Геодезия

GPS-измервания на връх Вихрен


Геодезия, адреналин, ентусиазъм

 

През изминалата година чрез страниците на рубриката „Дестинация Земя“ се разходихме, макар и за малко, в шест от седемте континента на планетата ни. По една или друга причина в пътуванията често участваха и геодезисти, понякога за работа, понякога само за приключението. Това наистина е много интересно, но има нещо още по-значимо и привлекателно – когато се съчетаят емоциите от екзотичните приключения със спецификата на геодезическата ни професия. Тогава чувството за пълноценност от извършената работа и повишеният адреналин създават онова магнетично усещане, даващо самочувствието на професионалистите, за които отстрани казват: „Ако някой може да го направи, то това е еди-кой си..“

Геодезическата професия е дала възможност на много наши колеги да се радват на тази характеристика. За съжаление, за голямата част от такива достойни прояви дори не е споменато някъде. А определено има какво да се разкаже! И то на родна земя, като не е необходимо човек да отиде на другия край на света, за да извърши нещо екстремно.

Идеята за втората година на рубриката „Дестинация Земя“ да бъдат представени на широката публика различни чисто геодезически дейности, проведени само от геодезисти, и то при условия, по-близки до екстремните, отколкото до нормалните за обикновения човек. Защото има различни извършени нестандартни геодезически работи, които трябва да се направят от специалисти, от обучени хора, и най-вече – от ентусиасти! И те да станат достояние на всички геодезисти.

Гл. ас д-р инж. Борислав Александров

            bobi_aleksandrov.jpg                  georgi_mihailov.jpg

снимки: Борислав Александров            Георги Михайлов

Началото на новата поредица „Геодезия, Адреналин, Ентусиазъм“ ще започнем с инж. Георги Михайлов, от Военно-географския център към Военно-географската служба на Българската армия – гр. Троян. След 20 години реална геодезическа практика с трудни детайли, няколко семестъра хоноруван преподавател в Геодезическия факултет на УАСГ и огромен опит в работата извън цивилизованите пространства, той е съхранил у себе си онова невероятно чувство да се радва винаги на постигнатия професионализъм, на видяното, на усетеното, на решителния ентусиазъм, владеещ една особена порода хора, за които казваме, че „с тях се работи лесно!“

Първи стъпки

Вали. Ама вали много. И то град. И то на височина 1950 м. Уговорката ни е, че ще се качим на върха днес, ще включим апаратурата и ще се върнем след два дни с данни, които да бъдат част от общите планирани измервания. В този момент работят и други екипи и евентуална наша маневра назад би провалила до голяма степен общата програма. Участваме в научен проект, чиято цел е изследване на съвременната геодинамика на Югозападна България. Годината е 2001, август. По предложение на участниците от Геодезическия факултет в схемата на измервания се включва и връх Вихрен, като точка от Държавната астрономо-геодезичека мрежа на България. Идеята за тази лудория е, че до този момент на този връх не е качван GPS-приемник, и не са правени никога такива измервания, а точката е в сърцето на активната сеизмична зона от района на Югозападна България. Е, и естествено, приетото с охота предложение ще трябва да се осъществи от предлагащите го.

Но нека дадем път първо на геодезията като наука, а после да се оставим да ни завладее емоцията от осъществяването на тези научни пориви.

Поставените пред изпълнявания проект цели са няколко:

            – да се изследва сеизмичната активност на Югозападна България;

            – да се изучава неотектонската еволюция в района като се направи опит за локализиране на съвременно активните разломи;

            – да се установят съвременните движения на земната кора в района;

            – да се направи актуална оценка на потенциалния сеизмичен риск.

Комплексното изучаване на съвременните тектонични движения придобива все по-голямо научно и практическо значение. Съществено място в науките за Земята се отделя на изучаването на движенията и деформациите на земната кора с цел установяване на  сеизмични предвестници. Главна цел на подобни изследвания е получаването на пространствено-времевите закономерности на деформациите на земната кора, което би дало сериозен тласък в преодоляването на проблемите при сеизмичното прогнозиране.

