На 8 септември 2023 г., по инициатива на планинския водач на „Планинария“ и автор на книгата „Българските планини“ – Момчил Цветанов, беше направено официално измерване на водопада Дяволското пръскало в Стара планина. Измерванията, извършени в присъствието на експерти от Централен Балкан, бяха направени от доц. Борислав Александров и инж. Радослав Николов от УАСГ, и доведоха до изненадващ резултат: докато височината на известният като „първенец“ на България водопад – Райското пръскало е 124.5 метра, то Дяволското пръскало показа шокиращите 202.5 метра. По-късно, отново по инициатива на Момчил Цветанов беше направено измерване на Мечкулски водопад в Пирин, който също се оказа „рекордьор“ за планината с височина от 51.2 м.
Тези две измервания поставиха на дневен ред редица въпроси, свързани с водопадите у нас и измерването им, което инициира стартирането на научно-изследователски проект към ЦНИП при УАСГ, за създаване на национална база геопространствени данни за това ценно природно богатство.
В проекта са включени редица специалисти, сред които преподаватели от УАСГ, климатологът проф. Георги Рачев и доц. Ахинора Балтакова – геоморфолог, от СУ „Св. Климент Охридски“ и други колеги. От научна гледна точка, проектът поставя редица предизвикателства пред екипа, свързани с критериите за определяне на водопадите, спецификата на отражателната повърхност за измерването им, методите за измерване, достъпа и т.н.
В сътрудничество и благодарение на екипа на доц. Б. Александров, сп. Геомедия започва да публикува поредицата Геодезия и водопади, в която ще популяризираме направените измервания, добавяйки към сухите данни и щипка романтика с направените от геодезистите снимки.
„Пещерски водопад“
планина Рудини, с. Пещера, обл. Перник
Странният Пещерски водопад…
Краището не случайно носи това име. Разположено на запад-югозапад от столицата, то представлява море от разхвърляни ридове и хълмисти възвишения, разположени между градовете Трън, Земен и Кюстендил. Районът не е известен с много водопади. В края на Земенския пролом се намира единственото популярно изключение – водопада „Полска Скакавица“, висок точно 51 метра. В началото на пролома пък е съвсем непопулярния, но доста интересен от геоморфоложка гледна точка водопад „Агапие“, чиято височина е 13.2 метра.
И докато тези два водопада изглеждат съвсем на мястото си, то при маловодие, описвания тук водопад е леко озадачаващ. Буквално над последните къщи на село Пещера има долина с изразен карстов характер. Буквално провирайки се между дворовете им, навлизаме в нея и достигаме малък 3-4 метров скок, който спускащ се по струпаните камъни може да ни подведе, че това е водопада. И действително, поемайки след него нагоре по дола, не виждаме никакъв водопад. Докато не погледнем наляво…
Склонът е отвесен. Долната част е покрита с мъхове, а бигорът е навсякъде. Но защо водопад би слизал встрани, без никакви следи от легло на поток над него, който да го подхранва? Отговорът е в спецификите на карста. Изненадите, в който са нещо обичайни. Над горната точка на водопада има плитко, разлато продълговато „хлътване“, което ако не е циментовото съоръжение към водопровод и няколкото пропадания в терена, трудно бихме определили като легло на поток.
Провиращите се под повърхността води обаче, при пълноводие формират впечатляващ водопад. Не по-малко интересен е обаче е той при маловодие, именно заради описаните чудатости. Височината на Пещерския водопад е 18.3 метра, а вниманието от страна на туристите ще продължава, независимо от това, дали той е пълноводен или не.
Автор: Момчил Цветанов
