Геодезия

Геодезическите традиции на Полша и Краков

Пътешествие във времето с проф. Конрад Екеш

Проф. д. т. н. инж. Конрад Екеш е завършил Минно-металургичната академия (AGH) в Краков, където днес преподава. През 1974 г. защитава докторска дисертация, през 1990 г. се хабилитира в областта на приложение на информатиката в геодезията и картографията, от 1997 г. е професор, а през 2009 г. получи звание професор на техническите науки. Автор е на 80 публикации и участва в най-големите полски проекти за информационните системи. Проф. Екеш е член на Геоинформационната секция на Комитета по геодезия при Полската академия на науките и е член е на Комисия по геодезия и инженерна екология. От 1989 г. до днес е член на Полското ръководство за пространствена информация, където председателства комисията за геометричното обучение. Ръководител е на Научния кръжок на геодезистите.

 

С какво българите от различни поколения и с различни професии свързват Полша? Сигурно на всички е известно, че тя принадлежи към семейството на славянските народи, но заради влиянието на латинската култура тя запазва и връзката с римокатолическата църква и приема латинската азбука. Една от характерните общи черти между Полша и България е стремежът им към свободата.

За поколенията, които добре помнят 80-те години, Полша бе няколко месеца на първите страници на вестниците в целия свят. Хората от богатите западноевропейски страни с интерес, възхищение, но и с безпокойство следяха политическото положение – в една социалистическа страна под влиянието на СССР се създаваше голямото обществено движение „Солидарност“. Профсъюзът, наброяващ тогава 10 милиона членове, имаше за цел не само решаване на социални въпроси, но и да извоюва граждански свободи. Въпреки потушаването на движението чрез въвеждане на военното положение през 1981 г., „Солидарност“ продължи да съществува и през 1987 г. се стигна до първите свободни избори в социалистическия лагер. Движението донесе свободата на Полша, а после – и на другите страни от Централна и Източна Европа.

За учениците, които в уроците по география изучават различни страни, Полша е централноевропейска страна, с площ от 312 хиляди квадратни километра, с 38 милиона души население, намираща се между Германия и Русия (в исторически аспект), граничи с Балтийското море, Карпатите и Судетите.

След големите промени в Европа от източната страна на Полша се създадоха свободни държави: Литва, Беларус и Украйна, а на юг – две разделени държави: Словакия и Чешката република.

За любителите на историята, Полша е страната, която от 15 до 17 век е подпомагала борбата на южните славяни против турското нашествие. През 1444 г. в битка при Варна умира полският крал Владислав, ръководил християнските войски срещу турската армия. Във Варна е мавзолеят на загиналия полски крал. Турците многократно се опитвали да завладеят Средна Европа, но са били спирани на югоизточните граници на Полша. Последното нашествие на Турция на север е завършило с голямо поражение.

През 1683 г. внушителна турска армия обсажда Виена и тогава по молба на християнските страни известният полски крал Ян III Собиески организира военен поход до Австрия, като застава начело на обединените християнски войски, разгромили турската армия и освободили града. Това поражение един път и завинаги е прекратило турското нашествие в Средна Европа. Никога повече турската войска не е заплашвала тези територии. България за съжаление трябвало да чака още 200 години, за да се освободи от робството.

С какво обаче трябва да свързват Полша българските инженери и студенти? Дали с уроците по география в училище, или с разказите на родителите си за борба на Полша за свобода през 80-те години, която бе причина и другите социалистически страни започнаха да се борят за свободата си? А може би да знаят за Полша само толкова, колкото трябва да се знае като за страна член на Европейския съюз?

Следващият разказ дава отговори на тези въпроси.

