Професионалните геодезически организации подписаха в края на май единен документ за бъдещето на геодезията, следствие от Първия геодезически събор, провел се през февруари. Документът е озаглавен „Визия за основни насоки на геодезическите професионални организации за развитието на геодезията, картографията и кадастъра в България 2016-2031”. Той бе подписан от ръководителите на Съюза на геодезистите и земеустроителите (СГЗБ) д-р инж. Иван Калчев, на Камарата на инженерите по геодезия (КИГ) инж. Валентин Йовев, на секция Геодезия към Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП) инж. Николай Главинчев и на Асоциацията на геодезическите фирми (АГФ) инж. Николай Киров.
В документа се представят както краткосрочни спешни мерки, които трябва веднага да бъдат взети, за да се възстанови доверието в геодезията, така и дългосрочни действия, които очертават представата за развитието на областта в бъдеще.
Публикуваме целия текст.
На фона на призивите за обединение и единна визия за бъдещето се появи ново геодезическо формирование, наречено Камара на геодезистите в България. Според устава му, обединява геодезисти, водени от „върховенството на закона, принципите на разума и правдата и икономическия просперитет”. Новата камара възнамерява да организира семинар по важни теми за гилдията.
В края на юни МРРБ обеща да направи от КВС кадастър и страната да бъде покрита 90% с кадастрални карти. Това предизвика коментара на много хора в гилдията, а бившият шеф на АГКК Цветен Боев и шефът на СГЗБ Иван Калчев коментираха, че е твърде наложително да се промени
коренно отношението на политиците в България към един чисто технократски въпрос – мястото и ролята на кадастъра и геодезията в управлението на Държавата и в Държавната администрация в статията „Държавна политика ли е случващото се в областта на геодезията и кадастъра в България?” Двамата призовават властимащите да обърнат внимание на заключенията от Първия геодезически събор, за да има действително бъдеще за професията.
Инициативата за съвещание за референтните системи – вече в ръцете на АГКК
Обявената инициатива на СГЗБ, АГФ, КИГ и секция Геодезия към КИИП за провеждане през юни на съвещание за реализациите на европейските геодезически референтни системи, съвещанието бе отложено, заради липсата на заявки за участие. Изключение прави докладът на инициаторите на съвещанието, които представиха идеите си на Първия геодезически събор. След среща на организационния комитет на съвещанието бе взето решение инициативата да бъде прехвърлена към Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК). Така АГКК ще реши кога и как да се продължи повдигнатия дебат за основните геодезически мрежи и нормативната уредба.
Визия за основни насоки на геодезическите професионални организации за развитието на геодезията, картографията и кадастъра в България 2016-2031
1. КРАТКОСРОЧНИ МЕРКИ
A. Ускоряване на процеса по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри. Инвестициите, необходими за разработване, прилагане и изпълнение на нова система за поземлена администрация трябва да бъдат внимателно и добре планирани, за да няма прекъсване на реформата. Внимателно да се изследва и планира възвращаемостта на инвестициите и съобразно това да се планират и разходите.
B. Необходимо е спешно да се намерят начини за възстановяване на доверието на обществото в кадастъра и устройственото планиране:
a) Да се намери балансът при преобразуване на картата на възстановена собственост (КВС) в кадастрална карта и регистри между изискванията за минимално изразходване на публични средства и техническите изисквания за постигане на оптимална точност;
b) Решаване на проблема с регулационните планове – разминаване между огради и дворищна регулация, неточно изпълнени улици и др. обществени мероприятия. Да се установи и регистрира връзка между одобрена кадастрална карта, регулацията и нотариалните актове за имоти в урбанизираните територии. За териториите с одобрена кадастрална карта, да се пристъпи към оцифряване на регулационните планове, на основата на кадастралната карта.
c) Отстояване пред държавните и общински администрации за изпълнение на нормативно определените изисквания за задължително разработване на част „Геодезия“ във всички инвестиционни проекти;
C. Подобряване на обслужването на населението и бизнеса с кадастрална информация:
a) Разясняване на всички възможни приложения на кадастралната информация в това число за инвестиционно проектиране и от данъчната администрация.
b) Изграждане и поддържане на капацитет и авторитет на администрацията и правоспособните лица.
c) Включване на правоспособните лица по ЗКИР в списъка на лицата, които да могат да предоставят информация от Кадастралната административна информационна система – КАИС (скици и извадки от регистъра).
