На 8 септември 2023 г., по инициатива на планинския водач на „Планинария“ и автор на книгата „Българските планини“ – Момчил Цветанов, беше направено официално измерване на водопада Дяволското пръскало в Стара планина. Измерванията, извършени в присъствието на експерти от Централен Балкан, бяха направени от доц. Борислав Александров и инж. Радослав Николов от УАСГ, и доведоха до изненадващ резултат: докато височината на известният като „първенец“ на България водопад – Райското пръскало е 124.5 метра, то Дяволското пръскало показа шокиращите 202.5 метра. По-късно, отново по инициатива на Момчил Цветанов беше направено измерване на Мечкулски водопад в Пирин, който също се оказа „рекордьор“ за планината с височина от 51.2 м.
Тези две измервания поставиха на дневен ред редица въпроси, свързани с водопадите у нас и измерването им, което инициира стартирането на научно-изследователски проект към ЦНИП при УАСГ, за създаване на национална база геопространствени данни за това ценно природно богатство.
В проекта са включени редица специалисти, сред които преподаватели от УАСГ, климатологът проф. Георги Рачев и доц. Ахинора Балтакова – геоморфолог, от СУ „Св. Климент Охридски“ и други колеги. От научна гледна точка, проектът поставя редица предизвикателства пред екипа, свързани с критериите за определяне на водопадите, спецификата на отражателната повърхност за измерването им, методите за измерване, достъпа и т.н.
В сътрудничество и благодарение на екипа на доц. Б. Александров, сп. Геомедия започва да публикува поредицата Геодезия и водопади, в която ще популяризираме направените измервания, добавяйки към сухите данни и щипка романтика с направените от геодезистите снимки.
Водопад „Малка Узуница“
под вр. Узуница (2552 м н.в.), Южна Рила, обл. Благоевград
Височина:26.5 m
Среден наклон: 45⁰
Приблизителни координати: 42.0688⁰, 23.4785⁰
Името на Рила планина има редица тълкования, но може би най-обективното от тях свежда значението до „щедра, богата“. Това тълкование се подкрепя и от още едно нейно има от древността – Дунка, кореспондиращо още от времената на римската империя с латинското „Доунакс монс“ и глагола „доно“, който в днешно време познаваме от думата „донор“, дарител. Богатството на Рила, скрито в името й, е всъщност това, без което и най-богатият човек на всички времена не би оцелял – Водата. В скритите пазви на Рила има многобройни места, където реките, и дори малки потоци, преминават през атрактивни скали, създавайки красиви и съобразно произхода на името на планината – буйни водопади.
Едно от тези места е буен в голяма част от годината водопад, образуван по течението на река Малка Узуница и, поради липса на друго име, носещ името на реката. Спецификите при измерването, извършено от доц. Борислав Александров, инж. Радослав Николов и Момчил Цветанов, бяха от една страна установяването на горна и долна точка, както и прегънките, формиращи отделните части (каскади) върху мокрите, хлъзгави скали на водопада, а от друга – намирането на подходяща точка с достатъчно ясна видимост към тях, от която да бъде извършено самото измерване. Екипът се раздели на две – към точката за измерване и по скалите на самия водопад, като по този начин задачите бяха завършени успешно и с нужната прецизност. Така определените параметри на водопад „Малка Узуница“ са височина 26.5 метра, дължина на водния пад около 40 метра и среден наклон от 45⁰.
Достъпът до водопада е сравнително лек от свързващия курорта Семково с хижа Македония черен път, на разстояние от няколкостотин метра вдясно от пътя, през обрасли с висока трева терени и рядка клекова гора. Надморската височина на мястото е малко над 2000 метра, в подножието на билото, свързващо Ангелов връх, Карааланица, Павлев връх и в посока към Канарата и Реджепица – тази зашеметяваща огърлица от рилски върхове, извисени над 2500 метра.
