Геодезия

ХРОНОЛОГИЯ НА БЪЛГАРСКАТА ФОТОГРАМЕТРИЯ

ХРОНОЛОГИЯ НА БЪЛГАРСКАТА ФОТОГРАМЕТРИЯ

Ст.н.с. д-р инж. Иван Кацарски
Продължение от миналия брой

3.     ТЕХНИЧЕСКИ СРЕДСТВА, РАБОТНИ СТАНЦИИ

1929 – Държавният географски институт е разполагал със стар модел фототеодолит Zeiss с фокусно разстояние 196 mm и формат 13х18 cm. Доставени са два стереоскопа и ръчна аерофотокамера Wild с фокусно разстояние 165 mm, работеща със стъклени плаки.

 

1930 – ДГИ доставя 3 фототеодолита Wild с по 2 фотокамери (фокусни разстояния 165 и 240 mm, формат 10х15 cm) и фототрансформатор Hugershoff-Heidе.

1931 – ДГИ доставя стереокартировъчен апарат Аutograph А-2 (Wild) за картиране на земни стереоснимки.

1939 – Утвърждаване на аерофотограметрията за изработване на топографската карта в мащаб 1:25 000, след като за ДГИ са доставени стереокартировъчните апарати Multiplex, Stereoplanigraph С-5, фототрансформатор SEG-I, аерофотокамера RMK (Zeiss) и стереокартировъчния апарат Autograph A-5 (Wild).

1945 – ДГИ започва аерофотоснимане с по-пригодния за целта двумоторен самолет Гълъб.

1950 – За катедра “Фотограметрия и картография” на сегашния УАСГ е доставен стереокартировъчния апарат Autograph A-6 (Wild).

1953 – От Министерство на земеделието е прехвърлен в “Геопланпроект” фототрансформатора SEG І (Zeiss).

1954 – За “Геопланпроект” е доставен универсален стереокартировъчен апарат Stereoplanigraph C-8 (Zeiss-Oberkochen), с което се създават условия за прилагане на въздушната стереофотограметрия за граждански цели.

1956 – За “Геопланпроект” е доставен универсален стереокартировъчен апарат Stereoplanigraph C-5 (Zeiss-Jena). През следващите години са доставени още 4 такива апарата.

1958
·     “Геопланпроект” доставя от СССР шест топографски и един прецизен стереометър Дробишев, с което започва прилагане на диференцирания стереофотограметричен метод. През 1961 г. е изоставен поради неговата неефективност за едромащабно картиране на планински и полупланински райони.
·     До тази година за аерофотоснимане ВВС по заявка на ВТС използва самолети Фоке-Вулф (Германия), след което постепенно се въвеждат самолетите АН-2, ЛИ-2, АН-14, ИЛ-14, АН-30 (Русия) и L-410 (Чехия).

1966 – “Геопланпроект” доставя първия стереокартировъчен апарат Stereometrograph (Zeiss-Jena). През следващите години са доставени още такива апарата за граждански цели и общият им брой е бил 23: “Геопланпроект” – 9 (София 6, Враца 1, Плевен 1, В.Търново 1), “Геодезия” – 8 (Пловдив 3, Варна 3, Ст. Загора 1, Пазарджик 1), “Пътпроект”- 2, “Транспроект”- 1, НИИГиФ – 1, ВИАС – 1, “Геофизика”- 1. Тези апарати стават основно средство за картиране в едри мащаби (1:1000 – 1:10 000), а Stereoplanigraph не е използван повече в производството. Днес някои от Stereometrograph са свързани с електронно следящо устройство и персонален компютър и се използват за дигитално картиране, а други са изведени от производството и са прехвърлени в техникуми.

1973 – За БГА “Балкан” и ВВС са доставени по един самолет Антонов АН-30 (Русия), предназначени за аероснимане. Този самолет е модификация на пътническо-товарния самолет АН-24 с близки до неговите технически характеристики: турбовитлови двигателя 2, таван 7,5 km, работна скорост 350-500 km/h, дължина на полета 2600 km, люкове 5. По-късно самолетът на БГА е продаден на Чехословакия.