 

 

Краков – градът с богати университетски традиции

 

Малко след създаването на полската държава (966 г.), столицата на Полша е преместена в Краков (през 1038 г.) заради положението му – на търговски кръстопът и на река Висла. Варовиковият хълм до най-голямата полска река е много подходящ за построяване на дворец. Дворецът Вавел през вековете е разширяван, достроени са катедрала, кралски покои и голям двор под формата на четириъгълник. Заедно с Вавел се развива и градът. При най-големия му разцвет е бил построен пазарен площад, катедралата „Мариацка“, покритият базар „Сукиенице“ и кметска кула. В стария град са вдигнати католически храмове, повечето запазени и до днес.

 

xf1.jpg
Кралският дворец в Краков – Вавел

Голямо значение за развитието на полската наука и култура е създаденият през 1364 г. университет, наричан тогава Краковска академия, а понастоящем Ягиелонски университет. Той е сред най-старите в света и е дал на човечеството учени като Николай Коперник. И до днес се пазят в университетската библиотека паметни записки на този гениален астроном. В музея на университета се намират старинни астрономически и геодезически инструменти. Един от интересните експонати е златен глобус от 1510 г., на който е отбелязан и американският континент. Доказателство за важността на университета е броят на студентите – през 1500 г. те са над 3 хиляди.

 

Крайъгълни камъни в историята на геодезията

 

Както днес, така и през Средновековието и Ренесанса, управлението на географското пространство и въвеждането на изменения в него изисква познаване на земемерската техника. За рационална земеделска и финансова икономика се изисква регистрация земеделските стопанства. Мелиорацията на терена налага нивелачни измервания. За развитието на градовете и тяхната отбрана трябва да се проектират и картират новите обекти: улици, сгради и елементите на отбранителната архитектура. Развитието на геодезията е възпрепятствано от липса на учебници на полски. Съществуващите са трудно достъпни, защото са само на латински и гръцки. През 1566 г. излиза първият учебник по практическа геодезия със заглавие: „Геометрията: това е земемерска наука“ – компилация на полски от гръцки и латински книги с автор – професорът от Краковската академия Станислав Гжебски. Малко повече от 100 г. след откриването на книгопечатането, трудът му бил старателно редактиран и отпечатан заедно с многобройните рисунки. Учебникът на Гжебски е с малък джобен формат – пригоден да служи непосредствено на терена.

 

xf2.jpg
Площадът на стария град, където се намира Мариатския храм 
xf3.jpg
Част от площада на  стария град с кметска кула и „Сукенице“- аркаден средновековен базар (в дясно) 

„Геометрията“ е първата техническа книга, отпечатана на полски, и то във времена, когато в литературата доминира латинският. Гжебски се е захванал с трудната задача да наложи полската специализирана терминология в областта на геодезията. В началото на книгата има дефиниции на основните термини, следва описание на хоризонтални и вертикални измервания, принципи за изравнение по непосредствени и посредствени методи. Книгата е на достъпен език, а на места шеговито авторът посочва грешки при измервания, резултат от незнание. По-късно се появяват различни учебници по приложна геодезия, но нито един от тях не е толкова популярен колкото този на проф. Гжебски. На него са посветени исторически изследвания и научни конференции и до днес е като светъл лъч в полската техническа литература.

 

xf4.jpg
Collegium Maius –  сграда на Ягелонския университет – един от най-старите университети в света
 

Друг много важен момент в развитието на геодезията в Полша е създаването на първата геодезическа катедра в Краковската академия през 1631 г. – Катедра по практическа геометрия. Тогава са отпечатани нови учебници и картографски документи за по-големите градове и райони на Полското кралство.

По-късно в историята на Полша настъпва трагичният период от 123 години, когато три съседни страни – Прусия, Австрия и Русия насилствено я завладяват и страната престава да съществува като независима държава в края на 18 век. През 19 век избухват две народни въстания, завършили с неуспех. Повече от 100-годишното робство показва известно сходство със съдбата на България.

