Геодезия

ГЕОДЕЗИЯТА И КОМПЮТЪРНИТЕ ТЕХНОЛОГИИ


Доц. д-р инж. Васил Вълчинов

 

ръководител на катедра „Геодезия и геоинформатика“,

 

Геодезически факултет на УАСГ

 In Memory

 

 

     На 30.04.2011 год. в УАСГ, Геодезически факултет, се именува учебна зала на името на проф. дтн инж. Георги Харалампиев Златанов. Тържеството бе уважено от ръководството на УАСГ и Геодезическия факултет, АГКК, Камарата на геодезистите, КИПП, преподавателите от Геодезическия факултет, много геодезисти, семейството му, негови колеги и приятели. Поводът за това събитие бе предложение на катедра „Геодезия и геоинформатика“ до Академичния съвет на УАСГ да се именува учебна зала на основателя на компютърните технологии в геодезията в България – проф. Георги Златанов.

На 13.04.2011 год. Академичния съвет на УАСГ взе решение учебна зала 410 да носи името на проф. дтн инж. Георги Златанов. Досега в Геодезическия факултет са именувани две учебни зали: на името на акад. Владимир Христов и на името на проф. Васил Пеевски.

Мотивите за именуване на зала 410 в зала „проф. Г. Златанов“ трудно могат да се съберат в една статия, но съм задължен да го направя.

Биографични данни за проф. Златанов:

–       Роден е през 1930 год. в София, завършва средно образование в София през 1948 год., а висше – през 1953 год. спец. „Геодезия, фотограметрия и картография“  в ИСИ, сега УАСГ;

–       От 1953 до 1959 год. е инженер-проектант в ПО „Геопланпроект“, София по създаване на високоточни градски триангулации, а от 1959 год. – асистент в катедра „Геодезия“ в ИСИ;

–       През 1965 год. защитава  дисертация на тема „Влияние на грешките на изходните данни“ и получава първата научна степен кандидат на техническите науки, сега доктор;

–       От 1968 год. е доцент по геодезия;

–       През 1974 год. защитава дисертация на тема „Принос върху теорията и практиката на геодезическите изравнения“  и получава втората научна степен доктор на техническите науки, сега доктор на науките;

–       През 1975 год. е избран за професор и  работи до пенсионирането си в катедра „Геодезия“ през 1993 год;

–       В периода 1984-1995 год. е професор в Техническия университет в Тунис;

–       Почина през 2008 год.

Проф. Златанов като преподавател и учен:

     От 1959 год. като асистент, после доцент и професор, проф. Златанов обучава студентите по дисциплините Геодезия, Метод на най-малките квадрати, Опорни мрежи. Чете лекции по Геодезия, Електронно-изчислителна техника(ЕИТ) в геодезията, Организация и управление на геодезическото производство, Автоматизирани системи за информация и проектиране в геодезията.

     Ръководи десетки дипломанти, бил е научен ръководител на 3-ма докторанти. От позицията на нашето време неговата помощ на голяма част от преподавателите в Геодезическия факултет при подготовката на техните дисертации и по-натаъшното им научно развитие е неоценима. Много критични и градивни са рецензиите му на докторски дисертации, на конкурсите за доценти и професори.

     Една от областите, в която проф. Златанов още от асистент работи и остава негова научна любов е моделиране, алгоритмизация и програмиране на геодезически задачи, която предава на студентите си, на инженерите в практиката и преподаватели в Геодезическия факултет. 

Още през 1961 г., преди 50 години, ас. Златанов публикува статията „Автоматични цифрови машини и приложението им в геодезията“. Шест години по-късно, вече главен асистент, той разработва на машинен език  Програма за изравнение на ъглово-линейни мрежи на първата в София ЕИМ, предоставена за граждански цели в Института по строителна кибернетика. Тази програма в геодезията поставя началото на геоинформатиката   у нас.

Огромните по площ и оборудване ЕИМ тогава, сега се заместват от един компютър, който всеки от нас има в дома си и на работното си място.

 В такова съотношение трябва да се оценява и ролята на първата програма на гл.ас. Златанов за геодезията тогава. По това време геодезическите изчисления и изравнения се извършват с механични сметачни машини, с логаритмични таблици и таблици за естествените стойности на тригонометричните функции с  6 и 9 знака, нещо непонятно и неизвестно за днешното поколение студенти и инженери.

 Значението на тази програма е голямо за геодезията и за това, че се постави началото на друг начин на мислене за обработката на геодезическите измервания и автоматизация на изчислителния процес.