От времето на формиране на Земята като геоложко тяло до днес, в недрата й перманентно се нарушава някакво установено равновесно състояние, т.е. извършва се изравняване на значителни латерални и вертикални нееднородности, изразяващи се в геохимични, петроложки, металогенни и геофизични процеси. Понастоящем под тектонични движения се разбират структурообразуващи премествания на земната материя,  обусловени от натрупването на деформации, както еластични, така и пластични, и от възникване на колебания на литосферната повърхност.

Югозападна България като част от Средноизточно-Балканската тектонска зона

Най-активната деформационна система в източното Средиземноморие е съединението на Егейската екстензионна зона със северната граница на екстензионната област, формирана от разположената в посока изток-запад Подбалканска грабенова система. Екстензията в Южна България, заедно с тази в северна Гърция формират част от Средноизточно-Балканската тектонска област, на север от западното продължение на Североанадолския разлом.

Източно-средиземноморската деформационна система се простира на изток до източна Турция и Кавказките планини, където континенталната колизия между Арабската и Евразийската плочи и тяхната конвергенция формират район на свиване на земната кора. На запад и юг Източно-средиземноморската система е оградена от Гръцката субдукционна зона, по която литосферата на Адриатическата и Йонийската зона извършват субдукция към североизток под Албания, западна Гърция, Крит и южна Турция. Гръцката субдукционна зона се простира на север до южно Адриатическо море.

В съседство с Гръцката субдукционна граница се намира регион на активна заддъгова екстензия – Егейската екстензионна зона. Географските граници на този екстензионен район не са дефинирани съвсем точно все още, но по геоложки признаци този екстензионен район достига централна България. Западното продължение на тази зона е до Адриатическо море приблизително в северната граница на активна субдукция по крайбрежието на бивша Югославия.

По тази причина южна България лежи в ключова позиция за определяне на природата на северната част на Източно-средиземноморската тектонска система и за свързване на субдукцията в северната част на Гръцката арка с конвергенцията между Арабската и Евразийската плочи.

Следователно, в регионален мащаб изследването на геодинамичната активност в района на Югозападна България е от важно значение за разбирането на процесите на тектонско взаимодействие, обхващащи Източно-средиземноморската деформационна система. Съвременните движения на земната кора в района на Югозападна България, като част от северната граница на Егейската екстензионна зона,  изясняват кинематичната и динамична картина на взаимодействието на затихващата субдукция по Гръцката арка с взаимна екстензия в този район.

Разглежданата територия се отличава с твърде сложен, многопланов и специфичен по отношение на околните земи геоложки строеж. Независимо от това, понастоящем регионалната геоложка изученост е на високо ниво. Съществуващите оценки на характера и степента на наблочаването на скалния масив и за осъществяващите се движения по съвременно активни разломи се извършва по правило посредством геолого-тектонски критерии и има подчертано качествен характер.

Югозападна България със своите високи планини от алпийски тип е с най-силно насечен релеф, както и с добре изявени депресионни области. По време на младоалпийския тектонски етап заедно с други хорстови структури се образувала и Пиринската, както и заобикалящите я Симитлийски и Разложки грабени. Етапът е характерен с интензивни хоризонтални и вертикални движения на земната кора. Според специалистите (Загорчев, Връблянски) най-интензивни са вертикалните движения, които оформят облика на областта, като движенията в Пиринския блок достигат издигане спрямо Санданския грабен с повече от 3000 метра. От съществено значение за сеизмотектониката на района са активните разломни структури, четиринадесет на брой.

Имайки предвид, че наличните данни  за съвременната активност на този етап са почти изцяло от геоложки и сеизмотектонски характер, то става очевидна ползата от количествена оценка на съвременните движения на земната кора в района чрез геодезически способи.