След Първата световна война с много жертви и огромни усилия на милиони поляци създават независима полска държава. След 123 г. трябвало да се обединят трите части на страната, поробени от трима различни окупатори. Тогава са създадени големите промишлени обекти като пристанището Гдиня – построено върху малко рибарско селище, бързо станало сред най-големите в Европа. През 1919 г. в Краков е създадено важно висше техническо учебно заведение – Минно-металургичната академия (AGH), която и до днес заема челно място сред учебните заведения в Европа. В периода на възродената държава обучението в областта на геодезията и картографията е застъпено в техническите университети (политехники) във Варшава и Лвов. Започва интензивно развитие на математическите науки: създадена е известната варшаво-лвовска школа, чието постижение polish reverse notation и до днес се прилага в информационните методи. Почти всеки учебник по приложна информатика цитира тези принципи.

През 20-те години независимата полска държава става обединение на трите части на страната, икономиката, науката и промишлеността се развиват, но всичко завършва трагично с нападението на хитлеристка Германия и 17 дни по-късно – на сталински СССР. Полша пак престава да съществува и чак след разгрома на Германия през 1945 г. се възстановява като държава, но като член на социалистическия лагер и зависима от същия този СССР.

 

Факултет по геодезия в кралския град Краков

 

xf5.jpg
Сградата на Факултета по геодезия на Минно-металургичната академия в Краков е така проектирана, че на покрива на сградата могат да се правят измервания 

 

В разрушената от войната страна трябва да се възстанови промишлеността. Пред Минно-металургичната академия в Краков стоят нови задачи – преди всичко обучение на кадри и решаване на проблеми, свързани с развитието на промишлеността. Развитието на мините и построяване на нови промишлени заводи изисква подготовка на геодезически кадри. Важни са изследванията на деформациите както на построените обекти, така и пропадналите терени заради експлоатацията на мините. Изброените потребности водят до създаване през 1946 г. на Геологично-землемерски факултет при Академията, а през 1951 г. – на Факултета по маркшайдерство и геодезия.

 

xf6.jpg
Измерванията на преместване на дюните, извършени от Научния кръжок на геодезистите на AGH
xf7.jpg
Полагане на РГО в националния парк „Татри“ 

През 60-те и 70-те години факултетът се мести в нова сграда със специално оборудване за практическите цели: шахта за пренасяне на ориентация до подземния рудник, няколко наблюдателни станции, намиращи се на покрива на сградата, купол на астрономическата обсерватория както и голяма зала за зимни измервания, изпълваща във вертикала два етажа. Постепенно в подземните етажи са построени съвременна инсталация за компариране, аудиовизуални и компютърни зали, а на покрива – референтна GPS станция.

Развитието на факултета е придружено от трудностите, произлизащи от политическо положение на страната – откъсване от съвременните световни технологии, нищожен обмен на научен опит с чужбина, както и прилагане на измервателната техника, произведена изключително от социалистическите страни. По същия начин изглежда и икономиката на цялата страна – затворена в кръга на социалистическия лагер, централно управлявана, неикономична и перманентно неефективна.

Политическата обстановка ограничава пътуванията даже и в социалистическите страни. Това положение съществува чак до началото на 80-те, прекъсвано от бунтове, които комунистическата власт успява да потуши чрез сила, ограничавайки човешките права и гражданските свободи.

xf8.jpg
Измервания на деформации на кръста, които се намира върху Гиевонт в Татрите 

Мисленето на активната студентска младеж е насочено към всякакви прояви, свързани със свободата –  членуването в научни, спортни или артистични организации. Те дават възможност за контакт с други студентски среди, възможност за пътуване в други градове, а по-някога – и в чужбина. Особено внимание тук трябва да се обърне на Студентския геодезически кръжок – група амбициозни студенти с професионални интереси. Политически неутралната им дейността дава големи възможности. Студентите започват да извършват спомагателни работи при експертизи за промишлеността срещу скромни, но съществени за тях средства. Този научен кръжок извършва разнообразни малки геодезически работи безплатно, ползвайки само квартира и храна. През ваканцията се организират лагери за по-големи задачи като измервания за проектантски цели, контролни измервания на старинни постройки, измервания на деформации на обекти, измервания на пещери и барометрични измервания на езера. Представената дейност се радва на голям интерес у студентите и заради откъсването от сивото всекидневие. За тях обаче атрактивна цел остават пътуванията в чужбина.

