В южните части на Лозенска планина се издига плосък, с нищо не привличащ вниманието на „гордите планински покорители“ връх, наречен Белая. Една от версиите за името му е намираната в района „бяла глина“, известна също като „хума“. В миналото, а и в модерното съвремие тя се използва от нежния пол за качествено почистване на косата.
Но да оставим козметичните аспекти свързани с Белая. Върхът е дал името на малкия поток, едва вкопаващ руслото си в подножието на върха – Беларски дол. В случая плоският релеф акумулира достатъчно вода в повърхностния слой, за да може ерозията да задълбае и да оголи някой друг скален праг. А това си е шанс за водопад…
Водопад „Църни вир“
Лозенска планина, с. Лозен, област София-град
Височина: 3.6 m
Напредването по дерето е комбинация от приятна емоция, поради издигащите се на някои места вертикални скали и лекото притеснение доколко е проходимо напред. Следвайки малка животинска пътека се издигаме над коварно вкопаните от вертикалната ерозия склонове, но само след стотина метра се връща на дъното на дерето.
Срутване на склоновете отдясно отвлича вниманието ни и точно тогава се появява той. Малък, но чаровен, вкопан в отвесната скала водопад. Той си няма официално име, но местността в детайлните карти се нарича „Църни вир“ и много е вероятно името да идва именно от тъмния, притиснат от скалите тъмен вир под неговите води.
Когато дойдох тук за пръв път преди почти 20 години, водопадът беше същия. Нямах спомен за височината, но бях тук точно за това. Проектът за измерване на водопадите беше в ход и гледах да обикалям във всеки възможен момент. Оказа се, че в малката Лозенска планина, част от Ихтиманска Средна гора, имаше над двадесет водопада!
Да живеят съвременните технологии! Малкият колкото човешка ръка лазерен далекомер, даваше нужната прецизност за да гарантира дециметрова точност. Малък или не, известен или не – водопадът имаше право да бъде измерен прецизно.
След огледа на горна и долна точка, височината се оказа 3.6 метра. Макар малка, водопадът имаше чар и поех към следващия район за проучване, с надеждата, че туристите ще му отдадат заслужено внимание.
Рубриката Геодезия и водопади отразява резултатите от научен проект, започнал през 2024 г. в Центъра за научни изследвания и проектиране (ЦНИП) при Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ). Той е под ръководството на доц Борислав Александров от УАСГ. Интердисциплинарният екип, включващ учени в областта на геодезията, геоморфологията и климатологията, изследователи и професионални планински водачи, прави стандарт за тяхното измерване и създава национален „Регистър на водопадите в България“.
В настоящата поредица ви запознаваме в отделни интересни аспекти на работата на екипа, потапяйки читателя в непристъпни планински дерета и непознати досега водопади.
