Често го представят като фотограф. През 2015 г. негова снимка на Пловдив е обявена за победител в един от конкурсите „Светът отвисоко” на руското издание на National Geographic. Наскоро отново негови фотографии от града под тепетата трупаха популярност в социалните мрежи.
Роден през 1981 г. в Твърдица, Стоян Стоянов завършва строителния техникум в Сливен и после УАСГ специалност геодезия. Още в четвърти курс започва да работи като геодезист извън България на строителни обекти в Русия – в Екатеринбург, Перм и Москва. Днес има собствена фирма в Пловдив. За геодезията споделя, че е прекрасна професия, в която всекидневно се решават разнообразни задачи, а човек се оказва на места, които едва ли би посетил като турист, като има и моменти, в които най-важното е чисто физическото оцеляване.
Вие сте геодезист, но получихте популярност благодарение на снимките, които правите. Как се запалихте по фотографията?
Интересът към фотографията дойде постепенно и е виновна точно геодезията. Постоянните пътувания в най-различни сезони и условия, до места, в които рядко стъпва човек… Прекрасните изгреви или залези, природата или самите случки в процеса на работа – понякога искаш да споделиш с приятелите и колегите и да ги преживееш отново след време. Сега с новите технологии е все по-достъпно. Всеки може да сподели информация от мястото на събитието и за това да научи целия свят буквално за минути! Живеем в невероятно време!
А конкретно за фотографията, за да се направи днес снимка, която да въздейства на публиката, да не е клише, то тя трябва да стане във време, в което обикновенният човек си стои вкъщи, или пък снимката да е от място, което въобще не става за туризъм. Все условия и среда, присъщи за нашата професия. Общо взето типичната „офисна” атмосфера на редовия геодезист на терен.
Последно ми се получиха интересни фотографии на Пловдив на фона на една гръмотевична буря. Такива явления има, разбира се, често, но конкретно вечер на онова място, по онова време и под такъв ъгъл, и да се окажа там подготвен, си беше чист късмет. Късмет беше и да се върна сух след тази центрофуга на 3-4 км от мен. Невероятно преживяване и виждам, че и на хората въздействат снимките. Направил съм група във Фейсбук – „Пловдив в снимки” и основно там виждам дали даден кадър се е получил или не. От там и по-добрите снимки се разпространяват от местните медии, като някои достигат и до националните ни телевизии. Така се получи със снимките от бурята край Пловдив, така стана и с конкурса „Светът от високо”.
Какво международно признание сте получили досега? Разкажете ни за конкурса „Светът от високо”.
Печелил съм разни конкурси и в България, и в чужбина, но не мога да кажа, че са били някакви важни от фотографска гледна точка. Повече се радвам на моментите, в които някой някъде е видял моя снимка, решил да се свърже с мен и съм му я предоставил за изработка на календар (например за Trimble в САЩ); на разни списания в Европа; предоставям снимки за Туристическия център в Пловдив, с които оформят рекламни статии за града. Така Пловдив и България се популяризират с красота и история. Мои снимки рекламират Пловдив в списанията на някои авиокомпании. Също и в книги, сайтове, организации. Снимал съм продукти на някои световни компании. Щастлив съм, дори когато някой просто иска си сложи моя снимка в хола!
Снимката на Пловдив отвисоко направих преди 3-4 години в една зимна вечер при минус 35 градуса студ, от паметника на Альоша. Бях със стария си фотоапарат, батерията му издържа да направи само десетина снимки. Една от тях се получи горе долу добре. Ще повторя: уникалните неща се получават в най-неблагоприятните условия. Студ, сняг, мъгла, бури… Така е и с нашата работа понякога, геодезистите сме свикнали, но човек, работещ в офис, може да види подобни картини само на десктопа си. Та реших да пратя този фотос на обявения конкурс, след което и бях забравил, докато случайно не попаднах на резултата на страницата на списанието им.
Къде е пресечницата на геодезията и фотографията?
За мен няма пресечница, а са си две успоредни, максимално близки направления. Конкретно геодезията, свързана с работа навън. Всяка задача, където и да е, свързана с пътуване, е съпътствана от приключения и моменти, които просто вдъхновяват геодезиста. Въобще всяка работа, каквато и да е тя, е хубаво да се върши с удоволствие. Иначе ще виждаш само кал и забити до милиметър точно дървени колчета, евентуално…
Колко неща може да прави един геодезист едновременно?