 Освен това в тези първи години работата с ЕИМ за голяма част от геодезистите, включително и в научните среди и ръководства беше неразбираема, не можеше да се оцени правилно, напротив – силно се омаловажаваше. Твърдеше се, че това не е наука, дори не е геодезия, защото машината решава всичко. Трябваше да се променя начина на мислене,  да се убеждават инакомислещите,  да се обучават много млади кадри, да се създават и прилагат нови методи. „Това могат да направят младите преподаватели и студенти“, споделяше тогава проф. Златанов.

И както е известно от историята, големите и дори превратни промени се правят от силно мотивирани и предвиждащи бъдещето кадри. За геодезическата наука и практика, за поколенията инженери-геодезисти такава „роля“ изпълни проф. Г.Златанов и като преподавател, и като учен. Тази заслуга не е само за обучаването на  студентите и младите си колеги на компютърни знания и умения, но и за внушението, за „хъса“, който той излъчваше и казваше, че „бъдещето на Геодезията ще се гради върху компютърните технологии“, че „младите трябва да се учат да мислят алгоритмично,  да моделират и да трансформират инженерния проблем в алгоритъм и компютърна технология“. И тогава и сега с убеденост може да се твърди, че това той внуши на много млади хора с авторитета и знанията си, а те от своя страна пренесоха това във времето си.

От 1969 г. доц. Г.Златанов започва факултативен курс по „Приложение на изчислителната техника в Геодезията“, а от 1974 г – редовната дисциплина  „ЕИТ в геодезията“. Публикува учебниците „Курс по електронноизчислителна техника в геодезията“(1974 год.), а през 1979 г. – „ЕИТ в геодезията“, книга, която е  оригинален научен труд с актуално съдържание и сега. 

В годините около 1980 год. проф. Златанов работеше и в Съвета по висше образование(СВО) към Комитета за наука и технически прогрес в България. Малко известно е у нас, че благодарение и на подкрепата на проф. Златанов като служител на СВО, беше финансиран проект и създаден първия български персонален компютър  ИМКО 1 в Института по техническа кибернетика и роботика. През 1981 г. Геодезическия факултет, благодарение на проф. Златанов, разполагаше с един ИМКО 1, а от следващата година – с два персонални компютъра ИМКО2 (протипип на Правец 82), на които започна обучение на студенти и преподаватели за работа с компютри. На компютър ИМКО 2, под ръководството на проф. Златанов се разработи базата данни и се извърши информационното обслужване на участниците на XVII конгрес на FIG, проведен в България през 1983 год. В следващите години микрокомпютър Правец 82 се произвеждаше в заводски условия за цялата страна.

Когато си спомням това време не мога да подмина два важни етапа от научното развитие на проф. Златанов. Първият е от областта на компютърните технологии в геодезията, в които първите публикации и дейност у нас са на проф. Златанов. В 80-те години той създаде и реализира алгоритми за регулярен  и нерегулярен цифров модел на релефа, които поставиха основа за разработване на дипломни работи, докторантури, вкл. и на чуждестранни инженери, научни публикации.

Вторият е оптимизацията и проектирането чрез Метода на най-малките квадрати(МНМК). През 1976 г., заедно с проф. В. Пеевски публикува статията „Оптимизиране на проекти за опорни геодезически мрежи“. Върху този проблем в следващото десетилетие се публикуват научни статии и дисертации, както по света, така и у нас.

Съвсем в негов стил и поведение бе и академично му слово „От Геодезия към Геоматика“ по случай 70 годишния му юбилей, отбелязан в УАСГ през 2000-та година.

Aко се сравни нашето информационно време с периода от 1967 до 1990 год., трябва с убеденост да се съгласим с проф. Златанов, че „Бъдещето на геодезията е в компютърните технологии“, мисъл изказана от него преди повече от 30 години, която си позволихме да поставим и в учебната зала, вече носеща неговото име.

За научните постижения на проф. Златанов:

Научни области, в които са  публикациите на проф. Златанов са твърде широки. Общия им брой е над 90 заглавия, от които 20 в чужбина и са в областите на: физическата геодезия, математическата картография, инженерната геодезия, линейната алгебра,  ЕИТ, моделиране, алгоритмизация на процеси и други.

     Публикациите на проф. Златанов за   решението на големи системи нормални уравнения, цифровото моделиране на релефа, геометричната интерпретация на МНМК, колокацията, изравнението на свободни мрежи, алгоритмизацията на инженерно-геодезически задачи и оптимизацията на геодезически построения са първи или едни от първите у нас. 

