На 8 септември 2023 г., по инициатива на планинския водач на „Планинария“ и автор на книгата „Българските планини“ – Момчил Цветанов, беше направено официално измерване на водопада Дяволското пръскало в Стара планина. Измерванията, извършени в присъствието на експерти от Централен Балкан, бяха направени от доц. Борислав Александров и инж. Радослав Николов от УАСГ, и доведоха до изненадващ резултат: докато височината на известният като „първенец“ на България водопад – Райското пръскало е 124.5 метра, то Дяволското пръскало показа шокиращите 202.5 метра. По-късно, отново по инициатива на Момчил Цветанов беше направено измерване на Мечкулски водопад в Пирин, който също се оказа „рекордьор“ за планината с височина от 51.2 м.
Тези две измервания поставиха на дневен ред редица въпроси, свързани с водопадите у нас и измерването им, което инициира стартирането на научно-изследователски проект към ЦНИП при УАСГ, за създаване на национална база геопространствени данни за това ценно природно богатство.
В проекта са включени редица специалисти, сред които преподаватели от УАСГ, климатологът проф. Георги Рачев и доц. Ахинора Балтакова – геоморфолог, от СУ „Св. Климент Охридски“ и други колеги. От научна гледна точка, проектът поставя редица предизвикателства пред екипа, свързани с критериите за определяне на водопадите, спецификата на отражателната повърхност за измерването им, методите за измерване, достъпа и т.н.
В сътрудничество и благодарение на екипа на доц. Б. Александров, сп. Геомедия започва да публикува поредицата Геодезия и водопади, в която ще популяризираме направените измервания, добавяйки към сухите данни и щипка романтика с направените от геодезистите снимки.
Водопад „Агапие“
непосредствено до гр. Земен, област Перник
Височина: 13.2 m
Среден наклон: 44⁰
Приблизителни координати: 42.4714⁰, 22.7164⁰
Водопад Агапие носи името на едноименния карстов извор в района на Земенски пролом, който пък от своя страна е кръстен на монахът Агапий, укривал се в периода на османското владичество в група скални ниши и пещери, наречени Църните дупки.
Силно изразеното окарстяване в района, високото съдържание на разтворен калциев карбонат и, безспорно подходящия терен, са създали впечатляващ не с размерите си, а именно с трудното определяне на начална и крайна точка бигорен водопад. Разстилащият се под този участък обширен, около 80 метров шлейф има наклон около 30 градуса, което осигурява постоянен контакт на стичащата се водна струя с речното легло. Би могло тази част от речното течение да се възприеме за бързеи, тъй като заради малкия си наклон не покрива критериите за водопад. Въпреки това, в периода на пълноводие, потокът на Агапие би бил изключително атрактивен да се наблюдава по цялото протежение на склона. Присъствието на геоморфологът доц. Ахинора Балтакова в конкретния случай беше от решаващо значение за коректното определяне височината на водопада „Агапие“, а именно – класически водопад в началния скален откос с наклон от 47° и височина от 13.2 метра.
В съвременността има достатъчно примери, когато за целите на популярност и шокиращи обществеността новини, редица факти се преиначават, променят се цифри и гледни точки. Една новина за нов водопад с височина 30, 40 или дори 50 метра в Земенския пролом определено би привлякла внимание. Обективността обаче изисква представянето на фактите без подобни емоции.
Огледът и измерването на водопада са извършени от доц. Ахинора Балтакова и планинакия водач Момчил Цветанов, участници в научния проект на ЦНИП при УАСГ БН-305/24.
