Водопади в Плана? В никой източник на информация преди 2024 година няма споменат дори един водопад. Тогава как така се получава, че само в първите два месеца на 2025-та година, бяха локализирани над 40 водопада в тази малка и толкова близка до столицата планина?
Стане ли дума за „откриване“ на водопади, веднага се налага да направим едно важно уточнение. С изключение на тайнственият свят на пещерите, където спелеолозите, известни на обществеността като „пещерняци“ буквално разкопават въртопи, за да разкрият за пръв път под слънцето входовете към непознати пещери, всичко останало на този свят, особено онова, до което достига слънчева светлина, вероятно е виждано от някого.
Да вземем например Колумб, който според учебниците е „открил“ Америка. Та нима местните обитатели индианци не са знаели за нея? Да, именно. Колумб може да е „открил“ Америка за европейските страни, но не можем да кажем, че наистина е открил нови земи. Така е и с новите водопади в Плана. Много вероятно е все някой козар или запален по скитането на диво турист да ги е виждал. Дали им е обърнал внимание или поради маловодие не ги е счел за нещо запомнящо се и бързо ги е забравил не знаем. Но за „откритие“ не може да става и дума. Именно затова, в „Регистъра на водопадите в България“ използваме думата „локализирани“. Тя най-точно отразява нашият принос към тях – уточнено е тяхното местоположение.
В няколко последователни броя, ще публикуваме информация за локализираните в началото на 2025 година водопади на Плана планина. С малки изключение, информация за точното им местоположение ще бъде представена след официалното стартиране на сайта на „Регистъра на водопадите в България“ (www.vodopadi.bg) в края на 2025 година.
Причините за ограничаване на информацията за разположението на водопадите за в бъдеще са две:
- Някои от местата, в които са разположени водопадите са опасни за посещение от хора без опит.
- Регистрираните от нас вече няколко случая, при които, в нарушение на закона за авторските и сродните им права, в интернет се използват публикувани от нас данни, без споменаването на първоизточника – проектът за измерване на водопадите в България на ЦНИП при УАСГ и съответно „Регистър на водопадите в България“.
Плана планина: водопад Голяма Порколица
42.53737º N; 23.46538º E;
956 м н.в.
височина 7.5 м
Изходна точка за посещението на този водопад е спирка „Яз. Пасарел“ (в посока с. Пасарел) на автобус 3 от столичния градски транспорт. Буквално зад спирката, отляво на заведението “Pasarel lake club” започва асфалтов път, който навлиза в гората и започва изкачване в планината. Трябва да се има предвид, че този път води до зона с ограничен достъп, където влизането на туристи е забранено. За тази цел, около 700-800 метра от спирката, точно при плавен ляв завод на път, се отклоняваме надясно по почвен път. Той минава под електропровод и се изкачва в югозападна посока с равномерен наклон. Следваме пътя, като е добре да имаме мобилен телефон и добра планинска офлайн карта за навигация. След почти 2 километра, пътят излиза на билните поляни при заслон „Саво“. Мястото е добро за кратка почивка.
Продължаваме вляво зад заслона, където туристическа пътека покрай тоалетната на заслона води на юг и слиза към реката. След около 200 метра се минава покрай чешма, а след още около 300 метра се достига реката. Оттук започва трудната част. До водопада трябва да се спуснем около 150 метра надолу по самата река. Теренът е труден и не се препоръчва за хора без опит в ходенето на диво. След около 100-на метра се минава покрай двуметрово прагче и се достига горната част на водопада. По-безопасният и лесен начин да се слезе под водопада е отляво.
„Голяма Порколица“ е в някаква степен условно име, дадено на водопада при локализирането му, на името на самата река. В действителност и името на реката в различните източници има разминавания, но най наложилото се в топографските карти е Порколица. Водопадът е един от най-красивите в Плана планина. Водата пада от 7,5 метра височина, преминавайки през стъпаловиден праг, който струите на реката са загладили в самото русло. Мястото е подходящо за кратка почивка и дори защо не – чаша кафе? Поради наличието на зони с ограничен достъп в района, препоръчваме връщането да стане по обратния път.
Рубриката Геодезия и водопади отразява резултатите от научен проект, започнал през 2024 г. в Центъра за научни изследвания и проектиране (ЦНИП) при Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ). Той е под ръководството на доц Борислав Александров от УАСГ. Интердисциплинарният екип, включващ учени в областта на геодезията, геоморфологията и климатологията, изследователи и професионални планински водачи, прави стандарт за тяхното измерване и създава национален „Регистър на водопадите в България“.
В настоящата поредица ви запознаваме в отделни интересни аспекти на работата на екипа, потапяйки читателя в непристъпни планински дерета и непознати досега водопади.