Трудно може да се посочат най-значимите му приноси, но трябва изрично да се отбележат тези, които са свързани с теорията за обработка на измервания и алгоритмизация на инженерно-геодезически задачи, включително задачи за оптимално проектиране. От теоретичните  изследвания на проф. Златанов, без претеции за изчерпателност,  трябва да се посочат:

  • доразвиване и прилагане на краковяновото смятане в алгоритми за обработка на измервания (монографията „Краковяново смятане“, Техника“, 1968 г.);
  • внедряването на ортогоналното и ортонормално разлагане на матрици и създаване на нови алгоритми за решаване на задачите на МНМК – универсалният К-алгоритъм, по-късно доразработен в Z-алгоритъм (Обобщение на МНМК за изравнение на нормално разпределени измервания, 1996 год.);
  • решение на системата нормални уравнения при непълен ранг и изравнение на свободни мрежи;
  • строги решения при обработка на големи мрежи с оценка на точността (метод на нарастването), проблем с голяма актуалност по това време;
  • изследване на влиянието на грешките на изходните данни в геодезически мрежи и обработка на зависими величини.

Проф. Златанов поддържаше много международни контакти, владееше няколко чужди езика, участваше във FIG. Това му помагаше, а и той търсеше да бъде в крак с времето си – следеше световните тенденции в развитието на геодезическата наука и практика, на компютърните технологии и всичко това  принасяше и в обучението на геодезистите у нас. За онова време това не бе никак лесно.

Международна дейност на проф. Златанов:

– Публикациите му в чужбина, както вече се отбеляза са над 20 броя;

– У нас той е инициатор и организатор на редица международни симпозиуми и конференции, главно в рамките на Комисия 5а на FIG  „Геодезически методи и инструменти“;

– В периода 1975-1981 последователно той е зам.председател и председател на Комисия 5а на FIG;

– От 1982 до 1984 е член на Изпълнителното бюро на FIG и е един от активните организатори на XVII конгрес на FIG в София през 1983 г. По тогавашна информация, конгрес на FIG се проведе за първи път в социалистическа страна.


Призванието на човека в неговото позитивно мислене и развитие е да съгражда, да оставя следа в своята работа, сред колегите си, в своето семейство. Още по-силно и по-задължително е, когато по силата на собствен избор и професионални желания, човек участва в създаване на нови специалисти в своята област, когато работи с младите хора и трябва да насочи енергията им в желана от тях градивна посока. Тогава отговорността да си на правия път и да дадеш професионалното си рамо и опит на търсещите знания млади колеги е още по-голяма, а удовлетворението, че си бил на мястото си е по-осезаемо и силно.  Това напълно се покрива с учения, преподавателя и човека проф. Златанов.

Постиженията на всеки човек, преподавател или учен са значими не сами за себе си, а когато се внедряват, реализират в практиката и в живота. Има и такива открития и  научни постижения, които са изпреварили своето време, и които е трябвало да „почакат“ техническите възможности на обществото, средата и технологичното си време. Редица от постиженията на проф. Златанов, като автоматизацията на обработката на геодезическите измервания, моделирането на повърхнини и др. също трябваше да „почакат“ своето време по аналогични причини.

Още преди 30-40 години той публикува научни доклади и статии за моделиране и цифрови модели и употребява тези понятия, без винаги да е разбиран. Сега тези термини са в професионалния речников фонд на специалисти от различни специалности.

Нерядко проф Златанов е разработвал методи и алгоритми, които не са могли да се реализират по технически или технологични причини – слаба или с малък потенциал изчислителна техника. Но това е доста типично за учени, които изпреварват времето, в което живеят.

Наред с всичко това, характерно за него беше професионалната отговорност и преданост към геодезията, към достойния труд на геодезиста, защитаваше авторитета на геодезията, катедрата и Университета.


Творческият път  на проф. Златанов, следата, която остави сред студентите си, колегите и професионалното съсловие, влиянието върху хората, които е учил и с които е работил, безкрайната вярност на науката геодезия, на любовта си  към компютърните технологии са поводът, мотивът зала 410 на УАСГ сега да се нарича зала „проф. Георги Златанов“.

Автор

Super User

И все пак тя се върти…
Rotating_earth
Rotating_earth
От категорията
Гео-портал на минестерството на отбраната

Contact Us