На 8 септември 2023 г., по инициатива на планинския водач на „Планинария“ и автор на книгата „Българските планини“ – Момчил Цветанов, беше направено официално измерване на водопада Дяволското пръскало в Стара планина. Измерванията, извършени в присъствието на експерти от Централен Балкан, бяха направени от доц. Борислав Александров и инж. Радослав Николов от УАСГ, и доведоха до изненадващ резултат: докато височината на известният като „първенец“ на България водопад – Райското пръскало е 124.5 метра, то Дяволското пръскало показа шокиращите 202.5 метра. По-късно, отново по инициатива на Момчил Цветанов беше направено измерване на Мечкулски водопад в Пирин, който също се оказа „рекордьор“ за планината с височина от 51.2 м.
Тези две измервания поставиха на дневен ред редица въпроси, свързани с водопадите у нас и измерването им, което инициира стартирането на научно-изследователски проект към ЦНИП при УАСГ, за създаване на национална база геопространствени данни за това ценно природно богатство.
В проекта са включени редица специалисти, сред които преподаватели от УАСГ, климатологът проф. Георги Рачев и доц. Ахинора Балтакова – геоморфолог, от СУ „Св. Климент Охридски“ и други колеги. От научна гледна точка, проектът поставя редица предизвикателства пред екипа, свързани с критериите за определяне на водопадите, спецификата на отражателната повърхност за измерването им, методите за измерване, достъпа и т.н.
В сътрудничество и благодарение на екипа на доц. Б. Александров, сп. Геомедия започва да публикува поредицата Геодезия и водопади, в която ще популяризираме направените измервания, добавяйки към сухите данни и щипка романтика с направените от геодезистите снимки.
„Сувчарско пръскало“
Средна Стара планина, Национален парк „Централен Балкан“
в близост до с. Христо Даново
Височина: 43.8 m
Среден наклон: 80⁰
Приблизителни координати: 42.7591⁰, 24.6082⁰
Корифийско дере отводнява южните склонове под прохода Беклемето. На единствения по-съществен негов приток се намира един от високите водопади в района – „Сувчарското пръскало“. Изходен пункт за преход до водопада може да бъде както самия проход, така и село Христо Даново, което е притиснато в подножието на планината, оставайки малко встрани от подбалканската жп линия. Въпреки това, селището има жп гара и ако сте склонни да повървите около километър и половина в повече, може да използвате и влак.
От селото започва широк черен път, който бързо набира височина над долината, от която се чува боботенето и шуменето на още няколко по-малки водопада и многобройни скокове и бързеи. Постепенно пътя се стеснява до пътека, след като на няколко места има срутвания. Отклонението за водопада се познава лесно – веднага вдясно, след като пътя пресече въпросния ляв приток на Корифийско дере. Тясна и на едно-две места стръмна пътечка бързо отвежда пред закътания сред огромна букова гора скален отвес на водопада.
Известната в популярните пътеводители и интернет сайтове негова височина е 54 метра. Заставайки пред отвесната скала е трудно да се прецени дали това е така. Изкачването нагоре, към горния край на водопада е доста рисково, изисква изключително внимание и не е за хора без подходяща подготовка и опит. Нуждата от точно фиксиране на горната точка за целите на измерването обаче, изисква задължителен оглед. В действителност началото на самия водопад е буквално 90-градусов скален ръб, зад който се изпада в пълен отвес. Това прави намирането на подходяща за измерване точка доста трудно.
При първата позиция за измерване, острият ъгъл под който се наложи измерване на долната точка, можеше да даде по-големи отклонения, затова се наложи да направим още две паралелни измервания от различни позиции, и да сравним резултатите, за да бъдем сигурни, че са коректни. Всичко това изискваше катерене и (което е още по-трудно) намиране на място за статива на измерващия уред и трудно балансиране над него, за да бъде направено измерването.
Тук е момента да се подчертае изключително подходящото за измерване на водопади използване на лазерни далекомери. Без изключителните им лекота и компактни размери, измерването на водопади, разположени в трудни и екстремни терени става на практика невъзможно или поне със сигурност изключително рисково за апаратурата и екипите.
За съжаление на любителите на „рекорди“, височината на „Сувчарското пръскало“ се оказа по-малка, но в подобни случаи е важна единствено обективната и коректна информация. И трите измервания потвърдиха категорично, че водопадът е висок 43.8 метра.