1974 – ВТС доставя ортофотосистемата Topocart-Orthophot-Orograph (Zeiss-Jena), с което се създават условия за прилагане на диференциално фототрансформиране. Същата година инженерите Н. Табаков, Ил. Кръстев , К. Кръстанов, Н. Бончевски, Н. Нешков и Н. Николов предлагат технология за обновяване на топографската карта в мащаб 1:25 000 посредством ортофотоскопия.

1975 – НИИГиФ доставя ортофотосистема Topocart-Orthophot (Zeiss Jena). Същата година ст.н.с. инж. Ема Шмидек, н.с. инж. Шнорк Постаджиян и н.с. инж. Стоян Минчев разработват технология за диференциално фототрансформиране. Започва се изработване на ортофотопланове.

1987 – Предприятието за специализирани авиационни услуги към СО “Българска гражданска авиация” доставя самолет L-410 – фотовариант (Чехия) с характеристики: турбовитлови двигатели 2, таван 6 km, работна скорост 170-370 km/h, дължина на полета 1400 km, люкове 3. По-късно самолетът става собственост на авиокомпанията “Хемус Ер”.

1995 – Катедра “Фотограметрия и картография” на УАСГ получава безвъзмездно от Техническия университет – Виена програмните продукти ORIENT и SCOP, както и подходящ компютър. Първата е универсална програма за аналитична обработка на земни и въздушни снимки посредством колинеарния принцип, включвайки и геодезически измервания. Втората програма въвежда данни от фотограметрични измервания и генерира дигитален модел на терена от растерни данни. Преподаватели от катедрата са специализирали във Виена.

1996 – За катедра “Фотограметрия и картография” на УАСГ е доставена дигиталната фотограметрична работна станция DVP (Digital Video Plotter) на Leica-Helava. Това е първата подобна система в страната, предназначена за обучение.

1999 – За Централната военнокартографска база на МО е доставена дигиталната фотограметрична работна станция ERDAS IMAGINE на ERDAS Inc. Това е първата подобна система в страната, предназначена за производство.

2001
·     Португалската фирма Estereofoto предоставя на “Геопланпроект” за ползване дигиталната фотограметрична работна станция DiAP NT на ISM International System Corp., с която започва изпълнение на обекти от чуждестранни инвеститори.
·     Институтът за космически изследвания към БАН доставя дигиталната фотограметрична работна станция Geomatica OrthoEngine на PCI Geomatics.

2002
·     Инж. Христо Георгиев се снабдява с дигиталната фотограметрична работна станция DELTA на GeoSystem. Scientific Production Enterprise.
·     Катедра “Лесоустройство” в Лесотехническия университет се снабдява с дигиталната фотограметрична работна станция ERDAS IMAGINE на ERDAS Inc. с 5 работни места.

2003
·     ГИС София ЕООД доставя дигиталната фотограметрична работна станция PHOTOMOD (Racurs Co.) – първоначално две, а по-късно трета инсталация. Това е първата подобна система собственост на българско стопанско производствено предприятие. В последствие ГИС София доставя нови версии на работната станция.
·     За катедра “Фотограметрия и картография” на УАСГ са доставени две инсталации на дигиталната фотограметрична работна станция Geomatica OrthoEngine (PCI Geomdtrcs).

2004
·     ЕВРОСЕНС-България ЕООД получава от EUROSENSE GmbH – Германия дигитална фотограметрична работна станция SOCET SET (Leica-Helava), с която започва изпълнение на задгранични обекти. През следващите години получава още работни станции, аерофотокамера RC 30 (LH Systems), скенер DELTASCAN (GeoSystem Scientific Production Enterprise), процесор за проявяване на цветни филми Colenta и самолет Cessna 404 Titan. Започва работа на обекти в страната.
·     ГЕОКАД ООД – София доставя дигиталната фотограметрична работна станция PHOTOMOD (Racurs Co.).
·     Софийският университет се снабдява с дигиталната фотограметрична работна станция ERDAS IMAGINE (ERDAS Inc.) с 10 работни места.

