На 8 септември 2023 г., по инициатива на планинския водач на „Планинария“ и автор на книгата „Българските планини“ – Момчил Цветанов, беше направено официално измерване на водопада Дяволското пръскало в Стара планина. Измерванията, извършени в присъствието на експерти от Централен Балкан, бяха направени от доц. Борислав Александров и инж. Радослав Николов от УАСГ, и доведоха до изненадващ резултат: докато височината на известният като „първенец“ на България водопад – Райското пръскало е 124.5 метра, то Дяволското пръскало показа шокиращите 202.5 метра. По-късно, отново по инициатива на Момчил Цветанов беше направено измерване на Мечкулски водопад в Пирин, който също се оказа „рекордьор“ за планината с височина от 51.2 м.
Тези две измервания поставиха на дневен ред редица въпроси, свързани с водопадите у нас и измерването им, което инициира стартирането на научно-изследователски проект към ЦНИП при УАСГ, за създаване на национална база геопространствени данни за това ценно природно богатство.
В проекта са включени редица специалисти, сред които преподаватели от УАСГ, климатологът проф. Георги Рачев и доц. Ахинора Балтакова – геоморфолог, от СУ „Св. Климент Охридски“ и други колеги. От научна гледна точка, проектът поставя редица предизвикателства пред екипа, свързани с критериите за определяне на водопадите, спецификата на отражателната повърхност за измерването им, методите за измерване, достъпа и т.н.
В сътрудничество и благодарение на екипа на доц. Б. Александров, сп. Геомедия започва да публикува поредицата Геодезия и водопади, в която ще популяризираме направените измервания, добавяйки към сухите данни и щипка романтика с направените от геодезистите снимки.
Водопад „Полска Скакавица“
село Полска Скакавица, област Кюстендил
Височина: 51 m
Среден наклон: 82⁰
Приблизителни координати: 42.4129⁰, 22.6849⁰
Водопад „Полска Скакавица“ се намира на територията на Земенска планина, в близост до едноименното село и красивия Земенски пролом. Водопадът, посещаван редовно от много туристи, е оформен във варовикови скали, чиито отвеси са буквално до последните къщи на селото. Бигорът, получаващ се от разтворения във водата калциев карбонат, формира множество малки скокове, които разпиляват живописно водните струи на слънчевата светлина. Достъпът до водопада не е технически сложен, но изисква внимание при достигане на основата му, тъй като пътеката на места е стръмна и хлъзгава.
Изборът на подходящо място за измерване, при обилната водна мъгла от разбиващи се водни пръски, е основното предизвикателство за точното определяне на височината на водния пад. Доброто познаване на терена около тази природна забележителност и внимателния подход при техническите дейности бяха решаващи за успешното и безопасно приключване на необходимите геодезически измервания.
Измерванията са извършени поотделно с два лазерни далекомера – „Tracklife“ и „SNDWAY“, от една точка, в непосредствена близост до водния пад. С всеки инструмент са направени по три повторения на вертикален ъгъл, превишение, хоризонтално и наклонено разстояние до най-високата и най-ниската точки на водопада. След обработка е получена крайната му височина от 51 метра и среден наклон 82⁰.
Измерванията са направени от екип в състав: Момчил Цветанов и доц. Борислав Александров.
