Инж. Стоян Цветков е завършил геодезия в ИСИ (сега УАСГ) през 1970 г. и след отбиване на военната си служба започва работа в „Геопланпроект“. От 1978 г. до 1982 г. работи в „Балканстрой“, а до 1985 г. е в екипа специалисти, изградили болница в Триполи, в Либия. После се връща в „Геопланпроект“ и до 1992 г. заема поста на началник отдел. След това създава частна фирма, която участва в земеразделянето до 1994 г. По-късно работи в „Геоконсулт“ ООД, а от 1998 г. до 1999 г. е в Министерството на регионалното развитие. През август 1999 г. е назначен за изпълнителен директор на „Геопланпроект“ ЕАД.
Какво представлява „Геопланпроект“ ЕАД?
Това е еднолично акционерно дружество, чийто принципал е министърът на регионалното развитие. Дружеството се управлява от Съвет на директорите, в който влизат четирима души. По закон става дума за търговско дружество със 100% държавно участие. Оперативните функции се изпълняват от изпълнителния директор, като важните решения се взимат от Съвета на директорите.
А с какво основно се занимава дружеството?
Единствено с изпълнението на всички видове геодезически дейности, като през последните години, след влизане в сила на Законът за кадастъра, преобладаващо се занимаваме с изработване на кадастрални карти. Направили сме карти на Самоков, Враца, Червен бряг, Хасково, Габрово, Кюстендил, Гоце Делчев, села в Община Трявна, на 21 села в Ловешка област и други по-малки.
Вие кандидатствате за търговете пред Агенцията по кадастъра на общо основание като всяка друга геодезическа фирма?
Първоначално, когато бяха търговете по заема от Световната банка, участвахме съвместно с португалската фирма „ЕСТЕРЕОФОТО“. Тогава, заради обвързаността ни с Министерството на регионалното развитие и заради това, че ставаше дума за заем от Световната банка, нямахме право да участваме самостоятелно. Сега, когато търговете са по Закона за обществените поръчки, участваме на общо основание, защото парите за създаването на картите идват от бюджета. Затова последните ни разработки на кадастралните карти на Кюстендил, Гоце Делчев, села от Община Трявна и част от район Люлин са спечелени по този начин.
Междувременно изпълняваме работа и по други обекти. Дълги години поддържахме картата на възстановената собственост на съдебни райони Плевен, Видин, Кюстендил, Бобов дол и др.
Колко човека работят във фирмата?
Вече по-малко. Като технически лица работят 44-45 човека.
Толкова малко в такава голяма сграда?
Причината е, че сградата е строена през 1970-72 год., когато „Геопланпроект“ бе монополист в областта на топографо-геодезическото производство и тук работеха стотици геодезисти във всички направления на геодезията. След промените през 1990 г. много колеги напуснаха и си създадоха частни фирми. В сградата е разположена данъчната служба и агенцията по приходите на район „Витоша“. Сега „Геопланпроект“ ЕАД действа практически като една частна геодезическа фирма, която участва на търгове и си търси работа на общо основание, като държавното участие се изразява в това, че са ни предоставени сградите за ползване и по решение на Принципала се назначава управителния орган – Съвета на директорите. Всичко необходимо за практическата ни дейност – тотални станции, GPS-и, автомобили, компютри, консумативи и други, си ги купуваме с пари, които ние сме си изработили. Преди имахме около петнадесетина клона из цялата страна, в по-големите градове. През 1988 г. излезе Указ 56 и дружеството беше разделено на две – едното беше в София – с названието „Геопланпроект“, а другото – в Пловдив – под името „Геодезия“. Така по диагонала България беше разделена – ние държахме западната и северната част на страната, а останалата – беше под шапката на пловдивското дружество. Днес имаме офиси в Русе, Велико Търново, Плевен , Видин, Кюстендил, Благоевград, като най-голям е клонът в гр.Плевен, а другите са с по 3-4 човека.
Кои са най-големите проекти на вашата фирма?
Днес са кадастралните карти, като освен тази дейност до 2001-2002 г. все още ни се възлагаше изработване на Държавна нивелация първи и втори клас и Едромащабна топографска карта в М 1:5000. Сега отново започна възлагането на подобни обекти.
Освен кадастрални карти изпълняваме и проекти на общини – например създаване на специализирани карти, възстановяване на земеделски земи по параграф 4 от ЗСПЗЗ, различни видове геодезически заснемания или други дейности. Наскоро заснемахме рудниците на мини Бобов дол, преди това в Стара Загора – по проекта за ТЕЦ – Марица изток. Участвахме в предпроектните проучвания за Дунав мост ІІ, като там изготвихме необходимия картен материал, включително и план на подземните проводи.