За този момент, а именно 2001 г., се установява подчертана липса на геодезически данни, свързани с посочената проблематика. Има получени оценки за вертикалните движения в района, но само като част от цялата страна. Освен това се наблюдава известна разлика в отделните карти на съвременните вертикални движения на земната кора – резултат от привеждане на относителните скорости към различно изходно начало, различно вместване на наличната геоморфоложка и геоложка информация. Според данните голяма част от района се издига със скорост 0-6 мм/г (Връблянски), а само източно от Разлог има известно потъване в порядъка на 0-2 мм/г. Сведенията за вертикалните движения обаче се отнасят по-скоро за отделни райони, а някъде се наблюдава дори противоречие. Количествена информация за хоризонталните движения пък напълно липсва, което подчертава нехомогенността на общата представа за съвременните движения на земната кора за областта на Югозападна България.

Razlomi.jpg

Схема на основните разломи и регионалната мрежа

1. Клисурски разлом

2. Лисийска разломна зона

3. Западно-Рилска разломна зона

4. Семковски разлом

5. Крупнишки разлом

6. Пределски разлом

7. Осеново-Рибновска разломна зона

8. Доспатски разлом

9. Огражденски разлом

10.Източно-Пиринска разломна зона

11. Западно-Пиринска разломна зона

12. Гоцеделчевски разлом

13. Огняново-Илинденска разломна зона

14. Петрички разлом

Оборудване и екип

За извършване на плануваните измервания бяха използвани GPS приемници  Trimble,  модел 4400 SSE. Това са двучестотни прецизни приемници, оборудвани с двучестотни антени, с предпазващи от отразени сигнали плочи (от типа Compact L1/L2 with Ground plane). Този модел приемници е характерен с това, че настройките му и самото управление се извършва с помощта на външен контролер (за разлика от сериите 4000). Той представлява ръчен компютър с пълна буквено-цифрова клавиатура, осем редов LCD екран, с 25 символа на ред и самостоятелно захранване от две батерии по 9V  и две литиеви батерии от 3V, поддържащи паметта. Процесорът е NEC V25 с тактова честота 25 MHz, напълно съвместим с Intel8088. Операционната система е DR-DOS 3.41, също съвместима с използваната в персоналните компютри MS-DOS. Контролерът има два серийни комуникационни порта, съответно за връзка с GPS приемника или компютър, и за връзка със захранващо устройство.

Контролерите, с които са правени измерванията, са с памет 4 МВ и могат да поемат 41 634 записа, което имайки предвид интервала на запис и броя на спътниците, означава  97h 42m при 6 спътника. Тъй като броя на спътниците е променлив, и в по-голямата част на денонощието е по-голям от 6, то при запис на 30 сек реално могат да се извършват наблюдения в рамките на 72 часа.

Контролерът е проектиран за работа в температурен диапазон -20˚С до +50˚С, при влажност до 95%, като тя не трябва да бъде кондензираща. Пригоден е да не се влияе от вятър, прах или дъжд, но не трябва да се потапя във вода.

Останалата част от екипировката е стандартна – захранване от акумулатори (12V), свързващи кабели, мерителни щокове за височината на антената, компас за ориентацията й, триноги, лаптоп.

Но това е само част от цялостното оборудване, необходимо за двудневен престой на негостоприемния връх. Независимо, че е месец август и лятото е в разгара си, е ясно, че през нощта на близо 3000 метра височина на открито няма да е лятно. Това наложи да се приготви пълна зимна екипировка, включваща пухени дрехи, спални чували, плюс допълнителен алпийски инвентар. На върха се спи само със спален чувал, тъй като разпъването на палатка е глупаво и е само загуба на време. Вятърът само това и чака  – да я изпрати нейде надолу из бездната. Предпазването от силния и студен вятър в продължение на десетки часове е основната ни задача за избягване на жестоко преохлаждане. 

Нека все пак да кажа кои са заплашените от преохлаждане ентусиасти. Ас. Йордан Йорданов и Лъчезар Иванов – и двамата млади инженери от катедра „Висша геодезия“ на УАСГ, и двамата опитни при работа в планината, а за водач на групата съм избран аз, като с най-много стаж от тримата, и в геодезията, и планината. Най-свързващото обаче беше общият ни ентусиазъм да успеем в рискованото начинание.

