофокусна камера с 9-лещов обектив, устройство за работа с трансформирани диапозитиви (оцветени в анаглифни цветове) за стереоскопично наблюдение.
  • Фирмата Вилд през 1934 г. произвежда фототрансформатора Е1. Следващи модели са Е2 (1945 г.), Е3 (1958 г.) и Е4 (1964 г.).
  • Фирмата Цайс през 1934 г. произвежда Фототрансформатор SEG1, олекотен фототрансформатор SEGII и малък автограф С1 за картиране на земни снимки, направени със стереометрична камера.
  • Фирмата Цайс през 1935 г. произвежда първата широкоъгълна аерофотокамера RMKP10 с фокусно разстояние 10 см, формат 18х18 см.
  • Фирмата Вилд през 1936 г. създава универсален стереокартировъчен апарат Автограф А5.
  • Фирмата Вилд през 1937 г. произвежда аeрофотокамера RC3, която през периода 1944-1992 г. е усъвършенствана и модифицирана като модел RC5, 6, 7, 8 ,9, 10, 20, до RC 30.
  • Фирмата Цайс през 1937 г. създава земно фотограметрично съоръжение – фототеодолит TAN с формат на симките 13х18 см.
  • Фирмата Цайс през 1938 г. произвежда аерофотокамера RMKHS1818 и фототрансформатор SEG IV
  • Фирмата Цайс през 1939 г. произвежда: Стереопантометър, който е комбинация от огледален стереоскоп и стереомикрометър с конструкция, позволяваща непрекъснато изчертаване на хоризонтали от двойка аерофотоснимки с формат до 30х30 см и аерофотокамера RMK с фокусно разстояние 7,5 см и свръхширокоъгълен обектив.
  • Фирмата Вилд през 1940 г. произвежда аналогов апарат с опростена конструкция Автограф А6 за картиране на аерофотоснимки.
  • Фирмата Керн през 1940 г. създава прототип на стереокартировъчния апарат PG0, който през 1960 и 1971 г. е произведен като модели PG2 и PG3. До края на 1976 г. от PG2 са произведени около 800 броя.
  • В СССР през 1940 г. е конструиран Многокамерный аэропроектор Мультиплекс.
  • Фирмата Цайс-Оберкохен през 1951 г. произвежда фототрансформатор SEG5, следван от SEG6 (1978 г.).
  • Фирмата Вилд през 1952 г. произвежда универсален стереокартировъчен апарат Автограф А7, второреден картировъчен апарат Автограф А8 и балистична камера ВС4.
  • Фирмата Вилд през 1956 г. произвежда стереокомпаратор STK1 и опростен картировъчен апарат Автограф А9.
  • Фирмата Цайс-Оберкохен през 1956 г. произвежда прецизен стереокомпаратор PSK и поредния модел аерофотокамера RMK.
  • В СССР през 1958 г. е създаден прорезен фототрансформатор ФТЩ1 за диференциално фототрансформиране на аерофотоснимки, направени над хълмиста местност.
  • Фирмата Вилд през 1959 г. произвежда апарат за маркиране и пренасяне на точки върху аерофотоснимките PUG3, който през 1964 и 1984 г. е произведен като PUG4 и PUG5 (на друг принцип).
  • Фирмата Цайс-Йена през 1960 г. произвежда стереокартировъчен апарат Стереометрограф, при който проектирането на образите е на механичен принцип, монокомпаратор Аскорекорд, предназначен предимно за астрономически цели и Коордиметър за регистриране на трите координати, измерени с аналогов фотограметричен апарат.
  • Фирмата Цайс-Оберкохен през 1960 г. произвежда картировъчен апарат за земни фотоснимки Тераграф.
  • Фирмата Хилджер и Уатс през 1960 г. произвежда стереокомпаратор Кембридж, проектиран от Е. Х. Томпсън през 1938 г.
  • Фирмата Вилд през 1962 г. произвежда Автограф А40 за картиране на земни фотоснимки, направени със стереометричните камери С120 и С40.
  • Фирмата Вилд през 1963 г. произвежда Универсал Авиогон – висококачествен обектив за аерофотокамери, който е коригиран за видимата и инфрачервената светлина.
  • Фирмата Цайс-Оберкохен през 1964 г. конструира аналитична ортофотосистема Гигас-Цайс GZ1 въз основа предложение на Ервин Гигас, директор на Института по приложна геодезия във Франкфурт на Майн, а през 1980 г. произвежда модел GZ2.
  • Фирмата Цайс-Йена през 1964 г. произвежда прецизен стереокомпаратор Стекометър и ортофотостема Топокарт-Ортофот.
  • Фирмата Цайс-Йена през 1965 г. произвежда картировъчен апарат за земна фотограметрия Технокарт.
  • Фирмата Цайс-Йена през 1966 г. произвежда електронен апарат за контактно копиране на фотоснимки Елкоп.
  • Фирмата Цайс-Оберкохен през 1967 г. произвежда стерекартировъчнен апарат Планимат с механично проектиране на образите.
  • Фирмата Вилд през 1968 г. произвежда универсален картировъчен апарат Автограф А10, който по предназначение замества А7, и координатно регистриращо устройство ЕК8.
  • Фирмата Цайс-Йена през 1968 г. започва конструирането на универсални метрични камери за земна фотограметрия UMK с фокусни разстояния 6,5, 10, 20, 30 см, формат13х18 см, свръхширокоъгълен обектив за аерофотокамери Супер-Ламегон с обхват 122О, фототрансформатор Ректимат, ортопроектор Ортофот, апарат за маркиране и пренасяне на точки върху аерофотоснимките Трансмарк, стереометрични камери SMK40 и SMK120.