Имаме отдел Фотограметрия, като продължаваме да изпълняваме задачи за Франция. Изработвали сме планове за кадастър на Париж в мащаб 1:1000 и 1:2000, както и стереокартиране на много автомагистрали. Подобна фотограметрична дейност сме изпълнявали и в Мароко, и в Португалия.
За какво министерството има нужда от такава фирма?
Отговорът от министерството е, че държавата трябва да има участие при изработването на кадастралната карта и другите държавни геодезически задачи.
Какви са перспективите пред вас?
Това е най-интересният въпрос.
Във всички европейски страни има една подобна държавна структура. Не бих могъл да кажа каква е точно, но има предприятия, на които държавата им възлага изпълнението на държавни задачи. Перспективата пред нас я виждам в такава посока. Може би да стане симбиоза с Агенцията по кадастъра, да бъде изградена една обща структура, или пък към агенцията да има отдели – производствени, за изпълнение на дългосрочно планирани стратегически геодезически задачи и контрол. В момента подобни функции са вменени и на службите по кадастър – да проверяват на място как е изработена геодезическата продукция.
Все пак ми се струва, че всичко това е въпрос на концепция. Когато разговаряме с колегите, аз съм застъпвал тезата, че трябва по-широк кръг от специалисти – от УАСГ, БАН, Агенцията по кадастър, министерството и други заинтересовани министерства и ведомства, да изработят обща концепция за работата в областта на геодезията. Сега пазарът е свободен и има много на брой геодезически фирми, но не са съвсем ясни стратегическите цели към които се стремим освен, че трябва да изработим кадастрална карта на България.
Тогава и бъдещето на „Геопланпроект“ ЕАД ще бъде съвсем ясно.
А що се отнася до сградата. Тя е голяма, но не се отдава под наем в такава степен, както мнозина си мислят. В сградата е разположен на два етажа и Научният институт по геодезия и фотограметрия, който също е към министерството на регионалното развитие.
Не бива да се забравя, че тук се намират и бившите вече фотолаборатории, два етажа заема и отдел „Фотограметрия“ и т.н.
До 1996 г. за целите на фотограметрията в БГА-Балкан и по-късно – в Хемус Еър, имаше самолети за аерозаснемане. Чрез фотограметричния метод се спестяваше голяма част от полската работа на геодезистите.
Фотограметричната ни техника, макар и стара, е много добра – германска, швейцарска. Тя е много точна и осигурява високо качество. Затова и французите и до днес искат да работят с нас.
„Геопланпроект“ ЕАД въведе у нас и дигиталната фотограметрия. Първоначално софтуерът беше холандско-португалски. За съжаление спряхме да се развиваме в тази област, заради липса на инвеститори и обучените ни специалисти напуснаха Дружеството.
Днес е важен въпросът и кой и с какво ще извършва аерозаснемането. Самолети могат и да се намерят, но пък се изискват специални разрешения, защото не е възможно безразборно да се лети и аерозаснема.
Имате ли си архив?
Винаги сме били производствено предприятие и всичко, което изработим, се предава на съответния инвеститор. Филмите от аерозаснемането, което ние сме извършвали, са в „Геокартфонда“ – в Агенцията по кадастър. Когато участвахме в проекта за Дунав мост ІІ германците поискаха да видят къде са били островите по р. Дунав, много от които са изчезнали, появили са се други – архивите помогнаха за всичко това. Изработените от нас материали за Държавната нивелация І и ІІ клас и ЕТК в М 1:5000 са също в „Геокартфонда“.
Идват ли млади хора да работят при вас?
Не, защото работата, която успяваме да си осигурим, не стига за добри заплати. Ние сме като инкубатор за кадри – когато дойдат млади хора, ние ги обучаваме добре, но те после си намират далеч по-платена работа в други частни фирми. Нашите кадри са търсени.
Всъщност все още сме голяма геодезическа фирма, в която работят изключително опитни хора, които разбират от всичко, свързано с геодезията. Такава фирма може да изпълнява големи обекти през цялата година. В България големите геодезически фирми са малко на брой, защото е много трудно да осигуриш голям обем геодезическа работа за голям брой служители.
Предлагате ли стажантски програми?
Да, строителният техникум ни праща всяка година по десетина ученици на стаж.
Осигурени ли сте с нови инструменти?
Имаме всичко, което имат и колегите – съвременни тотални станции, GPS, модерни компютри, софтуери, всичко е закупено с наши средства. Важно е да се подчертае, че участваме на геодезическия пазар по същия начин както една частна фирма, при еднакви условия.
Има ли място за оптимизъм?
Имаме си организация, имаме си добри специалисти, единственото, което не ни достига, е количеството работа, за да могат нашите геодезисти да работят целогодишно и да си осигуряват по-добри възнаграждения. Болката ни е, че при наличието на такава голяма държавна задача – изграждането на кадастрална карта за територията на цялата страна, ние не участваме с възможностите, които имаме.
