На 8 септември 2023 г., по инициатива на планинския водач на „Планинария“ и автор на книгата „Българските планини“ – Момчил Цветанов, беше направено официално измерване на водопада Дяволското пръскало в Стара планина. Измерванията, извършени в присъствието на експерти от Централен Балкан, бяха направени от доц. Борислав Александров и инж. Радослав Николов от УАСГ, и доведоха до изненадващ резултат: докато височината на известният като „първенец“ на България водопад – Райското пръскало е 124.5 метра, то Дяволското пръскало показа шокиращите 202.5 метра. По-късно, отново по инициатива на Момчил Цветанов беше направено измерване на Мечкулски водопад в Пирин, който също се оказа „рекордьор“ за планината с височина от 51.2 м.
Тези две измервания поставиха на дневен ред редица въпроси, свързани с водопадите у нас и измерването им, което инициира стартирането на научно-изследователски проект към ЦНИП при УАСГ, за създаване на национална база геопространствени данни за това ценно природно богатство.
В проекта са включени редица специалисти, сред които преподаватели от УАСГ, климатологът проф. Георги Рачев и доц. Ахинора Балтакова – геоморфолог, от СУ „Св. Климент Охридски“ и други колеги. От научна гледна точка, проектът поставя редица предизвикателства пред екипа, свързани с критериите за определяне на водопадите, спецификата на отражателната повърхност за измерването им, методите за измерване, достъпа и т.н.
В сътрудничество и благодарение на екипа на доц. Б. Александров, сп. Геомедия започва да публикува поредицата Геодезия и водопади, в която ще популяризираме направените измервания, добавяйки към сухите данни и щипка романтика с направените от геодезистите снимки.
Водопад „Бучалото“
в гр. Радомир, обл. Перник
Височина: 6.5 m
Среден наклон: свободен пад
Приблизителни координати: 42.55125⁰ N, 22.96866⁰ E
Водопад „Бучалото“ се намира в самия град Радомир, на около 500 метра след началото на града, вляво от пътя София-Кюстендил. На втората пряка, в дясната страна се отклонява улица, от която след 50 метра започват стълбите към водопада. Това е може би най-лесно достъпния водопад, и единствен по рода си в градски условия. Водата му идва от река Изворска, ляв приток на Струма, като се спуска по склоновете на планината Голо Бърдо. Височината му е 6.5 метра, водният пад е изцяло отвесен, като контактува частично със скалата почти при вирчето, образувано в основата му. Най-подходящо време за посещение е през пролетните месеци, или след обилни валежи, тъй като река Изворска не е особено пълноводна, даже през летните месеци понякога пресъхва.
При пълноводие обаче, водопадът е много красив. Вероятно това е причината да бъде сравнен от Иван Вазов в пътеписа си „До Радомир“ с Ниагарския водопад. Вероятно по негово време водата да е била значително повече, тъй като реката все още не е била каптирана.
Цитат от произведението е закачен на плоча встрани от водопада:
На края на града шурти
от твърде високо
студена вода
това е знаменитият
Радомирски водопад
тая Радомирска Ниагара…
Вдясно от скалата, на която е поставена плочата с текста от Иван Вазов, тръгва нагоре широка пътека, която отвежда до моста на улицата, над водопада.
Измерването е направено с лазерен далекомер SDWAY-600 с трикратни определения от две различни точки, в непосредствена близост до водопада от доц. Борислав Александров.