Доколко общественият сектор може да се възползва от информацията и на каква цена – такива бяха темите на провелия се в средата на април семинар в Информационния център на Европейския съюз в София.
Основен акцент на срещата, организирана по Европейския проект EPSIPLUS, беше информацията от ГИС. Възможностите на повторното използване на географска информация в България и създаване на добавена стойност представи Александър Лазаров от ГИС-София. Въпросите на настоящето и перспективите за географски информационни услуги и политики коментираха от ESRI-България. Агенцията по геодезия, картография и кадастър също е разработила стратегия за лицензионен и ценови режим за географска информация и транспониране на PSI- и INSPIRE-директивите в България. Улрих Боес от Урсит ООД- Австрия представи възможностите за иновативни услуги за информиране при бедствия и аварии.
Карта на електронното правителство и Националната политика по информационните технологии на България представи шефът на дирекция „Електронно правителство” Юри Алкалай. За проблеми при прилагането на Закона за достъп до обществена информация говори изпълнителният директор на програмата Гергана Жулева.
Общественият сектор е един от най-големите производители на информация. Това са публичните регистри: търговски регистри, поземлени регистри, регистри за МПС и т.н.; публичните данни: географски, трафик данни, правни данни, данни за околната среда; проучванията и докладите по различни теми.
Американските компании създават 10 пъти повече работни места от тези в Европа, след като достъпът и повторната употреба на публичните данни в САЩ е толкова лесен и евтин. Затова например и Американската компания Garmin става главният доставчик на навигационни системи за автомобили. Изниква въпросът защо европейските компании изостават.
За да отговорят на тези предизвикателства Европейският парламент и съветът на министрите на Европейския съюз одобряват две директиви: PSI Directive (Public Sector Information) – за повторно използване на информация от обществения сектор и т. нар. INSPIRE Directive (Infrastructure for Spatial Information in the European Community) – за пространствената информация.
В тези два документа се казва, че ЕС трябва да разреши проблемите с достъпността, достоверността, качеството, организацията на данните. Настоява се за широк взаимен обмен на различни нива в обществения сектор. Страните членки трябва да гарантират, че събраната информация, достъпна и поддържана по най-добрия начин, може да бъде споделяна между различните държави на множество равнища. Изисква се данните от публичния сектор на една страна да са достъпни и за друга страна членка.
Целта е да се улесни работата на всички участници в публичния сектор.
По PSI-директивата са въведени следните изисквания: Публичните институции в кратък срок трябва да дадат право на ползване на техните данни на която и да било компания. Публичните институции трябва да предоставят своите данни в проста и евтина форма.
Публичните институции трябва да описват своите източници в мрежата.
Публичните институции трябва да публикуват ценовата си листа в интернет.
През 2007 г. Българският парламент транспонира Директивата за ИПС в Постановление 184. Така се стига до единствения семинар по Европейския проект EPSIPLUS, случил се в София. Подобни срещи са направени във всички страни членки на ЕС. Електронната страница на програмата ePSIplus е:
https://geomedia.bg/admin/www.ePSIplus.net
Евтино, лесно и бързо Герхард Вагнер аналитик на ePSIplus, Виена
- Какво е впечатлението ви от този семинар? Доколко се прилага PSI – директивата в България?
- Нещата вървят напред, но не може да се твърди, че се случва много бързо. Някои компании правят опити за лесен достъп до информацията, но не винаги успяват, защото достъпът до данните зависи и от волята на правителството. Можем да говорим, че сте в началната точка, но е нужна много работа. Трябва прозрачност.
- Вие работите с други страни. Как се прилага тази директива там и доколко там е възможно повторно използване на информация от обществения сектор?
- Ситуацията в България е подобна на тази в другите източно европейски страни, дори и тези, които преди вас са станали членове на ЕС.
Положителното у вас е, че имате законовата рамка, необходима за повторното използване на информацията.
Изключително добре се развива Словения. Там също законодателството в тази посока е много напред и словенците са амбицирани да създадат свободен достъп на обществения сектор до информацията.
Освен това в Словения има много добър отзвук от прилагането на тази директива. Компаниите са доволни от резултатите, които получават благодарение на свободния достъп. По подобен начин стоят нещата и в Латвия, където правителството в момента упорито работи по въпроса. Все пак се наблюдава някакво забавяне, заради различни сили, които дърпат назад.
- Мислите ли, че в България има достатъчен достъп до географска информация?
- Достъпът до информация е възможен, но как се използва. Един е достъпът в градовете, а съвсем друг в малките райони. Отново изниква въпросът за законодателството за събиране на данни.
Достъпът е даден, но по приложението му трябва да се върви още напред. Защото компаниите от обществения сектор трябва постоянно да преговарят с правителството за използването на тази информация. Например при опита на ГИС-София – минали са месеци в преговори, докато се стигне до резултат, който да е практически приложим за компаниите.
- Какви подобрения са възможни при достъпа до информация?
- Трябва да се използват всички средства да се стандартизира информацията и да се качи в интернет. Ако имате онлайн предлагане на данните ще е много по-лесно.
Както когато купувате книги онлайн. Кликвате върху избраната, вписвате номера на кредитната си карта и готово. Такъв достъп очакват и компаниите до тези събрани данни. В Европа тези онлайн магазини за географски данни работят доста добре. Дори в тях може да намерите допълнителна информация – културна, законова дори. Такава практика съществува и в САЩ.
С едно кликване на мишката вие знаете какво точно ви трябва в даден град, за да започнете бизнес например. Можете да използвате данните за търговски или нетърговски цели.
В обществения сектор трябва да има разбиране за нуждите на компаниите. Технологиите са напреднали и всичко може да се извършва просто онлайн. Това облекчава разходите и не е нужно да губите време, за да получите някаква информация. Не е нужно с часове да попълвате бланки на хартия, а просто го правите онлайн, срещу заплащане. Такъв е най-лесният начин за частните компании. Те не бива да чакат с месеци и години, а просто да получават информацията. Евтино, лесно и бързо.
- Разкажете повече за разработената от вас система за получаване на информация чрез мобилния телефон.
- Това е пилотен проект, който работи много добре. Нарича се „Point to discover”. В следващата генерация мобилни телефони вие ще имате нещо като компас, благодарение на който ще знаете в коя посока сте се насочили. Само с насочването на мобилния си апарат в някаква точка, вие ще можете да получавате географска, културна и всякаква друга информация. Защото ще се свързвате с централната база данни и от нея ще получавате всичко необходимо. Говорим за практична употреба на географска информация – би било изключително приложимо в туризма например. Няма да е нужен пътеводител, а ще имате цялата информация в телефона си. Освен това ще е достъпна и на различни езици. Това е и услуга, която може да се продава на туристите.
– Целите на INSPIRE
Иван Филипов
Агенция за устойчиво развитие и евроинтеграция
- Какви са целите на директивата INSPIRE?
- Факт е, че поддържането на информацията от различните ведомства върви невинаги синхронизирано – т.е. използват се различни бази данни, инструменти, марки. В даден момент обаче се оказва, че тези данни могат да се използват за обща цел. Така че първата цел на INSPIRE е синхронизиране.
Това е колосален труд – само в България са 1200 такива институции, които разполагат с разнообразна информация.
Идеята е всичките тези данни да бъдат описани чрез т.нар. метаданни, за да бъдат уеднаквени.
България ще има достъп до геопортала на Европейския съюз, където ще са дописани и нашите, българските данни. Така всеки, който се интересува, ще може да има достъп до тях и се постига прозрачност на информацията.
