Рубриката Геодезия и водопади отразява резултатите от научен проект, започнал през 2024 г. в Центъра за научни изследвания и проектиране (ЦНИП) при Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ). Той е под ръководството на доц Борислав Александров от УАСГ. Интердисциплинарният екип, включващ учени в областта на геодезията, геоморфологията и климатологията, изследователи и професионални планински водачи, прави стандарт за тяхното измерване и създава национален „Регистър на водопадите в България“.
В настоящата поредица ви запознаваме в отделни интересни аспекти на работата на екипа, потапяйки читателя в непристъпни планински дерета и непознати досега водопади.
Няма как да откажеш покана от природен парк „Беласица“ за измерване на водопадите в планината. Ако нещо със сигурност може да се каже за граничната с Гърция и Северна Македония планина, то това е, че тя е стръмна. А това вече е една сериозна предпоставка за наличие на водопади, и то интересни.
Водопадите на „Беласица“
Планина Беласица, близост до гр. Петрич
Височини:
Водопад „Мангъро“ – 27.1 метра (41.35190, 23.00230)
Водопад „Реснача“ – 18.5 метра (41.34260, 23.07640)
Водопад „Горен Реснач“ – 12.4 метра (41.34170, 23.07620)
„Камешнишки водопад“ – 19.4 метра (41.35240, 23.07400)
„Яворнишки водопад“ – 12.0 метра (41.35310, 23.04870)
„Лешнишки водопад“ – 15.7 метра (41.36020, 23.18080)
Водопад „Чатала“ – 8.2 метра (41.34720, 23.07510)
В началото на месец ноември двама души от екипа на проекта за водопадите – геоморфолога доц. Ахинора Балтакова и планинския водач и експерт по оцеляване Момчил Цветанов поеха към град Петрич с тази цел. Специален гост на измерването беше френският пътешественик и приключенец Патрик Крузву. С военно минало и редица експедиции в Амазония и други места по света, Патрик беше приел поканата на Момчил с въодушевление. Двамата пристигаха директно от курс по оцеляване, проведен в България, готови за предизвикателствата, които винаги може да предложи капризната на терен и метеорология планина.
Домакин на екипа беше София Илкова, експерт в РИОС Благоевград, работила в ПП „Беласица“. С нейно съдействие беше определен списък от водопади, които трябваше да бъдат измерени в рамките на наличното време. За оптимизиране на ефективността, беше организиран и офроуд съпорт, който където беше възможно щеше да оставя групата на едно и да я взима на друго място.
Първият водопад, към който се насочи екипа беше „Реснача“. Въпреки наличието на високопроходим транспорт, за спестяване на време екипът се спусна „на диво“ и започна огледа на водопада. След оглед на горна и долна точка, височината беше фиксирана на 18.5 м.
На около 150 м над „Реснача“ беше разположен още един, непопулярен заради по-трудния достъп водопад, който поради липса на известно име, беше наречен „Горен Реснач“ Макар и подгонен от времето, екипът го измери и височината излезе 12.4 м.
Спускането по долината целеше измерването на още два водопада – „Чатала“ и „Камешнишки“ (известен още като „Срамежливеца“). Още при достигането на „Чатала“ светлината беше доста оскъдна. Това ни най-малко не затрудни лазерния далекомер, но нуждата от прецизен оглед и изискванията на документацията по проекта изискваха ясна снимка. Това даде възможност да се използва специалната функция за нощно виждане на удароустойчив телефон. На двете изображения може да се сравнят обикновената снимка и тази, направена с функцията за нощно виждане. Това е само поредният пример за това, колко всестранни технологии и познания изисква изследването на водопади.
Достигането на „Камешнишкия водопад“, който като тип представлява „скок с тънка струя“, стана в пълен мрак, което поради изисквания за безопасност за оглеждане на горната част на водопада, наложи да оставим измерването за следващия ден. Въпреки това, беше направен тест на лазерния далекомер в пълен мрак, който след измерването на другата сутрин потвърди стойността от 19.4 м.
Тези четири измерени водопада бяха формирани по една разломна линия, перпендикулярна на Струмешнишката си паралелна зона. Първите три са от тип „конска опашка“,т.е. скокове с контакт с основната скала. „Реснача“ е също така от тип „воал“, а освен „конска опашка“, „Горен Реснач“ е от тип „завеса“, а „Чатала“ – от тип „греда“.
Утрото на втория ден започна с измерване на популярния за туристите посещаващи хижа „Беласица“ „Лешнишки водопад“. Неговата структура е на стъпаловиден водопад със струя, разделяща се в горната част и събираща се отново в долната част на водопада. Този водопад създаде известно забавяне, докато геоморфологът произнесе тежката си дума, но в крайна сметка резултатът беше категоричен – 15.7 м.
Измерването на шестия поред – „Яворнишки водопад“ също наложи преодоляване на стръмен терен и внимателен оглед на горната точка. Самият водопад е по свлачище от „блоков“ тип, оформило го стъпаловидно. Срутване на скала в горната част правеше красива „чупка“ на спускащите се води, а намиращите се в долната част еворзионни котли, бяха част от самия водопад и увеличиха височината му до точно 12.0 м.
Естествено най-трудното и изненадващо измерване се оказа последното. Достигането на позиция за измерване на горната точка на водопад „Мангъро“, се оказа истинско предизвикателство! При този водопад имаше петрографска граница – на разкритие на гранити, а в подножието се разкриваха гнайси. След няколко опита за безопасна позиция, от която може да се мери стабилно, такава беше намерена на малка скална площадка, на която дори малкия статив на лазерния далекомер не се събираше. Наложи се и допълнително измерване в долната част, където паднали дървета и срутени камъни затрудняваха директната видимост към долна точка. В крайна сметка, точно на границата на мрака измерването беше завършено и екипът отново пое към джипа на светлината на челниците.
Вече в колата, когато успяхме да огледаме данните на спокойствие дойде изненадата. Невидимата от долната позиция горна част на водопад „Мангъро“ отговаряше напълно на критериите за неразделна част от водопада и увеличи височината му на 27.1 метра. Това го направи новият първенец сред водопадите на Беласица и със сигурност ще допринесе за неговата по-голяма популярност!
Лешнишки
Каменишки
Реснача
Горен Реснач
Горната точка на Каменишкия водопад
Чатала, снимка без нощно виждане