ИСТОРИЧЕСКА СПРАВКА
В продължение на 60 години „Геопланпроект“ ЕАД извършва геодезически работи и спомага за проучването и устройството на територията на страната. В нейната богата и разнообразна дейност се включват: сгъстяване на държавната триангулачна мрежа за нуждите на локалните измервания; измерване и поддържане на държавната нивелачна мрежа от всички класове; изработване на едромащабната топографска карта в мащаби 1:2000, 1:5000 и 1:10 000; изработване на кадастрални планове, нивелационни планове и планове за вертикално планиране, планове за подземни проводи и съоръжения и други; трасиране на регулационни (устройствени) планове, строителни мрежи на промишлени предприятия и други; геодезически работи в други държави; изпълнение на геодезически работи от различен характер в развиващите се страни и в Германия, Португалия, Франция и други.
На 25.02.1948 г. се образува „Организация за геодезически измервания“ (ОГИ), към тогавашното Министерство на комуналното стопанство и благоустройството. На ОГИ се възлагат задачите за изработване на кадастрални планове на незастроени терени и населени места, както и всички други видове планове на селищата; за проектиране на земеустройствени планове за землища и планове за вертикално планиране на населени места; за трасиране на регулационни планове на населените места и земеустройствени планове на землища; за изготвяне на различни видове стопански и учебни карти.
ОГИ започва своята дейност с персонал и инструментариум на бившата „Дирекция за земята“ към Министерството на земеделието, привлечени са и геодезисти от общинските технически служби, както и частно практикуващи специалисти с техническо средно и висше образование. През 1950 г. от ОГИ се отделя сектор „Полски имоти“ и се обособява геодезическа организация „Земустрой“ към Министерство на земеделието. Двете проектантски организации „ОГИ“ и „Земустрой“ съществуват до 1952 г., когато се образува Главно управление по геодезия и картография – ГУГК към Министерския съвет. Тогава двете се обособяват като негово поделение с наименование „Геопланпроект“. През 1953 г.“Геокартпроект“ се преименува на ПО „Геопланпроект“, като от нея се отделя Научно-редакционно съставителската част в самостоятелна организация „Картпроект“.
След промените, извършени през 1989 г., „Геопланпроект“ бе регистриран като държавна фирма, а през 1993 г. е преобразуван по търговския закон в еднолично АД с държавно имущество и с фирма „Геопланпроект“ ЕАД с принципал Министъра на регионалното развитие и благоустройството.
МЕЖДУНАРОДНА ДЕЙНОСТ
„Геопланпроект“ ЕАД от края на 50те години на миналия век, т.е. около 10 години след основаването му, се включва активно в изпълнение на различни топографо-геодезически работи в страни от различни географски региони и главно в развиващите се страни.
Над 200 инженери-геодезисти и техници, изградени професионално в производствените звена на „Геопланпроект“ бяха приведени на работа през различни периоди в националните административни и производствени структури на Алжир, Мароко, Либия, Тунис, Сирия, Нигерия, Афганистан, Монголия и други страни.
През 1993 г. германската фирма DMТ възложи да се извърши аерозаснемане на открития рудник „Бобов дол“ на площ 9 км2 в мащаб 1:6000. Главната цел беше да се създаде дефинирано квадратен цифров модел на терена и се изработи графически план в М 1:2000 на ситуацията на минните разработки и прилежащите към рудника сгради, съоръжения и комуникации. Техническите работи бяха необходими за приложение на научна разработка на фирмата DMT за оценка на запасите от въглища и бъдеща рекултивация на рудника.
От 1995 г. до настоящия момент „Геопланпроект“ ЕАД изпълнява цифрова стереофотограметрична обработка на планове в М 1:500, М 1:1000, М 1:2000 и М 1:5000 на фирмата „Кабинет Клерже“-Франция. Съдържанието на плановете обхваща топографско-геодезическата цифрова информация за изградените автомагистрали, летища и прилежащите към тях различни видове съоръжения и за благоустройствени и комуникационни проучвания и проектирания.
От 2000-та до 2005 година се изпълнява цифрова стереофотограметрична обработка за планове в М 1:1000, М 1:2000 и М 1:5000 на фирмите „EGS“ ООД – Чехия и „ЕСТЕРЕОФОТО“ – Португалия. Плановете предоставят информация за благоустройствени и комуникационни проучвания.
„Геопланпроект“ ЕАД изпълни редица регионални структурни обекти, които се финансират от международни организации и институции. С инвестиции от ФАР и технологическа разработка „Коринт земно покритие“ на Европейския център по екология беше изработена специализирана цифрова екологическа карта на България. Необходимата информация беше извлечена от сателитни фотоизображения, топографската карта в М 1:100000 и актуални аероснимки. Дружеството изпълни над 65% от технико-икономическите изисквания на заданието. Разработката беше приета с високо качество от контролните органи на ФАР.
