– Вие сте гости на празника в Пловдив…
– Ние сме в България, за да дадем нашата поддръжка и е особена чест да участваме в празника на геодезистите в република България. Освен това преговорите за формиране на Балканска асоциация на геодезистите са вече във финална фаза. Повечето необходими стъпки са направени и остава регистрацията, която ще е направена в София, която е център на Балканите. Освен това ние искаме да установим контакти с българските фирми и да работим с тях.
– Колко геодезисти има в Македония?
– В момента има 250 овластени геодезисти. Иначе работят близо 110 геодезически фирми на територията на република Македония.
Според закона от 2005 г. в Република Македония камарата обединява всички овластени геодезисти, без значение къде работят – в държавна фирма, в рамките да агенцията по кадастъра или в частно предприятие. Според закона камарата трябва да организира 20 учебни часа в годината и това е условие за подновяването на лиценза.
– Какво става с предприсъединителните фондове на европейския съюз в Македония?
– В Македония сме в най-добра фаза, ако може така да кажем. За жалост когато участваме в международни търгове, макар да можем да отговорим на всички изисквания, които са поставени например за дадено финансиране от Световната банка, търговете са международни и са с високи изисквания, които няма как да бъдат изпълнени, ако не се създаде някаква международна компания. Аз също имам частна геодезическа фирма, която работи в Прилеп – югозападна Македония и всички фирми в страната някак работят. Тъй като сме малко на брой, те все едно се редуват в печеленето на търговете. Аз като председател чувствам някои ограничения заради организацията на камарата. Освен това ние имаме и сдружение на овластените геодезисти на Република Македония, но инициативата произлиза от частните фирми.
При изготвянето на новия закон за кадастъра ние, заедно с юридическия съветник на камарата, направихме 13 предложения за корекции, в които уточняваме, че искаме да подобрим регламентите за работата на камарата. Както можете да си представите от 13 точки нито една не беше одобрена от парламента и сега функционираме с ограничения. Но нищо не ни пречи като камара да помагаме във формирането на Балканската асоциация и да се опитаме да стъпим на международния пазар, за да може например софийска фирма да дойде в Македония, или пък испанска или пък австралийска, като всичко това е инициирано от Балканската асоциация.
Тогава реално ще значим нещо и ако има международни търгове, ще е сме по-конкурентно способни.
– Основното финансиране в Македония от Световната банка ли е в момента? Както в България преди време.
– Същото е при нас. Освен това Световната банка продължи този договор за финансиране на изграждането на кадастъра за още три години. Имаше и японско финансиране, но това беше за изработка на картографски планове, което започна още 2001 г., но тогава Македония беше в криза – имаше военен конфликт и работата се забави. Тогава аз бях началник в Прилепската служба. Японците дадоха пари за реализация на целия проект, като работеха с наши кадри, с наши геодезисти. Тогава те бяха приятно изненадани на какво ниво е кадастърът в Република Македония. Така че основата а е много добра у нас.
Това е наследство от миналото, когато като една държава с днешна Република Сърбия имахме много добра основа. Още от 1934 г. се работи по кадастъра у нас. Но знаете навсякъде на Балканите основата е много добра.
– Къде се обучават македонските геодезисти?
– Сега вече има факултет в университета „Св. Св. Кирил и Методий“ в Скопие. Допреди имаше Загребска програма за обучение, защото основателят на геодезията у нас Даме Лазарев е студент на Загребския университет. Голяма част от колегите са учили в Белград. Но с новия закон в Скопие вече има геодезически факултет, в който има и докторантска степен. Днес у нас се подготвят всякакви необходими инженерни кадри. Създаването на инженерни кадри беше и едно от условията да се създадат частни компании. Има едно недоразбиране дали камарата еднакво защитава интересите на всичките овластени геодезисти, но аз искам да работя за доброто на всички. Например Световната банка не очакваше, че за такъв кратък период ще се формират толкова много частни геодезически компании, защото напускането на държавната служба и формирането на частна геодезическа компания не беше стимулирано от държавата. Колегите сами се финансираха, за да си отворят частни фирми. А истината е, че за да се отвори частна фирма си трябват пари – инструментите са скъпи, но са първото условие, за да работи една фирма.
Въпреки условията все пак фирмите се развиват и работят добре.
– Какви са ви очакванията за развитието на професията?
– Не съм голям оптимист. В закона от 2005 г. в Македония много ясно бе дефинирано кой ще извършва оперативните работи – а именно частните геодезически компании да се занимават с това, а агенцията по кадастъра да бъде служба, която да координира работата им и да приема продукцията на всички сътрудници, които изработват кадастралните карти. Уточнени бяха и тарифите за плащане на работата от една страна и на услугите от друга. С промяната на закона обаче в края на 2007 г. се появи един член, според който и агенцията по кадастъра може да се занимава с оперативните работи, ако това е от държавен интерес на Република Македония. Юридически това е страшно разтегливо понятие и ние реагирахме своевременно. Сега се злоупотребява и се иззема работата на частните фирми. Така се наруши концепцията и аз се чувствам длъжен да защитавам интересите на частните фирми. Трябва да решим веднъж завинаги с държавата какво значи функциониране и регулиране. В Сърбия има добра и работеща рамка. Същото трябва да стане и у нас. Предстои дигитализиция на кадастъра. И в България, и в Сърбия колегите са по-напред, но ние трябва да намерим общи интереси и да работим заедно.
Географски сме много близко и можем да се срещаме и да общуваме и на празници, и в работата. Приятелството е едната страна, но трябва да развиваме и бизнеса. Затова ние имаме необходимост от Балканската асоциация.