  • Фирмите Райтън (САЩ) и Вилд през 1969 г. конструират автоматичен картировъчен апарат Авиограф А2000.
  • Фирмата Галилео-Сантони през 1970 г. конструира ортофотопроектор Ортофот-Симплекс.
  • Фирмата Цайс-Йена през 1971 г. конструира индустриална метрична камера за близкообхватна фотограметрия ІМК10/1318.
  • Фирмата Вилд през 1971 г. произвежда второреден картировъчен апарат Автограф B&S и панорамна камера АРК1.
  • Фирмата Вилд през 1972 г. произвежда ортофотоустройство РРО8 за присъединяване към стереокартировъчния апарат Автограф А8.
  • Фирмата Цайс-Йена през 1973 г. произвежда апарат за обновяване на карти от аерофотоснимки Топофлекс и двойна индустриална метрична камера ІМК10/1318, монтирана на стабилна база.
  • Фирмата Вилд през 1976 г. произвежда аналитична ортофотосистема Авиоплан OR1.
  • Фирмата Цайс-Оберкохен през 1976 г. произвежда аналитичен картировъчен апарат Планикомп С100, с който се слага началото на серията Планикомп.
  • Фирмата Цайс-Йена през 1976 г. произвежда многоспектрална камера MKF6 със 6 канала за едновременно извършване на фотоснимане в 6 части от електромагнитния спектър (изпитана от космическата мисия Союз 22), многоспектрален проектор MSP4 с 4 канала за обработване на многоспектрални фотоснимки, ортофотосистема Топомат, състояща се от Топокарт-Орофот-Орограф с електронен коректор на образите Оромат.
  • Френската фирма Матра през 1977 г. произвежда аналитичен картировъчен апарат (плотер) Трастер.
  • Фирмата Цайс-Йена през 1979 г. произвежда автоматичен принтер РКА за копиране на спътникови снимки, започва производството на нова серия универсални метрични камери UMK за фотограметрия, формат 13х18 см, фокусни разстояния 6, 5, 10, 20, 30 см.
  • Фирмата Керн през 1980 г. произвежда аналитичен картировъчен апарат DSR1.
  • Фирмата Вилд през 1980 г. произвежда аналитичен картировъчен апарат Авиолит АС1, автоматичен координатограф Авиотаб ТА2 и първата интерактивна графична фотограметрична система. През 1982 г. произвежда Авиолит ВС1, който е произвеждан като модели ВС2 (1984 г.) и ВС3 (1989 г.).
  • Фирмата Цайс-Йена през 1981 г. произвежда дигитална чертожна маса (координатограф) с работна площ 90х120 см.
  • Фирмата Цайс-Йена през 1982 г. произвежда автоматичен увеличителен апарат РРА за спътникови снимки, фотокопирно и фотосканиращо устройство FEAG за космическа фотограметрия и започва производството на серия аерофотокамери LMK, фокусни разстояния 9, 15, 21, 30 см, формат 23х23 см.
  • Фирмата Цайс-Йена през 1983 г. произвежда фототрансформатор Ректимат с увеличение от 0,85 до 18 пъти и размер на снимковия носач 30х30 см.
  • Фирмата Цайс-Йена през 1984 г. произвежда апарат за обновяване на топографски карти Картофлекс с увеличение 15 пъти и аналогов картировъчен апарат Стереоплот.
  • Фирмата Пентакс през 1985 г. произвежда стереометрична камера ST120V с постоянна база 120 см.
  • Фирмата Ролай-Фототехник през 1986 г. създава дигитален стереокомпаратор RS1.
  • ЦНИИГАиК през 1987 г. създава ортофотопроектор ОПЦ.
  • Фирмата Керн през 1988 г. създава прототип на дигитална фотограметрична работна станция DSP1.
  • Фирмата Цайс-Оберкохен през 1989 г. произвежда аерофотокамера RMKTOP с формат 23х23 см и сменяеми обективи с фокусни разстояния 9, 15, 21, 30 см.
  • В Швейцария през 1989 г. е произведен фотограметричен скенер за филми DSW100, който през периода 1994-2004 г. е произведен като модели DSW200 до 700 от фирмата Лайка.
  • Фирмата Хелава и Съдружници през 1990 г. представя на пазара дигиталната фотограметрична работна станция SOKET SET, чието разработване започнало през 1980 г.
  • Фирмата Лайка през 1991 г. представя аналитичен плотер SD2000, който през следващата година е произведен като модел SD3000.
  • Фирмата Ракурс през 1993 г. започва разработване и внедряване на дигитална фотограметрична работна станция Фотомод.
  • Фирмата PCI Geomatics през 2000 г. представя дигиталната фотограметрична работна станция Геоматика.
  • Фирмите Цайс-Интерграф и Лайка-Хелава през 2000 г. представят прототип на дигиталните метрични камери DMC и ADS40. Първата камера е произведена през 2002 г., а втората – през 2001 г.
  • Фирмите Емерге, Аерофото-Димак и Вексел през 2003 г. представят дигиталните метрични камери DSS, Dimac и UltraCam.
  • Фирмите Верхли, IGI и Ролай-Фототехник през 2004 г. представят дигиталните метрични камери DAS1, DigiCAM и Rollei3210.
  • Фирмите Лайка-Хелава и Верхли през 2004 г. представят фотограметрични скенери DSW700 и RM4 и RM5.
  • Фирмитe Бейжин Гео-Вижън и Геоматик Системс през 2004 г. представят дигиталните фотограметрични работни станции JX4CDPSV4 и DVP.