Нагоре

Най-накрая дъждът с град се изваля и успяхме да видим за кратко залязващото слънце в кървавочервената си окраска, предвещаваща кой знае какво ли за нощта…От дългото чакане вече бяхме се надъхали толкова, че понесохме почти 90-те килограма багаж нагоре като детски балони. Само водата, необходима за тримата при престоя ни на върха, е 15 литра, а „най-оригиналният“ товар, понесен нагоре е … автомобилен акумулатор (60 Ah), тежащ почти 20 кг, и то заради настояването на „пишман-специалисти“!

ranicitetejat1.jpg
 
ranicitetejat2.jpg
Раниците тежат все повече… 

Отдолу като го гледаш, върхът не е далече, даже ти се привижда обидно безопасен и несериозен. Връх Вихрен, вторият по височина планински връх в България и трети на Балканите, е може би водещият по негостоприемство. Показателно е, че там няма нищо построено, освен триангулачната точка – заветната ни цел. Всичко наоколо е гол камънак, отвесни или стръмни скали, и вятър. Но предизвикателството да осъществим лудата идея е много по-силно от каквито е да били несгоди. Коланите на раниците ни скърцат заплашително, но товарът бавно се приближава до върха. Не след дълго излязохме от клековия пояс, за щастие по светло, защото миг след това настъпи нощта и пътят към първото седло и върховия конус щеше да премине на забавено темпо в пълен мрак. Тогава е трудно да се избере пътя – напред или връщане. Искаш го, мислиш, че го можеш, готов си, но разумът непрекъснато стои буден и ти подсказва, че става безсмислено и неоправдано рисковано. Трябва да вземеш решение. Поогледахме се без много думи, за да видим, кой къде е в цялата схема, и с удоволствие видях, че дори няма и сянка на отстъпление. Всички знаехме, че някъде долу другите разчитаха на нашите измервания. Това е сериозен довод. Естествено продължихме. След Кабата (седлото между Хвойнати връх и Вихрен, над Влахините езера) сме на тъмно, пътят си осветяваме само с челниците. При внимателно движение, разбира се, няма някакви сериозни опасности за травми, но багажът е доста, умората започва да се усеща и трябва да сме нащрек. И за да бъде удоволствието от първото GPS-пребиваване на Вихрен пълно, след средата на пътя ни затиска гъста мъгла, сякаш искаше да ни провери дали си знаем пътечките… Все пак след малко повече от 4 часа се изправяме пред мъгливите очертания на бетонния стълб. Умората тегне, явно нощното изкачване си даде отражение, затова бързаме да подготвим апаратурата за работа и да почиваме.

maglatanaizkachvane.jpg
 
srednoshtnoprobivane.jpg
 Мъглата на изкачване… и среднощно пробиване на бетона

Върхът

Но така смятахме ние, а съдбата беше решила да продължи с изпитанията. Оглеждайки бетона, установих, че стълбът отвътре е задръстен с камъни, земя, боклуци и не може да се центрира антената по никакъв начин. Кой да знае за това, за да носим с нас едри сечива. Но тъй като нямаше връщане назад от това зловещо изкачване, решихме, че с подръчни материали, като се сменяме, ще разкопаем зазидания отвор. По най-странни и неповторими начини успяхме да разбием дългогодишното затлачване за малко повече от час. Знам само, че след това ръцете ни боляха ужасно, изпонадрани и насинени, бая кръв и кожа остана по бетона, но надземния център се видя! Бързо подредихме апаратурата, направихме необходимите настройки и в 23:58 часа на 22.08.2001 година започна първото GPS измерване на връх Вихрен! Усещахме се победители, но като поглеждам от сегашна позиция, осъзнавам, че сме имали пълното право на това.