Студентски практики на разменни начала с техническите вузове в България

В началото на 60-те години студентите на Геодезическия факултет на AGH в Краков се свързват с техническите вузове в България. Най-плодотворният контакт е с Инженерно строителния институт в София. След размяната на кореспонденция и много формалности през 1962 г. група от 10 студенти и един ръководител пристигат в България на практика за две седмици, а през 1967 г. български студенти заминават за Полша. Полските студенти извършват измервания на старинен квартал в малко градче до София. Слънчевата страна, топлото море и типичният начин на живот на хората от юга е голяма атракция. За българските студенти Полша пък е страна с по-големи свободи, богатство на исторически паметници, особено в Краков.

Практиките на IAESTE – запознаване с новите технологии

През 60-те и 70-те върхът на мечтите бе пътуване до т. нар. капиталистически страни. Заминаването бе достъпно само за малцина, а частно посещение – възможно само за онези, които имат роднини, за им поемат всички разходи. Освен това има изискване за „благонадежност“. В техническите вузове съществуваше и възможността за практика, организирана от Комитета на International Association fоr the Exchange of Students Technical Experience (IAESTE). Предложения се получаваха в AGH в Краков. Броят обаче е много малък по отношение на студентите – за 20 хиляди студенти практиките са само около 20.

14 научни експедиции на обекти на ЮНЕСКО

При няколко индивидуални практики на студентите на техническите вузове зад граница по линията на IAESTE се отвориха вратите за контакти със свободния свят и се стимулираха амбициозните студенти  да пътуват зад граница в по-големи групи. Важен момент бе първият научен лагер в Словения, част от тогавашната Югославия, през 1973 г. Той отприщи необикновена активност и студентите преодоляха организационните и финансови трудности. След научния лагер в Югославия студентската група се свърза с университета в Бари, Италия, където се организира практика. Събитието пропада, но идва интересно предложение от ЮНЕСКО и студенти заминават за Мароко. След това има още 14 експедиции. Следващите експедиции се насочват към европейските страни. През 1978 г. предмет на измерванията е храмът на Тамплерите в Сеговия, а през следващите две години е направена документация на ротондата „Св. Георги“ в Солун.

Бурните 80 години и времето на политически и стопански промени

Преломните 70 и 80-те години слагат край на 35 години социалистическата икономика. Следват кризи и опити за подобряване, но става ясно, че неефективната социалистическа икономика не работи. Търпението на поляците се изчерпа. Създава се „Солидарност“. Изненадани, властите се съгласяват на някои искания, обаче на промени в идеологичните основи – не. През цялата 1981 г. се водят привидни разговори с представителите на профсъюза „Солидарност“, но под натиска на СССР се подготвя повторно налагане на тоталитаризма върху обществото.

За да обезкуражи обществото, властта води колониална експлоатация, цялото производство е изпращано в чужбина, страната остава с празни магазини. Задачата е да се отклонят исканията за промени и да се докаже, че само връщането към предишното положение гарантира просъществуване през наближаващата зима.

В началото на декември 1981 г. всички се надяват на решение, което да позволи да се живее и работи достойно. За съжаление през нощта 12 срещу 13 декември е обявено военно положение и съставен Военен съвет за национално спасение. Според правните експертизи и едното, и другото е в несъответствие с конституцията и в крайна сметка – незаконно, но това няма значение. Законите на военното положение ограничиха гражданските права и предвидиха драконовски наказания за съпротивляване срещу властта, включително и смъртно наказание.