По-късно фирмите са произвели и друга фотограметрична апаратура.

Повече информация относно техническите средства за дигиталната фотограметрия се намира в тази статия, както следва:

  • Раздел „Аналогова, аналитична и дигитална фотограметрия”;
  • Подраздел „Дигитална фотограметрия”;
  • Точка „Технически средства за дигитална фотограметрия” – дигитални метрични камери, фотограметрични скенери, дигитални фотограметрични работни станции.

БЪЛГАРСКОТО УЧАСТИЕ.

Достатъчно подробна информация за него се съдържа в статията „Хроника на българската фотограметрия” от същия автор, която е отпечатана в сп. Геомедия,

бр. 5, 2009, стр. 46-54; бр. 6, 2009, стр. 48-54; бр. 1, 2010, стр. 50-55.

Литература

1.   Кацарски, И. Основи на фотограметрията, ГИС-София ЕООД, София, 2002.

Кацарски, И. Приложни и теоретични въпроси на фотограметрията, ГИС-София ЕООД, София, 2005.

3.   Albota, M. G.   Short chronological history of photogrammetry.   Proceedings of XIII

     Congress of International Society of Photogrammetry, Commission VI, Helsinki, 1976.

4.   Blachut, T. J., R. Burkhardt. Historical development of photogrammetric methods and

     instruments. American Society of Photogrammetry and Remote Sensing, Falls Church,

     Virginia, 1989.

5.   Doyle, F. The historical development of analytical photogrammetry. Photogrammetric

   Engineering, XXX(2), 1964.

6. Konecny, G. International Society of Photogrammery and Remote Sensing – 75 years old

      or 75 years young. Photogrammetric Engineering and Remote Sensing, 51(3), 1985.

7.   Manual of   photogrammetry and remote sensing,   Fifth edition.   American Society of

     Photogrammetry and Remote Sensing, Bethesda, Meryland, 2004.

8.   Schenk, T. Digital photogrammetry. Terra Science, Laurelville, Ohio, 1999.

Автор

Geomedia Magazine




От категорията
Гео-портал на минестерството на отбраната

Contact Us