2006 – ГЕОКАД ООД – София доставя скенер DELTASCAN (GeoSystem Scientific Production Enterprise).

4.     ЗАСНЕМАНЕ ОТ ЗЕМЯТА, ВЪЗДУХА И КОСМОСА

1908 – Край с. Студена, недалеч от София, са направени земни фотограметрични снимки, които са картирани във Виенския картографски институт от Eduard Ritter von Orel (1877-1941) посредством създадения от него Stereautograph. Част от снимките и картираното са публикувани през 1920 и 1923 г.

1912 – По време на Балканската война са правени аерофотоснимки за разузнавателни цели, както и снимки от балон.

1914-18 – По време на Балканската и Първата световна война са правени земни фотоснимки в Беласица и Южния фронт за военни цели, както и между Скопие и Битоля за построяване на железопътна линия.

1917 – Извършено е аерофотоснимане от дирижабъла на Graf Ferdinand von Zeppelin (1838-1917) над Габрово от височина 1700 m.

1920-21 – Около София и Родопите са правени земни фотограметрични снимки, но резултатите не са известни.

1922 – В Държавния географски институт се поставя въпросът за прилагане на земната и особено за въздушната фотограметрия, която се е наричала “Аерофотограметрия” или ”Аерогеодетика”.

1926 – Извършено е аерофотоснимане от самолет над Габрово от височина 1900 m.

1928 – E. Berchtold и инж. Асен Райков правят по-значителен опит за внедряване на земната фотограметрия около с. Банкя, недалеч от София. С новоконструирания фототеодолит Wild заснемат около 2,5 km2 площ, чието картиране в мащаб 1:10 000 е изпълнено в заводите Wild Heerbrugg с новосъздадения стереокартировъчен апарат за земни снимки Аutograph А-2.

1930 – Държавният географски институт извършва пробни земни фотограметрични снимки, предназначени за създаване на топографската карта в мащаб 1:25 000, както и пробно аерофотоснимане на площ 50 km2 около с. Божурище край София, фототрансформирането на които е извършено през същата и следващата година. Аерофотоснимането с ръчната камера Wild (фокусно разстояние 165 mm) е извършено от височина над местността 1500 и 2500 m, като са използвани стъклени фотоплаки на различни фирми.

1931 – ДГИ извършва аерофотоснимане с ръчната аерокамера Wild (фокусно разстояние 165 mm) от височина 3350 – 3400 m (мащаб на фотоснимките 1:20 000 – 1:21 000) на район между Пловдив, Асеновград и Кричим с площ около 650 km2. Използвани са не особено подходящи самолети-двуплощници Дар ІІІ и Фоке-Вулф при 30 % надлъжно и напречно препокриване между съседните аерофотоснимки.

1932 – ДГИ започва нова топографска снимка на страната в мащаб 1:25 000. За целта от топографското и фотограметричното отделение през следващите години за образувани топографски и фотограметрични секции и групи.

1934 – ДГИ извършва земна фотограметрична снимка по поречието на р. Въча.

1935 – Столичната община възлага на ДГИ изработването на топографски план в мащаб 1:10 000 на гр. София и околностите. Приложена е аерофотограметрия с фототрансформиране, като в последствие планът е увеличен в мащаб 1:5000 и е послужил за изработване на градоустройствен план на София от германския професор Adolf Mussman.

1940 – ДГИ започва въздушна стереофотограметрична снимка за топографската карта в мащаб 1:25 000.
Аерофотоснимането в мащаб 1:20 000 е извършено с двумоторен бомбардировач Бухал (Франция).

