На 8 септември 2023 г., по инициатива на планинския водач на „Планинария“ и автор на книгата „Българските планини“ – Момчил Цветанов, беше направено официално измерване на водопада Дяволското пръскало в Стара планина. Измерванията, извършени в присъствието на експерти от Централен Балкан, бяха направени от доц. Борислав Александров и инж. Радослав Николов от УАСГ, и доведоха до изненадващ резултат: докато височината на известният като „първенец“ на България водопад – Райското пръскало е 124.5 метра, то Дяволското пръскало показа шокиращите 202.5 метра. По-късно, отново по инициатива на Момчил Цветанов беше направено измерване на Мечкулски водопад в Пирин, който също се оказа „рекордьор“ за планината с височина от 51.2 м.
Тези две измервания поставиха на дневен ред редица въпроси, свързани с водопадите у нас и измерването им, което инициира стартирането на научно-изследователски проект към ЦНИП при УАСГ, за създаване на национална база геопространствени данни за това ценно природно богатство.
В проекта са включени редица специалисти, сред които преподаватели от УАСГ, климатологът проф. Георги Рачев и доц. Ахинора Балтакова – геоморфолог, от СУ „Св. Климент Охридски“ и други колеги. От научна гледна точка, проектът поставя редица предизвикателства пред екипа, свързани с критериите за определяне на водопадите, спецификата на отражателната повърхност за измерването им, методите за измерване, достъпа и т.н.
В сътрудничество и благодарение на екипа на доц. Б. Александров, сп. Геомедия започва да публикува поредицата Геодезия и водопади, в която ще популяризираме направените измервания, добавяйки към сухите данни и щипка романтика с направените от геодезистите снимки.
„Червеният водопад“
Стара планина, поддял Софийска планина, с. Кътина
Височина: 4.4 m
Среден наклон: 79⁰
Приблизителни координати: 42.8514⁰, 23.3213⁰
Когато споменем Кътина, първото за което се сещаме са известните Кътински пирамиди. Някои ще добавят Кътинското езеро. Обикалялите по планинските склонове над селото ще посочат и панорамния връх Здравчи камък. Тази забележителност, всъщност е по-близо до селото от всички тях и все пак е останала скрита.
Казват, че името на селото идва от „закътано“. Такъв е Малио дол, в който се намира водопада – тясно, обрасло и трудно проходимо дере. Дъното на дола е изпълнено с прорасли в него дървета и висяща от тях растителност. Точно под водопада обаче, се достига скалист участък, който наподобява миниатюрно ждрело. То логически предхожда водопада, който пада от отвесна тъмночервеникава скала, отложените от която материали са останали в леглото с червеникав цвят. Именно това е причината водопада да бъде наречен така.
Под самия водопад има малък скален скок с височина 1.9 метра. Водопадът е над него и е висок едва 4.4 метра, но макар височината му да е съвсем малка, мястото е красиво и заслужава да бъде посетено. То е една чудесна местна забележителност, която, ако до нея бъде изградена пътека, лесно може да се превърне в допълнение към популярните изброени в началото забележителности.
Автор: Момчил Цветанов
