На 16 септември 2013 г. почина проф. Кира Борисовна Шинрарева. Професор в Московския държавен университет по геодезия и картография, тя бе виден учен в лаборатория по планетарна картография и в лаборатория към Института за космически изследвания при академия на науките. Тя е една от най-известните картографи на извънземни обекти и планети и е един от първите учени, успяла да картографира обратната страна на Луната. Дълги години оглавява Комисията по планетарна картография на Международната картографска асоциация (МКА).
Проф. Шинрарева е родена през 1938 г. в Русия. Майка й умира, когато тя е била едва петгодишна. Нейният баща е инженер-химик. Той е бил човекът, насочил я да учи математика и астрономия в университета. Тя признава, че „ще му бъде вечно благодарна за това, и много, много го обича“. След това учи в Техническия университет в Дрезден, където през 1961 г. получава докторска степен през 1974 г. и доктор на науките през 1992 г.
След като се завръща в Москва през 1962 г., тя започва работа по проект за Луната. Както е известно до октомври 1959 г. съветският космически апарат Луна 3 вече е успял да заснеме невидимата от Земята страна на Луната. Проф. Шингарева участва в националната програма за космическо пространство и картиране на Луната, Марс, Фобос и Венера. Нейната основна задача е да избере местата за кацане на Луната и поставяне на сонди. На 3 февруари 1966 г., апаратът Луна 9 е в състояние за безопасно кацане на Луната, направено за първи път.
Повратна точка в началото на кариерата на проф. Шингарева е конгресът на Международния астрономически съюз (IAU), където Кира Борисовна, само 29-годишна представя за първи път номенклатурата на обратната страна на Луната.
Колега на проф. Шингарева от САЩ прави карта с малък кратер на име „Кира“ като признание за нейните забележителни постижения. До края на живота си тя държи тази карта на нейната стена. Всичките й внуци знаят за кратера Кира.
Проф. Шингарева има повече от 150 публикации, включително „Атлас на планети от земен тип и техните луни“. Дълги години е председател на Комисията по Планетарна картография към МКА. Ръководи проекти като поредица от многоезични карти на планетите и техните спътници, включително и на български език чрез помощта проф. Теменужка Бандрова и доц. Елена Пенева; речник на планетарна картография в рамките на дейността на Комисията.
Проф. Кира Борисовна е велик учен. Тя бе избрана като почетен член на МКА през 2007 г. на конференция в Москва. Проф. Шингарева е голям приятел на българската картография, винаги отзивчива и помагаща, често участвала със свои екипи в международните конференции по картография и ГИС в България.
Сп. Геомедия имаше късмета преди години да ви срещне с проф. Шингарева. Ето какво каза през 2008 г. тя:
Смисълът на изучаването на Луната е в това, че ние можем да я смятаме за една много голяма лаборатория, където да се правят различни видове изследвания. Затова страни, като Япония, Китай и Индия имат интерес от изучаването на Луната. Космическите изследвания не са важни само за интелекта, те са импулс за развиване на технологиите. Ако я нямаше мисията „Аполо“ или ракетите-изтребители, нямаше да имаме интернет, компютри.