1941 – ДГИ извършва специални измервания на площ 50 km2 между гр. Айтос и с. Дренковец с цел изследване на стереокартирането със Steroplanigraph C-5 (Zeiss).

1943 – ДГИ извършва въздушно заснемане на гр. Ксанти, (Беломорска Тракия).

1945 – ДГИ извършва аерофотоснимане на площ 600 km2 за изработване на план в мащаб 1:5000 на напоителното поле на язовир Росица. Топографо-геодезическата работа започва през следващата година, а продукцията е предадена през 1949 г.

1956 – Милан Миланов, дипломант на катедра “Фотограметрия и картография” към сегашния УАСГ, извършва земна фотограметрична снимка на южната фасада на храм-паметника Св. Александър Невски с фототеодолит Wild и изработва едромащабен план на фасадата и детайлите с Autograph A-6 (Wild). Това е едно от първите приложения у нас на фотограметрия за архитектурни цели.

2001 – По заявка на ГИС София ЕООД авиокомпанията Хемус Ер извършва аерофотоснимане със самолет L-410 (Чехия) на два експериментални обекта – части от жилищните комплекси “Яворов” и “Младост” в София с площ 4,5 km2 всеки. Изпълнено е двукратно снимане в мащаб 1:4500 със следните аерофотокамери: RMK A 15/23 cm (Zeiss-Oberkochen) и MRB 30/23 cm (Zeiss-Jena) от средна височина над местността съответно 690 и 1380 m. Използван е панхроматичен филм Agfa-Gevaert. Всеки обект е покрит с 18 фотоснимки, разпределени в 3 ивици. Надлъжното и напречното препокриване между съседните снимки е 80% и 30%. (За фотограметричните измервания са използвани снимки през една с 60% надлъжно препокриване). Предварително са маркирани върху терена 24 (“Младост”) и 77 (“Яворов”) опорни и контролни точки, които са определени с GPS. От аерофилма са копирани диапозитиви, които са сканирани със скенера PhotoScan2001 на Z/I Imаging. С данните за обекта “Младост”в отдел “Фотограметрия” е извършен тест на 5 дигитални фотограметрични работни станции: ImageStation2001 (Z/I Imaging), Geomatica (PCI Geomatics), VirtuoZo (Supresoft), PHOTOMOD (Racurs), ERDAS IMAGINE (ERDAS Inc.). Изпълнена е аеротриангулация на блока (3х6 = 18 снимки) с 9 опорни и 11 контролни точки. Сравнението на геодезическите с фотограметрично определените координати на контролните точки показват точност ±5 до ±9 cm по ос X, ±5 до ±25 cm по ос Y и ±25 до ±45 cm по ос Z, в зависимост от използвана дигитална система.