D. Активизиране на дейностите по геодезия и картографията
a) Спешно решаване на проблемите с приемането и прилагането на фундаментални параметри на референтните координатни системи в България. Организиране на национален научноприложен форум за обсъждане на състоянието и приемане на актуални решения в тази област;
b) Да се осигури финансиране за реализация на основни геодезически и картографски дейности в приоритетите на АГКК като преизмерването на държавната нивелачна и гравиметрична мрежа, създаване на държавна GNSS мрежа от перманентни станции, създаване и приемане на единен модел на геоида за територията на страната,
осигуряване на покритие на страната с цифрова ортофото карта в М 1:5000 за нуждите на териториалното развитие, строителството, навигацията, селското стопанство и екологията, изработването на цифрова Едромащабната топографска карта – ЕТК.
с) Осъвременяване на мрежите от мареографни и магнитни станции.
Е. Доразвиване и усъвършенстване на нормативната база в областта на геодезията, картографията и кадастъра
a) Хармонизиране на националната нормативна уредба с международно приети стандарти, например ISO ТС211 – GEOGRAPHIC INFORMATION/GEOMATICS, стандарти за формат за обмен на пространствени данни и други;
b) Разработване на актуални инструкции за:
специализирана карта за инвестиционно проектиране;
специализирана карта на подземни проводи и съоръжения, като обобщена карта от информация получена от експлоатационните предприятия; формат за обмен на данни от регулационните планове;
изграждане и поддържане на геодезически мрежи с местно предназначение; – държавна нивелация I и II клас; вертикално планиране и изработване на част Геодезия в инвестиционното проектиране; изследване на деформации чрез геодезически методи; други важни проблеми и дейности.
2. ДЪЛГОСРОЧНИ МЕРКИ
A. Кадастърът, специализираните карти и числовите картографски продукти (ортофото карта и ЕТК) да станат задължителни слоеве от геопространствената информация на системата за поземлена администрация, а тя – задължителен компонент в системата на електронното управление.
B. Повишаване на точността, качеството и приложимостта на кадастъра:
a) Засилване на контрола при изпълнение и приемане на геодезически и кадастрални дейности, свързан със задължително увеличаване на състава на АГКК, повишаване и поддържане на квалификацията на администрацията и правоспособните лица, предприемане на действителни мерки за спазване на изискванията за качество на геодезическата и кадастрална продукция, включително с отнемане на правоспособност.
b) Внедряване и използване на съвременни и нови технологии за събиране на пространствена информация (дистанционни методи на базата на безпилотни летателни системи, LiDAR, лазерно сканиране) и нейното съхранение, моделиране, обмен и представяне (open source технологии, Land Administration Domain Model – LADM, Building Information Management – BIM);
c) Промени на нормативните документи за съдържанието на кадастъра за постепенно включване на специализирана и пространствена информация в базата данни на системата за поземлена администрация;
d) Преминаване към три- и четири- мерен модел на пространствените данни в информационната система на кадастъра и специализираните данни;
e) Изграждане на многофункционална информационна система за администрация на пространствените данни (многоцелеви кадастър).
C. Увеличаване на ползвателите и на сферите на ползване на пространствена информация.
D. Инвестиции в научни изследвания в областта на геодезията, картографията и кадастъра, които да са приложно практически ориентирани.
E. Реформа в администрацията, която да доведе до създаване на единна държавна структура, която да отговаря за гарантиране на правата на собствениците на недвижими имоти (в т.ч. държавата и общините), да определя реда и начина за пълноценно ползване на земята, да дава разрешение за това, и да контролира ползването. Тази структура да отговаря за създаването и задължителното ползване на геопространствени данни при изготвяне на инвестиционни проекти. Приоритети на тази структура трябва да бъде синхронизираното междуведомствено планиране на дейности за създаване и поддържане на пространствена информация и организирането на централизирана система за осигуряване на пространствени данни с многоцелева насоченост като основа на електронното правителство.
3. ПОСТОЯННО ДЕЙСТВАЩИ МЕРКИ
A. Повишаване на кадастралната и ГИС култура в държавната и общинска администрация и обществото като цяло. Да се поддържа авторитета на институциите и професионалистите, заети с геодезия, картография и кадастър чрез системна работа чрез медиите за осигуряване на двупосочна връзка с обществеността;
B. Да се подобри диалога между заинтересованите страни в областта на геодезията, картографията и кадастъра
a) между администрацията, академичната общност и геодезическите професионални организации. Взаимодействие на администрацията, висшите и средни професионални учебни заведения, научните звена – БАН, бизнеса и браншовите организации по въпросите на кадровата стратегия и политика за реализация на геодезическите специалисти в производството.
b) между самите браншови геодезически организации, включително с провеждане на съвместни мероприятия, семинари и други дейности насочени към повишаване на квалификацията на професионалистите в сектора.
c) между геодезическите организации и други браншови организации, в т.ч. Национално сдружение на общините в България, на архитекти, нотариуси, IT и ГИС специалисти, зърнопроизводители, земеделски производители и др.;
d) Да се повиши ролята и значението на Обществения съвет на Ползвателите на кадастрална информация.
