Франция e една от най-големите европейски държави, а по площ е на 41-во място в света с територия от 675 417 км2 и население от 64 102 140 души. Брутният вътрешен продукт я нарежда на пето място, като приходите на глава от населението са 28 000 евро годишно.
Днешна Франция е на територията на древната римска провинция Галия, като основната част от територията й е обединена при Кловис (или Хлодвиг – старинен вариант на името Луи) през далечната 486 г. Той обединява алеманите, бургундите и вестготите на север от Пиренеите който под франкска доминация. След управлението на Карл Велики страната е разделена на три части, като западната по-късно започва да бъде наричана Франция. Наследниците му, наречени Каролинги, управляват Западно Франкското кралство до 987 г., когато Юг Капет е коронован за крал. Неговите наследници, Капетингите, управляват до Революцията от 1848 г. с прекъсване в периода на Френската революция и управлението на Наполеон (1789–1815).
Страната е от победителите от Първата и Втората световна война. По време на Втората световна война в Южна Франция действа т.нар. Режим на Виши, който подпомага активно нацистка Германия. От 1958 г. политическият режим е президентска република – известна също и като Петата република, която е по-стабилна от предишната парламентарна демокрация. Затоплянето на отношенията със съседната й Германия след 1945 г. поставя основата на европейската интеграция, довела до създаването на Европейския съюз.
История на кадастъра
През Средновековието на територията на днешна Франция има множество „поземлени книги”, които съдържат информация за собствениците и за земите, но всички те са за разпокъсани части от страната и няма единен план. Тласък на събирането на единен план прави Данъчната реформа от 1790 г., която налага един и същи такси за жителите на цялата територия на страната, като следствие от тази стъпка е създаването на един общ кадастрален план на всички собственици върху цялата територия. 
Основополагащо развитие за кадастъра на страната има небезизвестният Наполеон, като и до днес във всички източници, посветени на развитието на френския кадастър, се споменава името му. Причината е т. нар. Наполеоновият закон от 15 септември 1807 г. Нормата регулира единния държавен бюджет, като по естествен път слага своя отпечатък върху изграждането на единен кадастрален план за цялата територия на Франция. 
Работите по кадастъра са завършени през 1850 г. за континентална част на страната, а по-късно кадастралният план е готов и за други области като остров Корсика, графството Ница и графството Савоя.
Наполеоновата институция е създадена със закон от 5 август 1850 г., който организира подновяването на кадастъра и изисква такси за това обновяване. Този тежък финансов режим е изоставен със закона от 17 март 1898 г., който изисква споделянето на разходите между държавата и частните собственици. Законът от 16 април 1930 г. пък постановява всяка кадастрална промяна да бъде вписвана в плана ежегодно.
Самите кадастрални планове от 1850 г. са били с изключително добро качество, но е съществувала една огромна липса – не са били подновявани достатъчно редовно.
С развитието на индустриализацията и инфраструктурата създаденият през 1850 г. кадастър постепенно губел своята стойност заради липсата на актуалност. Нещата започват да си идват на мястото със закона от 1930 г. Вписваните от там насетне подробности за собствеността на земята и на сградите е в основата на днешния кадастрален план на Франция.
Втора съществена реформа в кадастъра е направена през 1955 г., когато задължението да е напълно ясна собствеността, за да могат да се правят ипотеки, изисква още по-голямо прецизиране на картите.
Благодарение на този закон някои общини обновяват напълно кадастъра си, а други просто добавят липсващата информация. През 1974 г. е приет закон, който постановява създаването на нови кадастрални планове, там където кадастралните карти са станали вече неразчитаеми.
Кадастърът на Франция днес
През 90-те години е взето решение за дигитализация на кадастъра.
Процесът завършва през 2004 г., а от 27 декември 2007 г. е достъпна бета версия в интернет: https://www.cadastre.gouv.fr/scpc/accueil.do
Сайтът продължава да бъде разработван. 100% от имотния регистър е достъпен в електронен вид.
Две са основните посоки, в които са се съсредоточили създателите на дигиталната версия – векторизацията и сканирането на картите. Векторизацията е във формат EDIGEO и DXF-PCI.
Днес кадастърът е изчерпателен, постоянен, описателен и оценъчен.