2003
·     ГИС София ЕООД закупува от Eurimage S. p. A. (Италия), дистрибутор на DigitalGlobe за Европа, спътникова снимка на гр. София. Снимката, покриваща площ 272 km2, е направена на 27.03.2003 г. от спътника QuickBird (орбита с наклон 97,20 и височина 450 km, обиколка около Земята 93,5 min), който е изстрелян с Delta II. Типът на снимката е Basic Imagery (запазена геометрия в момента на заснемане, с което се подобрява геометричната точност), опция Bundle (комбинация на черно-бяла с цветна снимка). Разделителна способност на панхроматичното изображения върху терена е между 61 cm в надира и 72 cm при отклонение 25О, а на многоспектралното изображение съответно 2,44 и 2,88 m. Ъгълът на отклонение от надира е 80. За обработката на спътниковото изображение, която е извършена от специалистите в отдел “Фотограметрия”, са използвани 23 опорни точки, идентифицирани от дигиталната база данни на София в мащаб 1:1000. Въз основа на 24 контролни точки е получена ср. кв. грешка по положение ±0,78 m при максимално отклонение 1,60 m. За постигане на точно ортоизображение е създаден дигитален модел на терена от хоризонтали през 5 m. Обработката е изпълнена с дигиталната фотограметрична работна станция PHOTOMOD на Racurs Co. Крайните продукти са дигитален ортофотоплан на централната част на София и обновени 9 листа от Едромащабната топографска карта (1:5000) с обща площ 56,25 km2. През 2004 г. е орторектифицирана цялата спътникова снимка.
·     ESRI България ООД закупува от SPACE IMAGING спътникова снимка на гр. София, която е направена на 18.10.2002 г. и покрива площ 100 km2. Избран е продуктът GEO (PAN 1 m + MSI 4 m) от архива на спътника IKONOS. Снимката е орторектифицирана с програмата ERDAS IMAGINE 8.6 от инж. Петър Христов. Използвани са 9 опорни точки, определени с GPS от Централната лаборатория по висша геодезия – БАН, както и дигитален модел на релефа с размер на клетките 5 m, създаден въз основа на ЕТК мащаб 1:5000. Получена е ситуационна точност по-добра от ±0,6 m. Чрез обединяване на панхроматичното с мултиспектралното изображение e изработено цветно (RGB) изображение с размер на пиксела върху терена 1 m. Ортофоректифицираната спътникова снимка в мащаб 1:5000 е оформена по картни листове с размери 50х50 cm. Точността на дигиталния оротофотоплан отговаря на продукта IKONOS PRE+, т.е. средната квадратна грешка е ±1 m.

2004 – ГИС София ЕООД закупува от Space Imaging серия от снимки (3 панхроматични и 3 цветни), покриващи част от Парк Витоша. Снимките са направени по различно време (04.09.2000, 11.07.2000, 03.07.2002) от спътника IКONOS (височина 681 km, наклон на орбитата 98.1°, изстрелян на 24.09.1999) и са тип Gео, което позволява постигане на максимална точност. Разделителната способност на панхроматичните изображения е 1 m, а на цветните 4 m. За обработката на спътниковото изображение, която е извършена от специалистите в отдел “Фотограметрия”, са използвани опорни точки, идентифицирани от дигиталната база данни на София в мащаб 1:1000. Получена е ср. кв. грешка по положение ±4,96 m при максимално отклонение ±13,77 m. За създаването на ортоизображение е използван дигитален модел на релефа с точност 5 m. Обработката е изпълнена с дигитална фотограметрична работна станция PHOTOMOD на Racurs Co. Крайните продукти са 2 мозайки (панхроматична и цветна) от ортоизображения с площ 220 km2 и дигитализирани всички сгради в района на Витоша.

2006
ГИС София ЕООД възлага на Hans Luftbild GmbH извършване на аерофотоснимане в мащаб 1:4500 на два обекта на територията на София – Витошка яка и Балкан с площ 57,6 и 11,4 km2. Заснемането е извършено с аерофотокамера RMK TOP 30/23 (Z/I Imaging). Предназначено е за изработване на ортофотоплан в мащаб 1:1000.

5.     НАЦИОНАЛНИ И МЕЖДУНАРОДНИ СЪБИТИЯ

1930 – Инж. Гроздан Грозданов от Държавния географски институт е първият българин участвал в мероприятие на Международното дружество по фотограметрия – ISP (сега ISPRS) – ІІІ Конгрес в Цюрих.

1938 – Инж. Васил Пеевски също от ДГИ участва в V Конгрес на Международното дружество по фотограметрия (ISP) в Рим.

1958
·     Към Централния съвет на Научно-техническите съюзи в България е формиран Отдел по фотограметрия с председател проф. инж. Ас. Райков, зам. председател инж. Кр. Живков, секретар инж. М. Михайлов и членове (по реда в решението): инж. Ан. Танчев, Хр. Кълвачев, инж. П. Зафиров, инж. Ив. Кацарски, инж. Ив. Хайдушки, инж. Мл. Мирчев, подполк. инж. М. Патев. Сега е научно-техническа секция “Фотограметрия и дистанционни изследвания” към Съюза на геодезистите и земеустроителите в България. Последователно председатели на секцията са: проф. инж. Иван Хайдушки, ст.н.с. д-р инж. Иван Кацарски, доц. д-р инж. Люба Павлова, доц. д-р инж. Пламен Малджански.
·     Национална научно-техническа конференция в София за Едромащабната карта, на която е подчертано водещото място на фотограметрията.

