Една майска утрин нюйркчани осъмнаха от шума на гигантски свредел, пробил презокеански тунел от Лондон, под целия Атлантик, и чак до американския континент. Същото се бе случило и на британците – близо до Тауър бридж се бе показал подобен свредел, а на 21 май официално от двата края на тръбата бе открито уникалното оптическо устройство – телектроскопът.
Британците можеха да помахат на американските си братовчеди или пък те да се порадват на забележителностите на Острова.
Идеята за панатлантическото съоръжение е над стогодишна – на Аликзандър Сейнт-Джордж, а сега е осъществена от внука му – художникът Пол Сейнт-Джордж. Аликзандър си пожелал да минава през океана, но не като пътува на кораб, защото страдал от морска болест. Той начертал подробна схема и идеята била система от огледала да пренасят образ от единия до другия край на водната шир, вкопани в подземен тунел.
Естествено строителството на подобна тръба било толкова трудно, абсурдно и чак невъзможно.
Днешното съоръжение обаче е посветено на тази идея и повтаря дизайна от скиците на стария Сейнт-Джордж.
Сегашният проектът цели сближаване на двете страни на океана и действително успява, но използвайки нови технологии – оптични влакна. А старинният изглед на конструкцията само добавя приказност и известна автентичност към съвременното изпълнение на старата идея.
На Бруклинския мост в Ню Йорк и на моста Тауър над Темза в Лондон са монтирани специални камери, които създават изображение чрез широколентовия интернет. Образите, които се получават, са в естествена големина. Директорът на компанията Artichoke, направила техническата реализация, Ники Уеб твърди, че сега вечно бързащите жители на двата града ще имат възможност да се срещат и даже „да се уговарят за сватба“, без да пресичат океана.
Думата „телектроскоп“ се появява в края на ХІХ в. Много учени са се опитвали да изнамерят подобно устройство, но повечето уреди са били просто мистификации. Телектроскопът получава особено голяма популярност след разказа на Марк Твен „От лондонския вестник „Таймс“ през 1904 г.“, публикуван през 1898 г.
Днес проектът струва 400 000 лири и е финансиран от британското правителство и от частни лица. Всеки би могъл безплатно да погледне през него от Ню Йорк и срещу паунд от Лондон.