Той служи на няколко основни цели:
Фискална (по него се може да се оценява недвижимата собственост, да се определят основите за данъците, да се идентифицират платците)
Законова и свързана със собствеността (чрез него се извършва идентификация и физическо описание на собствеността),
Техническа (извършва се поддръжка на плановете, прави се заснемане, топографските карти са съществени за идентификацията и физическото описание на собствеността, ако възникнат спорове). 
Днес към държавната служба работят 7500 служители, сред тях 1500 геодезисти. Те разполагат с 313 офиса, разпределени в цяла Франция. За техническата част отговарят четири регионални сървъра, специализирани в обновяването на документацията. Всяка година се организират четири работни срещи в Сен Жермен ан Ле, Рен, Марсилия и Тулуза. Там се обсъжда производство на кадастрални планове от ортофото снимки,
Национална служба по кадастрална документация се намира в Сен Жермен ан Ле. Там са и хората, които организират фактическото производство на кадастрални планове, архивирането или обновяването на матриците и се занимават с издаването на кадастрален регистър. Националното училище по кадастър в Тулуза се занимава с основната подготовка на кадри. Предлага и обучения всяка година за вече завършилите.
Данните, които кадастърът на Франция поддържа, са:
– 590 000 листа,
– 34,5 милиона собственици,
– 96,7 милиона парцели,
– 35,5 милиона разрешения,
– 5,7 милиона имена на места,
– 680,000 милиона имена на пътища.
Обикновено кадастралната документация съдържа карта с размер на листата 75 x 105 cm. Мащабът варира от 1:5000 до 1:500. най-често се среща мащаб 1:1000, а за земеделските земи е 1:2000.
Основна характеристика
Основна характеристика на френския кадастър е, че подходът към него е от фискална гледна точка. Отговорността за регистриране в кадастъра на промени е под контрол на министерството на икономиката и финансите, разпределено в 354 офиса за имотния регистър и 315 кадастрални офиса. Поддържането на кадастралната информация и имотния регистър e децентрализирана.
Между 1986 и 1990 г. Данъчната служба въведе прогресивно приложението MAJIC 2 – система за събиране на кадастрална информация. Благодарение на тази система всеки департамент е снабден с апаратура, свързана със сървъра на регионалния офис. Работата на служителите е напълно компютъризирана, а гражданите получават само с актуална информация, извлечена от документацията. Системата позволява да се наблюдават и различните промени в кадастъра. От друга страна данъчната служба също се ползва от услугите на кадастъра, тъй като всички са под една шапка.
Имотната регистрация и кадастралната информация са свързани от идентификатор на собствеността. Кадастралната информация е с много добро качество и актуализацията постоянно е наблюдавана от министерството на финансите.
Всеки може да се консултира с кадастралната информация и да получи копие от офисите. Копие от имотния регистър може да се получи по различни причини – за данъчна информация, за собствеността, за попълване на формалности при трансфер на собствеността. В момента целият кадастър е достъпен и във вариант на микрофишове.
Всяко подготвяне на договор и решение за такъв се взима пред нотариус, след което той ги представя за регистрация пред имотния регистър. Само имотният регистър получава информация за сделките, като оригиналът е даван на подалия заявлението. Детайлният кадастрален план е подготвен от частен земемер, после е проверен от държавен служител и едва тогава се осъществява сделката.
Само две френски области правят изключение от тази система – това са познатите на българите като Елзас и Лотарингия. Там управлението на кадастъра е в немската традиция.
Кадастърът е основен инструмент за определянето на данъкоплатците в общините и стойността на данъците. Кадастърът е основен инструмент за локализиране и идентифициране на недвижимата собственост и е преработван при всяка промяна в собствеността.
Поддържането на кадастъра изисква обновяване и прецизност. Новите кадастрални планове са правени на базата на фотограметричните изследвания.
Във френската система държавните служители на кадастъра са само 7500 души, като в тях не се включват геодезистите, които правят замерванията. Много малък брой адвокати работят за кадастъра. Около 7600 нотариати в цяла Франция са натоварени с кадастъра, като те от своя страна наемат повече от 40 000 души в 4561 практики. Освен това за поддържането на кадастъра работят 2200 лицензирани служители геодезисти. Около 20 000 агенции за недвижими имоти работят във Франция като повечето от тях се занимават с частни сделки.