1963 – Национална научно-техническа конференция по фотограметрия в София.

1967 – Съюзът на геодезистите и земеустроителите в България става член на Международното дружество по фотограметрия и дистанционни изследвания (International Society for Photogrammetry and Remote Sensing – ISPRS). Съюзът има национални представители (репортери) в 7-те технически комисии на дружеството.

1968 – Втора национална научно-техническа конференция по фотограметрия в София.

1975 – Национална научно-техническа конференция “Съвременни проблеми на фотограметрията” в София.

1977 – Национална научно-техническа конференция “Обработка, съхраняване и ползване на геодезическа
информация” в Благоевград с доклади по фотограметрия.

1980 – Национална научно-техническа конференция “Едромащабно картиране чрез съвременни фотограметрични методи” в София.

1982
·     Национална научно-техническа конференция “Основни проблеми на картографирането на селищните агломериации” в София, на която са изнесени доклади по фотограметрия.
·     Национален семинар “Аналитична блокова аеротриангулация – приложение и резултати у нас” в София.
·     Национален семинар “Технология за създаване, поддържане и обновяване на цифрови кадастрални планове” в София, на който са изнесени доклади по фотограметрия.
·     Национален симпозиум “Младежкия принос в геодезията, фотограметрията, картографията и кадастъра” в София.
·     Научно.техническа конференция по време на международния панаир в Пловдив, на която е изнесе доклад по фотограметрия.
·     Съвещание по време на международния панаир в Пловдив на тема “Усъвършенстване на сервизната дейност на геодезическите инструменти и фотограметричната апаратура”.

1984
·     Национално съвещание “Приложение на дистанционните аеро- и космически методи за изследване на Земята”.
·     Научно-техническо обсъждане на тема “Фотограметрични проблеми при проучване, документиране и опазване на паметниците на културата на територията на София“.
Съвещание в София по съвременните постижения в областта на фотограметрията.

1985
·     Втори международен симпозиум по дигитална топографска картография в Пловдив с участие на Международната федерация на геодезистите (FIG), Международното дружество по фотограметрия и дистанционни изследвания (ISPRS) и Международната картографска асоциация (ICA), на който фотограметрията има основно място.
·     Национално съвещание “Автоматизация във фотограметрията” в София.
·     Първа национална конференция “Космос ’85” във Варна.

1986
·     Национална научно-техническа конференция с международно участие“Перспективи в развитието на фотограметрията“ в София.
·     Национално съвещание “Възможности за автоматизация и механизация на най-разпространените процеси в областта на геодезията” в София, на което подобаващо място има фотограметрията.
·     Национално съвещание “Перспективи за автоматизиране на геодезическите работи в населените места” в Плевен, на което са изнесени доклади с фотограметрична тематика.
·     Национално обсъждане “Проблеми на дистанционното заснемане и проучване на земната повърхност” в София.

1987
·     Национален семинар “Изисквания към геодезическата основа за нуждите на фотограметрията” в София.
·     Научна сесия на ВИАС (сега УАСГ) в чест на 45-годишнината от основаването на института, на която са изнесени доклади по фотограметрия.