Само от факта, че е геодезист, става ясно, че той е способен на много действия едновременно. Той е и компютърен специалист, и дизайнер, и програмист, и приключенец, и планинар, и метеоролог, астроном, биолог, психолог, художник, механик, кулинар… и много други. Просто професията го изисква. Но това си го знаем само ние…
Как се правят схеми на градския транспорт? Вие имате опит. Кога ще ги стигнем британците, например, в това направление?
За мен засега ми е по-скоро хоби. Има цяла наука, свързана с управлението на масите, на потоците от хора. Със знаци, табели, кратки съобщения, цветове и опростени схеми, поставени на точно определени места в пространството, да манипулираш съзнанието на човек, да му препрограмираш за известно време друга представа за движение в средата, в която се намира. И всичко това с цел максимална ориентация в непозната среда. Било в метрото, в наземния градски транспорт, дори в парка. Човек все още не разчита много на телефона си за ориентация. Всички сме виждали такива схеми. Те не са толкова географски точни, но дават ясна представа къде се намираш в момента и какви действия да предприемеш за достигане до крайната цел. И тук вече идва творческият момент. Този вид транспортни карти строго се влияят от самото местоположение на града, от разпределението на уличната мрежа, от видовете транспорт. Схемите не могат да изглеждат по един и същи начин. Всеки град носи своя дизайн. Дори някои градове са разпознаваеми именно от такива схеми, превърнали се в емблема на града. Лондонското и Московското метро са само един пример как една схема на транспорт може да се превърне в символ. Символ, който дори се отпечатва на чаши, тениски и сувенири. Дизайнери от цял свят се стремят да създават все по-интересни и по-интуитивни схеми на големите градове. Хем да са максимално полезни и разбираеми, хем да са красиви и запомнящи се. По този начин се рекламира този вид транспорт. Той става разбираем, търсен и предпочитан. Става модерно да се ползва. От тук се подобрява и екологията на дадено пространство. Всичко е свързано. Ако не знаеш, че системата от велоалеи може да те отведе пет пъти по-бързо до работното място, защо да си купуваш велосипед?
За София има група от млади специалисти, които разработиха красива карта на метрото, но поне до този момент то самото е твърде просто като схема. Скоро направиха опит и за разработка на такава за наземния електротранспорт.
От своя страна аз се опитах да събера на един лист всички видове транспорт в София – метро, автобуси, трамваи и тролейбуси. Беше доста сложна задача, тъй като реших всеки отделен маршрут да бъде изобразен с отделна линия. Около 120 различни маршрута са в столицата. Улици и квартали реших максимално да представя схематично с линии под ъгъл от 90, 45, 30 и 60 градуса. По този начин се запазва максимално и географската точност и контур на София. Може да се изтегли и разгледа в пълен размер на – https://www.truenorth.bg/bus/sofia_transport_map_2.png и всеки който желае да даде мнението си. За да се подобри максимално, да се изчистят неточностите… Такъв вид схеми се правят от цели екипи специалисти. Скоро ще опиша по-подробно как съм я направил, ще публикувам и кратко видео от процеса на създаване.
Съществуващата схема в сайта на Центъра за градска мобилност на София изобщо не се доближава до стандартите за европейските столици.
Дали ще ги стигнем не само британците в тази насока зависи единствено и само от ръководните органи. Нужно е желание и визия за бъдещето като цяло, а не конкретно за този въпрос.
Иначе като опит в създаването на такива карти, първият беше за Пловдив и не успя да стане официална, но поне туристите я използват. Скоро завърших транспортната карта на Курган, Русия и предстои да стане официална там: https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/3/3d/Kurgan_bus_map.png
Уважавана ли е професията на геодезиста у нас?
Ако сами уважаваме и ценим себе си и професията си, ако се уважаваме и ценим по между си като колеги, като гилдия, ще спечелим и уважението и доверието на останалите. Не знам колко е обективно но смея да твърдя, че моят кръг от познати, приятели и колеги, са уважавани и ценени специалисти.
Как ви възприемат хората, като им кажете с какво всъщност се занимавате? Разкажете ако имате любопитна история с истинската ви професия?
И преди да се занимавам с фотография, възприемането на професията геодезист е било много разнообразно. А и дефиницията не може да се побере в една дума. Нужен е цял разказ, обяснения и конкретни примери, за да се щрихова дори приблизително. Има хора, които просто си замълчават, кимайки разбиращо. Други пък не чакат обяснения, а директно с готови отговори от сорта на: „Вие радиацията ли мерите?”, „Филм ли снимате?”, „Комини ли чистите?”, „За тока ли сте?”, „Кабелната?”, „Шума́?”, „Миризмата?”, „За кърлежи ли пръскате?”, „Извънземни ли търсите? Може би злато?”, „Тази маймунка хваща ли радио?”, „Какъв е този „Закс” (От сериала „Бенджи, Закс и Звездният принц”)?, „Еха, каква сложна пръчка!” за щок с GPS антена и контролер.