Почувстваният вкус на свободата обаче не може да бъде сломен и той потиска страха от тоталитаризма. Част от обществото под най-различни форми се вдига на протест. Така е и в AGH, който показва солидарност с работещите в тежката промишленост. Военното положение е въведено в нощта събота срещу неделя, за да не могат хората да се организират на работното си място. Профсъюзът „Солидарност“ в AGH от самото начало обаче е много активен, добре организиран и се радва на подкрепата на значителна част от академичната общност. Веднага е взето решение за общ протест и окупационна стачка. Изборът за мястото се падна на голямата зала за зимни измервания в сградата на Геодезическия факултет. Броят на участниците възлезе на около 500 души – работещи в нашия ВУЗ. За няколко дена се преплетоха драматичните съдби на района, на работещите в заводите на тежката промишленост и на научните работници. На Факултета по геодезията – около 30 души, се падна ролята на домакин на протеста. Това означаваше, че те трябва да осигурят снабдяването, охраната и поддържането на чистотата по време на стачката. Протестът бе много добре организиран – имаше всичко необходимо, както и бе осигурено добро общуване сред протестиращите и с представители на властта. Два пъти имаше среща с ректора на AGH, който споделяше позицията на служителите, но ги увещаваше да прекратят действията, за да ги предпази от репресии.

През нощта, между втория и третия ден на протеста, стачката беше потушена от военно поделение. Над два часа военните правеха списъци на участниците в протеста, държейки ги на студа и под военна охрана.

Протестът в AGH – висше учебно заведение, тясно свързано с промишлеността, имаше за заводските и миньорските колективи голямо морално значение, доказваше взаимната подкрепа и истинската солидарност. Това бе доказателство за солидарността сред различни среди на обществото: на работещите физически труд и на извършващите творческа работа, подпомагаща тежката промишленост. В протеста участваха служители от различни поколения и с различни научни степени – от асистенти до професори. Някои от участниците, вече в свободна Полша, заеха високи постове. Двама от участващите по-късно станаха министри, а един – кмет на Краков.

Първата половина на 80-те години беше времето на репресии и нелегална борба. Трябваше да минат още 8 години, почти загубени по отношение на икономиката, за да се убедят управляващите в изцяло неефективната централно управлявана социалистическа икономика.

Профсъюзът „Солидарност“, въпреки обявяването му от властите за незаконен, съществуваше в духовната сфера, като легендарен път към свободата и реално – като нелегално движение. Бяха времена за издаване на нелегална литература, на конспиративна работа, но и на открити протести. Оказа се, че част от обществото преодоля границите на страха.

Най-накрая дойде времето на големите промени през 1989 г., осъществиха се исканията за гражданските свободи. За икономически постижения трябваше да са чака още много, минаха години в борба с тежестите от икономическата трансформация. Свободна Полша бе наследила изостанала икономика, с големи задължения и галопираща инфлация, със съсипана екология.

За десетата годишнина от стачката на стената на сградата на Геодезическия факултет беше поставена паметна плоча с надпис: „В тази сграда, в дните от 14 до 16 декември 1981 г., около 500 служители на AGH се възпротивиха срещу въвеждането на военно положение, организирайки окупационна стачка, която беше потушена с оръжие.

Факултетът по геодезията може да се гордее, че точно залата за зимни измервания беше избрана като място на протеста и служителите му можаха да бъдат домакини.

Научна и студентска дейност през промените 1989-2005 г.

Един от важните мотиви на по-ранния период на действията на студентското научно движение беше запознаване с новите технологии, прилагани в страните с напреднало икономическо развитие. За тази цел бяха организирани пътувания зад граница и посещения в научни звена, прилагащи тези нови технологии, както и посещения на заводи, произвеждащи геодезически инструменти. Свободният пазар и демокрацията станаха причина тези челни световни технологии масово да навлязат в Полша и  дотогавашната мотивация за пътувания отпадна.

И трудностите, свързани с финансите, паспортите, визите, транспортните средства при тези научни експедиции в чужбина също отпаднаха. Пътуването в чужбина не беше вече трудна за осъществяване платена атракция, а обратното – стана начин за печелене на пари през ваканциите.