1988
·     ХІ Международен симпозиум на Международния комитет по архитектурна фотограметрия (Comite International de Photogrammetrie Architecturale – CIPA) в София.
·     Национален семинар “Дистанционни методи за изследване на Земята” в София с лектори от чужбина.
·     Национален семинар “История на геодезията и земеустройството в България” в София. Някои от докладите съдържат бележки относно историята на фотограметрията.
·     Среща в София за активна научно-техническа информация по фотограметрия на тема “Новости в областта на фотограметрията”.
·     Професорите Gottfried Konecny (Германия) и Kenert Torlegard (Швеция), президент и генерален секретар на Международното дружество по фотограметрия и дистанционни изследвания (ISPRS), посещават България, срещат се с наши професионалисти и изнасят лекции в Дома на науката и техниката в София.
·     Среща за активна научно-техническа информация в София с доклад по фотограметрия.
·     На ХVІ Конгрес на Международното дружество по фотограметрия и дистанционни изследвания (ISPRS) в Киото (Япония) Иван Кацарски е избран за вицепрезидент на дружеството с 4-годишен мандат.

1989
·     Национална научно-техническа конференция “Мястото на фотограметрията при изграждане на кадастъра” в София.
·     Национална научно-техническа конференция “Ролята на геодезията, картографията и земеустройството за опазване на околната среда” в Благоевград, на която са изнесени доклади по фотограметрия.
·     Национален семинар “Нови технически средства във фотограметрията” в София.
·     Национален симпозиум “Приносът на младите специалисти в областта на геодезията, фотограметрията, картографията и кадастъра” в София.
·     Национален симпозиум “Развитие и проблеми в документирането на архитектурните и археологическите резервати” в Пловдив с доклади по фотограметрия.
·     Юбилейна научна сесия на Фирма за научни изследвания и технологии “Геодезия и фотограметрия” в София, на която са изнесени доклади по фотограметрия.

1990
·     Национален семинар “Създаване на дигитални модели на населени места” в София, в който подобаващо място има фотограметричната тематика.
·     Международен симпозиум “Цифрови технологии в геодезията и картографията” в София , на който са изнесени доклади по фотограметрия.
·     Национална научно-техническа конференция “Нетопографска фотограметрия” в Пазарджик.
·     Международен симпозиум по екология във Варна, на който са изнесени доклади по фотограметрия и дистанционни изследвания.

1991
·     Международен симпозиум по инженерна геодезия в София, на който са изнесени доклади по фотограметрия.
·     Международен симпозиум по инженерна геодезия и 100-годишния юбилея на Военнотопографската служба” в София, на който са изнесени доклади по фотограметрия.
·     Национален симпозиум “Фотограметрични методи за изследване на деформации и свлачища” в Карлово.
·     Национален семинар “Фотограметрични методи за определяне на точки”в София..
·     Научно-техническата секция “Фотограметрия и дистанционни изследвания” към Съюза на геодезистите и земеустроителите в България организира постоянно действащ семинар.
·     Национален семинар в София относно възможностите и мястото на фотограметрията при прилагане на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи.

 

1992
·     Международна конференция “Поземлена реформа и кадастър” в София, на която са изнесени доклади с фотограметрична тематика.
·     Международен симпозиум по инженерна геодезия в София, на който са изнесени доклади по фотограметрия.
·     Национална научно-техническа конференция “Съдържание на кадастъра на териториалното море и континенталния шелф” във Варна, на която са изнесени доклади по фотограметрия.
·     Национална научно-техническа конференция “Проблеми на издаването на археологическа карта на България” в София, на която са изнесени доклади по фотограметрия.
·     Национална научно-техническа конференция “Създаване и поддържане на цифрови модели на кадастъра за селищни и извънселищни територии” в София, на която се изнесени доклади по фотограметрия.
·     Национален семинар “Бъдещето на фотограметрията при новите условия в страната” в София.
·     Национален семинар “Технология за създаване и поддържане на дигитални модели на населени места по данни от фотограметрични измервания” в София.
·     Среща за активна научно-техническа информация на тема “ХVІІ Международен конгрес по фотограметрия и дистанционни изследвания” в София.

1993
·     Международен семинар в София по използване на спътникови изображения за поземлената реформа.
·     Международен семинар “Нови геодезически инструменти и технологии” в София, на който са изнесени доклади по фотограметрия.

