В няколко последователни броя, ще публикуваме информация за локализираните в началото на 2025 година водопади на Плана планина. С малки изключение, информация за точното им местоположение ще бъде представена след официалното стартиране на сайта на „Регистъра на водопадите в България“ (www.vodopadi.bg) в края на 2025 година.
ПЛАНА: 11-те скални водопада
Притихнал под първите пролетни лъчи, долът изглежда толкова спокоен. Меките форми и пастелните цветове на открилата се изпод стопените снегове шума създават едно измамно усещане за лекота и небрежност. Първите появили се скали буквално се сливат със светло-бежовите цветове и затова водопадът изскача пред нас внезапно. Ерозията е разкрила стъпаловиден скален праг, покрит със искрящи на ниското слънце зелени мъхове. Леденият въздух, който се спуска нощем по долината е обвил струите на водопада, част от мъховете и ималите нещастието да се изпречат на пътя му клони, в синкав лед.
Въпреки невзрачния си вид, портативните лазерни далекомери са истинска революция за измерванията в екстремни терени. На места, където едва успяваш да запазиш равновесие, тоталната станция би изглеждала като не особено оригинален опит да се пребиеш по скалите. Големия обем работа при измерването на водопадите у нас, както и максимум дециметровата точност правят използването на „джобните“ далекомери най-доброто решение.
Водопадът се оказва висок 4.7 метра. Спускането продължава надолу и започва водопадната феерия. Само за 400 метра дължина на реката са оформени 10 водопада. Височината на първите варира между 3 и 5 метра. Следват няколко с височина от 5-6 метра, а последните два водопада са съответно 8 и 11 метра. Тази „формула“ на нарастване надолу по долината се проявява на няколко места в Плана планина. Районите с тези проявления са близки един до друг и вероятните причини са свързани с платовидната структура на Плана и конфигурацията на скалите, през които преминават реките. Може да се каже, че дори самите водопади имат известни сходства в морфоложките си белези, като единият от тях е недобре оформената стъпаловидност на праговете, която в руслото на течащата вода е почти заличена. Това, прави определянето им като морфология още по-трудно.
Измерването им от своя страна е също интересно предизвикателство. Периодът в който едновременно има малко вода и лед, дава доста точна представа за параметрите на водопадите и прави измерванията по-обективни, но от друга страна често затруднява лазерния далекомер със заледена повърхност и много пръски. В някои случаи се налага разбиването на някоя ледена висулка в горната част на водопада или дори на дебел слой лед в долната му част, за да се разкрие подходяща за коректно измерване на горна и долна точка повърхност.
Изследванията на водопадите в Плана продължават. В третата част ще представим най-респектиращата скална долина с най-многобройните засега открити водопади. А дотогава можем да се насладим на снимките на най-ефектните ледени красавци, представени тук.
Рубриката Геодезия и водопади отразява резултатите от научен проект, започнал през 2024 г. в Центъра за научни изследвания и проектиране (ЦНИП) при Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ). Той е под ръководството на доц Борислав Александров от УАСГ. Интердисциплинарният екип, включващ учени в областта на геодезията, геоморфологията и климатологията, изследователи и професионални планински водачи, прави стандарт за тяхното измерване и създава национален „Регистър на водопадите в България“.
В настоящата поредица ви запознаваме в отделни интересни аспекти на работата на екипа, потапяйки читателя в непристъпни планински дерета и непознати досега водопади.
