Геодезия

ГЕОДЕЗИЯ И ВОДОПАДИ: Ждрелото на Скакавица, Рила, в близост до м. Паничище

На 8 септември 2023 г., по инициатива на планинския водач на „Планинария“ и автор на книгата „Българските планини“ – Момчил Цветанов, беше направено официално измерване на водопада Дяволското пръскало в Стара планина. Измерванията, извършени в присъствието на експерти от Централен Балкан, бяха направени от доц. Борислав Александров и инж. Радослав Николов от УАСГ, и доведоха до изненадващ резултат: докато височината на известният като „първенец“ на България водопад – Райското пръскало е 124.5 метра, то Дяволското пръскало показа шокиращите 202.5 метра. По-късно, отново по инициатива на Момчил Цветанов беше направено измерване на Мечкулски водопад в Пирин, който също се оказа „рекордьор“ за планината с височина от 51.2 м.

Тези две измервания поставиха на дневен ред редица въпроси, свързани с водопадите у нас и измерването им, което инициира стартирането на научно-изследователски проект към ЦНИП при УАСГ, за създаване на национална база геопространствени данни за това ценно природно богатство.

В проекта са включени редица специалисти, сред които преподаватели от УАСГ, климатологът проф. Георги Рачев и доц. Ахинора Балтакова – геоморфолог, от СУ „Св. Климент Охридски“ и други колеги. От научна гледна точка, проектът поставя редица предизвикателства пред екипа, свързани с критериите за определяне на водопадите, спецификата на отражателната повърхност за измерването им, методите за измерване, достъпа и т.н.

В сътрудничество и благодарение на екипа на доц. Б. Александров, сп. Геомедия започва да публикува поредицата Геодезия и водопади, в която ще популяризираме направените измервания, добавяйки към сухите данни и щипка романтика с направените от геодезистите снимки.

Водопади „Ждрелото на Скакавица“

Рила, ждрело по река Скакавица, в близост до м. Паничище

Височини: 21.2 и 52.9  m

Приблизителни координати: 42.24881⁰ N, 23.31469⁰ E

Днес белите петна на картите отдавна са изчезнали. Романтиката от пътешествията на първите откриватели изглежда безвъзвратно загубена. Но това е само въпрос на гледна точка. В опознаването на света около нас винаги има нови хоризонти, които да преследваме, а белите петна не са само на картите. Те могат да бъдат под формата на липсващи парченца от уж, познатия ни пъзел.

Точно такъв е случаят с добре познатата река Скакавица в Рила, на която се намира добре познатият ни едноименен водопад, висок 70 метра. За запалените планинари не е тайна, че намиращия се в съседната долина, разположен на ляв приток, водопад „Малка Скакавица“ също не е малък. Предварителните измервания направени от членове на екипа ни, показват височина от 65 метра, която следва да бъде потвърдена с официално измерване по-късно през 2024 година. Надолу по течението на реката, след хижа Скакавица има още няколко водопада с малка височина, които също се радват на внимание, но не са много туристите, които знаят, че под асфалтовия път, свързващ курорта Паничище с лифта за Седемте езера, има скрит красив каньон с няколко водопада, два от които са изненадващо високи.

Естествено, за да остане скрито нещо от погледа на масовия туризъм си има основателна причина. В случая, което едва ли ще изненада някого, това е изключително трудния за придвижване и на места екстремен терен. Тук не говорим за липса на пътеки или обрасли такива. Става дума за това, да бъде рисково дори да се доближите до някои от водопадите.

Висок 25.6 метра водопад на страничен приток, извън ждрелото, с малък дебит, но определено с наклон видимо по-голям от 30°. Покрит с мъхове, едва оформил коритото на поток, той би могъл да бъде интересен от геоморфоложка гледна точка. Водопад, означен като „Ждрело Скакавица 1“, с височина от 21.2 метра, който е много ефектен и красив както от горната точка, така и край образувания в неговото подножие вир.

Рекордьорът с работно наименование „Ждрело Скакавица 3“, оформя няколко стръмни каскади върху широка скална основа, с височина 52.9 метра. Именно това е водопадът, чийто достъп крие най-много рискове. Поради това, както и поради нуждата от фиксиране на прегънките на структурата му, бяха направени няколко измервания, включително с междинна, изнесена встрани точка, нужна поради невъзможността за едновременна и чиста видимост към горна и долна точка. Този водопад е типичен пример за място, където с правилно ограничаване на човешкото въздействие, може да бъде изградена изключително атрактивна еко-пътека, даваща възможност на любителите на планината да се докоснат до едно от най-суровите й лица.

Измерванията са извършени от Момчил Цветанов с лазерен далекомер “Tack life”.

 

Автор

Geomedia Magazine




От категорията
Гео-портал на минестерството на отбраната

Contact Us