Друг мотив беше научната дейност, тясно свързана с една на катедрите на факултета. Студентът имаше достъп до изчислителната техника, а за измервания на терена получаваше възнаграждение. През 90-те години достъпът до компютрите беше всеобщ, създадоха се най-различни възможности студентите да печелят пари, работейки в геодезическите фирми.

Друга причина за промяна на мотивацията беше много по-лесният достъп до материалните блага. Много студенти по време на следването работят и печелят. Навлизането на компютрите създаде поколение на ентусиасти, омаяни големите им възможности. Точно тази област от знанията на студентите се използва от работодателите – студентът като временно заместваш служител е изгоден и защото внася познания по нови информационни технологии.

Годините на преход към пазарна икономика, ново регулиране на въпросите, свързани със собствеността, както и административните промени създадоха първоначално добри условия за заетостта на абсолвенти геодезисти. По-късно започнаха да липсват места за подходяща работа. Яви се и трета сфера на заинтересоваността на студентите – да се намери добра работа, а работата стана благото, което трябва да се стараеш да получиш. Яви се конкуренцията и принципът който е по-добър, той печели. За да получиш добра работа, трябва да имаш градивни знания и професионален интерес. Работата в научни кръжоци спомагаше за развитието на студентите

Днес са реализирани принципите на студентското научно движение. Някои по-амбициозни студенти се интересуват от научна, творческа и самообразователна дейност, извън дейността на Научния кръжок на геодезистите. Те имат подчертан интерес към компютрите и програмните пакети и се самообразоват. Тази алтернативна дейност е заложена в статута на Научния кръжок на геодезистите, но се провежда спонтанно извън него. Резултатите от активността на студентите се виждат в дипломните работи на високо ниво, дисертациите, които получават награди в най-различни конкурси. Студентите, които не са обединени в кръжока, обменят опита си в интернет. За тях такава обмяна е равностойна на студентски семинар. Такава обмяна се води всекидневно и постоянно. Научният кръжок на геодезистите обаче продължава да обединява амбициозни и обичащи професията си геодезисти.

Съвременна дейността на Научния кръжок на геодезистите

Най-голям интерес предизвикват ваканционните научни лагери. Най-дълга история имат лагерите в Словинския национален парк в Леба. Паркът обхваща част от морския бряг на Балтика, където ветровете преместват пясъка от морето и се образуват движещи се дюни. Те под влияние на вятъра се преместват всяка година с няколко метра. Измерванията в Леба се провеждат от 1972 г., а през последните години се извършват всяка година.

Дълга традиция имат и научните лагери в Национален парк „Татри“. Татрите са най-високата част на Карпатите – скалисти планини с красиви ледникови езера. В Татрите студентите извършват контролни измервания на пещери и свлачища. Характерен връх в Татрите, макар и не най-високият, е скалистият Гиевонт, доминиращ в ландшафта на известния курорт Закопане – както Витоша е част от пейзажа на София. На този връх през 1901 г. е поставен 15-метров метален кръст. Имаше опасение, че кръстът се е деформирал заради хилядите гръмотевични удари, силните ветрове и екстремните температурни промени. Задачата бе да се измери деформацията на кръста. Измерванията показаха, че кръстът се е отклонил от отвеса с няколко сантиметра. Резултати неочаквано станаха предмет на общ интерес, бяха описвани в пресата и електронните медии.

 

xf9.jpg
Студентите от Научния кръжок на геодезистите след завършване на измервания на деформациите на кръста на връх Гиевонт 

Научният кръжок на геодезистите извърши също и измервания на деформациите на 15-вековния манастир на ордена на Бенедиктинките в Ярослав, югоизточната част на Полша. Измерванията показаха малки отклонения от отвеса и също така бяха коментирани в пресата, защото допринесоха за откриване на поредната наклонена кула.