funkcionirashtiqtgps1.jpg
 
funkcionirashtiqtgps2.jpg
Функциониращият GPS приемник

Апаратурата работи, ние сме горди с успеха, какво повече от това – ще си каже човек. Но тепърва щяхме да видим нрава на високата планина, която приготвяше вечерното представление за дръзналите да спят ей така, на земята просто. Първото действие на природната пиеса беше рязкото изчезване на мъглата и феерията от едри и усърдно трептящи звезди на тази височина – вълшебна и невероятна гледка! Някъде долу, много далеч мъждукат светлинките на Банско, отпуснати в сигурността на цивилизацията, а тук единственото е тъмнина и звезди… Любопитната част на първото действие е, че продължи много кратко, като изневиделица беше заместено от второ действие – интензивен и виеличен снеговалеж! Водата замръзна в бутилките, температурата показваше на завет минус 5 градуса! А с вятъра, кой знае колко още надолу. Не е за вярване как може в рамките на няколко минути атмосферата да се промени коренно и подчертано жестоко! Но и красиво! Такъв сняг дори и по Коледните празници рядко се вижда! А е 23 август…

Сутринта е удивително спокойна, като че ли нищо не е бушувало през нощта.

gledkiotvarha1.jpg
 
gledkiotvarha2.jpg
 
gledkiotvarha3.jpg
Гледки от върха

Ама кой да знае, че предстояло и трето действие в нашата закачка с природата… След очакванията за хубав летен ден и предстояща по-топла нощ, за измръзналите ни тела била подготвена интензивна гимнастика… Още преди обяд започнаха да се събират убедителни буреносни облаци и то в нашата посока. На върха няма къде да бяга човек, а гръмотевиците ясно предупреждаваха, че идват много бързо. Единодушно беше взето решение за прекратяване на измерванията и спешна евакуация надолу, в противен случай рискът за нещо непоправимо нарастваше неумолимо. Тъй като имам някаква представа какво значи гръмотевичен проблем на метри от мен по време на измервания, лично аз не си правя никаква шега с атмосферното електричество… За броени минути вече почти тичахме надолу по тясната и стръмна пътечка към Кабата, нахвърляли как да е цялата апаратура из раниците… Мисля, че по едно време даже се поуплашихме, бурята беше надвиснала над нас. Слизането ни беше значително по-бързо, макар и сега да го коментирам с насмешка! Чест прави на Данчо, че единствено в името на чистата природна среда не изостави тежкия акумулатор някъде по пътя, а го свлече буквално на гърба си до колата. С жертви, обаче. Цялата му раница стана неизползваема от излялата се киселина, а за щастие пораженията по него не бяха фатални и бързо се възстанови от въздействието й. Неща, които не се случват на тези, които ги разпореждат… 

Резултати

След 11 часа непрекъснати измервания на върха бяха определени и координатите на точката на вр. Вихрен (VIHR), а след съответната обработка и включване на перманентните станции в София (SOFI), Букурещ (BUCU) и Истанбул (ISTA), и последващо изравнение до окончателните координати.

1 BUCU

         LAT=   44º 27′ 50.200304″     +0.000000″  44º 27′ 50.200304″        FIXED

         LON=  26º 07′ 32.662661″      +0.000000″  26º 07′ 32.662661″        FIXED

         ELL HT=             143.1872m  +0.0000m                 143.1872m        FIXED

 

   8 ISTA

         LAT=  41º 06′ 16.010136″    +0.000000″    41º 06′ 16.010136″        FIXED

         LON=  29º 01′ 09.621916″    +0.000000″    29º 01′ 09.621916″        FIXED

         ELL HT=        147.2054m     +0.0000m                   147.2054m        FIXED

 

19 SOFI

         LAT=  42º 33′ 21.939005″ +0.000000″  42º 33′ 21.939005″        FIXED

         LON=  23º 23′ 41.033994″ +0.000000″  23º 23′ 41.033994″        FIXED

         ELL HT=     1119.5330m   +0.0000m               1119.5330m        FIXED

 

  20 VIHR

         LAT=  41º 46′ 02.363974″ -0.000002″  41º 46′ 02.363972″    0.005730m

         LON=  23º 23′ 55.940155″ -0.000008″  23º 23′ 55.940147″    0.005362m

         ELL HT=     2960.8679m   -0.0001m               2960.8678m    0.017879m

Според първоначалния замисъл тези наблюдения трябваше да се извършат отново след две години, като постепенно се събере представителна информация за геодинамичното поведение на върха.