1994
·     Международен симпозиум “Кадастър и опазване на околната среда в страните от Централна и Източна Европа с използване на GIS / LIS, GPS и RS” в София, на която са изнесени доклади по фотограметрия.
·     Национална научно-техническа конференция “Проблеми на поземлената реформа” в София, на която подобаващо място има фотограметрията.
·     Национален семинар “История на картографията в България” в София, на който са изнесени доклади по фотограметрия.
·     Дискусия в София относно преподаването на фотограметрията и дистанционните изследвания във ВИАС (сега УАСГ).

1995
·     Международен симпозиум “Професионална практика, образование и новите технологии” в София, на който е застъпена тематика по фотограметрия и дистанционни изследвания.
·     Национален семинар “Управление на поземлената информация” в София, в който са застъпени фотограметрията и дистанционните изследвания.

1996
·     Международен семинар “Приложение на лазерни, GPS и GIS технологии в геодезията” в София, на който са изнесени доклади по фотограметрия.
·     На ХVІІІ Конгрес на Международното дружество по фотограметрия и дистанционни изследвания (ISPRS) във Виена Иван Кацарски е избран за член на Финансовата комисия на дружеството с 4-годишен мандат.

1997 – Международен семинар “Съвременни технологии в кадастъра” в София, на който са изнесени доклади по фотограметрия.

1999 – Международен симпозиум “Съвременни информационни и GIS технологии – аспекти и последици от тяхното приложение” в София, на който се изнесени доклади по фотограметрия.

2000
·     Международен симпозиум “Приложение на геодезически информационни технологии при устройство на територията” в София, на който са изнесени доклади по фотограметрия.
·     На ХІХ конгрес на Международното дружество по фотограметрия и дистанционни изследвания (ISPRS) в Амстердам Иван Кацарски е удостоен с Международната награда “Едуард Долежал” (Eduard Dolezal Award 2000), учредена през 1996 г. от Австрийското дружество по геодезия и геоинформация (ASG). Наградата се дава на лица, които осъществяват практическо прилагане на фотограметрията, дистанционните изследвания или ГИС по ефикасен начин или са показали успехи в тези области. Присъжда се от жури в състав: президента и генералния секретар на ISPRS, президента на ASG, представител на ООН.

2001 – Международен симпозиум “Геодезически, фотограметрични и спътникови технологии – развитие и интегрирано приложение” в София.

2002 – Международен симпозиум “Пространствена информация – технологии за нейното осигуряване, обработка и ефективно използване” в София, на който е застъпена тематика по фотограметрия и дистанционни изследвания.

2003
·     Международен симпозиум “Съвременните технологии, образованието и професионалната практика в един глобализиращ се свят” в София, на който е застъпена тематика по фотограметрия и дистанционни изследвания.
·     Prof. Dr. John Trinder (Австралия), президент на Международното дружество по фотограметрия и дистанционни изследвания (ISPRS), посещава България, среща се с наши професионалисти и изнася лекция в Дома на науката и техниката в София.

2004 – Международен симпозиум “Съвременните технологии, образованието и професионалната практика в геодезията и свързаните с нея области” в София, в който е застъпена тематика по фотограметрия.

2005
·     Национално съвещание “Състояние и перспективи на фотограметрията” в София.
·     Международен симпозиум “Съвременните технологии, образованието и професионалната практика в геодезията и свързаните с нея области” в София с доклади по фотограметрия.

2006
·     Национално съвещание “Приложение на фотограметрични технологии в България” (София).
·     16–ти международен симпозиум “Съвременните технологии, образованието и професионалната практика в геодезията и свързаните с нея области” с доклади по фотограметрия (София).

Автор

Super User

И все пак тя се върти…
Rotating_earth
Rotating_earth
От категорията
Гео-портал на минестерството на отбраната

Contact Us