Кръжокът извърши много работа и в областта на промишлените измервания. Заслужава да се посочат тригонометричните измервания на големината на буквите, поставени на монументалната главна сграда на Минно-металургична академия. Това се наложи при ремонта на сградата и подмяна на буквите с нови. Друго интересно измерване беше контролът на геометрията на самолети – изтребители. Съгласно фабричната документация самолетните крила при престоя на летищната плоча подлежат на периодични нивелачни измервания. Поради проявения интерес към тази тематика поредното събрание на членовете на кръжока беше в музея на авиацията в Краков.

 

xf10.jpg
Кулите на 17-вековния манастир на Ордена на Бенедектинките в Ярослав 

 

xf11.jpg
Срещата на членовете на Кръжока в музея на авиация в Краков. Квадратните шапки и венчета са елемент от националните носии 

Кръжокът всяка година организира срещи на студенти геодезисти от цяла Полша. Най-голямото постижение беше Международната среща на студентите по геодезия през 2006 г. Такива срещи се организират всяка година и се наричат International Geodetic Students Meeting (IGSM). През 2006 г. участваха 110 студенти от 15 страни. На срещата бяха изнесени много доклади от преподавателите от нашия ВУЗ и от студентите . Официален гост бе президентът на Международната федерация на геодезистите проф. Холгер Магел от Техническия университет в Мюнхен. Конференцията допринесе за доброто представяне на AGH, Краков и Полша сред университетските среди на Европа както и сред световните професионални среди на геодезистите. На срещата имаше и студенти от България, които внимателно наблюдаваха организационната страна на конференция, защото следващата година подобна среща трябваше да се състои в София. Българските студенти представиха туристическите атракции и културата на България.

 xf12.jpg

 

Международна среща на студенти по геодезията през 2006 г. в Краков 
xf13.jpg
Официален  гост на IGSM -2006 проф. Холгер Нагел 
 

Геодезическият факултет на AGH обучава студентите в две посоки: „Геодезия и картография“ и „Инженерство на околната среда“.  Следването е 10 семестъра, като последният е за разработване на дипломна работа. Всяка година се увеличава броят на приетите студенти. Тази година бяха приети 200 души, като почти 50% са жени.

Студентите по геодезия имат по време на следването си нещо особено – непосредствен контакт с природата и земята. Те извършват измервания в парка до AGH, както и на специално оборудвания покрив на сградата на факултета по геодезия. През летния период имат практики в планинския район на южна Полша. Измерванията на терен и научните лагери допринасят за създаване на хубаво настроение, за интегриране на студенти и преподаватели. Вече е традиция да се провежда футболен мач между студентите и преподавателите през юни всяка година.

 

xf14.jpg
 Председателят на Международната федерация на геодезистите проф. Холгер Магел посети сградата на Факултета по геодезия при AGH

Пътят от започване на следването до завършването не е лесен, но е в другарска атмосфера, приятелство, културна и спортна активност. Контактите между студентите по геодезията от България и Полша бяха прекъснати. С тази статия отправям покана за възобновяването на тези контакти. Каня читателите да посетят Полша, страна по-студена от България, но дружелюбна, с много забележителности, особено в кралския Краков, където е и студентският град с неповторима атмосфера, към която принадлежат и студентите от Геодезическия факултет.

 

xf15.jpg
Съгласно една традиция, през юни всяка година се разиграва футболен мач между студенти (от ляво) и преподаватели

xf16.jpg

Откриване на нова учебна година в представителната зала на Минно-металургичната академия 

xf17.jpg

Радостта от завършване на  следването – след защита на дипломата работа следва пътуване с файтон из стария Краков 

Затова каня инженерите и студентите по геодезия да се запознаят с историята, културата и техниката на Полша, с кралския град Краков, с университетите му и със студентите по геодезия от Минно-металургичната академия в Краков (АGH).

Автор

Super User

И все пак тя се върти…
Rotating_earth
Rotating_earth
От категорията
Гео-портал на минестерството на отбраната

Contact Us