Въпрос: Притежавам урегулиран поземлен имот, който е придобит като реален дял и обособен като самостоятелен имот в резултат на извършена доброволна делба на съсобствен имот. Разделянето на съсобствения имот на два равни дяла, описани като такива с равни площи, е с извършено изменение на регулационния план с одобрен от общинската администрация проект през 2010г. Проектът е възложен и одобрен по взаимно съгласие на съсобствениците. След влизане в сила на заповедта за регулация е сключен и договор за доброволна делба, в който двата дяла са описани като УПИ по одобрения проект и по издадени по него скици с равни площи на двата имота. В действителност години по-късно установяваме, че двата УПИ не са с равни площи, като в графичната част на заповедта има несъответствия, изразяващи се от една страна в равни площи на имотите, а от друга в разлика на общата регулационна линия с трасировъчния карнет, т.е. не е определена вярно спрямо волята ни за разделяне на съсобствения имот на две равни части общата разделителна граница, в резултат на което около 40 кв.м. от собствения ми имот попадат в границите на съседния имот. Какво може да се направи и може ли да се предяви иск за установяване на грешка в кадастъра, като се измени границата между двата имота, така че да бъдат изравнени площите им?
Отговор: Съгласно трайната съдебна практика и при прилагането на Закона за териториално и селищно устройство /отм./, и на Закона за устройство на територията, когато регулационният план е изменен на основание съгласие на заинтересуваните собственици не може да се търси установяване на грешка в кадастралната основа между съседните имоти, тъй като регулационната граница на имота получава автоматично значение на имотна граница, като новите регулационни линии стават кадастрална основа на имотите. Местоположението на действителната имотна граница и неговото установяване чрез иска по чл. 54 ЗКИР за установяване на грешка в кадастралната основа не е приложим в тези случаи, тъй като регулационните граници стават имотни на урегулираните поземлени имоти по волята на страните и не се касае за приложение на регулацията, т.е. не става въпрос за придаване на части от един имот към друг. В тези случаи изменението на регулацията е по желание на собствениците, а не въз основа на кадастралната основа, релевантна за регулационните предвиждания, поради което и не може да се търси и установява грешка в нея. В този смисъл са Решение №389 от 30.08.1993 г. по гр.д.№1778/1992 г., Четвърто Г.О. на ВС, Решение №222 от 04.05.2010 г. на ВКС по гр.д.№136/2009 г., Второ Г.О., Решение №2 от 29.01.2014 г. на ВКС по гр.д.№5313/2013 г., Първо Г.О., Определение №278 от 10.05.2017 г. на ВКС по гр.д.№4889/2016 г., Първо Г.О.
Извършвайки доброволната делба по одобрен със съгласието на възложителите регулационен план, всеки от съделителите се е съгласил да получи в изключителна собственост точно и надлежно определен имот. Следва да се има предвид и че съгласно трайната и задължителна съдебна практика (напр. Решение №265 от 28.04.2004 г. на ВКС по гр.д.№720/2003 г., Първо Г.О., Решение №323 от 27.09.2012 г. на ВКС по гр.д.№408/2011 г., Първо Г.О.) площта не е съществен индивидуализиращ белег на имота, а такива са местонахождението и границите. Площта на имота не е присъщ белег, тъй като зависи от начина на измерване и не може чрез „търсене на действителната площ“ да се мотивира промяна на границите и тяхното ново установяване.