През 2003 година след по-лека организация за това изкачване (все пак бяхме събрали доста опит от първия път) избрахме подходящото време и стартирахме втория цикъл GPS-измервания на вр. Вихрен. Този път датата беше 21 август, а времето обещаваше да ни подкрепи във второто ни предизвикателство.

otnovonagore1.jpg
 
otnovonagore2.jpg

Отново нагоре – 2003 година

Наистина, този път се качихме по светло, със значително по-малко багаж и някак всичко ни се струваше едва ли не рутинно. В екипа на мястото на Данчо Йорданов сега с нас в приключението участваше младият инженер Юри Цановски, сега главен асистент в катедра „Висша геодезия“. Несгодите от преди две години ги нямаше сега и бързо успяхме да започнем измерванията, да си подготвим нощуването правилно. Дори на красивия залез зад билото успяхме да се удивим на рядкото природно явление, нарично „брокенски призрак“. Това е момент, в който лъчите на залязващото слънце проектират фигурата на човека на отсрещната страна на планината и той вижда себе си как ходи по билото, но уголемен десетки пъти. Грандиозен спектакъл на фона на притихналата предвечерна висока планина, обляна в червеникаво-златисти багри!

brokensipriz.jpg
„Брокенски призрак“ 
studenalqtnasutrin.jpg
Студена лятна сутрин

През нощта снегът ни пощади и само леко преваля, просто за да ни подскаже да си имаме едно наум. Но пък студът си взе своето. Независимо от дебелата екипировка тази нощ се намръзнахме като за две зими напред. Но поне тази година имахме данни от 18 часови наблюдения. Отново се принудихме да напуснем върха по-рано от предварително набелязаното заради гръмотевична дейност. Все пак багажът ни беше по-правилно организиран от миналия път и при бягството надолу бяхме по-пъргави.

vtorotoizkachvane.jpg
Второто изкачване на Вихрен

От последвалата обработка на данните се получиха и следващите резултати за координатите на точката VIHR.

momentotmontirane.jpg
Момент от монтиране на антената
vrahVihren.jpg
Вр. Вихрен
izgledkamvarha.jpg
Изглед към върха
skorostnoslizane.jpg
Скоростно слизане

В изчисленията тази година беше включена и перманентната станция в Охрид (ORID).

   2 BUCU

         LAT=  44º 27′ 50.200674″ +0.000000″  44º 27′ 50.200674″        FIXED

         LON=  26º 07′ 32.664390″ +0.000000″  26º 07′ 32.664390″        FIXED

      ELL HT=          143.1970m   +0.0000m                 143.1970m        FIXED

10 ISTA

         LAT=  41º 06′ 16.010738″ +0.000000″  41º 06′ 16.010738″        FIXED

         LON=  29º 01′ 09.623027″ +0.000000″  29º 01′ 09.623027″        FIXED

      ELL HT=          147.2910m   +0.0000m                 147.2910m        FIXED

16 ORID

         LAT=  41º 07′ 38.321096″ +0.000000″  41º 07′ 38.321096″        FIXED

         LON=  20º 47′ 38.579372″ +0.000000″  20º 47′ 38.579372″        FIXED

      ELL HT=          773.0074m   +0.0000m                 773.0074m        FIXED

  26 SOFI

         LAT=  42º 33′ 21.939660″ +0.000000″  42º 33′ 21.939660″        FIXED

         LON=  23º 23′ 41.035969″ +0.000000″  23º 23′ 41.035969″        FIXED

      ELL HT=        1119.5310m   +0.0000m               1119.5310m        FIXED

27 VIHR

         LAT=  41º 46′ 02.364465″ -0.000002″  41º 46′ 02.364464″    0.007130m

         LON=  23º 23′ 55.941557″ -0.000001″  23º 23′ 55.941556″    0.006777m

      ELL HT=        2960.8168m   -0.0001m               2960.8167m    0.016748m

 