Въобще хората разчитат на нас, че скоро и на време съответният текущ проблем ще бъде решен. А историите са безброй… Понякога дълго време се налага да се кръстосва в някое населено място, улица по улица. Налага се да разговаряш и обясняваш на всеки по отделно, за какво са тези геодезически ритуали. Ние все пак сме странни пришълци и нарушаваме ежедневието им. Стотици истории всеки ден. След известно време ставаш по-популярен и с по-висок рейтинг от всеки кмет. Доста широкообхватна професия, свързваща огромен брой други специалности, съответно и задачите са най-разнообразни всеки ден.
Почти няма рутина. Всяка задача се решава сама за себе си. Вчера на пример ми се наложи да заснема подробно скелетът на човек, погребан преди 2000 години, през Античността. Съответно и конструкцията на камерата, в която лежи, различните пластове насипи наоколо и т.н. Общувайки си няколко дни с археолозите и пригодявайки работата си към техните изисквания, в един момент започваш да се чувстваш като археолог. Ако всеки един колега би могъл да даде своя пример от ежедневната си практика, ще се получи доста интересно четиво.
Какво искате да се промени у нас?
Ежедневно всеки от нас се сблъсква със стени от абсурди, било то в управлението на държавата, администрацията, правосъдието… Иска ми се вече да видя адекватно управление и движение напред. Последните години не мога да кажа че има някакво съществено развитие в тази посока. Искам да виждам повече кадърни, млади и честни хора на ключови позиции.
Как виждате бъдещето на геодезията?
Съвременните технологии се развиват много бързо и буквално всеки ден излиза нещо ново. За да бъдем конкурентни на пазара, се нуждаем от бързо им внедряване, най-вече законово, и от административното им регламентиране. Например навлизането на безпилотните технологии в геодезията. Вече управлението на апаратите, обработката на данните и получаването на надеждни и точни гео-данни е детска игра. От години данни от такива заснемания се използват например в сферата на кадастъра, обследване на свлачищни зони, следене на деформации и т.н. Нужно е по-бързото регламентиране на правилата за използване на тези технологии, уеднаквяване на самата технология на работа, за по-добро качество на крайния продукт.
Кой е вашият на най-добър учител? В геодезия и в живота?
Учим се от всичко и всички, учим се от грешките си. Всички преминаваме през определени етапи от живота си, свързани с отделни личности, от които вземаме пример и които ще помним цял живот. Стига да имаме тази способност разбира се. Само един пример. Когато кандидатствах архитектура, ходих на курсове по рисуване и там научих следното: ако гледаш произведението си твърде дълго, мозъкът свиква с него и то вземе, че ти хареса. Дългите часове над един и същ образ приспиват мозъка. И когато съвсем вземеш работата си за съвършена, просто я отдалечи малко и я обърни с главата надолу. Тогава виждаш и грешките си и че съвсем нищо не си направил. Това важи с пълна сила и в реалния живот. Трябва да се научим да се поглеждаме сами отстрани, под друг ъгъл и само така можем да се вкарваме в правилната посока, до колкото е възможно. Добре е постоянно да се питаме, да търсим отговори, за да не приспим съзнанието си.
Ако имате лупа, какво бихте погледнали през нея? А с телескоп?
Всякакви лупи и телескопи имам под формата на обективи за моя фотоапарат. Когато имам възможност – „гледам”, през него. А по някога и „виждам”… Въпрос на късмет.
Върху какво работите в момента в областта на геодезията и на фотографията?
И геодезията, и фотографията възприемам като хоби, а не за работа. При фотографията е трудно планирането на дадена задача. В областта на геодезията, за момента експериментираме на тема дрони.
Черпите вдъхновение от…
… пътуванията до непознати места и общуването с интересни хора.
И едно пожелание…
Пожелавам едно прекрасно лято, здраве, ползотворна работа, с каквото и да е свързана тя, и успех. За този „успех”, скоро ми се мерна една мисъл, че формулата на успеха не е ясна, но със сигурност пътят към провала е това да угодиш на всички.
{gallery}snimki_novi_broeve/broi60/lupa:850:563:1:0{/gallery}