След съвместна обработка бяха изчислени абсолютните скорости на точките от регионалната геодинамична мрежа в Югозападна България (Система ITRF 2000), включително и точката VIHR:

Точка            Скорост

[mm/год]            Посока [градуси]

CAPA  32            63.8

DOBR 34            62.6

DRAG 22            50.5

GOST  32            67.4

ILIN    31            58.9

KOPR 33            52.4

KRUP  29            59.0

KRSN 36            66.0

PETR   32            59.5

POLI   26            44.2

RUPI   30            66.8

SATO  30            55.2

SEMO 23            54.6

VIHR   21            62.8

 

А за да не си губим формата, през 2002 г. (когато на Вихрен не е мерено),  в схемата на мрежата включихме и връх Мусала. Разбира се, върхът е несравнимо по-лек като трудност, освен това има условия за подслоняване, така че отстъпва на Вихрен в тази насока. Което пък не означава, че трябва да бъде подценяван или че работата е само лека и приятна. Измерванията през 2002 г. на вр. Мусала направихме с д-р Иван Георгиев, понастоящем професор от НИГГГ, с когото извършихме и обработката на данните.

 vrahMusala2002.jpgВр. Мусала – 2002 година

Разбира се, дотук не свършват високопланинските емоции около вр. Вихрен. Следващият ентусиаст, продължил GPS-измерванията там, е инж. Георги Михайлов. До голяма степен е негова заслугата, през 2003 г. (след нашето измерване) да бъде ремонтиран бетонния стълб, изкачвайки до върха убедителни количества цимент, пясък и вода. Но високата планина и гръмотевичната дейност си казват своето и само няколко години при поредното измерване на върха се оказва, че триангулачната точка отново е в много лошо състояние. Това обаче се узнава чак горе, когато екипът достига до него. И тъй като е немислимо да се връщат обратно единствено за материали, просто вземат решение да се направят все пак измерванията. Устройва се малка, но стегната импровизирана конструкция и 6-часовите наблюдения са факт. Който го може – може!

Но за това – в следващия брой

remontbetstalb.jpg
Ремонт на бетоновия стълб   2003 г.
uspeshnaimprovizaciq.jpg
Успешна импровизация
georgimihaolovstudenti1.jpg
 
georgimihaolovstudenti2.jpg
Георги  Михайлов със студенти от Геодезическия факултет

А как е било някога?

 Vihren Musala 09.jpg
 
Vihren Musala 10.jpg
 
Vihren Musala 13.jpg
 
Vihren Musala 15.jpg

Нека само за броени мигове отдадем нужното внимание на първопроходците-геодезисти, които също са се раздавали в трудните моменти, макар и не с тази съвременна апаратура. Несъмнено годините са били по-тежки, но пък направените неща са издържали на волята на времето, за да ги знаем и днес, а и да съхраним доброто и правилното. В следващият брой ще се отдели по-голямо внимание на труда и ентусиазма на нашите предци – геодезисти.

Първото налично описание на триангулачна точка 14I – вр. Вихрен датира от 1.09.1928 г. в ръкописен вариант, където се описва подробно как да се достигне до „Ел Тепе“, както е старото име на върха. Какви професионалисти са били колегите ни отпреди повече от 80 години си личи от приложените снимки.

Пътят нагоре винаги ще си е труден, но желан и значим! И както е казал един мъдър човек: ако видиш някого на върха на планината, да знаеш, че той не е паднал от някъде, а се е качвал до там!

Автор

Super User




От категорията
Гео-портал на минестерството на отбраната

Contact Us